На фокус - проектът на Кодекс за застраховане

Николай Генчев, главен изпълнителен директор на ЗК „УНИКА” АД и изпълнителен директор на ЗК „УНИКА Живот” АД

 

 

 

 

 

 

 Решаването на проблемите не става автоматично с промени в законодателната рамка, а по-скоро с практическото правоприлагане

 

 

Новата регулаторна рамка ще доведе до завишени капиталови изисквания пред повечето участници на пазара, а като възможен резултат се прогнозира вълна от сливания и придобивания в сектора

 

Интересно ще бъде да видим какви ще са резултатите от проверката на качеството на активите на застрахователите, която трябва да се извърши догодина

 

За съжаление, доколкото ми е известно, не са предвидени стрес тестове за застрахователите, каквито например ще бъдат направени за банките у нас.  Стрес тестовете на румънските застрахователи показаха дефицит от над 350 милиона евро

 

 

- Господин Генчев, по ваше мнение кои са най-важните и приоритетни за решаване проблеми в сферата на застраховането?

- Спазването на еднакви правила от всички участници на пазара, както и безпристрастното прилагане на контрола и санкциите от страна на регулаторите спрямо всички играчи. Определено виждаме редица изкривявания, които обаче явно ще могат адекватно да бъдат адресирани едва под влияние от страна на европейските институции. България продължава вече години наред да бъде единствената държава в Европейския съюз без осигурена възможност за въвеждане на „бонус-малус” система, за която иначе толкова често се говори. И това при положение че отдавна има работеща централизирана система за издаване и регистриране на застраховки „Гражданска отговорност” (ЕИСОУКР) към Гаранционния фонд, за която бяха инвестирани значителни средства. Има и определени законодателни пречки пред електронната търговия на застрахователни продукти, които сме обсъждали многократно. Съществуват недобри практики и несъвършени механизми по веригата на създаване на стойност - и при сключване на застраховки, и при обезщетяване на пострадали - които практически по-скоро „изяждат“ стойност за клиентите, като само отклоняват и преразпределят парични потоци.

 

- Намират ли и до каква степен тези проблеми своето решение в проекта на изцяло нов Кодекс за застраховане?

- До голяма степен. Все пак основната цел е въвеждане на „Платежоспособност II”. За редица текстове имаше спорни предложения и противоположни алтернативи. Така че в крайна сметка едни текстове бяха приети, други не. Респективно едни от засегнатите страни ще са доволни, а други може да критикуват. Въпрос на гледна точка и на бизнес интереси. Но решаването на проблемите не става автоматично с промени в законодателната рамка, а по-скоро с практическото правоприлагане, в случая от надзорните органи. Така че е от голямо значение и как ще се прилагат новите норми спрямо участниците на пазара.

Новият кодекс успява до голяма степен да отговори на нуждите на пазара и на индустрията. Така че би трябвало да видим подобрения в много отношения, а редица съществуващи практики вече ще бъдат надлежно урегулирани. Но не може да не бъде отбелязано, че има и изненадващи промени, като например нежеланието да се създадат всички необходими предпоставки, респективно да се отстранят пречките, за развитие на онлайн продажбите. Изричната забрана за дистанционни продажби на най-масовата и най-стандартизираната застраховка „Гражданска отговорност”, която логично и естествено би била най-подходяща за онлайн продажба изглежда на мнозина твърде странно.

 

- Кои са най-важните за вас промени в новото законодателство?

- Най-вече адаптирането и въвеждането на новата регулативна рамка съгласно изискванията на директивата за „Платежоспособност II”. Това е много обемна и сложна материя, която има импликации върху практически всички аспекти от основната дейност на едно застрахователно дружество. Тя е предизвикателство и за надзорните органи. Променя се концептуално подходът към оценката на рисковете и управлението им. Увеличават се минималните изисквания за капитал в зависимост от вида застрахователен бизнес. Налагат се редица промени в бизнеса от чисто оперативно-техническа и организационна гледна точка. Съществена промяна е например, че занапред ще се предполага застрахователят да отговаря за действията на посредници, сервизи, болници. Това нормално би трябвало да доведе до предоговаряне на отношенията между страните. Направени са някои постъпки и по отношение на преодоляването на съществуващи порочни практики, свързани с адвокати и частни съдебни изпълнители, от които индустрията страда от години, а пък пострадалите лица или наследници нищо не печелят. Въвежда се държавна гаранция при несъстоятелност на застраховател, подобна на банковата, до 100,000 евро. Ролята и функциите на Гаранционния фонд са значително засилени.

