Щетите от градушката ще надхвърлят 70 млн. лв.

След потопа във варненския кв. Аспарухово и Добрич София стана жертва на опустошителна градушка. Виждали ли сте някога толкова много потрошени коли на едно място? Гледката в сряда бе потресаваща.

- Последната голяма градушка беше преди 9 години, но тя не може да се сравни с това, което преживяхме на 8 юли. Имаме десетки поразени сгради, както и хиляди изпочупени автомобили. Ситуацията наистина е драматична. Само при нас в първия ден бяха заявени 2099 щети. Похвално е, че от тях 390 са подадени по електронен път.

- Имаше хора, които чакаха на опашна пред централния офис на ЗАД „Армеец“ от 12 часа през нощта. Поуспокоиха ли се вече духовете?

- Отворихме допълнителни пунктове в офисите на големите вносители на „Мерцедес“, „Ауди“, „Фолксваген“ и БМВ, където клиентите могат да отидат директно и да им бъде направен оглед. Сега основното притеснение на хората е, че ще свършат стъклата и резервните части. И, разбира се, че ще трябва да чакат в сервизите. Но какво да се прави – сервизите имат определен капацитет, има и технология, която трябва да се спазва. Освен това те имат клиенти и от други пътно-транспортни произшествия, които са длъжни да обслужват. Така че ситуацията е сложна и се изисква търпение от всички страни.

- Може ли вече да се каже какъв е средният размер на обезщетенията, които изплащате?

- Висок е – около 2000 лв. Причината е, че пораженията са големи. Има случаи, в които ще се плаща пълната стойност. Това са автомобилите, които са били залети с вода. В момента те са с блокирана електроника и не стават за нищо. Други са за цялостно боядисване, за смяна на капаци, врати и калници. Така че голямата тежест сега ще падне върху сервизите. Както вече ви казах, само при нас в първия ден след бедствието минаха 2099 автомобила. Ако прибавим и пострадалите в другите компании, ще станат около 10 хиляди. Предполагам, че бройката на увредените ще стигне 50-60 хиляди. Всички ще бъдат обезщетени, но основният въпрос е срокът, в който ще се направи ремонтът на толкова много машини, и качеството на услугата?

- Първоначалната прогноза бе, че застрахователите ще платят 40-50 млн. лв.

- Не, цифрата ще бъде надхвърлена значително. По мои сметки ще мине 70 млн. лв., защото има поражения и върху много жилищни и обществени сгради.

- Плащате ли счупени стъкла?

- Разбира се, стига полицата да е сключена при тези клаузи.

- А щети по топлоизолациите покриват ли се? На много места ледените късове са ги направили на решето.

- Да, щом домът е застрахован срещу буря и градушка.

- Имате ли пострадали имоти и в кв. Аспарухово?

- Там бедствието бе жестоко, но застрахованото имущество е малко. До момента са заведени едва 145 щети.

- Значи все пак има застраховани.

- Има, но проблемът е друг. При нас например е застрахована една от детските градини – „Валентина Терешкова“. Водата там е била около метър и седемдесет. Увредени са подовите настилки, стените, покритията, всичко. Но какво се получи? Сградата е била застрахована за 71 158 лв. при разгъната застроена площ 513 кв. м, което прави по 138 лв. на кв. метър, докато реалната стойност е 300-350 лв. Така вместо да покрием всички щети, ние ще платим 39% от стойността, защото на практика имотът е подзастрахован.

- И защо се получава така?

- Това е порочната практика на общините и държавата. Знаете ли за колко е застрахована сградата на Министерския съвет? На отчетна стойност, не на пазарна. Излиза, че държавата сама не се грижи подобаващо за имуществото си, а иска другите да го правят. Имотите Ӝ традиционно се застраховат на ниски стойности. Има и още по-лоши примери. Полицата на едно цяло училище е за 7 хил. лв. Не се застраховат инфраструктурни и други обекти с национално значение. Така при бедствие никой нищо не получава. През 2013 г. при подобен случай направихме изключение за едно училище и платихме щетата в пълен размер. Но винаги не може. Ние не сме благотворително дружество.

- Сега обаче всички се питат дали застрахователите ще могат да платят целите поражения? Дали имат нужния финансов ресурс?

