Едва половината от туристите си правят планинска затраховка

02 Февруари 2017 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова


 




Застраховката помага при нужда да се платят разходите по издирване в планината

Най-опасната планина е подценената планина, казват спасителите от Планинската спасителна служба. Не е добре хората да надценяват способностите си и да подценяват планината. Това е една борба кой е по-добър - планината или туристът. Изходът от борбата е винаги в полза на планината.

Ходенето в планината предполага предварителна подготовка откъм екипировката на самия турист. Добре е предварително и да проучим метеорологичната обстановка. Ако туристите предвиждат походи, да ползват карти, съветват от Планинската спасителна служба. Хубаво е да се направи планинска застраховка, тъй като тя поема разходите при евентуален инцидент, допълват оттам.

Планинската застраховка осигурява защита и спокойствие, докато се наслаждавате на любимите си занимания в планината. Тя се използва при спортна или туристическа дейност в планината, както и при упражняване на хоби, в това число и екстремно.

Голямата част от застрахователните компании предлагат такива застраховки, като териториалното покритие е за България и за чужбина. 

Застраховката условно се дели на два вида. Едната е подходяща за планинари любители. Другата е предназначена за тези, които практикуват екстремни спортове - респективно за нея тарифата е по-висока. Стандартното покритие включва смърт на застрахования от злополука, трайна загуба на работоспособност от злополука, спасителни разноски, медицински разходи, разходи за евакуация и разходи за репатриране.

Като допълнително покритие може да бъде закупено спасяване с хеликоптер. То включва спасяване на пострадал в планината и транспортирането му с хеликоптер до място, където може да се окаже адекватна медицинска помощ.

Покритието за екстремен спорт или хоби включва разходите при упражняване на екстремни спортове или хоби (лов, планинско колоездене, парапланеризъм, скално катерене, алпинизъм с използване на обезопасителни мерки, ски спускане и сноуборд извън обработени писти). Предлагат се отстъпки при семейни или групови застраховки.

Различните видове застраховки имат различни условия за финансова компенсация при инцидент и настъпила щета. Част от компаниите изискват пострадалият да заплати услугите на ПСС, а едва след това да му възстановят направените разходи. Има и компании, които се разплащат директно с ПСС. Това е т. нар. асистанс, който някои компании предлагат към застраховката - той се води за предимство и не я оскъпява.

При настъпил инцидент застрахованото лице се свързва с асистанс  компанията. От нея то получава информация къде се намира най-близкото болнично заведение, как се стига до него и каква помощ може да се окаже на място.

Асистанс компанията се разплаща вместо клиента, където е необходимо, и се свързва със застрахователното дружество. Не всички застраховки, предлагани за територията на България, имат асистанс, но за чужбина тази услуга е включена задължително.

За съжаление културата на българина още не е достатъчна за застраховането. Трябва да се правят застраховки. Това заяви в интервю за Агенция „Фокус“ Радко Марков - директор на Планинска спасителна служба (ПСС) към БЧК, правейки обзор на изтичащата 2016 година и работата на планинските спасители през нея. „Имаме много случаи, при които помагаме на хора, които нямат застраховка. Налага се да си заплащат тази услуга, за да може ние да покриваме разходите. Средствата, които събираме от пострадалите са само за разходите, които правим по време на дадена спасителна акция. Планинската застраховка се продава от застрахователните компании, при нас няма информация за самите приходи от нея“, обясни Марков. По думите му тази година има проведени четири спасителни акции, в които е участвал и хеликоптер. „Изплащането става чрез застраховател, защото сумата е голяма - 3000 лева на час. Имаме обаче и една, която е заплатена от самите пострадали. Те имаха желание да бъде изпратен хеликоптер и след това си го заплатиха“, разказа Марков.