 

- Готов ли е българският застрахователен пазар за предизвикателството „Платежоспособност II”? Имате ли опасения, че някои от компаниите няма да отговорят на изискванията?

- Предполагам, че различните компании са в различна степен на готовност. За „Платежоспособност II” се говори от години, така че със сигурност всички отдавна са започнали да правят своите анализи и да се подготвят. А новата рамка действително изисква значителни усилия и промени. Моето лично мнение е, че както всички компании намираха начини, понякога много различни, да са във формално съответствие с изискванията на „Платежоспособност I”, която е въплътена в действащия досега Кодекс за застраховане, така и занапред всички ще намират начини да изпълняват изискванията на „Платежоспособност II”. Въпросът би бил доколко скрутинизирано от чисто професионална гледна точка е готов да подходи регулаторът. От по-глобална гледна точка пък наложените нови супранационални регулации във финансовата сфера логично водят до по-консервативно поведение на големите международни корпорации, докато локалните играчи могат да се възползват от по-голямата си гъвкавост и свобода на действие.

 

- Вашият коментар във връзка с предлаганите промени по линия на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предлага се срещу единна премия да се осигурява покритие за всички страни, членуващи в системата „Зелена карта”. Ще доведе ли това до по-високи цени на застраховката, ще се отрази ли на обхвата по полицата и т.н.?

- Не мисля, че тази промяна ще доведе до значителни промени. В частност не смятам, че ще доведе до по-високи цени на застраховката. Което технически пък означава, че за същата премия застрахователите ще носят повишен риск, макар и минимално. Друга промяна при „Гражданска отговорност” е увеличението на лимита за неимуществени щети до 10 милиона лева. Това увеличение също няма да има ефект върху цената на застраховката. Въпреки че през последните години се наблюдава засилваща се тенденция за нарастване на присъдените или договорените извънсъдебно суми за неимуществени щети. Но голямата новина при тази застраховка е всъщност забраната за онлайн продажби. Подход, който може да се окачестви като твърде консервативен до ретроградност особено при сравнение с актуалните европейски и световни тенденции към дигитализация на финансовите услуги. Вместо с няколко кликвания на екрана потребителят да може да си купи застраховка, му се налага да положи мокър подпис върху няколко листа хартия, да вземе предварително отпечатан сертификат за „Зелена карта”, както и стикер. А всичко това оскъпява цената на застраховката за клиента.

 

- Как новото законодателство ще повлияе на бизнеса като цяло? Можем ли да очакваме промяна в облика на пазара? 

- Вече споделих виждането си за готовността на гилдията за промените. Не бих очаквал съществени промени на пазара само като резултат от новия кодекс. Или поне ефектите ще се проявяват във времето. Агрегираните оценки на европейско ниво сочат, че новата регулаторна рамка ще доведе до завишени капиталови изисквания пред повечето участници на пазара, а като възможен резултат се прогнозира вълна от сливания и придобивания в сектора. Интересно ще бъде също така да видим какви ще са резултатите от проверката на качеството на активите на застрахователите, която трябва да се извърши догодина съгласно приетите промени в законодателството, отразяващи и съответната Европейска директива. За съжаление обаче, доколкото ми е известно, не са предвидени стрес тестове за застрахователите, каквито например ще бъдат направени за банките у нас. Такива стрес тестове бяха направени през тази година за застрахователите в Румъния в сътрудничество между Румънския надзорен орган, Европейската комисия и EIOPA, като резултатите показаха дефицит от над 350 милиона евро.

 

 

Въпросите зададе Гергана Иванова