Лидерският проект ВУЗФ

Едно интервю на Стоил Съйков, водещ рубриката „Лидерство и образование“, с доцент д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)

Доцент доктор Григорий Вазов е ректор на ВУЗФ, както и главен секретар на Съвета на ректорите в страната. Той е и стар Велик майстор на Великата масонска ложа на България. Григорий Вазов е потомък на Иван Вазов, внук на д-р Кирил Вазов, брат на патриарха на българската литература. Роден е през 1951 г. в Пловдив. Завършва Висшия стопански държавен институт  „Д. А. Ценов“ в Свищов.

Бил е зам.- министър на промишлеността през 1992-1994 г., както и член на Борда на директорите на няколко международни банки.

- Господин ректор, ВУЗФ безспорно е ваше дело и вероятно смисъл на живота ви. Кога и как у вас се зароди идеята за създаването му?

- Съдбата си е съдба. Аз вярвам в нея. ВУЗФ вече е на 15 години, а преди двадесет минавахме с един приятел пред сградата на „Спорт-тото“ в БСФС. И той малко на шега ме попита какво бих направил, ако спечеля шестица от тотото. Естествено, че би било добре, варианти много, всичките хубави и дай Боже всекиму, но аз специално така и никога не спечелих нищо в живота „на гол късмет“. Съдбата пожела и изиска от мен 5 години по-късно да започна да създавам един чисто нов университет, Висше училище по застраховане и финанси.

И ето вече толкова години продължавам да го правя. Мисля си, че върша тази работа добре и по правилния начин, тъй като аз самият съм повече от 40 години в образованието и зная какво представлява то, имам предвид висшето образование. Опитах се да правя и средно образование и разбрах, че е много сложно, че е една адски мъчна и комплицирана материя. Казано и по друг начин, загубих и пари и се отказах. За кой ли път се потвърди убеждението ми, че човек трябва да прави това, което може. Аз имам призвание да правя висше образование и се занимавам само с него, а не с нещо друго. Приветствам обаче и страшно уважавам хората, които могат да правят средно образование, защото то е по-сложно. Дори им завиждам. Най-сериозно го заявявам. Наистина е така. Неимоверно по-сложно е. Защото едно е, когато работиш с пълнолетни, напълно осъзнати, а и мотивирани хора, а друго е с непълнолетни и малолетни. С децата е по-трудно- и като психология, и като взаимоотношения, и като отговорност.

- Коментирайте отново, ако обичате, това ваше базисно твърдение-постулат, че средното и висшето обраование би трябвало да се разглеждат като единен комплекс за изграждането на младия човек.

- И наистина е така и ще ви кажа защо. Това, което трябва да разберем всички ние, които правим образование от първи клас до магистратурата включително е, че психологията на тези млади и като че ли нови хора е много различна от нашата. Тя дори няма нищо общо и с психологията на завършилите преди 10 години, даже и на тези преди 5 години.

Ако си спомняте, на тази наша среща(1) аз казах приблизително следното. При нас поколенията бяха ярко откроени - внук (син), баща и майка, баба и дядо. Всъщност това са генерации, разбира се, в строгия смисъл на думата. Сега всеки нов лаптоп и смартфон са ново поколение и, образно казано, това са нови професии. И ако ние не разбираме или не казваме какво ни трябва като база, която трябва да надграждаме, не са ни виновни онези, които създават базата. Защото те са на един пазар и техният пазар сме ние, т.е. университетите.

Но пък...ние сме тези, които са на по-големия, на основния пазар - разбирай пазара на професиите. Точно ние сме тези, които са длъжни да кажат на онези, които произвеждат базовото, най-важното и основно знание: „...подгответе подрастващите за професии, които още не са се появили, но със сигурност ще се появят. За да може тези хора с базовите знания, формирани от тях, когато дойдат при нас, ние бързо да надградим онова, с което те веднага да се явят на пазара като ново качество. И не е лъжа, не е тайна, че има много университети в България, които произвеждат професии, които от 20, 10, 5 или от 3 години вече ги няма на пазара. А хората са произведени и няма кой да ги вземе или наеме на работа, ако трябва да се изразя по-прецизно. И тези хора после трябва да карат баничарки, да разнасят пощата на някакви логистични фирми, а са завършили все пак високоспециализирани специалности...

- Когато чуете  лидерство в образованието с какво го асоциирате? Или как...?

- Лидерът господ го създава. Той се ражда...той е като големия поет, големия художник, големия актьор, големия инженер. Вероятно у него ще успеем да формираме някои качества, но я ми кажете, как ще стане с едно от най-важните неща, харизмата !? Тя не се учи, няма как.

Но...от друга страна, аз разбирам самото лидерство и като професия, в която главното е да управляваш и водиш хората след себе си към голяма, общностно значима цел. От тук следва, че ние би трябвало да можем да кажем какво е то, да го анализираме, да го определяме, въобще да теоретизираме върху лидерството. Моите научноизследователски дирения безспорно са преди всичко върху финансите, но в житейската ми практика във всичките й направления постоянно съм си задавал въпроса и съм се мъчел да си отговоря: „Наистина какво е лидерството всъщност ?“ На академично ниво, прелиствайки специализирана книжнина,  съм срещал какви ли не определения от какви ли не „специалисти“. Но се и питам: „... а нужно ли е и толкова да се губи време за празна теория?“ Съгласен съм с вас и въобще с тези изследователи на лидерството, които го разглеждат като процес на взаимодействие, като динамика, като релационни връзки и отношения. Разбира се, че е вярно, че даден лидер и негови съмишленици, особено в сферата на образованието, са изправени пред невъобразимо трудни предизвикателства, често и пред обективно неразрешими проблеми на този етап на развитие на обществото ни. Но...да скръстим ръце ли, да чакаме друг да ги реши ли ? Бих казал така. Този, който се  ангажира лично и безкомпромисно,  дори и в най-малката кауза за подобряване на българското образование, вече е в позицията на някакъв тип лидерство...е някакъв лидер, ако щете. Всеки е с различни възможности, но важното е да действаш, да участваш. Макар и мой родственик, но принадлежащият единствено на България всецялом и вседухом Иван Вазов обобщи онази епоха в двустишието : „и всякоя възраст класа, пол занятье/вземаше участье в това предприятье“.

