Таванът на пенсиите замразен на 910 лв. до 2018 г.

Минималната пенсия да се увеличи с 11,23 лв. до края на 2017 г. Това предвижда решение на правителството от миналата сряда, с което е одобрена предложената от финансовия министър Владислав Горанов актуализирана тригодишна бюджетна прогноза.

От 154,50 лв. в момента най-ниските пенсии ще бъдат увеличени на 157,44 лв. от 1 юли 2015 г. През 2016 г. те ще са 162, 01 лв., а от 2017 г. - 165, 73 лв.

Т.нар. таван на пенсиите обаче ще бъде замразен поне до 2018 г. според решението. Той ще бъде вдигнат от 1 юли т.г. от 840 на 910 лв., след което няма да се увеличава.

Заедно с тавана на пенсиите се замразява и размерът на

максималния осигурителен доход на 2600 лв.

Правителството е приело предложението на Горанов въпреки искането на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин той да расте плавно с поне 200 лв. на година, докато не стане равен на 10 минимални работни заплати.

Останалите пенсии извън минималната и максималната ще се увеличават по швейцарското правило всяка година. За 2015 г. е предвиден ръст от едва 1,9% заради очакваната дефлация от 1,5%. Отрицателната инфлация, която за първи път влиза в смятането на швейцарското правило, намалява ръста на пенсиите въпреки очакваното нарастване на средния осигурителен доход с 5,2%, се казва в програмата на Горанов. Правилото предвижда индексация на пенсиите с половината от инфлацията и ръста на осигурителния доход.

През 2016 г. се очаква пенсиите

да бъдат увеличени с 2,4%, а през 2017 г. с 2,8%, ъй като се очаква положителна инфлация.

Тригодишната прогноза, одобрена от МС, не предвижда и нарастване на осигуровките. До 2017 г. те ще останат в досегашните си размери въпреки искането на Калфин и Реформаторския блок в следващите 10 г. размерът на пенсионната осигуровка да се вдига с по 0,5% всяка година.

Осигурителната тежест ще е една от темите, по която Калфин ще трябва да постигне съгласие с Горанов като част от пенсионната реформа. Причината е, че финансовият министър е противник на увеличаването на осигуровките, а предпочита да заложи на по-висока събираемост.

  Окончателният вид на реформата трябва да бъде готов до края на март 2015 г.

Разговорите пък официално започват утре със среща на Калфин и Горанов. След това вицепремиерът ще проведе консултации и със синдикати и работодатели.

До 2017 г. ще бъде запазена и практиката работодателят да плаща за първите три дни от болничния на работника, а НОИ да се включва от 4-ия ден.

 Партиди без натрупване в Сребърния фонд

Парите за втора пенсия, които бъдат прехвърлени от частните фондове към НОИ, да отиват в Сребърния фонд, планира Министерството на финансите. Но там ще влиза само натрупаната в личната партида в частния фонд сума, не и 5-те процента осигуровка. Те ще отиват в НОИ.

При връщане към частен фонд хората ще получават обратно парите от партидата си в Сребърния фонд. Той обаче няма да реализира доходност, няма да има и натрупване от нови осигурителни вноски.

Така ще бъде разрешено постоянното прехвърляне на партиди от частните фондове към НОИ и обратно към частните фондове, без това да застрашава бюджета на НОИ. А и хората щели да са сигурни, че парите им за втора пенсия не са изхарчени от държавата, а се пазят.

С този вариант отпадала и нуждата от създаването на лични партиди в НОИ, както иска РБ.

 Търсят се пари за великденски добавки

Правителството ще търси пари за великденски добавки за пенсионерите, съобщи вчера социалният министър Ивайло Калфин.

Според него с тях приоритетно ще се подкрепят хората с най-ниски доходи. “Ще търсим възможности, това зависи от изпълнението на бюджета. Моето мнение е, че ниските доходи трябва да се увеличават, за да се стимулира икономиката. Не само за социалната сфера, но и за обществото”, каза Калфин.

В края на 2014 г. правителството отпусна по 40 лв. за Коледа на възрастните с пенсии до 286 лв.