През целия си живот се старах да оставям стъпки навсякъде

19 Май 2014 г.,zastrahovatel.com
Доайенът в българското застраховане Лука Доков

           

 

„Най-важното, което смятам, че съм направил, е, че отворих пътища на страната ми, а и очите на много хора. Аз бях признат по света. Моето име ще се забрави, но това, че съм българин - не. Имам това копривщенско чувство (б.а. майката на Лука Доков е от Копривщица), че трябва да успееш! Бях трогнат от доверието, което ми се оказа. Благодаря на спорта, благодаря на образованието си. Начинът на обучение в България е нещо страхотно. Винаги съм бил патриот, не съм мислил дали ще спечеля или не.” 

Лука Доков

 

 

Основани дружества

 

            Sudanese Insurance & Reinsurance Co. Ltd - Судан

            Създава суданския пожарен пул

 

            ОАЕ

            Trans-Gulf Trading Co. Ltd

            First Air Cargo Company

Union Insurance Company of the United Arab Emirates

General Accident - UK

 

Англия

African Reinsurance Brokers

Afro-Arab Insurance Services

Devonshire General Insurance Consultancy

DP&S Insurance Brokers

European Reinsurance Brokers

 

Създаване на нова застраховка Guardsman в Левитгруп - „Протекция на инвестициите на бизнеса срещу отговорност при злополука и болест”

 

TAISHU Insurance Company - Гибралтар

Създава застраховка „Финансови инвестиции във филмовата индустрия”

 

България

„Общо застрахователно дружество” АД

 

 

 

 

-Господин Доков, бихме искали да ви върнем 20 години назад, към първото ни интервю с вас, което беше поместено във втория брой на вестника от 4 април 1994 г. в рубриката „Галерия Застраховател”. Всъщност това беше и първото ни интервю с действащ застраховател. Какви чувства ви спохождат сега, когато гледате себе си и логото на „Общо застрахователно дружество” на страниците на вестника?

            - Какво да ви кажа, живот ли бе да го опишеш? Аз съм имал едно мото в живота си, което винаги съм се стремял да следвам. Както знаете, завършил съм американски колеж, където изучавахме и творчеството на американските поети. Един от тях казва: „Всеки стъпки би оставил върху този вечен пясък край световното море”, и през целия си живот аз се старах да оставям стъпки навсякъде.

            Връщайки се назад във времето, си спомням, че когато идвах в България, получавах от колеги по някой от броевете на в. „Застраховател”. С интерес четях написаното в него и си казвах защо не нарекат този вестник „Огледалото” по подобие на вестник Mirror  (б.а. от английски огледало) в Англия. Вестникът беше и продължава да бъде витрина, на която е изложено  всичко случващо се в застрахователния бранш.

           

            -Ще ви припомня, че в същото това интервю вие споделихте, че  издаването на вестник „Застраховател” е една голяма стъпка напред и че смятате, че този вестник ще има голямо бъдеще. Е, вие се оказахте прав, успяхме да оцелеем двадесет години...

            -  Пожеланието ми беше не само застрахователните среди и колегите, а и всички заинтересовани бизнесмени и целият народ да четат вестника, защото застраховането е една индустрия, едно развиващо се дело, което заслужава внимание както от ръководители, така и от целия български народ.

 

            -Защо се върнахте в България, след като толкова дълго време сте били гражданин на света, посетили сте над 120 държави и сте основали 13 застрахователни дружества в чужбина?

- Не съм имал желание да оставам някъде по света, никога не замених българския си паспорт с друг. Много държави ми предлагаха гражданство, чужди хора ме уважаваха и ценяха, но никога не захвърлих българския паспорт и си останах докрай българин.

            Годините изтекоха толкова бързо, че не ги усетих. Всичко като че ли беше вчера. Това, което направих в живота си, дължа на моите партньори, приятели и колеги. Затова съм щастлив, че ги има. Аз съм българин и се завърнах в България, за да съм заедно с тях.

            Гордея се и с това, че успях да запазя червения паспорт, който ми създаваше толкова много проблеми. Бог ме създаде българин и никога не се отрекох от това. Защото да си българин - това задължава...    

            В България ме доведоха и презастрахователите, които ме питаха какво правя още в Англия, където в последните 5-6 години работех непрекъснато. Казаха ми: иди си в България и направи нещо, което действително отговаря на условията, които ти познаваш. А и жена ми каза: чужденецът навсякъде си е чужденец, дай да се върнем. Освен това при командировки у нас много бизнесмени и институции ме канеха да се върна и направя нещо в новите условия.

 

-Първата ни среща с вас беше в офиса на „Общо застрахователно дружество” АД на ул. „Леге”. Тогава ми направихте впечатление на много сдържан човек, а в същото време ми внушавахте и артистичност. Тъй като обичам да съм подготвен, бях научил, че сте минали и през най-висшето застрахователно звено в Англия - Lloyd's. Знаех, че сте били много по света и сте създавали дружества, но в края на краищата решавате да се върнете и да създадете дружество в България. Бихте ли ни припомнили как се случи това?

