Пенсионно-Горановски страсти по Великден

Бизнесът иска широка дискусия на промените в КСО и приемането им след края на  стрестестовете при пенсионните дружества

Албена Алексиева

Малко преди християнския празник Великден бурни страсти разтърсиха пенсионния бранш у нас. Късно в петъка на 22 април Министерството на финансите „благовести“ на официалния си сайт проект за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Вместо с „осанна“ радикалните идеи бяха посрещнати с почти „разпни го“. Предложенията на финансовия министър Владислав Горанов успяха да шокират както пенсионния бранш, така и работодатели и пенсионни експерти.

Кое разбуни пенсионния кошер?

Бизнесът бе изненадан от това, че предложенията като цяло се правят без необходимото внимание, набързо и без да има широка обществена дискусия със заинтересуваните страни, както и без да е постигнат консенсус в толкова важна социална област като пенсионната.

По конкретните идеи генератор на недоволството станаха няколко основни пункта. Един от тях се отнася до фазата на изплащане на пенсиите в допълнителното осигуряване. В мотивите към законопроекта се казва, че според „общоприетите актюерски правила и принципи изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба. То може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя с правото на получаване на съответния вид пенсия“. Общият пул ще споделя риска от преживяване между осигурените лица, което ще гарантира както пожизнения характер, така и размера на пенсионното плащане за всеки пенсионер. При смърт на пенсионера обаче остатъкът от средствата няма да се изплати на наследниците му.

Има възможност една част от парите за втора пенсия да се наследят, ако частта от средствата, предназначени за пенсия, позволява отпускането й в размер най-малко равен на размера на социалната пенсия за старост (която в момента е 115,15 лв.)

Дава се възможност и за избор – еднократно или разсрочено изплащане на средствата от индивидуалната партида, ако изчисленият размер на пенсията не надвишава 40% от социалната пенсия за старост, тоест 46 лева в момента.

Пожизнената пенсия е възможна и оправдана от гледна точка на разходите, свързани с нейното изплащане, само когато натрупаната сума в индивидуалната партида е достатъчна, за да гарантира поне един минимален праг на получаваните месечни плащания, четем в мотивите на вносителя.

Предложеният проект на финансовото министерство въвежда нови изисквания към фондовете, техния капитал и прелицензиране и допускането на застрахователни дружества в изплащането на пенсиите, което вероятно ще прекрои пазара.

Осигурените ще могат да изберат институцията, която ще изплаща пожизнената им пенсия от универсален фонд, съответно срочната пенсия с гарантиран размер, като това може да бъде както всяко пенсионноосигурително дружество, което според обхвата на лицензията си може да извършва дейност и във фазата на изплащане, така и всяка животозастрахователна компания, която предлага съответните пенсионни продукти.

Средствата, натрупани в професионалните пенсионни фондове, също ще може да се изплащат от пенсионни компании или от застрахователи.

Според вносителите на промените, това ще доведе до конкуренция между компаниите, които предлагат пенсии, както и условия за по-широк спектър пенсионни продукти.

При доброволните пенсионни фондове остава възможността средствата да се изтеглят наведнъж или да бъдат получавани като месечна пенсия. Ако осигурен реши да получава пожизнена пенсия, парите му също ще трябва да бъдат прехвърлени в общ пул със солидарен риск от преживяване.

Проектът регламентира и основни изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества. „Тъй като покриването на биометрични и инвестиционни рискове от пенсионноосигурителните дружества налага завишаването на изискванията към техния капитал и формирането на достатъчно голям пул за ефективно споделяне на риска от преживяване, законопроектът не задължава всички пенсионноосигурителни дружества да осъществяват дейност във фазата на изплащане в пълен обем – четем в мотивите към предлаганите промени. – Предвижда се пенсионната лицензия да дава право освен за управление на средствата, натрупани от осигурителни вноски, така също и за извършване на еднократни и разсрочени плащания и за изплащане на срочни пенсии с променлив размер от фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Приет е подходът, че пенсионноосигурителното дружество може да изплаща пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер, само при условие че отговаря на завишени капиталови изисквания, предвидени в КСО, като само тогава посочените дейности ще се включват в обхвата на неговата лицензия. Предвидена е и възможност за разширяване на обхвата на издадените пенсионни лицензии с тези дейности.“ Пенсионни фондове, които искат да изплащат пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер, ще трябва да увеличат капитала си до 7,4 млн. лв. Онези пенсионни фондове, които останат със сегашния капитал от 5 млн. лв., ще могат да изплащат само срочни пенсии с променлив размер. Хората пък, навършили пенсионна възраст, ще избират дали да получават втора пенсия от своя универсален фонд, или да прехвърлят парите си на друг УПФ с пълен лиценз или на животозастраховател с лиценз да изплаща пожизнени пенсии и срочни пенсии с гарантиран размер. Целта на упражнението е пожизнени пенсии да изплащат компании с по-висок капитал, които отговарят на изискванията на европейския режим „Платежоспособност II“.

