Лизинг и застраховка - двете страни на една монета

Лизингът на автомобили ще остане ключов за бизнеса на компаниите от бранша

Към края на март 2017 г. необслужваните вземания са 298.3 млн. лв.

Лизинговият пазар отчита 6.8% ръст на годишна база, като вземанията по договори за финансов и оперативен лизинг достигат общо 3.335 млрд. лв., или 3.5% от БВП. Това показва статистиката на БНБ за дейността на дружествата в сектора към края на март 2017 г. Вземанията по финансов лизинг са 3.210 млрд. лв., като на годишна база те нарастват с 6% (183.1 млн. лв.). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96.9% в края на март 2016 г. до 96.2% в края на март 2017 г.

Новият бизнес (това са новите сделки по лизингови договори) също нараства на годишна база (спрямо март 2016 г.) с двуцифрен темп - 12.7%. Мнението на представители от бранша е, че развитието в сектора е добро и очакванията са положителни. Лихвите средно за пазара са на много ниски нива по оценки на компании в бранша – около 3%-3.5%, като за тази година прогнозите са, ако не за продължаващо намаление, поне за задържането им. Това допълнително ще стимулира активността в лизинга, убедени са те.

Новият бизнес за първото тримесечие на 2017 г. възлиза на 360 млн. лв. Спрямо предходното тримесечие се регистрира свиване на обема с 22.4%. През последните три месеца на миналата година новите сделки са били за 464 млн. лв. На годишна база обаче увеличението се запазва, като по-ниският обем през първото тримесечие не е изключение - наблюдава се всяка година и се дължи на сезонността в бизнеса. Само сключените през първото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 347.8 млн. лв.

По думите на експерти първото тримесечие на годината не показва лоши резултати. В началото на годината лизинговият бизнес обичайно стартира по-бавно, като до края на тримесечието този лаг не се компенсира. Всъщност на годишна база (спрямо първото тримесечие на миналата година) се отчита ръст от близо 13%. Тази година и поради неблагоприятните климатични условия в първите месеци имаше известно отлагане на бизнес начинания. Със сигурност следващите тримесечия ще са по-добри. Като цяло лизингът се развива добре и генерира добри ръстове, коментират специалистите.

Данните показват също така, че домакинствата проявяват по-голяма увереност и вече не отлагат покупката на автомобили, което е видно от силния ръст на годишна база при лизинга за домакинства при разпределението по сектори - 52.3% увеличение на новите сделки спрямо първите три месеца на миналата година със сключени нови лизингови договори за 46.7 млн. лв. Общият обем към края на март тази година е 292 млн. лв. По вид на актива леките автомобили са с годишен ръст от 47%. Всъщност именно този ръст формира увеличението на новия бизнес, тъй като при другите основни активи има свиване – машини, съоръжения и индустриално оборудване с 5%, товарните и лекотоварните автомобили намаляват с 4%, а лизингът на недвижимо имущество спада с близо 24%. Безспорно е, че именно лизингът на леки автомобили тласка бизнеса напред. От друга страна, ръстът при лизинга за домакинствата е добра индикация, която потвърждава раздвижването на вътрешното потребление, коментират експертите. И допълват, че към момента вече се наблюдава раздвижване и при покупката на селскостопанска техника, тъй като в средата на годината започват плащанията по субсидиите.

Надяваме се проектите в инфраструктурата и селското стопанство, които буксуваха миналата година, сега да имат подкрепа. Това са предпоставките, които ни карат да очакваме положително развитие, както и ръст около 10% тази година, коментират от сектора.

В края на март 2017 г.  вземанията по финансов лизинг с матуритет над 1 до 5 години са 2.369  млрд. лв., нараствайки с 14.4% (298.9 млн. лв.) на годишна база и с 1.6% (38.4 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г.  Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 68.4%  в края на март 2016 г. до 73.8% в края на същия месец на 2017 г. В края на първото тримесечие на 2017 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 500.4 млн. лв. На годишна база те намаляват със 7.4%  (40.2 млн. лв.) и с 1.4%  (7.3 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г.

Към края на март 2017 г. необслужваните вземания са 298.3 млн. лв.

Те намаляват с 23.8% (93.1 млн. лв.) спрямо края на март 2016 г. и с 6.6% (21.1 млн. лв.) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2016 г.

Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2017 г. са 125.2 млн. лв., като те се увеличават с 30.8% (29.5 млн. лв.) на годишна база и с 3.5% (4.2  млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2016 г.

В края на март 2017 г. пасивите на лизинговите дружества са 4.052 млрд. лв. при 3.861 млрд.  лв. в края на март 2016 г. Те нарастват с 4.9%  (190.1 млн. лв.) спрямо март 2016 г. и с 0.5% (19 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 г. 

