Застраховката на туроператорите цели да засили стабилността им, като гарантира правата на потребителите

-Г-жа Крумова, ЗАД “Армеец” беше застраховател на преустановилата дейността си туроператорска фирма „Алма Тур БГ” през 2011 г. Тогава застраховката “Професионална отговорност на туроператора” не стигна, за да се обезщетят нуждите на стотици български туристи. Защо се получава така вече трета година поред след “Алма Тур”; после “Он Травъл” (2012 г.) и сега “Валери 90” (август 2013 г.)? За съжаление и увеличените застрахователни покрития не могат да обезщетят пострадалите…

-Тези случаи станаха публично известни, защото при тях има цялостно преустановяване на дейността на туроператора, което се отрази на голям брой  потребители. За съжаление и в трите случая се оказа, че застрахователните суми по задължителните застраховки са недостатъчни, за да покрият всички предявени претенции. Когато има отделни нарушения, попадащи в обхвата на застраховката, но не е преустановена изцяло дейността на туроператора, лимитите са достатъчни.

-Застраховката “Професионална отговорност на туроператора” недостатъчна  ли е, за да покрие обезщетенията на всички туристи? Изобщо къде се корени проблемът?

-Минималните застрахователни суми се регламентират в наредба, която се приема от Министерски съвет. Те се определят на база на декларирания оборот на туроператора за предходната година, но не покриват цялата сума на оборота. Ако разгледаме таблицата към наредбата, ще видим, че минималните суми покриват между 30% и 50% от максималната сума на всяко ниво. Това очевидно е недостатъчно, когато туроператорът изцяло преустанови дейността си и прекрати всички договорени програми. Според мен застрахователните суми трябва да са по-близки до реалните обороти на туроператорите.

Има и други проблеми като например, че дейността на туристическите агенти не подлежи на задължителна застраховка, а понякога се оказва, че именно агентът не е изпълнил задължението си. В този случай потребителят не може да бъде обезщетен по застраховката на туроператора. Застраховката за професионалната отговорност на туристическите агенти се предлага на застрахователния пазар, но е доброволна и затова не се търси.

-Много туроператори например споделят, че при последното увеличение на лимитите на отговорност през 2012 г. са изпаднали в затруднено финансово състояние. Смятате ли, че застрахователните лимити на туроператорите по тази застраховка са недостатъчни? Или може би такава застраховка не може да гарантира клиентите на туроператорите при фалит?

- Според мен проблемите в туристическия бранш са много. Между тях има обективни, свързани най-общо с икономическите условия в последните години, но има и субективни. Застраховката не може да бъде причина за затрудненото финансово състояние на туроператорите, тъй като нейната функция е да засили стабилността им, като гарантира правата на потребителите. Конкуренцията между застрахователите е висока, което способства за изключително ниски цени, в порядъка на под половин процент спрямо оборота. Застраховката увеличава доверието на потребителите и по този начин също подпомага дейността на туроператорите. Посочените в наредбата застрахователни суми са минимални, т.е. туроператорите могат да се застраховат по желание на по-високи нива независимо от оборота си. За съжаление повечето туроператори приемат застраховката като формалност и се застраховат за мининума. Също така няма механизъм за проверка на декларациите и може да се предположи, че някои туроператори посочват суми по-ниски от действително поетите от тях договорни ангажименти. В резултат при преустановяване на дейността на туроператора понякога се оказва, че сключената застраховка не е достатъчна.

-Туроператори говорят, че трябва задължително да имат застраховка срещу фалит? Но дали застрахователите биха се ангажирали с подобен продукт, който е много рисков?

-Настоящата задължителна застраховка покрива случаите на фалит. Съгласно чл.3 от наредбата обект на покритие е отговорността за причинени вреди на потребителя вследствие на неразплащане на туроператора с негови контрагенти и доставчици, включително при негова неплатежоспособност и несъстоятелност. Застраховката може да гарантира всички претенции на потребители при фалит, но само ако застрахователната сума е съразмерна на поетите от туроператора задължения към тях. От друга страна, застраховката не е гаранция, че фирмата няма да фалира. Считам, че е необходимо компетентните органи и браншовите организации да анализират причините и да предприемат мерки, чрез които да се ограничат случаите на фалит на туроператори.