Първите здравни реформи са вече факт

Доколко и как ще се включат застрахователните фондове и ще има ли втори стълб в здравното осигуряване 

Първите здравни реформи, инициирани от управляващите, вече са факт с окончателно приетите промени в Закона за здравното осигуряване в средата на юни тази година. Тъй като с тях значително се променя сегашната система на здравеопазване, към министъра на здравеопазването д-р Петър Москов бяха отправени множество критики, бяха поставени под съмнение нововъведенията, че дори се стигна дотам да се рисуват доста апокалиптични резултати. Аргументите на здравния министър бяха, че подобно структуриране на здравеопазването съществува в редица други страни, чиито показатели са в пъти по-добри от тези у нас, и там апокалипсис няма.

Най-сериозният дебат  беше по повод разделянето на пакета на здравно осигуряване на основен и допълнителен. Според идеята на правителството социалнозначимите заболявания, които причиняват около 90% от смъртността и инвалидизацията сред хората, се отделят в т.нар. „основен пакет”, където влизат и болестите и състоянията, свързани с майчиното и детското здравеопазване. Многократно министър Москов обясни и пред депутатите, и пред медиите, че в момента здравните показатели на българите са изключително влошени и страната ни е на едно от първите места в негативните класации за смъртност и заболеваемост. За да се обърне негативният тренд, здравните ресурси следва да се насочват именно в тази посока, всъщност това е и препоръката на експертите от Световната банка. Уверението е, че всички заболявания, които ще включва  този пакет, ще се лекуват бързо и без да се налага пациентът да заплаща допълнително за тях. Многократно се е коментирало в публичното пространство, а и всеки го е изпитал на собствен гръб да доплаща за лечението на почти всяко заболяване къде регламентирано, къде „под масата”. Здравният министър е убеден, че това ще се промени и че основният пакет ще включва всичко, засягащо тези заболявания - от профилактиката до лечението на най-тежките състояния, при това терапията ще става бързо.

Ограниченото финансиране в системата доведе до отделянето и на т.нар. „допълнителен пакет”. На фона на ограничените средства, с които разполага здравната каса, най-логично е да се търси сериозно финансиране само за заболяванията от основния пакет. В допълнителния пакет, за който няма достатъчно пари, ще попадат състояния, които могат да бъдат отлагани, без това да застраши живота на пациентите или да доведе до влошаване на тяхното здраве. Идеята е за тези заболявания касата да дава пари, докато има, след което пациентите да попадат в листи на чакащите, или ако не искат да чакат, да се осигурят допълнително в застрахователните фондове.

С въвеждането на допълнителния пакет се цели, от една страна, да се премахнат кешовите плащания „под масата”, като се легализира и без това съществуващото в момента доплащане чрез включването на застрахователните фондове. Другата цел е свързана именно с участието на фондовете - създаването на втори стълб на здравното осигуряване и постепенното преминаване към демонополизация на НЗОК. Според управляващите включването на застрахователите е именно подготовката за промяна на модела. Кога би могло да стане това обаче никой не се ангажира да каже.

Все още няма публична информация кои заболявания в кой пакет ще попаднат. Очаква се списъците на заболяванията да бъдат готови до октомври тази година, след което ще бъдат подложени на обсъждане.

Не по-малко щекотлив се оказа и въпросът, свързан с финансирането на здравната система. С промените се прави опит да се отговори на проблема с огромния брой неосигурени българи. В момента няма официална статистика какъв е техният брой. В публичното пространство излезе цифрата 250 000 души. Това са лицата, които имат възможност да си платят осигуровките, но не желаят да го правят. Коментират се и неколкостотин хиляди бедни, които не могат да си позволят да плащат поради липса на доходи. На практика всички те са засегнати от новия текст, според който възстановяването на здравните права ще става срещу заплащане на дължимите вноски за период от 5 години назад във времето. За тези, които искат да платят задълженията си до края на 2015 г., е заложен гратисен период от 3 години.

Мнението на управляващите е, че чрез тази мярка значително ще се повиши събираемостта на вноските и в касата ще влязат допълнителни средства. Тези, които са нередовни платци в бъдеще, ще могат да ползват само спешния пакет. Очаква се създаването на въпросния трети пакет да ограничи значително броя на хората, които използват услугите на спешна помощ за състояния, които не са спешни, тъй като те ще бъдат определени по ясни критерии.

Основните притеснения на опонентите на тези промени са свързани с това, че броят на бедните е прекалено голям и те няма да могат да си позволят да платят по над 1000 лв., колкото излиза дължимата от тях сума за 5 години без лихвите. Проблемът се усложнява от факта, че броят на тези, които държавата осигурява като социално слаби, не е голям и много хора остават извън тази категория.

Когато говорим за финансирането на системата, няма как да не споменем и гражданите, които държавата осигурява. В следващите десет години  държавата няма да внася пълната вноска за групите граждани, които осигурява. В момента тя плаща само половината от дължимата сума. Текстовете на приетия Закон за здравното осигуряване предвиждат от догодина държавата да плаща по 55% от дължимата 8% вноска, като тази сума ще се увеличава с по 5% на година, докато достигне 100% през 2026 г.

Предвид малкото средства, постъпващи в здравната каса, ръководството на Българки лекарски съюз и синдикалните организации предлагат държавата да започне да плаща пълната вноска още от следващата година или поне само тази на децата. По техни изчисления, ако държавата се бе съгласила да плаща само за децата, това би осигурило 300 млн. лв. допълнително в бюджета на касата или горе-долу толкова, колкото е планираният дефицит за 2015 г. За съжаление това предложение не беше взето предвид.

Изключително интересен момент се оказа промяната, според която на НЗОК се дава право да изследва неудовлетвореността на пациентите и ако тя се окаже основателна - да се налагат санкции на лечебните заведения и дори да се прекратяват договори. Очакванията са тази мярка да повиши контрола и качеството на предлаганите услуги. Изразени бяха обаче и съмнения, че това може да се използва за саморазправа с някои болници. Възможно е да се плати на определени пациенти, за да се жалват неоснователно, аргументираха се противниците на тази промяна, които отбелязаха, че все още липсва и яснота какви ще бъдат критериите за неудовлетвореност.

Инициаторите на промените отговориха, че прекратяването на договори ще е крайна наказателна мярка за сериозни нарушения и то след определен брой оплаквания. Същевременно депутатите приеха, че преди да се стигне до крайна санкция, ще има финансови глоби според тежестта на провинението.

Как тези промени ще се впишат в сегашната ни действителност предстои да видим.