Как реагира браншът?

От Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) реагираха незабавно с позиция по основните предложения. Пенсионните дружества са категорични, че желаят да изплащат всички видове пенсии, като настояват задължително в закона да се регламентира свободен избор на българските граждани и към момента на тяхното пенсиониране да им се предостави право сами да преценят и изберат дали искат да им се изплатят наведнъж част или всички натрупани до момента средства по индивидуалните им партиди, дали искат да получават пожизнена пенсия или срочна пенсия с гарантиран или с променлив размер, включително платима от индивидуалната партида до нейното изчерпване.

Пенсионните компании настояват и за лицата, избрали да получават пожизнена пенсия, да се уреди в закона възможността за нейното унаследяване, тоест задължението за получаване само на пожизнени пенсии от универсалните пенсионни фондове да се замени със свободен избор на лицата, според желанието им и конкретната житейска ситуация кога и как да се разпоредят с личните си пенсионни средства, което да става към момента на пенсионирането им. Това би било аналогично на последните значителни промени в КСО (от лятото на 2015 г.), с които се даде право на гражданите да избират вида си на осигуряване, включително и да предпочетат само Държавното обществено осигуряване, подчертават от БАДДПО.

Според пенсионните компании, в предложенията на финансовото министерство няма аргументи как те ще повлияят на върху пенсионната система и върху социално-икономическото развитие на страната. По тях не е проведено предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни и с браншовите асоциации. Определен е срок от 3 седмици за обществено обсъждане, като значителна част от него са национални и празнични дни, недоволстват от пенсионните компании. Оттам предупреждават, че подобен законодателен подход - "набързо", "на тъмно" и в "тайна" от обществото и от бранша създава правен хаос, нестабилност и риск от противоречива правна уредба, ерозира доверието в пенсионната система, а като цяло и във финансовата система и нейната стабилност.

От пенсионната асоциация припомниха, че Кодексът за социално осигуряване е променян 45 пъти само след 2010 г., а от влизането му в сила преди 16 г. - общо 117 пъти, с което се нарежда сред водещите български закони с най-чести изменения и допълнения, а нерядко и чрез преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Всичко това показва нестабилност, несистематичност и липса на цялостна концепция, което води до нужда от нови нормативни промени. Честите законодателни изменения и допълнения в допълнителното пенсионно осигуряване създават несигурност за осигурените лица и непредвидима бизнес среда, включително са предпоставка за отлив на инвестиции, а оттам – до пречки пред създаването и поддържането на работни места и пред осигуряване на социална сигурност и икономическа стабилност, се казва в позицията на браншовата организация.

Към края на 2015 г. пенсионните дружества управляват близо 4,4 млн. осигурени. В най-масовите фондове – универсалните – членуват 3,5 млн.души. За 15 години в дружествата са натрупани близо 10 млрд. лева.

Не закъсняха и мненията на партии и пенсионни и финансови експерти

Икономическият експерт Румен Гълъбинов определи предложенията на финансовото министерство „опасни фокуси с пенсиите“. Според него идеята индивидуалните партиди да се обединят в общ пул, от който да се плаща втората пенсия, гарантират само размера на пенсията, но лишават осигурените от възможността да управляват при изплащането натрупаните лични пари. С други думи, парите за втора пенсия няма да са лични, а на всички пенсионери – като в Националния осигурителен институт. Респективно, губим правото си за унаследяване, тоест нашите наследници да доизползват останалата част от сумата, ако починем по-рано, посочи Гълъбинов.

