Сезонът на бедствията 2014 г. - отражение в застрахователното огледало

Летописите говорят, че проливните дъждове са потапяли цели равнини под вода за дълго време и в древността. През V в. пр. Хр. свлачище е унищожило цял град - Бизоне, близо до Каварна. В Балчик свлачище е погребало уникален храм на Кибела. Цунами в Черно море през VIII в. е заляло нашето крайбрежие до 4 мили от брега. Силни морски бури са унищожили две трети от Несебър, целия античен град Анхиало при Поморие и част от града Урдовиза при Китен. Има сведения за катастрофални наводнения по поречията на реките Марица, Тунджа, Искър, Места, Тича, Струма и особено много за Дунав.

Що се отнася до градушките с размер на ледените късове до орех или яйце, те са изключително често явление, включително и в най-новата епоха - XIX и XX в.

В началото на XXI в. България не е считана за чест обект на щети от наводнения, но от 2005 г. насам ситуацията е променена. Само през 2005 г. и 2006 г. са регистрирани няколко значителни наводнения, причинени от нарасналото равнище както на местните валежи, така и на валежите в цяла Европа, които впоследствие се оттичат по река Дунав. Отрицателните ефекти от обилните валежи са обострени допълнително от нарасналия дял на обезлесяването, лошо поддържаните напоителни язовири и отводнителни канали, както и ниското проникване на застраховането в селските райони, където са и по-голямата част от претърпените щети.

Най-значителният случай на наводнение в съвременната история на страната е от лятото на 2005 г., когато проливни дъждове в северните и западните части на България предизвикват преливане от речните корита на реките Янтра, Камчия, Русенски Лом и техните притоци. Вълната от наводнения, продължила от май до ноември, достига катастрофални размери, като засяга над 70 на сто от територията на страната и причинява безпрецедентни икономически загуби. Макар да е трудно да се открият точни данни за това, различни източници сочат, че преките загуби достигат половин милиард щатски долара.

Честотата и интензитетът на екстремните природни бедствия през последните години според учените от БАН се увеличава.

През  тази година само десетина области в страната не са засегнати от бедствията, а има и такива като Бургаска област, където потопите се повтаряха.

Проливните дъждове обхванаха цяла Североизточна, Северна, Централна  и Югоизточна България. За 44 дни страната бе застигната от над 10 жестоки наводнения - Варна, Добрич, Велико Търново, София, Ловеч, Габровско, Бургаско, Враца, Монтана, Пловдив, села в Родопите. Близо 80 са населените места в България, засегнати от наводненията, много хора останаха без домове. Близо 500 млн. лв. е стойността на щетите, които страната ни е понесла само за периода юни-юли тази година.

Липсва точна информация за щетите от наводненията за земеделските производители. Нищожна част от земеделските стопани са застраховали посевите си.

Над 600 са кризисните ситуации, при които са реагирали службите за защита на населението у нас само за последната година, показва статистиката. Незапомнените наводнения взеха рекордните 18 жертви само за първите 10 месеца на годината. С тези данни, два месеца преди да изтече, 2014 година вероятно ще е най-трагичната и бедствена година за България. От юни досега всеки месец у нас са се случвали поне по 3 - 4 тежки бедствия, свързани с наводнения. За сравнение - за цялата 2013 г. бедствените ситуации са били 10 пъти по-малко - около 70. На места за ден са се изливали валежи колкото обикновено падат за 3 месеца. Специалистите настояват за повече внимание върху подготовката на населението за тежки ситуации, защото в повечето случаи хората не са реагирали адекватно на случващото се.

На този фон безспорно 2014 беше една интересна за застрахователите година, която постави секторът на сериозно изпитание. Станахме свидетели на няколко катастрофични събития, като градушката в София през юли беше своеобразен тест за всички участници. Както за клиентите и застрахователите, така и за вносителите на части и автосервизите. Оказа се, че автосервизите в България нямат капацитет да поемат такъв огромен брой автомобили за ремонт и в резултат дълго ще виждаме по улиците автомобили, които да ни напомнят за 8 юли 2014 г.

Застрахователният бранш обаче посрещна бедствието изключително навременно и  адекватно. Поредицата от природни бедствия, сполетели страната ни в последните години, показаха, че застрахователите реагират изключително бързо още в първите минути след бедствието. Повечето компании въвеждат бързи писти, а има и такива, които изплащат авансово щети.

