Човешко е да се греши, наивно да не се предвиди

Задължителната застраховка „Професионална отговорност“ намери по-детайлен регламент в новия Кодекс за застраховането

Очакванията са това да даде тласък при развитието на тази застраховка и полицата „проформа“ да остане в миналото

Слаб или никакъв контрол и полици на ниски застрахователни суми са само част от проблемите при този вид застраховки до момента

Задължителната застраховка „Професионална отговорност“ намери по-детайлен регламент в новия Кодекс за застраховането.  Очакванията са това да даде тласък при развитието на тази застраховка и полицата „проформа“ да остане в миналото.

Застраховката покрива отговорността на застрахования, вкл. на лицата, които го представляват, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил изпълнение и ги е включил в застрахователния договор. 

Кодексът изрично указва, че правата и задълженията по застраховката се погасяват с 5-годишна давност.

Въвежда се и изискването при прекратяване на дейността, подлежаща на задължително застраховане, лицето да сключва допълнителна застраховка, която да покрива 5-годишен период, следващ прекратяването на дейността.

Изрично се указват и случаите, при които застрахователят има право на регрес срещу застрахования.  

Детайлно разписана е и последователността на удовлетворяване на претенциите.       

Казват, че най-скъпата застраховка е тази, която не си направил. За съжаление това се осъзнава едва когато се случи нещо непредвидено, обясняват застрахователите.

В последните години застрахователният бранш отчита повишено търсене на застраховки на професионални отговорности. В голяма степен това се дължи на промените в законодателството, с които се въвеждат нови задължителни застраховки за дейности, при които съществува повишен риск. От друга страна, все повече хората осъзнават отговорността, която носят за извършваната от тях дейност. A от трета, чуждестранните контрагенти и партньори изискват застраховката като гаранция за успешно и дългосрочно сътрудничество. Изискването за наличие на полица фигурира в договора за партньорство.

На практика всяко физическо или юридическо лице, упражняващо професия или дейност, за която има необходимата правоспособност съгласно действащото законодателство в България, трябва да сключи застраховка, която да покрие професионалната му отговорност за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди при/или по повод осъществяване на неговата дейност.

За някои професии, като лекари и медицински персонал, стоматолози, инвестиционни и застрахователни посредници, синдици, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители (задължителна по чл. 25, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители и Наредбата за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители), туроператори, доставчици на удостоверителни услуги (задължителна съгласно чл. 29 от Закона за електронния документ и електронния подпис), управители на търговски дружества, учители/възпитатели, строители, проектанти, регистрирани одитори, лица, притежаващи правоспособност да извършват дейности по геодезия и картография и др., наличието на такава застраховка е задължително и регламентирано със закон. Доброволна застраховка могат да сключат работодатели, хотелиери, ресторантьори и др.

Търсенето провокира предлагането на застраховка „Професионална отговорност на IT фирми и IT специалисти”. В публичното пространство стартира дискусия и за въвеждането на застраховка професионална отговорност за брокерите на недвижими имоти. Изискването дори залегна в проект на Закон за брокерите на недвижими имоти.  

В застрахователната практика има много примери, които доказват необходимостта от застраховане на професионалната отговорност. Ако работодателят е застраховал отговорността си и негов служител пострада по време на изпълнение на служебните си задължения, независимо дали по вина на работодателя или не, застрахователят ще покрие отговорността за причинените на служителя имуществени и неимуществени вреди.

Застраховката покрива и разумно направените от работодателя разходи за отстраняване или намаляване на вредите, дори и тогава когато усилията са без резултат, както и съдебните разноски и лихви по дела, заведени срещу застрахования от негови служители за причинените им имуществени и неимуществени вреди.

Адвокатите пък ще бъдат защитени, в случай че бъдат осъдени от техни клиенти за неуспешно проведено дело. Застрахователят ще изплати обезщетение за сумите, които адвокатът е отговорен да заплати като обезщетение за причинените по негова вина имуществени и неимуществени вреди от виновно неизпълнение на професионалните му задължения.