Според бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов предложенията на финансовото министерство обезсмислят втория пенсионен стълб. Заради демографския срив у нас преди години бе въведена тристълбовата пенсионна система, като вторият стълб е базиран на задължителен, но фондов принцип. Целта е да се избегне ситуация, при която сегашните работещи да покриват пенсиите на сегашните пенсионери. Предложените сега реформи по един или друг начин засягат основите на стълбовете, върху които е изградена пенсионната система. Финансистът предупреди, че хората с по-високи доходи и осигуровки ще бъдат ощетени. При положение, че се премахне унаследяването, се размива индивидуалният принос и изчезва принципът всеки да получава парите, които е внесъл. Стимулът на хората да спестяват, защото след това нещо ще остане за децата им, ще изчезне. Това е стъпка, която прави абсолютно безсмислено съществуването на втория стълб. В случай, че липсва унаследяване и парите на хората отиват в общ пул, изчезва разликата с първия стълб, по който сега пенсионерите получават парите си.

Според бившия социален министър, сега председател на Балканския институт по труда и социалната политика – Иван Нейков, предложенията на финансовото министерство променят модела на осигурителната система у нас. „Това е някакъв опит да се премахне заинтересоваността на хората от собствените им пари“, посочи той и добави, че идеята „превръща втория стълб във втори поред първи стълб“.

От  Гражданския съвет на Реформаторския блок бяха категорични, че с промените се подготвя най-голямата кражба след КТБ. Депутатът Мартин Димитров определи като „квазинационализация“ идеята за въвеждане на солидарен принцип в изплащането на втора пенсия.

Според депутата Гроздан Караджов промените са прибързани и целят прехвърляне на проблема „от болната глава на здравата“, т.е. НОИ да бъде съживен чрез прехвърляне на натрупаните средства.

От Гражданския съвет на Реформаторския блок са категорични, че ако промените бъдат гласувани това ще означава „ограбване на хората“.

От ДСБ поискаха поне 6-месечен дебат по темата.

И АБВ отправи критика към финансовия министър, като определи подхода му за недопустим.

Какви са исканията на бранша и експертите?

Основното искане на пенсионните компании е промените да се предлагат, дискутират и приложат след приключване на стрестестовете на пенсионните фондове. Видно от актуализираната през април 2016 г. Национална програма за реформи, се залага след провеждане на този преглед да се изготвят нови законодателни промени през септември 2016 г. Междувременно от КФН обявиха, че всяко пенсионно дружество и всеки застраховател трябва да избере независим външен експерт до 25 май 2016 г. Прегледът от страна на независимите външни експерти се очаква да започне на 15 юли 2016 г. и да завърши на 15 октомври 2016 г. с изготвяне на окончателните доклади. Цялостният преглед трябва да приключи до 1 декември 2016 г. с публикуването на окончателен доклад.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви, че е сериозно разтревожена от предвижданите поредни промени. В острата нота се изразява несъгласие, че в предложения ЗИД отново не се разглеждат основни въпроси като въвеждане на мултифондовете или създаване на гаранционен фонд в подкрепа на доверието на хората чрез гарантиране на внесените осигурителни вноски. „АИКБ счита за неуместен избрания в настоящия проект подход да се интервенира във фазата на изплащане, като оценява предложените решения като неудачни.“

Към основополагащи промени в КСО, отнасящи се до втория стълб, следва да се пристъпи едва след като се направи обстоен анализ на активите в сектора и се проведе внимателно обсъждане на експертно ниво, както и с всички заинтересовани страни, като се извърши и задълбочена оценка на въздействието на предлаганите промени, считат индустриалците.

Известно е, че съотношението между акумулираните средства в частните пенсионни фондове в България и размера на брутния вътрешен продукт у нас е от порядъка на 10 на сто. В развитите икономики това съотношение е в пъти по-голямо и естествено се отразява благоприятно на фискалната политика, на инвестиционната активност, на развитието на капиталовия пазар и на доверието и спестовноосигурителната нагласа на хората.

Известно е, също, че най-успешните пенсионни модели в света, често давани като пример за добри практики, са с тристълбов модел, като в челото на класациите са страни, където активите на пенсионните фондове са между 50 и 100 % отнесени към БВП. Няма причина да очакваме, че бидейки „пионери“ в изоставянето на добрите практики, ще се превърнем в такава, се казва в становището на АИКБ.

