Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи
Генерален секретар и Член на УС
Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи
Генерален секретар и Член на УС
Както повелява традицията, тринадесетото издание на Чудомировите празници в Казанлък, започнали на 25 март – рождения ден на писателя, приключиха на 1 април – Деня на хумора и шегата. Последна бе изявата на българските поети с китари в просторния ресторант на хотел “Казанлък”.
Богатата програма на празниците включваше художествени изложби, театрални постановки, концерти, премиери на книги и срещи с нашумели български автори, конкурс за детски рисунки и други прояви: пролетна изложба на казанлъшки художници, изложба на Чудомирови творби “Носталгия и предчувствия”, “Моят Чудомир–2” – изложба на Теньо Пиндарев по случай неговата 85-годишнина); Моцартов концерт на Камерен ансамбъл “Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров и със специалното участие на цигуларя проф. Минчо Минчев; представяне на ново издание (на издателска къща “Труд”) на “Нашенци”, съдържащо 177 разказа на Чудомир, и албанското издание “Мъничко български мехлем” – сборник с Чудомирови разкази, преведени на албански език от етническия българин Зехрудин Докле; срещи с писателите Деян Енев, Емил Андреев, Стефан Кисьов; театрални постановки като “Завинаги и още един ден” – Родопски драматичен театър (носещ вече името на писателя Николай Хайтов), “Ножица-трепач” - театър “Българска армия”, “Д-р” – Нов драматичен театър “Сълза и смях”, “Свекърва” – Драматичен театър – Пловдив; втори национален фестивал “Днешните бардове”; национален конкурс за детски таланти в две направления – за къс хумористичен разказ и за сценична изява, както и конкурс за весела детска рисунка; фотоизложба “Музика в обектива”; тържествено отбелязване на 40-годишнината на фолклорен ансамбъл “Роза” и 45 години творческа дейност на художествения му ръководител Димитър Кабаиванов…
В деня на откриването - 25 март, бяха връчени наградите от литературния конкурс “Чудомир”. Журито с председател проф. Боян Биолчев присъди голямата награда “Чудомир” на писателя Владо Даверов за разказа му “Рондо”.
Казанлък е случил на писател като Чудомир, но и самият Чудомир е случил на съграждани. Отдавайки му дължимото като писател, художник и общественик, те поддържат буден интереса към неговата личност; същевременно казанлъшките културни деятели правят нещо много повече, като разширяват културните параметри на празниците, за което програмата говори достатъчно красноречиво.
Свикнали сме да чуваме често-често оплаквания от страна на творци и творчески съюзи за “абдикирането” на държавата от проблемите на българската култура. Но какво друго е изкуството, ако не олицетворение на пословицата “шило в торба не стои”? Въпреки финансовите трудности, творческите дейности бележат небивал разцвет, ако се съди по броя на постановките, концертите, новоиздадените книги, изложбите и т. н. Селекцията за Казанлък показа само малка част от най-добрите постижения в областта на изкуството, които са събирали стотици зрители в цялата страна през 2005 година! Каква криза, какви “пет лева”!? За сериозното изкуство публика има. Чудомировите празници в Казанлък са най-яркото доказателство. Те показват и друго: че когато икономически структури като “Алианц България Холдинг” подават ръка на културата, тя няма защо да се притеснява за своето настояще и бъдеще.
Пеньо Терзиев – изпълнителен директор на фондация “Чудомир”
Искаме да върнем усмивките по лицата на хората
-Г-н Терзиев, и най-хубавите неща имат край. Чудомировите празници приключиха току-що с концерт на българските бардове. Бихте ли могли в момента да обобщите впечатленията си от тринадесетото издание на празниците? Ще ви попитам в кръга на шегата - нещо фатално случи ли се?
-Ако има нещо фатално, то е с положителен знак и се състои в утвърждаването на някои позитивни тенденции. Празниците се развиват във всички посоки, които се опитвахме да следваме още от първото им издание. Те нямат елитарни претенции и амбиции, а са верни на духа на Чудомир, стараят се да пазят неговото свежо, цветно, весело възприемане на света.
Празниците обхващат всички сфери на културата: литература, изобразително изкуство, театър, музика. Те са адресирани към всички съсловия и естетически и интелектуални равнища. В този смисъл да се сравняват с каквото и да било е невъзможно, да не кажа нелепо. Чудомировите празници имат своя физиономия и характер, свои традиции. Тринадесетото издание всъщност потвърди традиционно богатия облик на празниците.
