Оставам оптимист, но се оглеждам

01 Май 2017 г.,zastrahovatel.com
Надежда Вънтова, изпълнителен директор на ЗК “Орел Живот” АД



 

- Г-жо Вънтова, каква искахте да станете като малка и  как попаднахте на застрахователното поприще?

- Абсолютно случайно. Цял живот съм мечтала да стана учителка и затова завърших в Софийския университет, факултета по математика, педагогически профил. По стечение на обстоятелствата, още преди да съм се дипломирала, започнах работа в Централно управление на Държавния застрахователен институт. Търсеха млад човек с математическо образование, който да обучат за една специална длъжност, на която първоначално трудно произнасях името - актюер по застраховане. Така или иначе, започнах. В началото мислех, че това ще бъде временно, докато се намери подходящо място в някое училище, но полека-лека си останах в застраховането.

 

- Какво най-вече ви накара да останете?

- Причина да остана в застраховането беше  най-вече изключителният екип от висококвалифицирани специалисти, сред които попаднах. Бяха хора много над моята възраст - над 45-годишни, а аз - само на 22. Приеха ме много добре, с голяма топлота и с много обич. Помагаха ми и професионално, и чисто човешки, което пролича особено по-късно, когато се появиха децата ми.

 

- Какво може да компенсира мечтата да контактувате с деца и да ги обучавате?

- Оказа се, че застраховането като материя е много интересна и дава възможност за много контакти. В Централата на ДЗИ, където работех, се организираше цялостната дейност в страната. Провеждаха се много семинари и съвсем скоро ми беше дадена възможност да участвам като лектор в тях. Пръвоначално малко по-плахо, но след това се разчиташе сериозно на мен. Това ме удовлетворяваше много и в мечтите ми заместваше преподавателската ми дейност.

 

- Вие очевидно не се определяте като работохолик.  Къде трябва да спре една жена и трябва ли да спира в желанието си да гради кариера?

-Зависи от амбициите на човека, а също и от характера му, не толкова от това дали си жена или мъж. Аз бях много слънчева натура и обичах живота като всички млади хора. Още от самото начало  умеех да съчетавам двете неща – професията и семейството - и да получа от живота това, което се полага на един млад човек. В същото време много сериозно наблегнах на застрахователната материя. Освен всичко, което получавах от колегите като практически указания, още от самото начало положих много усилия сама да се образовам. Изчетох всички учебници по застраховане. А застрахователната математика на проф. Кацаров ми стана настолна книга. Така постепенно приех застраховането като своя съдба и започнах упорито да работя в тази насока.

 

- Казахте, че сте успели да съчетавате професионалното си развитие със семейните си ангажименти? Как, г-жо Вънтова?

- От тази гледна точка бях щастлива жена, защото имах зад себе си много здраво семейство. Можех да разчитам на една голяма фамилия, която ми помагаше изключително много. С първото си дете съм отсъствала от работа само шест месеца, въпреки че Кодексът на труда ми позволяваше повече. Въпреки това бързах да се върна на работа, но имаше кой да ми гледа децата. Имах чудесни свекър и свекърва, които поеха основните грижи за първото, а после  и за второто ми дете.

 

- Смятате ли, че децата ви ще поемат по вашия път? Предстои ли им, или вече взеха това решение?

- Моите деца са вече на такава възраст, че спокойно мога да кажа, че са  взели своето решение. Синът ми е 33-годишен. Завърши строително инженерство, а след това икономика – специалност “Финанси и кредит”. Дъщеря ми е магистър по икономика, специалност “Счетоводство и контрол”. Всеки си пое посоката, която му  беше интересна. Не съм им влияла и мисля, че родителите не трябва да се месят, а да оставят децата сами да определят пътя в живота си.

 

- Това ли е ключът към доброто възпитание – свободата?

- Да. С децата си съм била винаги много щастлива. Много бяха добри и от малки се научиха да са самостоятелни и амбициозни. Не съм имала никакви училищни проблеми с тях. Завършиха средно, после висше образование почти без да усетя.

 

- Изпоженихте ли ги?

- Да, вече да. Първо дъщерята ми ме изненада, като ме дари и с внуче,  а доста по-късно  се ожени и синът ми.

 

- А вярно ли е, че внуците се обичат повече от децата?

- Абсолютно вярно е. Отгледала съм децата си с много любов, но наистина внучето се обича още повече. Нещата може би са несъизмерими, но за мен е така - страшно много го обичам и в момента то е най-хубавото нещо в живота ми.

 

- А дали това се дължи по-скоро на освобождаване от отговорност – някой друг се грижи за възпитанието, а за вас остава само обичта?

- Не мисля че е така, защото в началото и ние много помагахме, а и сега продължаваме да го правим. Макар че дъщеря ми, за щастие, също много обича дома, грижи се за семейството и за детето си. Имам обаче чувството, че сега  повече се притеснявам . Може би, защото с моите деца съм била по-млада и съм гледала повече на хубавата страна от живота.

 

- А смятате ли, че жените се справят по-добре от мъжете в някаква област на застрахователната дейност?

