Изискванията на застрахователните компании са за нов професионален профил на съвременния застраховател

23 Септември 2014 г.,zastrahovatel.com
Проф. д-р ик. н. Нено Павлов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет на РБългария, член на работната група за разработване на Стратегия за развитие на висшето образование пред в. „Застраховател прес”[1]

Допуснахме драстично разминаване между профила и качеството на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда

 

 

- Проф. Павлов, бихте ли запознали накратко читателите на в. „Застраховател прес” с основните акценти в така широко обсъждания проект на стратегия за развитие на висшето образование в РБългария за периода 2014-2020 г.?

- Стратегията е основният целеполагащ документ, определящ дългосрочното развитие на образованието като стратегически фактор за формирането на новия професионален профил на обучаваните, отговарящ на изискванията за развитието на икономиката, на интелектуалния живот и обществото. Пълното удовлетворяване на потребностите от квалифицирани специалисти налага нов тип държавна политика по модернизиране на висшите училища като динамично функциониращи научни и иновационни центрове. В тази посока са и акцентите на новата Стратегия за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г., включваща политики за изграждането на висше образование с европейски профил и интелигентно управление с активното участие на заинтересованите страни (бизнес организации и студенти), насърчаващи високите постижения в академичните дейности. Да стимулират свободното интегриране в мрежа на университети въз основа на резултатите от националната система на рейтингите и акредитационните оценки, прилагането на подход за държавно финансиране, основан на академичните резултати на „изхода”, и на гъвкав механизъм за системно съгласуване на образователните програми с пазарното търсене на специалисти и развитието на науката. Политики за насърчаване на качеството и обхвата на продължаващото обучение през целия живот на нивото на развитите страни, институционализиране на модела за системен анализ, средносрочно и дългосрочно определяне на реалните потребности от специалисти с висше образование, професионално пригодни да осигуряват интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж.

 

- По собствена инициатива в Икономическия и социален съвет (ИСС), чийто заместник-председател сте, приехте становище по този проект. Можем ли да се спрем по-подробно на това, което подкрепяте, и това, което не подкрепяте, и защо?

- Да, след инициираната от ИСС широка публична дискусия по проблемите на състоянието на висшето образование с участието на представители на изпълнителната власт, на публични и неправителствени организации, на студенти и академични ръководства на висши училища пленарната сесия на съвета потвърди констатацията на европейските институции за неговата ниска конкурентоспособност и ефективност в европейското образователно пространство. С консенсус бе прието Становище на ИСС по новата стратегия, подкрепящо необходимостта от ускорена модернизация и европеизация на българската система за висше образование с цел преодоляване на изоставането спрямо водещите страни. По безусловен начин в него се изказва категоричната позиция относно развитието на висшето образование като национален приоритет на всички нива на управление в страната. Членовете на ИСС

 

подкрепят конкретните цели на стратегията и необходимостта от неотложното решаване на критичните проблеми

 

на висшето образование, свързани със: усъвършенстване управлението му на университетско и национално равнище, като всички законодателни промени и регулации се обосновават с резултатите от предварителния анализ и оценка на въздействието; прилагането на нов модел на финансиране и механизъм за управление на разходите в държавните университети; усъвършенстване модела на акредитация и системата за управление и контрол на качеството; промяна в политиките и механизма за регулиране достъпа на входа и изхода на висшите училища; строгото съблюдаване изпълнението на приоритетите на Болонския процес и Болонската декларация за висшето образование в ЕС. Не на последно място следването на добрите европейски практики по поддържането на ефективни връзки между висшите училища и институциите на пазара на труда, вкл. чрез насърчаване на конкуренцията и  инвестициите на бизнеса в образованието. ИСС подкрепя благоразумната масовизация на висшето образование, подпомагаща динамичното преструктуриране на икономиката,  заетостта и конкуренцията между регионите на страната. В същото време не подкрепя допускането до пазара на университети без собствен академичен капацитет и постижения в научно-изследователската и развойна дейност, правещи ги неразпознаваеми от икономическата практика и  международната академична общност.