В редица случаи сключването на застраховка „Професионална отговорност” е и предпоставка за получаване на разрешение за извършване на дадена дейност (например лиценз за извършване на дейност като застрахователен брокер се издава едва след като застрахователният брокер представи сключена застраховка „Професионална отговорност”), участие в търг или обществена поръчка.

Липса на санкциониращ механизъм и ниски лимити са част от проблемите

Общият брой на задължителните професионални отговорности надвишава 40. В отделните закони обаче изискванията за тези застраховки са регламентирани доста общо и няма точно определени лимити на отговорност.   

За някои от застраховките „Професионална отговорност” в законите не е определен и механизмът, по който да се следи за сключените полици. В резултат няма и санкции за нарушителите.

Гръмкият фалит на един от най-големите ни туроператори -  „Алма тур”, който първо остави у нас стотици руски туристи, а после не можа да прибере свои от почивките им в Турция и Гърция, показа, че застрахователното покритие се нуждае от ревизиране.

Застраховката в размер на 200 000 лв. при оборот над 1 млн. лв. се оказа крайно недостатъчна, за да овъзмезди всички пострадали. На практика застраховката на „Алма тур” беше и първата за България активирана застраховка „Професионална отговорност” на туроператор. Последва завишаване на лимитите, но въпреки това сериозен остава проблемът с липсата на ефективен механизъм за контрол. Няма кой да следи дали туроператорите сключват редовно застраховките си. Това не изключва риска компании да обслужват туристи, без да са сключили задължителната застраховка „Професионална отговорност“.

Нарастващият брой смъртни случаи в болниците води до повече сключени застраховки, покриващи щети в случай на лекарска грешка. Застраховката „Професионална отговорност” на лекари и медицински персонал е задължителна. Поне според Закона за здравето. Законодателите обаче са пропуснали да запишат санкции при неспазването на това задължение. Липсва и контрол върху изпълнението му.

Досегашната практика показва, че застраховките се сключват за минималните застрахователни суми. Обикновено полици купуват домашните лекари, които са организирани в групови практики, обединяващи по 10-15 различни специалисти. Застраховани са и някои от окръжните болници.            

Доклад на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, изготвен с подкрепата на Българския лекарски съюз и Съюза на съдиите в България от края на 2011 г., констатира, че наличната система за професионална застраховка на лекарите е безсмислена.

По силата на чл. 171 ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) лицата, участващи в строителния процес, застраховат своята професионална отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. Проблемите и при тази застраховка отново са липса на контрол и сключване на полицата на минимални застрахователни суми. В повече случаи застраховката се сключва, за да се участва в търг или обществена поръчка и много по-рядко, защото е осъзната нейната необходимост.

За никого не е тайна, че синдиците сключват застраховка, за да я представят при поемането на конкретно производство по несъстоятелност и впоследствие „забравят” да я подновят, въпреки че тези производства отнемат години.  

Примерите са безкрайно много и за съжаление засягат всички видове професии.

Липса на единна база данни за сключилите застраховка

води до сключване на няколко полици в различни компании

Особено показателни в това отношение са застраховките на лекари и медицински персонал. По закон болниците задължително трябва да сключват полици за лекарите, които работят в тях. По региони в страната Българският лекарски съюз също поема инициатива да застрахова членовете си. Освен това някои медици индивидуално решават да сключат такава полица. Така често един лекар има по 3 застраховки в различни дружества. В същото време няма единна база данни, в която да може да се провери какви точно полици са сключили медиците. Това на практика създава големи проблеми, в случаите в които съдът е определил обезщетения на лица, пострадали от лекарски грешки. Проблемът не се задълбочава единствено заради факта, че в България все още няма много предявени претенции по застраховки „Професионална отговорност” за лекари.

По неофициални данни едва 40% от лекарите и 30% от адвокатите в София имат сключени застраховки „Професионална отговорност”. Какво остава за населените места извън София?

Липсата на единна система не позволява също така събиране и анализиране на случаи от практиката. Например напълно отсъства каквато и да е медицинска статистика, предлагаща данни за броя на инцидентите от този вид, съответно за типовете грешки, причините, потърпевшите, извършителите и други подобни основни характеристики. Известна ориентация за броя на наказателните дела може да се получи от данните на софийска районна и градска прокуратура. 