В сегашния си вид направените предложения в този им вид със сигурност ще тласне голям брой осигурени върху по-високи доходи лица към сивата икономика и като равносметка ще се превърне в психологически мотив за укриване и „спестяване“ на осигурителни вноски. Индустриалците предлагат възможност за свободен информиран избор на хората, достигнали пенсионна възраст, между еднократно изплащане на натрупаните средства за втора пенсия или срочна пенсия от личната партида, платима до нейното изчерпване и с право на унаследяване, или пожизнена пенсия. Ако неглижираме капиталовите схеми, ако „променяме правилата по време на играта“, не трябва да се изненадваме от низходящ тренд на чуждите инвестиции или от факта, че няма сериозни кандидати за приватизация на фондовата ни борса, категорични са от АИКБ.

По-доброто решение, според тях, е законопроектът да бъде оттеглен и да бъде създадена междуведомствена работна група с участието на финансовото и социалното министерства, на Комисията за финансов надзор, НОИ, работодатели, синдикати и експерти.

От Българската стопанска камара (БСК) поискаха всякакви промени, отнасящи се до пенсионноосигурителните фондове, да бъдат предлагани, дискутирани и осъществявани след приключване на обследването им съгласно европейските изисквания (т.нар. стрестестове), т.е. след като е ясно какво е реалното им състояние, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба, която регламентира дейността им. От БСК считат за силно притеснително, че предлаганите промени не са аргументирани чрез пълноценна оценка на тяхното въздействие в краткосрочен и дългосрочен план върху пенсионната система и върху социално-икономическото развитие на страната. БСК приема за коректно и целесъобразно предложените промени да бъдат внесени за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

И според председателя на парламентарната комисия по труда и социалната политика към НС и бивш социален министър Хасан Адемов преди да се правят промени в КСО, трябва да се изчака да бъде направена оценка на активите на частните пенсионни дружества и чак след като мивнат стрестестовете да се правят предложения за фазата на изплащането на пенсии. Адемов предложи проектопромените трябва да бъдат обсъдени задължително от по-широк кръг представители на българското общество. Той посочи, че на този етап ДПС не подкрепя законопроекта.

Вицепремиерът и министър на труда и социална политика Ивайло Калфин препоръча на колегата си от финансовото министерство да се запознае с всички предложения от бранша и от експерти и едва тогава да се вземе решение кои точно предложения да бъдат внесени за разглеждане. Калфин каза, че очаква ясни и понятни искания от пенсионните компании. Той допълни, че консултациите тепърва предстоят. Засега няма внесен проект на МС, нищо не е решено, има само предложение на етап публично обсъждане.

Като че ли само проф. Христина Вучева, вицепремиер и министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995) след промените през 1989 г. защити подхода на финансовото министертво. За БГНЕС тя посочи, че публикуването на проект на страницата на МФ е точната възможност за публично обсъждане. Проф. Вучева подчерта, че проектът за промени на КСО трябва да се обсъжда задълбочено, професионално и неутрално, а отправната точка за дискусиите трябва да бъде общественият интерес, „колкото и това да е трудно и не винаги да носи одобрението на заинтересовани групи“.

Реакцията на финансовия министър

След надигналата се вълна от критики министърът на финансите Владислав Горанов се оказа сговорчив. Той посочи категорично пред в. Труд, че без пул проблемът с дефицита в пенсионната система при универсалните пенсионни фондове не може да бъде решен, но добави, че ако предложението за прехвърляне на част или на цялата сума от индивидуалните партиди по техническите резерви на фондовете, свързани с осигуряването на пожизнена пенсия, не се приеме, тази част от КСО може да бъде оттеглена. Финансовият министър добави, че частта от промените, свързана с уреждане начина на изплащане, може да бъде оттеглена „още преди заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество и впоследствие, дали Министерството на труда и социалната политика като отговорно за общата координация на тази политика, дали КФН, да предложат различни алтернативни варианти на този, който в момента е предложен“. Горанов обеща, че срокът за обсъждане ще бъде удължен толкова, колкото е нужно.

Като обобщение – проектът на финансовото министерство за промени в КСО отприщи много обвинения. Дебатите по същество обаче бяха малко. И няма как да е иначе, след като министерството обяви промените точно преди Великден и многото почивни дни. Очевидно обаче предстои да бъдат обсъждани различни варианти. Най-добре е това да стане в  конструктивен тон, експертно, с възможно най-широка подкрепа, без да се прибързва. Време за това има. Първите пенсии от втория стълб ще започнат да се изплащат след около 5 години. Въпросът е да има желание за това.