В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 72.7% в края на март 2016 г. до 74.4% в края на същия месец на 2017 г. Техният размер е 3.016 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2017 г., като на годишна база те нарастват със 7.5%  (209.1 млн. лв.) и с 0.8%  (23.3 млн. лв.) спрямо края на декември 2016 г. 

Ако преди години на лизинг се предлагаха само автомобили, то

днес бихте могли да купите на лизинг от офис и битова техника до жилище

Успехът на този вид търговия се базира на предимствата, които предлага както за лизингополучателя и лизингодателя, така и за производителя. Покупката на лизинг позволи на тази част от потребителите, които не разполагат с достатъчно свободни средства, да си закупят необходимата вещ, която да заплатят на по-късен етап в зависимост от лизинговата схема и с известно оскъпяване. Разсроченото плащане дава възможност за закупуване на нови и за обновяване на физически и морално остарели активи при ниска първоначална стойност. Клиентът придобива необходимата му стока, чието плащане е отсрочено за определен период (обикновено 12 или 24 месеца, а при големи сделки - и няколко години) под формата на вноски. Лизингополучателят може да погасява месечните си вноски чрез генерирания от използването на актива приход, като по този начин се запазва ликвидността на компанията. Самият лизингодател реализира финансови ресурси с реална обезпеченост (т.е. самия обект на лизинг), като надбавката, която се определя като лихва, в повечето случаи е малко над пазарната. Продавачът пък реализира своята стока, като лизингът му позволява да увеличи обема на продажбите си.

Дали лизингът обаче щеше да съществува, ако ги нямаше застрахователните компании

Вероятно не, тъй като едва ли би имало смелчаци, които да предоставят имущество или оборудване за милиони левове без гаранция, че то ще остане невредимо или пък че ще получават редовно лизинговите плащания. Поради невнимание компютърът в офиса може да бъде залят с кафе или искра да изпепели скъпоструващо имущество. Да не говорим за случаите, когато поради някаква причина този, на когото е дадена определена вещ на лизинг, не може да бъде открит, а той неочаквано е спрял плащанията си по договора.

Гаранциите, предлагани от застрахователите, са ориентирани, от една страна, към обекта на лизинг, а от друга - към лизинговите плащания. Те обаче се предлагат в пакет. Лизингодателят не би могъл да се застрахова срещу неплащане на вноски, ако преди това не е застраховал и самата вещ, която дава на лизинг. За това се прилагат стандартните условия на застраховките „Щети на имущество”, „Каско” за автомобилите и т. н.

Комплексните застраховки дават сигурност на лизингодателя, че независимо от обстоятелствата, поради които се е стигнало до частично или пълно унищожаване на вещта или поради които лизингополучателят не е в състояние да се издължи, че неговата финансова стабилност е гарантирана. Застраховката на лизинговите плащания касае взаимоотношенията между страните по лизинговия договор. Във всички лизингови договори пише, че когато не се плаща лизинговият обект, той трябва да бъде върнат на лизингодателя. Поради тази причина, ако лизингованият обект е върнат, застрахователят няма да плати. Смята се, че лизингодателят не претърпява загуби, защото той може да продаде или отново да лизингова обекта.
Застраховката на лизингови плащания е високорискова и въпреки голямото търсене заема малък дял в портфейла на застрахователните компании. Влияние оказва и особено предпазливата политика, която следва презастрахователният пазар по отношение на рисковете от финансови загуби. Поради тази причина в повечето случаи застрахователят носи сам този риск. Неслучайно някои от компаниите застраховат лизингови договори само между юридически лица.

Проучват и двете страни по договора

Преди да сключи застраховка на лизинговите плащания, застрахователят прави сериозна оценка на риска, като проучва конкретния лизингодател, обемите на неговата дейност, случаите на неплащане на лизингови вноски и много други. В определени случаи се предвижда самоучастие на клиента във всяка щета. Някои от застрахователните дружества проучват обстойно и лизингополучателя. Като в случаите, когато лизингополучателят е юридическо лице, се изисква и банкова референция.
Договорът между застрахователя и лизингодателя е абонаментен или рамков. За всяка отделна вещ, дадена на лизинг, се сключва отделна полица, договарят се конкретните условия и цени. Предлагат се два вида застрахователни полици - със срока на лизинговия договор и едногодишни.

В повечето случаи застрахователят одобрява и самия лизингов договор. Това се налага от задължението, което поема той спрямо лизингодателя. Застрахователят се съгласява при възникване на определени условия, довели до отказ или невъзможност от страна на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски, да встъпи в неговите задължения и да започне да погасява задълженията му. Тоест застраховката на лизинговите плащания покрива рискове като смърт, обявяване в несъстоятелност на лизингополучателя, ако е юридическо лице, поставяне под запрещение на отделното лице и всякакви други причини, довели до конкретната ситуация.