- ВУЗФ безспорно е вашият най-значим лидерски проект. Не греша, нали?

- Дали е така, нека кажат другите. ВУЗФ обаче наистина е забележителен университет. Той създава лидери, подготвя ги за такива, дава им необходимите знания. При нас не се правят никакви компромиси и в дисциплината за постигане на върховно качество в учебния процес, никакви компромиси и от гледна точка на специалностите. Работим в уникална  финансова комбинация с бизнеса особено при магистратурите, които най-вече оформят младия човек. Правим го съвместно и с най-големите световни компании: CISCO, Saatchi and Saatchi, Intertek, SAP, IBM, ORACKLE, KBC-group  и др. И отново повтарям, не правим никакви компромиси от гледна точка на качеството, на голямото качество, към което постоянно се стремим. Да, това носи загуби, това носи по-малко студенти, но пък образователното ниво тук, при нас, е много различно.

И смело мога да кажа, че сме единствените притежатели на  Британска акредитация-BRITISH ACCREDITATION COUNCIL.  Имаме една от най-високите български акредитации в системата на висшето образование. Никой не може да отрече, че сме част от тези, създаващи съвременния му еталон. Не случайно основен наш слоган е „Нашите студенти не търсят работа; бизнесът търси тях!“. И е абсолютно верен, съвсем не е обикновена брандова прокламация. Та...ако дойде при нас, студентът ще се учи от най-добрите практици на България, ще практикува в едни от най-добрите компании в страната. Почти 90% от завършилите при нас работят в най-престижните български институции, защото са преминали през най-модерното интерактивно и мотивиращо обучение. От анкетите ни за обратна връзка с тях научаваме, че те са избрали ВУЗФ, защото са искали: 1-во - да се учат от най-добрите; 2-ро - да бъдат лидери в своята област; 3-то - да бъдат част от бизнеса; 4-то - да срещнат бъдещите си работодатели още докато се обучават; 5-то - да сбъднат мечтите си.

И още малко продължение. От същата тази представителна анкетна извадка, а тя е огромна, повярвайте ми, същите тези млади хора казват, че освен гореизброеното ВУЗФ им е дал също и: 1-во - активно взаимодействие с бизнеса; 2-ро - споделяне опит от водещи мениджъри; 3-то - развиване на адаптивност в условията на социално икономически и технологични промени; 4-то - умения за решаване на реални казуси; 5-то - специфични знания за финансово-кредитната система; 6-то - развитие на практически умения за вземане на управленски решения.

Дотук добре. Всичко това вече сме го постигнали. Сега ви моля да ме слушате много внимателно. Ще ви говоря за непосредственото днес и непосредственото утре при нас, за най-актуалното, за най-иновативното, за най-лидерското. Става дума за бакалавърската ни програма „ИТ анализ и бизнес стратегии“.

Тя е първата по рода си, която подготвя изключително търсените и ценни консултанти по бизнес софтуер. С нея се реализираш не като програмист, а като специалист по внедряването, продажбата и подръжката на висок клас решения за управление на бизнеса - професии, които стават все по търсени в световен мащаб. Тя е първата по рода си, която подготвя изключително търсените и ценни консултанти по бизнес софтуер. ВУЗФ осъществява тази бакалавърска програма в партньорство с ERP Academy и представители на някои водещи български компании за разработка и внедряване на бизнес софтуер, както и експерти в областта на управление на проекти, управление на бизнес процесите, маркетинга, финансите, онлайн бизнеса и други сфери, свързани с този сегмент.

„ИТ анализ и бизнес стратегии“ балансирано съчетава изграждането на знания и компетенции както в областта на икономиката и бизнес информатиката, така и в информационните технологии. Тя е първата бакалавърска програма, в която е предвидено обучение и по така наречените „меки умения“( Soft Skills), специфични професионални умения все по-търсени и ценени в корпоративния свят.

Отново искам да заостря вниманието на читателите на вашето списание. Когато говорим за сериозни неща, а лидерството е едно от тях, неминуемо би трябвало да им намерим и някакъв финансов еквивалент. Още по-просто казано, каква ще е файдата. И ето, пак подчертавам. Завършвайки бакалавърска програма „ИТ анализ и бизнес стратегии“ ти не ставаш програмист, а специалист по внедряване на сложни софтуертни решения и реализацията на проекти на стойност десетки или стотици хиляди левове. Днес предприятия, банки, търговски вериги и други компании усилено внедряват бизнес софтуерни системи и компаниите, реализиращи проектите, непрекъснато търсят подготвени кадри, а заплащането на такива специалисти е много над средното за страната.

Студентите по бакалавърската програма „ИТ анализ и бизнес стратегии“ имат най-добрите възможности за реализация в този бранш у нас, както и много добри перспективи за работа в чужбина. Още по време на следването си те ще получат гарантиран стаж в технологични компании, както и уникалния шанс за работа във фирмите партньори на програмата.

За под линия:

(1) - Доцент Вазов има предвид Националната обучителна конференция „Качествено образование за успешен бизнес в България“, състояла се на 10 май 2016 г. в голямата аула на ВУЗФ, в партньорство със СБУ на КНСБ.                 ;               &nbs p;               &nb sp;               &n bsp;               & nbsp;                                 ;