 

- В становището си изразявате силната си загриженост от изоставането на българското висше образование в направления, като достъп и участие в образованието; качество и практическа приложимост на продуктите му в икономиката; пазарно търсене и реализация на завършилите специалисти; финансова осигуреност и адекватност на управлението. Какви са вашите предложения в посока на промяна на сегашната ситуация?

- В становището се споделят политиките, насочени към постепенното повишаване на дела на средствата за образование в БВП, разширявайки източниците на финансиране и въвеждането на нови правила за определяне на субсидията на държавните университети, акцентиращи върху резултата на „изхода” - „качество - брой обучавани” и „парите следват студента”. Поддържа се тезата за приемлив баланс между академичната автономия на университетите и държавната намеса посредством промяната на регулаторната рамка (с нов закон), външната оценка на качеството, засиления контрол и мониторинг на публичните институции. Настоява се за оптимизиране на мрежата от висши училища в страната, гарантирайки процеса на масовизация и лоялната конкуренция между висшите училища, подобряване качеството на академичното управление чрез промяна на практиката по избора на ръководните органи в университета и създаването на Национален консултативен съвет за висше образование с цел гарантиране на дългосрочност, приемственост и предвидимост на държавната образователна политика. ИСС настоява да се изостави политиката на финансиране „Остерити”, която изцяло е подчинена на фискалната консолидация, и се премине към проектното финансиране, основано на дългосрочните договорености между заинтересованите страни.

 

Предлагаме да се изгради Национален фонд „Стажантски практики”

 

за финансиране на практическото обучение и стартовата заетост на випускниците, по-широко да се използват средствата на новата европейска програма „Наука и образование за интелигентен растеж” за насърчаване на академичната мобилност на преподавателите и студентите, както и за по-широкото участие на висшите училища в европейския проект „Предприемачески университет”. ИСС настоява чрез структурни и параметрични реформи максимално да се ускори действието на движещите сили на развитието на висшите училища - „висше образование - научни изследвания -иновации”, като фундаментален фактор за увеличаване на добавената стойност в страната.

           

 - По ваше мнение доколко конкурентоспособно е българското висше образование?

- На поставения въпрос ще отговоря с констатацията, съдържаща се в препоръките на Европейската комисия, относно Конвергентната програма на България за 2014 г. В тях се заключава, че (към м. май 2014 г.) „висшето образование в България  продължава да не е в състояние да посреща адекватно потребностите на пазара на труда. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите резултати”. Считам, че главната причина за тази констатация е невъзможността висшите училища в страната успешно да се справят с предизвикателствата пред поддържането и повишаването на качеството в условията на засилващата се масовизация на висшето образование, довела до неколкократно увеличаване броя на студентите, на „пътуващите” преподаватели”, на специалностите, академичните програми и висшите училища, до развитие на хомогенността, сходството и еднообразието вместо многообразието и специализацията на университетите.

Не по-маловажно е недофинансирането на системата, изоставането в развитието на иновативния потенциал на университетите, забавената електронизация на обучението и адаптацията му към бързо променящите се пазарни изисквания за квалификация, допуснатите вътрешни диспропорции и заниженият държавен контрол върху ефективността на образователните инвестиции. За съжаление спрямо най-добрите университети в света от почти същите „болести” страда и европейското висше образование, след като в една от най-големите демографски общности, наброяваща 500 млн. жители на ЕС, се обучават едва 30% от всички чуждестранни студенти (при 60% в САЩ), а в първата петица от последния световен рейтинг на университетите липсва европейско висше училище. Независимо от това мнението ми е, че ниската конкурентоспособност на висшите училища в България се дължи главно на изоставане във финансовото осигуряване и в поддържането на европейскокачество във висшето образование (EQAR) въпреки продължаващото подобряване на институционалната академична инфраструктура, в т.ч. и  със средства на европейските програми.

 

- Много често в разговори и дискусии коментираме липсата на връзка между теорията и практиката. Според вас доколко подготвени за реалния бизнес излизат завършилите висше образование у нас?