-Традиционен е и все по-нарастващият интерес към тях?
-Казанлъчани и все по-многобройните му гости, които посещават проявите, вече добре разбират какви са нашите цели и задачи: да обобщим и покажем най-добрите постижения на българската култура през изтеклата година. Празниците са 100 на сто българска култура и в този смисъл сме горди да кажем, че подобни прояви в България не са толкова много.
-Чувстват ли вече хората празниците като свои?
-Празниците продължават осем дни и годишно - тоест всяка година - се посещават средно от десет хиляди души. Много от тези хора пестят месеци наред от ниските си доходи, за да могат да посетят проявите, включени в програмата. Това според мен означава, че приказките за криза в българската духовност в много отношения са силно преувеличени. Хората искат духовна храна и ние се стараем да им я дадем.
-Изкуство може да се твори и с малко средства, но без никакви не може – особено когато трябва да се популяризира, каквато е и една от основните ви цели. Кой ви подкрепяше през годините?
-Това наистина е трудно. Спонсорирането по принцип е голям проблем у нас. Независимо че наскоро бе приет Закон за меценатството. Според мен той не е уреден по най-добрия начин, особено ако направим неизбежното сравнение как са уредени тези неща във високоразвитите европейски държави. В България, за съжаление, има тенденция един закон да отменя друг закон и да е по-силен от него. Така например Законът за държавния бюджет и всички закони, свързани с финансите, доминират над други закони, да речем над Закона за закрила на културата. Меценатският закон, за който споменах, предвижда 15 на сто облекчаване на данък печалба; това положение обаче не действа, защото съществуват други разпореждания на Министерството на финансите. С оглед на ситуацията, която очертах, ние успяваме да осигурим необходимите средства с много трудности. Община Казанлък ни подпомага с една малка субсидия, която не стига, защото празниците струват многократно повече. Нужните пари събираме от спонсори, на които дължим изключителна благодарност. В работата на нашата фондация съществува един феномен – това е “Алианц България Холдинг”, голямата застрахователно-финансова група. Холдингът е основен спонсор на празниците още от самото им начало, значи от 1994 година. Последователността, с която “Алианц България холдинг” подкрепя Чудомировите празници, заслужава изключителни адмирации. Лично аз не знам друг случай в българската културна история на толкова дълголетно сътрудничество между една културна институция, каквато е фондация “Чудомир, и една финансова институция. Безкрайно благодаря на ръководителите на холдинга и особено на изпълнителния директор Димитър Желев и на първия изпълнителен вицепрезидент на холдинга Максим Сираков, който е председател на УС на фондация “Чудомир”. Благодаря им и от свое име, и от името на моите колеги и сътрудници и на казанлъшката културна общественост, защото без тази голяма подкрепа ние много трудно бихме могли да организираме и проведем празниците по този начин и с такъв успех. Благодарност дължим и на ръководителя на рекламния отдел на холдинга – неговия вицепрезидент Стефан Стефанов. Както и на всички служители в този отдел, които проявяват много разбиране. Имаме планове за обогатяване на своето сътрудничество. Надявам се с тяхна помощ и с тяхно съдействие догодина да подновим телевизионното отразяване на Чудомировите празници. Това е много важно, тъй като каквото и да става в Казанлък, то до известна степен остава затворено в по-тесни регионални рамки. А преди време – до 1999 година – имаше по 5-6 часа директни излъчвания от проявите по националната телевизия! За съжаление това става все по-скъпо и невъзможно за бедни фондации като нашата. Бих искал да изразя своята голяма благодарност на казанлъшките спонсори и на всички, които откликнаха и откликват на нуждите на фондация “Чудомир”. Всички те заслужават нашия дълбок поклон и искрено уважение.
Очевидно е, че последните празници преминаха при голям успех. Съдим за това по отношението на хората и по нещо, което е най-важно за нас: усмивките по лицата им. Вече споменах нещо за нагласите на Чудомир и за начина, по който той е възприемал света. Това всъщност е начинът, по който българинът приема света, българският начин да приемаме нещата – с усмивка, с насмешка, с ирония. За съжаление, през последните години ние, българите, все по-малко се усмихваме. И нашето желание е чрез Чудомировите празници да върнем усмивките по лицата на хората.
Страницата подготви
Славимир Генчев
Снимки
Георги Дермендгжиев
|
"История на застрахователната теория и подготовката на кадри "
Христо Драганов, "Управление на риска"
Христо Драганов, 2003 "Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ, |