Държавна компания ще се бори с градушките

03 Юни 2017 г.,zastrahovatel.com
Гергана Иванова

 


 

Нова система за противоградова защита ще обхване всички обработваеми земеделски площи в България

 

За да функционира моделът, фермерите ще следва да заплащат такса от 0,68 до 0,90 лв. на декар

 

Предвижда се и създаването на застрахователен пул

 

Промените са задействани, но изпълнението им закъснява заради осигурено частично финансиране

 

 

 

Сезонът на градушките е в разгара си. На 9 май тази година дъжд, градушка и гръмотевици изправиха пред изпитание жителите на Смолян. Почти 10 см ледена покривка натрупа в смолянското село Киселчово. Близо 40 минути пък е продължил леденият валеж в района на с. Соколовци, където също се е образувана ледена покривка. Градушка с различен интензитет е валяла и в селата Арда, Катраница, Момчиловци, Кутела и  Сивино.

Дни по-рано силна градушка спря движението по магистрала „Хемус“.  

30-метрова топола беше отскубната от силния вятър и падна върху главния път от Дупница за Благоевград. По чудо инцидентът се размина без жертви.

Порои и градушки удариха и Западна България. Села за часове останаха без ток в община Своге след силна градушка. Улиците буквално побеляха от ледените топчета, а стихията унищожи част от реколтата.  

Във Врачанско поройни дъждове наводниха  мазета и приземни етажи. Пострадаха улиците в селата, водата е отнесла части от асфалтовата настилка. Най-пострадало бе село Лиляче, където повече от 20 къщи бяха наводнени.  

Градушка валя и в Перник. В Радомир пък беше заснет смерч.

 

 

Капризите на времето за пореден път ни подсказаха необходимостта от адекватна система за противоградова защита. Всъщност още в края на май миналата година тогавашният министър на земеделието и храните Десислава Танева обяви, че нова система за противоградова защита ще обхване всички обработваеми земеделски площи в България. Новината бе съобщена по време на проведено във Велико Търново обсъждане с бранша на тема „Възможности за развитие на системата за превенция срещу градушки и други неблагоприятни климатични явления“. Тогава стана ясно, че в момента се покриват малко над 10 млн. дка, а след осъществяване на реформата защитаваната обработвана земя ще достигне 91,4% от общия й размер, или 36 590 185 дка. Останалите 8,6% обхващат площи, върху които не може да бъде извършвана защита поради ограничения от различен характер - площи в погранични райони, буферни зони и рискови територии, обясни тогава Танева. Идеята е разширяването на противоградовата защита да се осъществява по два метода. Първият ще включва изграждане на 32 нови ракетни площадки към сега действащите в Южна България с цел доизграждане и уплътняване на системата в този район и повишаване на нейната ефективност. Вторият, който ще  се използва предимно в Северна България, е използване на авиационен метод за защита на останалите обработвани площи. Този способ е успешно прилаган в съседни държави като Гърция, Израел и други.

За да функционира този  нов модел, фермерите ще следва да заплащат такса, която ще варира от 0,68 до 0,90 лв. на декар, поясни тогава министър Танева. По думите й събраните средства от такси ще бъдат част от бюджета на държавно предприятие, което ще осъществява противоградовата защита. За целта ще бъде обособено държавно предприятие след преструктуриране на Изпълнителна агенция за борба с градушките, съобщи още Танева. Таксата ще покрива оперативните годишни разходи за противоградова защита, като в тях се включват и застраховките на земеделските площи, които се защитават.

Очакванията тогава бяха авиационният метод за защита да стартира още от следващия сезон с използването на общо 10 самолета, от които първоначално да бъдат закупени два, а другите да бъдат наети. Тогава беше обяснено и че планът за реформа на противоградовата защита в България е изготвен съвместно с Агенцията за борба с градушките и представители на застрахователите в България и БАН .

Към днешна дата промените са задействани, но изпълнението им закъснява заради осигуряване само на частично финансиране, необходимо като първоначална инвестиция.

Агенцията за борба с градушките работи по план, според който трябва да се направят нови инвестиции и противоградовата система да обхване над 90% от обработваемите земи в България при 30% - 40% в момента. Самата дейност пък трябва да премине от държавно финансиране на самоиздръжка, което означава нови такси за фермерите, но и възможност да получат обезщетение в случай на претърпени щети.

Безспорно в земеделския и застрахователния бранш подкрепят принципно концепцията, но имат забележки към детайлите.

В момента в България обработваемите земи са около 40 млн. дка, а системата за противоградoва защита предпазва едва около 30% - 40% от тях. Факт е и че има доста проблеми, свързани с използваната техника, която е сравнително стара, не достига и персонал заради съкращенията през последните години, а и заплатите са ниски. Тази тема е обект на интерес в медиите най-често покрай изплащаните от Държавен фонд Земеделие” обезщетения за претърпени щети на земеделските стопани.