- ИСС не одобрява политиката на подценяване и постоянно отлагане решаването на стратегическите проблеми на образователната система от страна на държавното управление и политическите сили. Като че ли е налице незаинтерисованост висшите училища да поглеждат извън собствения си хоризонт и национални граници, липса на диалог, на законодателна уредба, стимули и мотивация за широката им подкрепа от страна на бизнеса, водещо до ненужни взаимни обвинения относно ниското качество на подготовката на завършващите студенти, до самоизолиране, самозатваряне и загуба на критериална маса за реална самооценка на постигнатото в академичните дейности. Резултатът е формиране на поведение на самодостатъчност с всички негативни рискове за тяхната външна конкурентоспособност, прилагането на фрагментиран модел на образование, който в редица случаи е повече или по-малко пазарно неориентиран, затворен за динамиката на външния свят, и най-вече за практиката на глобалния бизнес. А това е недопустимо както от гледна точка на бъдещето на икономиката и обществото, така и от гледна точка на бъдещия интелектуален потенциал на нацията, на нейното ценностно интегриране и забележимо, интелигентно присъствие в европейската общност.

 

- Какво е нивото и качеството на обучение конкретно в сферата на застраховането и осигуряването?

- Качеството на обучението в застраховането и осигуряването носи отпечатъка на общата тенденция към неговото влошаване, породено от изоставане на методите на преподаване от иновативните образователни практики и технологията на засиленото практическо обучение, изоставане от добрите стандарти за електронизация на обучението в контекста на новите информационни технологии в посока на E-learning, E-government, E-employment, E-university, E-research. Забелязваме изместване на фокуса на дистанционното обучение от качеството и отговорността за развитието на способностите на студентите за ефективна реализация в професията, към масовизацията чрез увеличаване броя на обучаваните, генериращо допълнителни приходи за висшите училища.

 

Подхождаме твърде консервативно към системната модернизация на учебните планове и програми

 

на база новите пазарни сигнали на застрахователния бизнес и необходимостта от интегрирането ни и реализирането на партньорски англоезични учебни програми с водещи  университети в ЕС. Според мен изискванията на застрахователните компании са за нов професионален профил на съвременния застраховател и осигурител с висока пазарна култура, аналитично, логически подредено и математически подплатено системно, стратегическо  мислене, можещи да формират обосновани икономически очаквания и приоритети, да формулират, проектират, оценяват и реализират гъвкави корпоративни политики, да владеят техниките на антикризисното корпоративно управление и се справят с корпоративния и системния риск, специалисти, имащи дълбочинни познания по икономика, финанси, застраховане и осигуряване като наука и бизнес практика. Специалисти, които да владеят методите на комуникацията и правилата на бизнес етиката, диагностиката на потребностите на клиентите, правилата на застрахователното посредничество и интелигентните продажби на застрахователни продукти, защитата на имиджа на компанията чрез ценностите на идентификацията с нейните стратегии и интереси. Естествено, това не може да се получи с едно формално комформистко преподаване на откъслечни принципи и традиционни теоретични конструкции, описателно преразказване на действащи закони и институционални схеми, с формални изследвания (вкл. в дисертации и хабилитации) на периферни и незначими за профила на бизнеса проблеми, без използването на съвременни интерактивни методи и техники в обучението. Не, без значение са познанията на преподавателите върху динамиката на реалните бизнес практики, иновативните продукти, европейските и международните регулации, опит и стандарти, базиране на обучението върху актуални научни проекти и високи академични стандарти, върху активното въвличане на студентите и докторантите в активна, екипна изследователска работа съвместно с представители на застрахователните и осигурителните компании. Убеден съм, че промяната следва да се търси в по-високата степен на интердисциплинарност, на междусекторност и мултикултурност на образованието по застраховане и осигуряване с цел да се замени монодисциплинарността и повиши иновационния капацитет на випускниците, на техните практико-управленски и интердисциплинарни компетентности за успешна професионална реализация в страната и страните членки на ЕС.

 

- Можем ли да кажем, че завършилите определени висши учебни заведения могат да се реализират по-лесно на пазара на труда спрямо завършилите други университети и защо?