Голяма част от инцидентите с туристи се случват, защото  част от тях не достатъчно добре оценяват метеорологичните условия и терените в планините и не проучват добре маршрутите. „При провеждането на спасителни акции застрашаваме и здравето, и живота на планинските спасители. Важно е туристите, които излизат в планината, много добре да преценяват своите възможности и да се движат съобразно тях“, обясни Марков.

Той коментира и зараждащия се интерес към мобилното приложение на ПСС. „Мобилното приложение все още не е навлязло масово. От една страна, то е ново, а от друга - не всички имат по-съвременни смартфони, които дават възможност да се използва. Друг проблем е, че много често пострадалите в планината нямат обхват. Все още нашите планини нямат добър обхват и това също затруднява използването на приложението“, обясни Радко Марков.

По данни на Планинската спасителна служба едва половината от туристите в България си правят планинска затраховка. Не виждаме механизъм, по който планинската застраховка да стане задължителна като застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а по-скоро това ще се осъществи по пътя на убеждението и на мотивацията, смятат от Планинската спасителна служба. За да бъде доведен например пострадал на пистата до медицинско заведение, са необходими над 200 лв., докато стойността на планинската застраховка за година е в рамките на 30 лв. От планинската служба посочват и друг пример - цената на полетен час на планински спасителен хеликоптер е 3000 лв. на час, докато застрахователното покритие за спасяване с хеликоптер е само 18 лв. на година.


Няма нужда да убеждавам някого, че има нужда от такава застраховка. Сумите са пренебрежителни, а съвсем друг въпрос е какви са реалните разходи за една спасителна операция в планината, в която участват и доброволци. Техният труд и самоотверженост нямат цифрово изражение, коментират планинските спасители.

През зимата има повече случаи, при които е нужна помощта на Планинската спасителна служба, но и достъпът е по-лесен, защото тогава на разположение има моторни шейни, машини и лифтове, докато през лятото спасителите стигат с автомобил докъдето могат, а „оттам нататък всичко е пеша и на гръб“.

Не трябва да забравяме, че „планината винаги е там” и трябва да се съобразяваме с условията в нея, със собствените си възможности, и психически, и физически, когато се насочваме по определен маршрут. Не знаем дали хората се замислят какво действително струват спасителните операции не само във финансово изражение. Ако искат ние да съществуваме, трябва да се застраховат, съветват спасители.


Планинска спасителна служба:

„От началото на декември 2000 г. на българския застрахователeн пазар се предлага най-после дългоочакваната планинска здравна застраховка. Това е една добра алтернатива на директното разплащане и считаме, че е по възможностите на всеки, който практикува планински спортове и туризъм - застраховка на стойност около 30 лв. на година покрива разходи до 1000 лв., като за сравнение, при нещастен случай на ски-писта за спасителната работа (400 лв.) и транспорта(160 лв.) се заплаща общо 560 лв.


Планинската здравна осигуровка отдавна е влязла в практиката на жителите на планинските държави, излетуващите по планините. Там е немислимо да практикуваш ски, алпинизъм, сноуборд, парапланеризъм, планински велосипед, туризъм и да нямаш планинска застраховка. Това внася сигурност, това е и икономически изгодно, защото, ако няма застраховка, пострадалият във всички случаи следва да заплати в брой разходите по спасителните операции.”


 


Списък на видовете помощ, оказвана от Планинската спасителна служба при Българския червен кръст


No

Видове помощ

Цена лв.

1

Нещастен случай в планината

557

2

Нещастен случай на ски-писта

400

3

Акции за търсене

724

4

при повече от 24 часа

40/час

5

Акция при лавинно нещастие

955

6

при повече от 48 часа

40/час

7

Транспортиране на пострадал със специални спасителни средства на  ПСС

160

8

Транспортиране на мъртвец

280

9

Поръчка за издирване

90

10

Първична мед. помощ в спасителен пост или база на ПСС

30

11

Акция с използване на хеликоптер

2800/час


 




Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски Академик Иван Стефан,
orange_li
"Застрахователен пазар"
Боян Илиев, Ирена Мишева, 2005