Причини за състоянието на застрахователната култура на населението в РБългария

            Природните бедствия, които засегнаха нашата страна през последните години, потвърдиха за сетен път и без това известния факт, че застрахователната култура на населението в РБългария е на много ниско ниво. Причините за това са много, при това от различно естество. В никакъв случай обаче не става дума за народопсихология, типична за българския гражданин. Тези причини трябва да бъдат търсени по-скоро в държавата и в самите застрахователни дружества, които предлагат застрахователната защита. В настоящата статия ще се опитаме да идентифицираме по-важните фактори, които предопределят настоящото състояние  на застрахователната култура на населението в РБългария.

            Най-важната причина за ниската застрахователна култура на населението е свързана с прехода на нашата страна от централизирана икономика с ясно изразен държавен монопол към пазарна икономика. В условията на държавен монопол преобладаващата част от имуществените застраховки бяха организирани на задължителен принцип. Доброволното застраховане се допускаше като допълнение към задължителното. Нещо повече, някои застраховки, каквато беше застраховката за сградите на гражданите,  се оформяха по служебен път, т.е. застрахователните вноски се плащаха заедно със съответните данъци. Всъщност държавата беше иззела отговорността на собствениците на различните видове обекти за обезпечаването на тяхната сигурност. В населението се формираше убеждението, че ако възникнат щети с тяхното имуществото, държавата е насреща и чрез своето монополно дружество (Държавен застрахователен институт) ще компенсира финансово тези щети. Именно това убеждение продължи да съществува и след като нашата икономика започна да се преустроява от монопол към пазарна икономика. Пазарната икономика обаче се изгражда върху правила, които са коренно различни от правилата на монополната икономика. В основата на пазарната икономика е поставен принципът, че всеки субект е свободен да взема сам решения относно своите действия, но последиците от тези действа остават за негова сметка. Именно този принцип е стимулирал хората, които живеят в страни с развита пазарна икономика, да формулират правилото, че всяко решение, което е взето при игнориране на риска, се приема за неиздържано. Преобладаващата част от населението  в РБългария е пропуснало да осъзнае, че нашата икономика се преустройва на пазарни начала, при което приоритет се дава на доброволното, а не на задължителното застраховане. Причината за това е, че доброволното застраховане отговаря най-добре на правилата, върху които се изгражда пазарната икономика. Грижата за сигурността на различните обекти се прехвърля от държавата върху субектите, които са техни собственици. Тези субекти сами решават дали да застраховат своето имущество или не. При настъпването на щета обаче обезщетение получава само този, който има сключен застрахователен договор. Щетите при тези, които не са сключили договор, респ. спестили са си застрахователната вноска, остават за тяхна сметка. В този случай държавата няма отношение към финансовото компенсиране на незастрахованото имущество.

            Друга причина за незадоволителното състояние на застрахователната култура е свързана с непоследователната политика на държавата по отношение именно на незастрахованото имущество на населението. Практиката да се заделят средства от бюджета на държавата или на общините за финансово компенсиране на щетите на имущество, собственост на населението, определено не стимулира развитието на застрахователната култура. Тъй като, общо взето, нашата страна е в перманентна предизборна подготовка, заделянето на държавни средства за компенсиране на щетите, възникнали с имуществата на гражданите, по принцип се разглежда като инструмент за привличане на гласоподаватели. Отпуснатите средства са по-скоро символични. Крайно време е държавата да възприеме политика, при която тя е отговорна само за щетите, които възникват с нейното имущество. Тя не може да носи отговорност за чуждо имущество и да заделя средства от и без това ограничения си бюджет за щети, които възникват с това имущество. Финансовото компенсиране на възникналите щети е приоритет единствено на застрахователните дружества. Те ще осигурят парично обезщетение за възстановяване на повреденото или унищожено имущество на базата на предварително сключен застрахователен договор. Тези субекти, които са избрали варианта да не сключват застрахователен договор, остават за себе си тежестта от възникналите щети да остане за тяхна сметка.

            Недостатъчната застрахователна култура на населението в нашата страна се дължи и на неговото недоверие към застраховането. Основна причина за това  са финансовите трусове, през които премина нашата икономика през първите години на прехода. Това се отнася с особена сила за застраховането “Живот”. Този бранш от застраховането не е бил задължителен и при икономиката с държавен монопол. До 1989 г. застраховането “Живот” се развиваше много добре. Застрахователните договори се сключваха за относително малки суми (5-10 хиляди лева), но левът беше по-скъп от долара. В началните години на прехода към пазарна икономика в нашата страна се развихри огромна инфлация. Въпреки осъвременяванията на застрахователните суми, които застрахователните дружества правеха, при изтичането на застрахователните договори застрахованите получаваха суми, които нямаха никаква покупателна стойност. Те останаха излъгани, което ги направи изключително предпазливи за сключването на нови застрахователни договори.

            Недоверието към застрахователните дружества произлизаше и от факта, че в началото на прехода в страната ни не съществуваше никаква регулаторна уредба по отношение на застрахователния бизнес. Това позволи на фирмите, които се занимават със застраховане да развиват, и то по нетрадиционен начин, такива “застрахователни продукти”, които нямаха нищо общо с правилата на застраховането. Едва с приемането на Закона за застраховане се въведе нормативна уредба за застрахователния бизнес и бяха създадени условия за нормално функциониране на застрахователния пазар.

            Незадоволителното състояние на застрахователната култура на населението в РБългария се дължи до голяма степен и на работата на самите застрахователни дружества. Преди всичко тук става дума за подготовката на хората, които работят в тяхната външна мрежа (застрахователните агенти). В началните години на прехода към пазарна икономика застрахователните дружества се придържаха към принципа на “широко отворени врати” при ангажирането на застрахователни агенти. В основната си част това бяха неподготвени хора, които не познаваха основните правила в застраховането, а следователно те не можеха  да разяснят на своите клиенти каква е същността на застраховането и защо то е необходимо. По този начин те не успяха да убедят евентуалните потребители на застрахователната услуга за потребността от сключване на застрахователни договори.

            Друга причина за ниската застрахователна култура на населението е принципната политика, към която се придържаха застрахователните дружества, да работят по определени видове застраховане с корпоративни, но не и с масовите клиенти. Мотивите за подобна политика са ясни. Става дума за големи застрахователни вноски. Масовите клиенти бяха пренебрегвани от застрахователните дружества поради малките застрахователни вноски, които те плащаха. Аналогично беше отношението и на застрахователните агенти към тях по причина на ниските комисиони. Масовият клиент остана без информация за същността на застраховането и за необходимостта от него. За него бе трудно да разбере застрахователната идея само от рекламите в медиите.

            Като причина за състоянието на застрахователната  култура на населението са и доходите, които то получава. Страната ни е на едно от последните места в Европейския съюз по големина на работната заплата. Следователно парите, които се намират в населението, са изключително ограничени. С тези пари населението трябва да посрещне своите потребности. В пирамидата на тези потребности обаче в никакъв случай сигурността не е на приоритетно място. Такова място заемат ежедневните битови  нужди. Ако се заделят финансови средства за застраховане, то те са свързани изключително със задължителната застраховка “Гражданска отговорност“ за автомобилисти. Липсата на достатъчно финансови ресурси в населението го прави безразлично към застрахователните продукти, които дружествата предлагат (въпреки инстинктивното му усещане за нуждата от тях), и го тласка към погрешната позиция да разчита на милостта на случайните събития.