- Разбира се, че има такива! И това са университетите, които строго се придържат към спазване на академичните принципи за „единството между обучение и научни изследвания”, за синергията между основните носители на ново знание: „качествено образование - научни изследвания - иновации”, за активното участие в учебния процес с публикации, участващи в световната система за рефериране, индексиране и оценяване, регистрирайки висок импакт фактор, импакт ранг и по-голям брой цитирания. А това са университетите от областта на медицината, природните, техническите и хуманитарните науки. На второ място, това са висшите училища с най-висока акредитационна оценка по професионални направления със значим брой обучавани чуждестранни студенти и участващи в процедурите за външни оценявания, системно работещите по чуждоезикови партньорски академични програми с реномирани чуждестранни висши училища и лидерите, заемащи челните места в рейтинга на българските университети. Според справката по информация на МОН и НАОА това са Медицински университет - София, Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, УНСС, Технически университет - София, Американски университет – Благоевград, и др.  

 

- От изключителна важност за качеството на образованието е и наличието на адекватна кадрова осигуреност. Разполагаме ли с достатъчен и като брой, и като квалификация академичен състав?

- За съжаление продължава тенденцията на затруднено възпроизводство на академичния състав поради слабия интерес към академичната кариера, водещо до демографско застаряване и допускане на компромиси в подбора на нови попълнения и приема на докторанти, което влияе негативно върху качеството на образованието и научните изследвания. По данни на Евростат делът на преподавателите на възраст 35-54 г. намалява от 55,3% на 45,4% за периода 2002-2011 г., а този на възрастовата група над 55г. се увеличава от 29,1% на 39,3%. Според анкетните проучвания водещата причина за това е недостатъчният размер и ширещият се уравниловъчен принцип във възнагражденията на преподавателите, ограничаващ пряката им връзка с личния принос в преподаването и научните изследвания, липсата на стимули за по-висока професионална изява на най-добрите преподаватели в академичните институции. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо европейските им колеги поради факта, че се излиза извън европейските стандарти и конкурентните академични практики. Не бива да се подценява и незадоволителната педагогическа и практическа подготвеност на младите университетски преподаватели, както и мотивацията за системно повишаване на квалификацията им. ИСС констатира наличието на определени резерви за промяна на ситуацията чрез модернизирането на действащата системата за кариерно израстване на преподавателите във висшите училища при условията на разширена академична автономия и либерализация на процедурите в новата законова рамка, в липсата на единни държавни стандарти за валидизиране на изискванията при заемане на академични длъжности. Логиката е, че с хронично недооценяване и обезценяване на интелектуалния труд не може да се очаква високо качество в университетите и значим иновативен принос на образованието за развитието на страната като цяло.

 

- Какви са вашите наблюдения, доколко образователната подготовка съответства на потребностите на трудовия пазар? Разполагаме ли с актуални проучвания в тази посока?

- За съжаление в страната допуснахме драстично разминаване между профила и качеството на подготвяните специалисти и реалното търсене на пазара на труда, формиращо дефицит на завършващи специалисти в определени области, като математика и информатика, инженерно-техническите, природните и педагогическите науки, съответно структурна младежка безработица (свръхпредлагане) по някои хуманитарни специалности[2]. Поради различни причини се очертава несъответствие между очакваните и реално проявените в практиката знания,  умения и компетентности от завършващите млади специалисти, което е

 

сигнал за липсата на връзка между съдържанието и качеството на обучението

 

(учебни планове, програми и учебни технологии), пазара на труда и реалната практическа дейност[3]. На този етап не удовлетворява дейността на изградените за тази цел университетски настоятелства, звена за непрекъснато, продължаващо или следдипломно обучение и центровете за кариерно развитие във висшите училища. Непълно се използват възможностите за развитието на иновативни специализации, реализирането на съвместни, партньорски чуждоезични програми за обучение с водещи чуждестранни университети, завършващо с издаване на двойни дипломи, системата на стажантски практики и участието в студентската мобилност чрез Еразъм програмите. В крайна сметка се стигна до почти два пъти по-висок коефициент на икономическа неактивност на висшистите на възраст 20-34 г. за период от 1 до 3 г., като у нас той е 11,5% през 2012 г. при 6,3% за ЕС-27, до участието през 2012 г. едва на 1,5% от населението на страната на възраст от 25 до 64 г. в обучението през целия живот, при 9% средно в ЕС и поставената от ЕК цел от 15%  към 2020 г.

