Застрахователният сектор остава платежоспособен и след стрес теста

28 Март 2017 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

Секторът показва увеличена устойчивост към сценария дълголетие


На 26 февруари 2016 г. Европейската комисия публикува Доклада си за България за 2016. Докладът оценява прогреса при изпълнението на специфичните за България препоръки, одобрени от Съвета на 14 юли 2015 г. Докладът също така включва резултати от задълбочения преглед с цел предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси. Анализът на Европейската комисия дава основи да се заключи, че са налице съществени макроикономически дисбаланси в България. Част от специфичните препоръки за държавата изискват провеждането на преглед на портфейлите на пенсионните дружества и застрахователния сектор.


С цел да се гарантира ефикасно функциониране на финансовата система и да се осигури по-голяма прозрачност на сделките, извършвани на местния финансов пазар (и в съответствие с Националната програма за реформи), Комисията за финансов надзор организира Преглед на балансите на застрахователите в допълнение към провеждането на стрес тест, за да бъде оценена устойчивостта на българския застрахователен пазар на различни шокове и сценарии.


Първоначалната фаза на упражнението, преглед на балансите, беше проведено с помощта на осем независими външни дружества (седем външни одиторски компании и една външна консултантска компания), докато втората фаза, стрес тест, беше организирана и изпълнена от независима външна компания.


Провеждането на стрес теста е контролирано от Управляващ комитет , който включва представители от КФН, Министерството на финансите (наблюдател), Българска народна банка (наблюдател) и международни организации: Европейска комисия (наблюдател), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA - наблюдател) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA - член на Управляващия комитет).


 Застрахователните дружества на българския пазар са засегнати най-вече от пазарния стрес тест, водещ до 15.8% намаление на покритието/превишението на активи над пасиви. Сценариите „Недостиг на резерви“ и „Земетресение“ и „Наводнение“ водят до намаление от съответно 5.8% и 8.9% на покритието/превишението на активи над пасиви. Застрахователните дружества показват увеличена устойчивост към сценария дълголетие - с 0.7% увеличение на покритието/превишението на активи над пасиви на индивидуално ниво. Това се посочва в публикувания на сайта на Комисията за финансов надзор доклад за резултатите от проведените стрес тестове на застрахователите и презастрахователите в България. Оповестената версия на доклада покрива резултатите на 42 отделни дружества и 5 от общо 7-те групи (пре)застрахователи.


Докладът отчита, че българският пазар е по-слабо развит в сравнение с пазара в Централна Европа. Ниските доходи на домакинствата и ограничените разполагаеми средства забавят растежа на сектора до водеща роля от страна на задължителните автомобилни застраховки „Гражданска отговорност“ за разлика от животозастраховане и други ограничени застраховки. Докато благоприятният икономически климат и увеличаващите се доходи на домакинствата би следвало да поддържат растежа както при животозастраховането, така и при общото застраховане, растежът ще бъде най-вероятно умерен. Очаква се застрахователите да продължат постепенно да увеличават присъствието си на пазара чрез въвеждането на нови продукти, се посочва още в документа.


В доклада се прави уточнението, че българската застрахователна индустрия се състои от живото- и общо- (пре)застрахователни дружества, като смесените (пре)застрахователни дружества не са разрешени. В частност съществуват 29 общо- и 13 живото- (пре)застрахователни дружества, които имат дял от съответно 87.9% и 12.1% в общата сума на брутните записани премии за първото полугодие на 2016 г.


При общозастрахователния бизнес автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“ доминира на пазара, докато имуществените застраховки, т.е. пожар, природни бедствия и имущество, са с дял от 17% от брутните записани премии за общозастрахователния пазар. Последните са основно насочени към бизнес клиенти за разлика от домакинствата. Също така съществуват няколко продукта за основни и по-евтини жилищни и имуществени застраховки, насочени към големия брой потребители с ниски доходи в България.


Българският животозастрахователен пазар е доминиран от застраховки „Живот“ и анюитетни продукти (69%), които се състоят от продукти, при които основният риск е смъртност и в по-малка част - анюитетен бизнес. Продуктите по договори, обвързани с индекс/дялове в инвестиционен фонд са с 9% пазарен дял.


 Стрес тестът се базира както на пазарни, така и на застрахователни шокови сценарии


 Пазарният стрес тест сценарий представлява екстремна ситуация, причинена от две събития - бързо нарастване на доходността на всички държавни облигации от страните от ЕС в комбинация със спад на безрисковия лихвен процент. Шоковете в държавните облигации се отразяват в друг финансов пазар чрез увеличение на доходността на корпоративните облигации и спад в стойността на акциите и цените на други категории активи. За да се компенсира излагането на сериозни пазарни шокове, никакви застрахователни шокове не са включени в пазарните стрес сценарии. В допълнение, застрахователните пасиви бяха повлияни от пазарния сценарий, тъй като бяха преоценени, използвайки шоковите криви на доходност. В резултат и активната, и пасивната страна на баланса по „Платежоспособност II“ са повлияни, се посочва в документа.


Трите сценария, включващи един фактор, за общозастрахователните дружества са стрес „Земетресение“, стрес „Наводнение“ и стрес „Недостиг на резерви“. Предопределеният сценарий за животозастрахователните дружества се базира на стрес на „Риска от дълголетие“.