Безотговорно отношение на цели съсловия към застраховката

Заради липсата на контрол и адекватен санкциониращ механизъм цели съсловия подхождат безотговорно към сключването на полицата.  

Независимо че застраховките „Професионална отговорност” са от изключителна важност за защитата на интересите на пациенти и клиенти, те представляват пренебрежимо малък дял в портфейла на компаниите. Делът на тези полици в пазара на общото застраховане като цяло не надхвърля 1 процент.

Адвокатите най-рядко изпълняват задължението си за сключване на застраховката. Ако все пак отидат при застраховател, полиците, които сключват, са за пренебрежимо ниски суми. Премията по тях рядко надхвърля 20-30 лв. за година. Такава премия обикновено покрива щети за около 20 000 лв., което е нищожно на фона например на имуществени дела, където претенциите са за милиони левове.

Единственият начин да бъдат застраховани адвокатите е в сключването на колективна застраховка. Но дори и тогава ставаме свидетели на дъмпинг на пазара.           

Подобен колективен подход са избрали и част от лекарите. Техните браншови съюзи се договарят за колективни застраховки, които излизат на символична цена. Макар че напоследък се наблюдава промяна в отношението на медицинския персонал към това задължение.

Най-голям е процентът на застрахованите при нотариусите и частните съдебни изпълнители. 

Обхватът на професионалната застраховка при строителите и органите на строителния надзор е на едно задоволително ниво благодарение най-вече на това, че при участие в търгове за обществени поръчки и при кандидатстване по европроекти застраховката е задължителна част от набора документи. 

Застраховките на професионални отговорности се сключват на нива далеч под реалната цена.

Задължителната застраховка „Професионална отговорност” се сключва, защото се изисква по закон и с мисълта, че е формална и трябва да се представи „някаква застраховка за някаква минимална премия”. Затова на нашия пазар тези застраховки не се сключват на реална цена, която да покрива големия риск, конкретизиран като лимити на отговорност. Не са рядкост случаите на дъмпинг на пазара.

Directors’ and Officers’ Liability - D&O

Застраховката Directors’ and Officers’ Liability - D&O  е предназначена да защити членовете на ръководните органи на дружествата в случаи на претенции срещу тях от акционери, контрагенти и други трети лица във връзка с начина, по който се управлява компанията и нейните финансови резултати.

У нас все още не сме свидетели на сериозни претенции от страна на акционери към мениджмънта и присъждане на огромни суми като обезщетения, каквато е практиката от много години в САЩ, а в последно време и в цяла Европа. От една страна, няма нагласа сред акционерите и другите контрагенти да търсят обезщетение за понесените загуби в резултат на едно или друго решение или действие на управлението, от друга - съдебната ни система още не функционира достатъчно ефективно. Ето защо въпреки наличието на всички законови и други предпоставки много от ръководителите продължават да смятат, че срещу тях никога няма да бъдат предявени или реализирани съдебни претенции за големи обезщетения.

Вероятно поради тази причина в България все още това да членуваш в борд се възприема предимно като престижно и много малко се държи сметка за отговорностите и потенциалните рискове, които са свързани със заемането на подобна позиция.

Повечето европейски държави са създали закони и регулации, позволяващи по-добра защита на акционерите и други заинтересовани лица (служители, клиенти, доставчици, държавни органи и др.) и по-голяма прозрачност и контрол на начина, по който се управляват компаниите. За това повлияха в немалка степен големите финансови скандали, на които станахме свидетели особено в САЩ (Enron, Worldcom и т.н.). Те извадиха на показ лоши бизнес практики и поведения на висшия мениджмънт, довели до сериозни загуби за акционерите.

На практика много от мениджърите на чуждестранни компании, опериращи на българския пазар, са застраховани по полици, сключени от техните майки извън България.

Практиката показва, че повечето искове срещу мениджъри в европейските компании са за подправена или непълна финансова информация, която подвежда акционерите, банкрут на компанията заради погрешно решение на Борда на директорите, неспазване на законодателството, свързано със социални или екологични въпроси, несъгласия между членовете на борда относно стратегически решения и др.