- Върнахме се на 31 май 1994 г. В България имаше интерес от страна на Първа източна международна банка да направят застрахователно дружество, но аз не бях сигурен, че искам да започна пак. Появи се обаче Иван Иванов, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие в София, той беше съобщил в Лондон, че съм се завърнал в България. И тогава получих покана от тази банка да разговаряме относно създаването на застрахователно дружество - като се намерят български акционери, а банката да поеме 33,33% акционерно участие. Условието беше да направя застрахователно дружество по европейските стандарти. Първа източна международна банка веднага се съгласи. И аз се съгласих, като поставих условие да си намеря персонал, който да обуча, защото все още имаше неща, непознати на българския застрахователен пазар. Повече се работеше с автомобилни застраховки, но пробихме много с новите застраховки - Bankers blanket bond (съкратено BBB) - една голяма банкова полица. На пл. „Гарибалди” имаше американска банка и директор беше Лабад. Един ден той дойде в офиса ни, представи се и пита: „Вие знаете ли какво значи ВВВ?”. Аз му отговорих, че знам много добре и това е покритието за банките. „Ама откъде го знаете, защото аз се обърнах към много застрахователи, никой не беше чувал за такава застраховка.” Обясних му кой съм, че идвам от Lloyd's и ще работя в България. И така направих първата за България застрахователна полица от този вид. Дойдоха и други банкери, поехме и по-големите рискове. Имахме много работа и акционерите бяха доволни. С КНСБ работихме добре, защото и те бяха акционери.  

 

-Интервюто ни беше озаглавено „Мечтата ми е единен, дисциплиниран и уважаван български застрахователен пазар”. От дистанцията на времето какъв беше застрахователният пазар тогава?

- Мога да кажа, че пазарът беше хаотичен. Използваше се вакуумът за основаване на застрахователни дружества. Аз винаги съм подчертавал, че застраховката е договор между застрахования и застрахователя. У нас нямаше такъв договор. Имаше един документ, който се издаваше задължително. Не виня никого, никой няма вина. Така е било.

Конкуренцията и борбата за завладяване на пазара бяха създали нездрави отношения между ръководителите на отделните дружества. Имаше някаква неприязън, някакво неприятно отношение между тях. И затова смятах, че един външен човек като мен, който не е участвал в тези борби, едно ново дружество, което се създаваше, би било крайъгълният камък за нормализиране на отношенията.

 

-Вие доведохте AIG на българския застрахователен пазар след 10 ноември 1989 г. Бихте ли разказали как и защо дойдоха американците в България?

- Бях познато лице на Лондонския пазар. С AIG работех още в Судан, те участваха с 10% в Sudan Fire Pool като презастрахователи.

Ние имахме и брокерска фирма и пласирахме пула на международния пазар. Обявявахме го и всеки записваше участие, всеки се подписваше в слипа си колко иска. Когато приключи пласирането, ако то е недостатъчно - ние допласирахме. Ако е препокрито - се разделя и намалява поравно от всички записали се. Нямаш право на един да даваш повече преференции, а на друг - по-малко, отколкото е заявил. Всичко зависи от подписването на слипа им.

Аз участвах в почти всички арабски, африкански и европейски конференции и форуми (в Монте Карло, в Баден-Баден) и изнасях винаги доклади. Суданското дружество ми плащаше командировъчните, защото това беше реклама и за самата държава. Представители на AIG винаги присъстваха на тези международни сбирки, там бяха техните международни подписвачи. Така се запознах и с Хенри Бейдъс - той е палестинец, но беше шеф на AIG Life в Судан. Хенри, като идваше в Хартум, беше винаги у нас. AIG реши да ликвидира клона си в Судан, защото нямаше много оборот, и тогава Бейдъс прехвърли всичко на Sudanese insurance на нашата компания. „Вие си направете застрахователно „Живот”!” И наистина ние направихме Sudanese Life. Това беше много голям жест от негова страна, защото суданското дружество само спечели. С Бейдъс бяхме приятели, но не знаехме, че живеем в една и съща сграда в Лондон. Ние живеехме на петия етаж, а на осмия етаж живееше Хенри Бейдъс. Един път се срещаме в асансьора и не можем да се начудим, че сме съседи.

Чувайки, че съм се върнал в България и управлявам вече „Общо застрахователно дружество”, от неговата компания проявиха интерес и решиха да кандидатстват и да го купят. Така се регистрира „Общо застрахователно дружество Ей Ай Джи България” и аз поех поста на управляващ директор.

Защо дойдоха американците в България? Те видяха ниша - това беше общото застраховане. Независимо че премийният приход не беше милионен, общото застраховане беше първата стъпка, от която тръгнаха. Втората стъпка се оказа животозастраховането - направиха и животозастрахователна компания. Третата стъпка - банкирането.     