В доклада се прави уговорката, че обобщение на резултатите от всички стрес сценарии не се изисква, тъй като се предполага, че шоковете са независими един от друг.


По-голямата част от (пре)застрахователните дружества показват покритие/превишение на активите над пасивите при базовия сценарии, докато 1


(пре)застрахователно дружество показва отрицателни собствени средства.


 


Собствените средства от първи ред са 98% от общите собствени средства


 на (пре)застрахователните дружества, което показва високото качество на собствените средства в сектора. Въпреки това конкретната им структура варира при отделните (пре)застрахователни дружества. Обобщеният КИП (капиталово изискване за платежоспособност) коефициент за застрахователния пазар е в размер на 145%, докато обобщеният МКИ (минимално капиталово изискване) коефициент е в размер на 295%. Към 30 юни 2016 г. 12 (пре)застрахователни дружества, притежаващи дял от 9% от брутните записани премии  на дружествата, докладват МКИ коефициент под 100%.


Пазарният стрес тест сценарий с две събития за индивидуалните (пре)застрахователни дружества води до спад от 4.5% (282 млн. лв.) в общия размер на активите, използвани като база. Тъй като пасивите се увеличават с 0.7% (31 млн. лв.) от общия размер на пасивите в базисния сценарий, този сценарий има негативно влияние на обобщените баланси на участниците в стрес теста от 15.8% (313 млн. лв.) от общото покритие/ превишение на активите над пасивите. Портфейлът от държавни ценни книжа (38.8% от общата стойност на активите), който се състои основно от български, чешки и унгарски облигации (77.2%), е основната причина за намалението в общата стойност на активите (97 млн. лв.), се посочва в документа.


При изготвяне на заключенията за уязвимостта на (пре)застрахователните дружества следва да се вземе предвид чувствителността към приложените шокове и първоначалното ниво на капитализация. Пазарният стрес тест сценарий показва, че 21 на брой дружества не покриват КИП преди стрес теста при предположението за шоков удар от две събития. Като цяло пазарният стрес тест сценарий води до най-съществено влияние върху собствените средства, е поредната констатация в доклада.


При стрес сценарий „Недостиг на резерви“, стрес сценариите влияят на пасивите на повечето от (пре)застрахователните дружества, като сценариите, отнасящи се за автомобилната застраховка „Гражданска отговорност”, водят до най-съществените загуби поради факта, че този застрахователен портфейл е доминиращ на българския застрахователен пазар. Стрес тест „Недостиг на резерви“ води до увеличение в размер на 6.6% (166 млн.лв.) на най-добрата оценка на брутните пасиви. Вземания от презастраховане (като актив) се увеличават с 9.7% (51 млн. лв.) при базовия сценарий и като цяло този стрес тест сценарий има негативно влияние върху обобщените баланси на дружествата в размер на 5.8% (115 млн. лв.) от покритието/превишението на активи над пасиви. Резултатите от стрес тест „Недостиг на резерви“ показва, че 13 (пре)застрахователни дружества, за които конкретният стрес тест е релевантен, няма да покрият КИП.


При стрес тестовете „Земетресение“ и „Наводнение“ покритието/превишението на активи над пасиви намалява с 8.9% (134 млн. лв.). В допълнение  за две (пре)застрахователни дружества текущият презастрахователен капацитет е напълно изчерпан при провеждане на стрес тест „Земетресение“, който се отразява най-тежко на по-голямата част от (пре)застрахователните дружества. Резултатите от стрес тестовете „Земетресение“ и „Наводнение“ показват, че 9 (пре)застрахователни дружества, за които конкретните стрес тестове са релевантни, няма да покрият КИП.


При сценария, свързан с „Риска от дълголетие“, за 13 (пре)застрахователни дружества покритието/превишението на активи над пасиви се увеличава с 0,7% (2,3 млн. лв.).


Размерът на промяната в тяхното покритие показва, че животозастрахователните продукти на българския застрахователен пазар не са чувствителни към сценария с увеличение на дълголетието. Най-съществено влияние върху собствените средства оказват традиционните пасиви, които представляват близо 90% от общите животозастрахователни пасиви.


Относно влиянието на стрес сценариите върху групите (пре)застрахователи заключението е, че пазарният стрес тест сценарий е с най-съществено влияние, водейки до намаление на общото покритие/ превишение на активи над пасиви от 15.9%. Сценарий „Недостиг на резерви“ води до 14% намаление на собствените средства. При комбинирания сценарий „Земетресение“ и „Наводнение“ групите губят 9.7% от своето покритие/ превишение на активи над пасиви. Сценарий „Риск от дълголетие“ има най-несъществено влияние върху собствените средства от всички сценарии.


 Сценарии стрес тест на пазара


 Сценарият за стрес тест на пазара е изготвен с цел да оцени устойчивостта на застрахователния сектор от потенциални неблагоприятни пазарни развития и да бъдат извлечени валидни заключения, които да защитят стабилността на финансовата система.


Сценарият представя екстремна ситуация, причинена от две събития  - бързо нарастване на доходността на всички държавни облигации от страните от ЕС в комбинация




Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Управление на риска"
Христо Драганов, 2003
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,