Всички застрахователни компании предоставиха в Комисията за финансов надзор подробна информация за облекченията в реда, сроковете и условията, при които ще регистрират и изплащат обезщетения във връзка с щетите от градушката. Обявиха и удължен прием на заявления за щети, който някои от дружествата удължаваха повторно, откриха допълнителни телефонни линии и екипи за оглед, както и пунктове за опис на щетите на автомобилите. Облекчиха и процедурите по изплащане на обезщетенията, намалиха и обема от изискуеми документи при завеждане на претенция.

Липсва обобщена статистика за размера на обезщетенията, които ще платят застрахователите в резултат на поредицата катастрофични събития, а и никой не се наема да прави прогнози. Данните за пазара показват ръст на изплатените обезщетения, но следва да се има предвид, че голяма част от автомобилите все още не са отремонтирани.  Безспорен факт обаче е, че пазарът преосмисли политиката си по линия на автомобилната полица „Каско” и максимата „застраховка на всяка цена” вече не е в сила.

Поредицата от трагични събития провокира и част от населението да помисли за застраховка на дома си, но малка част от хората стигнаха до етапа сключване на полица.

Ситуацията у нас

Нивото на навлизане на застрахователни продукти за защита от рискове, свързани с изменението на климата у нас, е ограничено до по-малко от 20 процента. Това показва проучване на Световната банка сред българските общозастрахователни дружества, публикувано в доклада „Застраховка срещу климатичните промени”. Седем от компаниите в сектора са взели участие в допитването.

Изследването съдържа 48 въпроса, разделени на три раздела. Първият раздел разглежда текущото състояние на пазара на застраховане в контекста на покритието на рискове, свързани с изменението на климата. Вторият поставя акцент върху политиките, изпълнявани от застрахователните дружества, а третият обхваща въпроси относно политиките, мерките и практиките, които могат да бъдат осъществени в бъдеще. 

Недостатъчното проникване и гъстота на пазара на застраховане се определя като най- важният фактор, водещ до много ограничено ниво на навлизане на защита от рискове, свързани с изменението на климата. Другите причини, посочени от застрахователните дружества, са сравнително ниското ниво на култура на застраховане и недостатъчното сътрудничество с правителството, както и липсата на съвместни застрахователни програми. Друг фактор за слабото ниво на навлизане е отсъствието на подходящи информационни кампании, което се посочва като важен фактор от 57,1% от дружествата.

От изследваните дружества 85,7% подчертават, че липсата на осведоменост относно експозицията и последиците от рисковете, свързани с изменението на климата, е една от главните причини хората да не застраховат собствеността си срещу подобни рискове. Този отговор изцяло съответства на горепосочените мнения относно липсата на култура на застраховане. Вторият най-важен фактор е липсата на информация за предлаганите застрахователни продукти.

Едно от основните предизвикателства пред застрахователните дружества при провеждането на дейността им е събирането на надеждни и актуални данни за застрахователните събития. Сред отговорилите дружества 85,7% смятат липсата на налична информация за целите на оценка на риска и ценообразуване като най-важното препятствие. Наред с това 57,1% посочват, че проучванията и специализираните изследвания, необходими за разработването на продуктите, могат да бъдат прекалено скъпи. Другият съществен фактор, посочен от 28,6% от дружествата, е свързан с липсата на готовност сред застрахованите лица да попълват въпросници.

По отношение на методите на управление и разпределение на риска всички участници в изследването единодушно определят презастраховането като най-разпространения и резултатен подход към управлението на риска и последващото разпределение на записани рискове. Строгата система на контрол върху застраховането и оценката на риска се посочва като друг разпространен метод, прилаган от 86 процента от участниците в изследването. Съвместното застраховане, отчисленията и стимулите за застрахованите лица са еднакво привлекателни алтернативи за застрахователните дружества (43% от участниците).

Една от най-важните идеи, силно подкрепена от мнозинството застрахователни дружества (71,4%), е създаването на сдружение при катастрофични явления. Другите полезни мерки, посочени в 57,1 процента от отговорите, включват задължително застраховане срещу някои от рисковете с най-голяма експозиция, правни стимули за застрахователните дружества и клиентите на услугите им и създаването на организация с функции, сходни на гаранционен фонд. Резултатите, свързани с рентабилността на сдружението при катастрофични явления, са сходни на горепосочените. Сред отговорилите дружества 57,1 процента са на мнение, че сдружението би било рентабилно, докато 28,6% не са съгласни.