 

 - Господин Доков, вие взехте участие и в създаването на ядрения пул...

- Да, така е. Имах един познат, който искаше да работи при мен в застраховането и който се оказа, че е съветник на министъра на енергетиката по това време Никита Шеваршидзе. Моят познат му казал за мен, че идвам от Англия и съм обиколил много държави. На срещата Шеваршидзе ме попита: „Знаете ли нещо за Виенската конвенция, за Парижкото съглашение?” Отговорих му, че имам представа, а също и материали, които донесох от чужбина. Той ми даде колата си, отидох вкъщи и донесох текстовете по конвенцията. Искаме ли да вървим в крак със света, трябва да създадем ядрен пул. Така се започна.

Договорът за застраховката бе сключен на 25 юли 2002 г. от 11-те съдружници в специално създаденото за целта на 14 юни 2001 г. гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул”, чийто управляващ съдружник е ЗАД „Енергия”. От тогава ежегодно между дружеството и АЕЦ „Козлодуй” се сключва договор за застраховка „Обща гражданска отговорност” за срок от една година.

Според Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда експлоатиращият ядрената инсталация е длъжен да поддържа застраховка или друга финансова гаранция, която покрива неговата отговорност в такъв размер, вид и условия, каквито са определени от държавата, в която се намира инсталацията. Сключването на застрахователни договори за ядрен риск е обичайна практика в повечето европейски държави от Националните застрахователни пулове, които обединяват компенсирането на отговорността за ядрена вреда.

 

- Къде сте сега, все още ли сте ангажиран с ядрения пул?

- Да, продължавам да бъда председател на контролната комисия на Българския ядрен пул.

 

- От години сте и инициатор за създаването на т.нар. катастрофичен пул, защо все още липсва катастрофичен пул в България?

 - На всички е известно, че България се намира в земетръсна зона. Затова в случай на голямо земетресение са нужни огромни средства, които да покрият евентуалните щети. Истината е, че държавата не може да покрие огромните щети. Единственото, което може да ни спаси, когато има подобно бедствие, да не се чудим откъде да вземем пари, за да покрием щетите, е да създадем т.нар. катастрофичен пул.

Това означава да има задължителна застраховка „Земетресение”, като инициативата за такъв пул се поеме от държавата. Още в средата на 90-те години започнах борбата за създаването на такъв катастрофичен пул. Въпросът е, че отдавна не бяхме имали силни земетресения и хората нямаха доверие в подобна инициатива. Те смятаха, че държавата търси начин да събира данъци. Това не е така. Това не е данък. Но хората трябва да разберат, че ако не искат такава задължителна застраховка, то тогава не могат да искат обезщетение за това, че домът им е пострадал от някакво природно бедствие. Това, което държавата даде на пострадалите от земетресението в Перник през 2012 г., беше само за моментни нужди - за храна и някакъв временен подслон. Това няма как да бъде обезщетение примерно за ремонт на домовете.

Ако бяхме направили тази застраховка преди години, сега каквито и щети да имаше и каквито и сгради да бяха разрушени, те щяха да бъдат обезщетени. А сега светът вижда, че някои сгради у нас са гредоредни, не са такива каквито са по света и сега международните застрахователи се въздържат, ако българските застрахователи започнат да търсят презастрахователно покритие. А подобна застраховка „Земетресение” трябва да бъде презастрахована и на международния пазар.

Нека направим публично обсъждане с хората от селата и градовете. И нека ги убедим, че нещо трябва да се направи в тази посока. На тях трябва да се обясни, че при застраховането на имуществото за определени рискове - пожар, кражба - средствата са валидни само за една година. Ако на следващата година собственикът на имот не си поднови застраховката, тогава средствата по партидата му се губят и застрахователят ги акумулира в своите резерви. Идеята за катастрофичния пул е различна. Средствата не се губят, а се съхраняват по индивидуална партида на застрахования. Така че хората трябва да знаят - тези пари ще бъдат техни, те ще се пазят в един фонд и няма да се загубят.

Минималната премия може да бъде около 20 лв. годишно. Таванът на застрахователната сума ще бъде равен на данъчната оценка на имота. Премията ще се изчислява на базата на данъчната оценка на дома с някакъв определен коефициент. Той ще се изчислява на всеки 10 хил. лв. Например на 10 000 лв. обезщетение - премия 10 евро, на 20 000 лв. - 20 евро, и т.н. Който иска, ще може да си направи допълнително застраховане за по-висока сума.

Ако в продължение на години няма земетресение, може да се вземе решение да бъде спряна задължителната застраховка и ако има натрупани много средства, то част от тях може да бъдат използвани за други бедствия - примерно при наводнения. Именно такава задължителна застраховка „Земетресение” направиха в Румъния. Нека вземем пример от тях. Румънците, които първоначално също бяха скептични към идеята, разбраха, че това им е нужно и полезно.



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999
orange_li
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005