- Да, има такова нещо. Работата в животозастраховането е свързана с много сложна административна дейност. Тя се извършва в по-голямата си част от жени. Може би, защото човек трябва да стои на едно място и да проявява повече административни и анализаторски качества. Сферата на продажбите е по-харесвана от мъжете, но в животозастраховането преобладават жените. Същото важи и за мениджърската дейност. Всичко обаче е въпрос и на характер. Това, което помага на жените, или поне на мен, е, че съм много компромисна личност. Това дава възможност да се баласнира, особено когато се работи с повече  хора.

 

- До къде стига компромисът и къде трябва вече да отстояваш позицията си? Умеете ли да се борите за правотата си с мъжете?

- В такава конкуренция не се е налагало да влизам, или по-точно съзнателно съм избягвала .

 

- Силна или слаба е жената?

- Силна е, разбира се. Силна е, когато трябва.

 

- Лесно ли взимате решения?

- Решения се взимат лесно, когато има и съответната подготовка за това. Зависи най-вече от естеството на самия проблем. Винаги съм взимала решения въз основа на много сериозен анализ на това, което поражда проблема.

 

- Как си почивате?

- Семейството е мястото, където прекарвам цялото си свободно време, макар че в първите години на частния бизнес беше много напрегнато и не се усещаше как минава работният ден. Прибирах се вкъщи с проблемите в главата си и работният ден продължаваше. Действително семейството беше най-хубавото място след работния ден и всичко свързано с него – срещи с приятели, семейни празници и т.н.

 

- Намирахте ли подкрепа от съпруга си?

- Да, намирала съм. Но той винаги е стоял встрани от моите преки проблеми, не е искал да се занимава в детайли с моята работа. Философията му беше, че вкъщи жената трябва да бъде жена - предимно съпруга и майка. Това се превърна във философия и на семейството ни. Но, разбира се, в трудни моменти, когато съм имала нужда да взема някакви по-болезнени решения, съм се допитвала до него. И той ми е давал кураж, уверявал ме е, че мога да се справя сама.

- Нещо, от което сте се ръководили през живота си?

- Винаги съм се старала да се отнасям към хората така, както съм искала те да се отнасят към мен. Не съм се разочаровала от тази философия и до днес.

 

- Остава ли ви време за книги?

- Не ми остава много време за тях. Чета за съжаление само когато съм в годишен отпуск - някъде на почивка. Следя пресата и с удоволствие гледам телевизия. Искам да съм в течение на всичко, което се случва в политическия и обществения живот в страната и света, за да си изградя своята гражданска позиция.

 

- Имате ли любима книга?

- Винаги прочитам с удоволствие книгите на Артър Хейли. Като имам повечко свободно време и мечтая да се оттегля при богатата ни семейна библиотека с българските класици, спокойно да ги препрочитам.

 

- Личност, от която смятате, че сте почерпили най-много знания и сте формирали своя начин на мислене?

- Имала съм щастието в началото на професионалния си път в ДЗИ, да се запозная  и да контактувам често с професор Кацаров. Всички около мен бяха негови възпитаници и той идваше и прекарваше много време при тях. Много ме впечатляваше със своята ерудиция, с познанията си не само в областта на застраховането, но и като цялостна личност. Ценя го като застраховател от най-висока класа, като теоретик и практик, който лично съм познавала. А всички колеги застрахователи, с които съм работила, просто боготворяха професор Гаврийски. За него, макар и да не съм го познавала лично, защото той е починал рано, съм чувала много хубави неща. Знам, че всеки, който се е докосвал до него, е оставал с трайни впечатления от личността му.

 

- Какво бихте препоръчали на младите жени, които се ориентират към застраховането? Коя е основната нишка, която не бива да изпускат, за да се радват на успешна кариера в тази област?

- Застраховането е специфична дейност, която има много етапи в своето развитие. Зависи какви са амбициите на тези жени да се реализират. Навсякъде, и най-вече в сферата на продажбите, има богати възможности за реализация като застрахователен агент. Продавачът в застраховането е основна фигура. За жените това е чудесна професия, която предполага свобода на действие. Тя дава възможност на жената да съчетае семейните ангажименти с работата и едновременно с това да си осигури по-висок стандарт.

 

- Смятате ли се за щастлив човек?

- Аз поначало винаги съм била оптимистична натура и си оставам такава. Оптимизмът е като едно хубаво лекарство. То стимулира към живот. Много е хубаво човек да бъде оптимист. Това му помага за по-лесно решаване на всеки проблем. Не става въпрос за безпочвен оптимизъм. Но истинският оптимизъм винаги те дърпа напред. Така е било и с мен през годините. Винаги съм гледала напред и нагоре. След толкова много години пак си оставам оптимист, само че вече поглеждам и надолу - да няма подводни камъни, за да мога да ги заобикалям.

 

- Как преценявате ролята на вестник “Застраховател” през всичките тези години?

- Вестник “Застраховател” е нашият вестник. Добър или лош, той е такъв, каквито сме и ние, застрахователите. Аз съм била открита към него от самото му начало през 1994 година. Участвала съм и с материали, подпомагала съм го в трудни моменти. Мисля, че “Застраховател” изигра своята роля за популяризиране на застраховането. И особено в началото, чрез него се опознавахме самите ние, участниците в частния застрахователен пазар. А  и през времето до неговия 10-годишен юбилей.

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Презастраховане"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000