 

- Решаването на кои наболели в сферата на образованието проблеми в краткосрочен и средносрочен план не търпят отлагане?

- На първо място, бих посочил привеждането на българския модел на висше образование в пълно съответствие с изискванията на Болонската декларация (1999 г.), насърчаващи процеса на динамично преструктуриране на икономиката, на заетостта и конкуренцията между регионите в страната. На второ място, изпълнението на заданието на ЕС делът на завършилите висше образование в страната да се повиши от 26,9% към 2013 г. на 36% към 2020 г., при средно за страните членки от 40%. За целта е нужно бързо да се промени влошеното съотношение „брой преподаватели - брой студенти” и „качество - вложени средства”, да се ограничи ранното отпадане от средното и основното училище, ширещото се хронично недофинансиране на висшите училища и неефективните регулации на достъпа до образование на нискодоходните групи, имащи пряко и косвено отношение към качеството и активността на студентите и академичния състав в учебния процес. Много спешно трябва да се реши проблемът с пречките пред сътрудничеството (по проблемите на управлението, финансирането и учебните програми) между университети и предприятия, с практическата подготовка на студентите в реална работна среда, с по-широкото участие в академичното управление на представители на бизнеса, публични институции и студенти, с отговора на въпроса как чрез пазара да се определят академичните приоритети? Важно е академичната автономия да се съчетае с механизмите на институционалната отговорност на обучаващите, с публичния контрол и мониторинга на държавата. Неотложни стъпки са необходими за радикална промяна на финансовата политика чрез приемане на  нова методика за определяне на диференцираните нормативи за издръжка на обучението на един студент, основана на реалната стойност на разходите за обучение по професионални направления, качеството и реализацията на випускниците. Наложително е усъвършенстване и актуализиране на нормативната база и академичната инфраструктура, както и поставянето на висшето образование в центъра на реиндустриализацията и създаването на нови работни места. В социален аспект е уместно да се предоставят повече стипендии, облекчения и държавни гаранции на обучаваните при изплащане на ползваните студентски кредити на фона на очакванията за рязко намаляване на притока от кандидат-студенти по демографски причини. Приоритетът на всички образователни институции следва да бъде същественото повишаване на качеството и съвместимостта на българското с най-добрите образци  в европейското и глобалното висше образование. Това означава промяна на парадигмата на съвременния университет в условията на свободното движение на знанието (V-та свобода), пряко влияещо върху изискванията към неговия потенциал, динамичност, финансова устойчивост и репутация, предлагането на конкурентен академичен продукт със стратегическа ориентация към бъдещото развитие на регионите в страната.

 

Интервю на Гергана Иванова

 

 

 

 



[1] Проф. Нено Павлов е редовен преподавател в УНСС, заместник-председател на Икономически и социален съвет на РБългария, заместник-председател на Съюза на икономистите в България, председател на УС на Фондация „Проф. д-р В. Гаврийски”, член на работните групи по разработването на Оперативна програма на ЕС „Наука и образование за интелигентен растеж” 2014-2020 г. и Стратегията за развитие на висшето образование на РБългария 2014-2020 г.

[2] Завършилите висше образование в областите математика, природни и технически науки на 1000 човека от възрастовата група 20-29г. са 12,4 за България при 16,8 средно за ЕС (2011г.)

[3] Според проучване на БСК 41% от работодателите заявяват, че има несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда, дължащо се както на теоретичната, така и на практическата подготовка по специалността. Според тях учебното съдържание при теоретичното обучение не е осъвременено и в същото време е с малка практическа насоченост



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000
orange_li
"Застраховането в България"
доц. д-р Алекси Тасев , 2012
orange_li
"Основи на презастраховането"
Радослав Габровски, 1998