Международният опит

Франция

Френското законодателство предвижда стандартната имуществена застраховка да включва покритие и за катастрофични рискове. Във връзка с тази застраховка застрахователите трябва да събират от застрахования допълнителна премия в размер, определен от правителството (в момента 12% от премията при имуществена застраховка). Според френското правителство 95-98 процента от населението на Франция е сключило подобна пълна застраховка и по този начин се възползва от покритието срещу катастрофични рискове. Застрахователите във Франция са свободни да преустановят презастраховането срещу катастрофични рискове или да извършват презастраховане чрез частен презастраховател, т. н. Централен презастрахователен фонд (Central Reinsure Fund), дружество, финансирано от държавата и упълномощено от закона да извършва презастраховане срещу катастрофични рискове. Централният презастрахователен фонд предлага неограничено презастрахователно покритие, което е гарантирано от френското правителство, в случай че фондът не е в състояние да осъществи всички плащания.

Испания

Покритието на катастрофични рискове в Испания се осигурява от специален консорциум, собственост на държавата. Консорциумът покрива катастрофични рискове, които не са покрити от застраховането в частния сектор или в случаите, когато застрахователната компания не може да изпълни задължението си да изплати обезщетението за щети, свързани с катастрофичен риск. Съгласно испанското законодателство, покритието за катастрофични рискове е включено в стандартните застрахователни полици. Въпреки че нормативната уредба не предвижда задължително застраховане, повечето хора имат задължителна застраховка, защото това е изискване при сключване на договори за ипотечни кредити. В резултат на това по-голямата част на недвижимите имоти в Испания са застраховани срещу катастрофични рискове.

Както и във Франция, испанските застрахователи събират допълнителна премия под формата на процент от премията при стандартната имуществена застраховка. За разлика от Франция обаче, където застрахователите могат да използват събраните средства за презастраховане от Централния презастрахователен фонд или частни презастрахователни компании, в Испания всеки месец застрахователите трябва да превеждат допълнителните премии, събирани от консорциума, тъй като получават комисиона от 5 процента, която се приспада от дължимите данъци. Испанското правителство гарантира неограничено покритието, когато в консорциума не достигат средства. Въпреки че в Испания застраховка срещу катастрофични рискове може да бъде сключена чрез частни застрахователни компании, националният консорциум осигурява почти цялото покритие за катастрофични рискове.

Швейцария

Швейцарското законодателство изисква застрахователите да включват покритие за катастрофични рискове в допълнение към застрахователното покритие за пожар. В Швейцария съществуват специални закони относно процедурите, които трябва да се следват при строителството на сгради в райони, често изложени на природни бедствия. Както във Франция и Испания, всяко застраховано лице в Швейцария плаща допълнителна премия за покриване на рисковете от катастрофични явления, която е част от премията, съответстваща на застраховката за пожар. От повечето собственици на имоти в Швейцария се изисква да имат застраховка срещу пожар на притежаваните от тях недвижими имоти. В резултат на това повечето сгради в Швейцария са застраховани срещу катастрофични рискове. Освен това според информация от швейцарските застрахователи по-голямата част от населението включва и застраховка за движимото имущество, намиращо се в имота, въпреки че включването на такава застраховка е доброволно.

Швейцарското правителство, за разлика от френското и испанското, не покрива щетите от природни бедствия в случай на недостиг на средства. Въпреки това швейцарските застрахователи са разработили програми за съзастраховане срещу рискове от бедствия. Частни застрахователни компании в Швейцария са създали специален застрахователен пул, чиято цел е съзастраховане по отношение на катастрофични рискове. В някои части на Швейцария имуществено застраховане може да бъде предлагано от застрахователни компании, които са собственост на държавата. Тези застрахователи са създали специални партньорства за презастраховане срещу катастрофични рискове. Всички държавни застрахователни компании могат да презастраховат катастрофични рискове с помощта на специални презастрахователни дружества или частни презастрахователни компании по свой избор.

Италия, Германия и Обединеното кралство

Правителствата на Италия, Германия и Обединеното кралство не осигуряват никаква гаранция или финансова застраховка срещу катастрофични рискове. В Италия и Германия застраховането срещу катастрофични рискове е доброволно и се осигурява от частни застрахователни дружества срещу заплащане на допълнителна премия. Според информация от застрахователи в тези страни, една малка част от населението е застраховано срещу щети от катастрофични рискове.

В Обединеното кралство застраховането срещу катастрофични рискове обикновено се включва в стандартната застраховка на имота и почти всички жители на страната имат подобна застраховка.

Въпреки че в Италия, Германия и Обединеното кралство вече съществуват национални програми за катастрофични рискове, очакванията са те да бъдат допълнително развити, особено що се отнася до риска от наводнения.

* По информация от доклада „Застраховка срещу климатичните промени” на Световна банка