Проектът за промяна, който трябва въведе нови системи и да увеличи защитаваната от градушки площ до над 36 млн. дка, или повече от 90% от всички обработваеми земи, е стартирал още миналата година. Това ще се случи по два начина, разказва директорът на Агенцията за борба с градушките Ваньо Славеев пред в. „Капитал“. От една страна, настоящата противоградова ракетна система ще бъде доразвита и ще защитава 13 млн. дка обработваема земя при 10.6 млн. дка досега. За целта към настоящите 9 полигона в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Сливен ще бъдат добавени два нови. Единият от тях трябва да покрива района на Розовата долина - Николаево - Казанлък - Карлово, с команден център в калоферското село Тъжа и 23 ракетни площадки, свързани с него. Този проект е на по-напреднал етап - снети са необходимите координати за площадките, има сключени договори с общините за предоставяне на парцели за изграждането им, осигурени са и помещения за командния център. Това, което предстои, е изграждането на самите площадки и закупуването на техника.

Вторият нов полигон трябва да обхване района Димитровград - Хасково - Харманли - Любимец и да има 30 ракетни площадки към него. Предвижда се и още 9 нови площадки да уплътнят съществуващата система. По този начин ще бъдат покрити всички области, където статистиката показва, че има най-много твърди валежи, казва още Славеев пред в „Капитал“, допълвайки, че ракетната защита е по-надеждният способ.

Предстои да се въведе и друг метод за противоградова защита - чрез самолети, който ще обхваща останалата част от страната. Тъй като такъв опит в България няма, първоначалният план е в първите три години да се наеме външен изпълнител, който да осъществява самолетната защита, ползвайки малки летища в Добрич, Търговище, Каменец (Плевенска област) и Равнец (Бургаска област). За целта трябва да стартира обществена поръчка за избор на изпълнител, като по план това трябва да се случи през есента.

Отделно предстои доставката и на три нови радара, които ще бъдат разположени в Шумен, Борово (Русенско) и в района на Перник. Обществените поръчки за тях са приключили, има и извършено авансово плащане. По план единият радар трябва да бъде произведен и доставен през есента, а другите два - през следващата година. Според Славеев с новата техника и съществуващите други 4 радара ще може да се извършва радиолокационно наблюдение на атмосферните процеси над цялата страна.

 

Моделът на финансиране

 

Първоначалните инвестиции в доизграждането на системата за борба с градушките по план трябва да достигнат 18 млн. лв., като в бюджета за тази година са заложени 4 млн. лв. От осигуряването на останалите необходими средства ще зависи кога ще бъде завършена. Според експертите, ако средствата бъдат отпуснати, още през 2018 г. е възможно системата да заработи изцяло. Всъщност този срок беше обявен като краен още през миналата година и от тогавашния земеделски министър Десислава Танева, но към момента има закъснение.

Планира се първоначалната инвестиция да бъде направена от държавата, но след това системата ще трябва да се самоиздържа. Както споменахме вече по-горе, това ще става чрез събиране на такси от земеделските производители за всеки обработваем декар. Таксите ще се актуализират на всеки три години. Според бизнес плана към днешна дата таксата ще бъде в размер на 0.92 лв. за дка. Фермерите от своя страна ще трябва да приложат документ за платена такса, за да регистрират т.нар. правно основание, с което впоследствие да кандидатстват за субсидии. 0.60 лв. от тази такса ще отиват за издръжка на системата за борба с градушките, а останалите 0.32 лв. ще бъдат внасяни в застрахователен пул. Редно е да отбележим, че сегашната Агенция за борба с градушките ще се трансформира в държавно предприятие.

Държавното предприятие извършва застраховка на името на собственика на земята и количеството декари, обяснява Ваньо Славеев пред в. „Капитал“. Според него световната практика показва, че никой от прилаганите методи за градозащита не е 100% ефективен и въпросната застраховка ще трябва да плати обезщетение на фермера, в случай че има нанесени щети върху посевите му. В годините, когато градозащитата е била добра пък, част от средствата в пула ще бъдат връщани в държавното предприятие за инвестиции в нова техника.

 

Още по темата очаквайте в следващия брой на в. „Застраховател прес“

 

 



Изпрати мнение или коментар
Уважаеми читатели,
Екипът на Zastrahovatel.com ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения и коментари, съдържащи нецензурни квалификации.
Име:
E-mail:
Вашият коментар:


 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Делови решения"
проф. Румен Георгиев, 2006
orange_li
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,