Цената на финансовия риск по лизинговите договори зависи от много фактори.  В най-широки рамки обаче обикновено варира от 0.5 до 2 на сто от застрахователната сума. Важен фактор при формиране на цената е и срокът на лизинговия договор - от 1 до 6 години при автомобилните лизингови договори и 10 години при лизингови договори за селскостопански машини и недвижими имоти.

Свободен ли е „свободният“ избор на потребителите на застрахователни продукти

Въпреки изричната забрана с влезлия в сила от началото на 2016 г. нов Кодекс за застраховането потребителите на застрахователни услуги да бъдат принуждавани да ползват услугите на определен застраховател или посредник, тези практики все още са факт. Не са изолирани случаите, в които при покупка на имот на кредит, строителна или земеделска техника, товарни или леки автомобили на лизинг застраховките „Имущество“, „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите да се сключват при избран от банката или лизингодателя застраховател, а в повечето случаи и чрез избран застрахователен посредник. Разликата преди и след влизането на кодекса е, че сега това се прави с предварително писмено съгласие от страна на лизингополучателя относно условията на застрахователния договор, за да се спазят разпоредбите на кодекса. Разпоредбите на чл. 384, ал. 1 от Кодекса за застраховането предвиждат лизингополучателите по договори за финансов лизинг да предоставят на лизингодателя предварително писмено съгласие по условията на застрахователните договори относно лизинговото имущество както при първоначалното им сключване, така и при всяко последващо подновяване. Вариантите на съгласие са няколко: декларация-съгласие, нотариално заверено пълномощно, с което лизингополучателят упълномощава лизингодателя за срока на договора за лизинг или за определен по-кратък срок да сключва застрахователните договори и да изразява съгласие по условията им, и договор за поръчка.

При сключване на договор за лизинг в отговор на въпрос на клиента дали може да сключи застраховките за автомобила си в посочена от тях застрахователна компания, но чрез застрахователен брокер, чиито услуги ползва от години, от там му обяснили, че по принцип няма проблем, но за да му разрешат, ще трябва да заплати 500 лв. Интересно тази такса в каква графа попада?

Разбира се, за да бъдем максимално обективни, следва да кажем, че има банки и лизингови компании, които стриктно спазват разпоредбите на Кодекса за застраховането и изрично информират клиентите си за възможността сами да сключат застраховките си при избрана от тях застрахователна компания директно или чрез избран от тях застрахователен посредник.    

С новия кодекс се въведе и

възможността да се предлага сключването на дългосрочни полици „Каско” и „Гражданска отговорност” до изтичане срока на лизинговия договор

В някои случаи забраната при потребителските и ипотечните кредити елегантно се заобикаля с предоставянето на безплатни застраховки „Живот” и имущество, но както всички знаем, безплатен обяд няма. Те са калкулирани в стойността на кредита. Друг вариант са различните програми за застрахователна защита, които се предлагат като допълнителна услуга от банката.

Промяната, свързана с доброволността в застраховането, като се забранява принуждаване на потребител на застрахователни услуги да ползва услугите на определен застраховател или посредник, се наложи заради зачестилите случаи, при които предприятия от финансовия сектор, които са части от финансова група (например кредитна институция, застраховател и застрахователен посредник), по договорен път да отнемат правото на свободен избор на потребителите на финансова услуга. Всъщност това беше и аргументът, записан в мотивите към проекта на новия Кодекс за застраховането. Често срещана практика е при даване на банков кредит банката да поставя условие за сключване на застраховка като форма на обезпечение на кредита, като определя и застрахователя, с който да се сключи застраховката, и посредника, чрез който да бъде сключен договорът, което е нарушение на основния принцип на доброволността в застраховането. Не беше рядкост в такива отношения единственият надлежно защитен интерес да е този на финансовите институции, докато на потребителя се вменява задължение да плати застрахователна премия с калкулирано в нея комисионно възнаграждение.

Кодексът регламентира и правата на лизингополучателите по имуществените застраховки. При сключването на застраховка на лизингов обект (например автомобил) лизингодателят трябва да получи изрично писмено съгласие от лизингополучателя с условията на застрахователния договор. При частични щети обезщетението вече се изплаща на лизингополучателя, а не на лизингодателя, както беше досега. Преди промените в кодекса в много случаи на клиента му се налагаше да чака със седмици съгласието на лизингодателя, което пък от своя страна забавяше отремонтирането на автомобила.

При тотална щета или кражба на лизинговия обект обаче се запазва правото на лизингодателя да получи обезщетението.

                 ;