- Нека не бъркаме застрахователите с банките. Банките разполагат с активите и пасивите си, докато ние освен резерви имаме и сериозни презастрахователни програми. Нашата е в размер на 16 млн. евро. Така че парите са предостатъчно. Това се прави в целия свят при катастрофични събития като циклони, урагани, земетресения. На практика рискът се преразпределя на общия застрахователен пазар и щетите над определена сума се поемат от презастрахователните компании. Затова сега ние можем да си позволим всички части с по-големи увреждания да се подменят с нови, а не да се изчукват, защото после неминуемо се появяват повреди, имс рекламации. Налага се втори път да се пребоядисва и става по-скъпо. А и това коства много нерви и на двете страни.

- Твърди се, че има по-бързи и модерни технологии за заличаване на вдлъбнатините, причинени от ледените зърна?

- Така е, но когато деформациите са големи, е трудно да се приложат.

- Какво е важно да знаят хората, за да не бъдат разочаровани? И да не се чуват твърдения, че застрахователите плащат колкото за Бог да прости.

- Хората трябва да знаят, че ако застраховката е на разсрочени вноски, първо трябва да се плати цялата сума и тогава ще получат обезщетение, защото ангажиментът за плащане предхожда събитието. Има и още нещо, което е важно. Идват летни отпуски. Нека си заведат щетите. Ако има да сменят стъкла, да ги сменят, но за другото да изчакат, защото сервизите са пълни и изнемогват. Нищо не пречи ремонтите да станат през септември и октомври, защото давностният срок от завеждане на една щета до ремонтирането е 3 години. Без значение дали след това сте отишли в друга компания, дали в момента имате каско и т.н. Затова призовавам към спокойствие и разум.

- Какви изводи трябва да си направят управляващите? Не е ли време да бъде създаден катастрофичен пул или фонд, от който да се покриват последствията от такива големи бедствия?

- Бурята, която ни сполетя, показва, че това е неработеща идея. При едно голямо бедствие проблемът ще бъде с ликвидацията на пораженията. В момента по щетите от бурята в София работят 15-20 застрахователни компании. Правят огледи, попълват документи, върши се огромна работа. Въпросът ми е как при настъпване на едно земетресение този фонд, който ще прилича на здравната каса, ще извърши това. Той няма да има капацитет, офиси, персонал, нито добри тьрговски практики. Не е достатъчно да се съберат парите на хората. Важно е какво ще стане после и дали застрахованите ще получат адекватна услуга срещу парите си. Затова аз съм против създаването на катастрофичен пул и против принудителното застраховане.

- Какво ще правим обаче, ако ни връхлети едно голямо бедствие? Вижда се, че държавата няма пари за помощи.

- С времето хората сами ще разберат, че държавата не може да им помогне. А и за личното си имущество всеки трябва да се погрижи сам. У нас на автомобилите с по-висока мощност пътният данък е по-висок, отколкото в Германия. А защо е това? По-добри ли са ни пътищата, повече ли магистрали имаме, по-добър ли е сервизът при катастрофи и аварии? Затова нека държавата да подобрява и поддьржа инфраструктурата с това, което ни взема. Предполагам, че никой не е съгласен с тези пари да се поправят частните имоти на пострадалите.

- Очевидно с капризите на природата застрахователите ще се справят, но как преживявате политическите трусове?

- За радост каквото и да се случва, бизнесът работи и се старае да даде добра услуга на хората. Принудата и голямата конкуренция на нашия пазар не дават на никого да се отпусне. Разбира се, колкото е по-стабилна бизнессредата, толкова по-добре ще бъде за всички.

- Политици говорят за фалит на държавата. Има ли риск за финансовата стабилност?

- Смятам, че кризисният момент с банките бе подминат благодарение на бързите и адекватни действия на БНБ. Българските банки са стабилни. Може би и с КТБ нямаше да се получи проблем, ако оттам не бяха изтеглени пари.

За съжаление хората не проявиха достатъчно разум. В първите дни се поддадоха на паниката и почнаха да теглят парите си. В петък беше смешно – от едни банки се теглеха средства, в други се внасяха. Но когато хората се убедиха, че могат да си вземат всичко и да не го загубят, паниката приключи. А важното е да знаем, че България е страна членка на Европейския съюз и няма да бъде оставена на произвола. Виждате какво стана и с Гърция, и с Кипър. Помогнаха им да се стабилизират.

Сега за всички е най-важно да бъде сложен край на политическите трусове и скоро да имаме стабилно правителство. Това е нужно на бизнеса. Важен ще бъде и служебният кабинет, а президентът трябва да се прояви като президент на всички българи.

Интервю на Леонора ЛЕКОВА, в-к Преса