Нелоялната конкуренция в застраховането: Най-често обект на ожесточената борба е задължителната застраховка "Гражданска отговорност"

 Кого заплашва нелоялната конкуренция в застраховането?

 Най-често обект на ожесточената борба е задължителната застраховка "Гражданска отговорност"

Доц. д-р Валентина Драмалиева, преподавател по бизнесетика, ръководител-катедра в УНСС

На българския застрахователен пазар, при най-масовата автомобилна застраховка Гражданска отговорност, се наблюдават практики, които могат да се определят като нелоялна конкуренция. Защо е важно да се посочат тези практики и какво ги прави неприемливи? Кого заплашва нелоялната конкуренция в застраховането и дали трябва да й се противодейства? От позициите на бизнес етиката тези въпроси не са само лична работа на икономическите агенти в сферата на застрахователния бизнес.

Конкуренцията, разбирана като състезание за постигане на човешките цели и за разкриване на човешките възможности в максимален обем, винаги е съпровождала развитието на обществото. Нейната противоречива същност поражда и противоречиво отношение към нея. Освен съревнование, тя често включва и ожесточено съперничество, което кара хората да жертват някои морални ценности – приятелство, грижа за другия, състрадание. Освен стимул за развитие, тя е и изтощително /понякога дори пагубно/ начинание за хората, обсебени от нея. Освен с постигане на благо за индивида и обществото, тя се свързва и с развитие на егоцентризма у хората, който обикновено предизвиква дисхармония между тях. Затова конкуренцията често се противопоставя на морала и дори се определя като пречка за действието му. Това е крайност, която няма нито теоретични, нито практически основания. Без самата да е ценност, конкуренцията е средство за постигане на множество човешки ценности – материални, духовни и дори морални. Това също е част от нейната противоречивост.

Конкуренцията е задължително условие за съществуване и развитие на бизнеса в свободния пазар. Тя стимулира активността и изобретателността на стопанските субекти и води до максимална реализация на техните идеи, способности, цели. Тя развива и мисленето, и действието. Противоречивата й същност е сред основните причини за противопоставяне на бизнеса и морала - също неоснователно.

В бизнес етиката конкуренцията се разглежда като неразделна част от бизнеса, която му осигурява, от една страна, собствена ефективност, а от друга – социална ефективност. Заедно с това се търсят възможности за оптимизиране на конкуренцията чрез утвърдени и общоприети морални ценности, норми, механизми.

За бизнес етиката конкуренцията не е приемлива „на всяка цена”, както в бизнеса /макар, че го стимулира/, така и в обществото /макар, че го облагодетелства/. Още в края на 19 в. бизнесът по емпиричен, а науката по теоретичен път, стигат до извода, че конкуренцията не трябва да се абсолютизира дори в свободния пазар. Противоречивата й същност предизвиква нежелани резултати в бизнеса – намаляване на печалби, загуби, фалити. Парадоксално е, че конкуренцията се стреми към установяване на монопол, а монополът означава унищожаване на конкуренцията и оттам – на бизнеса. Оставена без всякакви правила, конкурентната игра често води икономическите агенти, увлечени в нея, до големи загуби или до собственото им унищожаване, вместо това на конкурентите. Монополизмът на пазара, към който по принцип се стреми всеки в конкурентната борба, също се оказва пагубен за бизнеса в по-далечен план, защото става пречка за развитието му. Обществото, от своя страна, също не приема конкуренцията „на всяка цена”, защото вижда в нея заплаха за себе си и за постигане на своите цели. Затова поддържането на конкуренцията в оптимални и „здравословни” за бизнеса и обществото граници е изключително важно. То обаче не може да произтече само от спонтанните процеси в стопанския живот, а изисква допълнителна целенасочена намеса, която да постави конкуренцията в рамките на определени правила и да изисква лоялност към тях. Това е основата на представата за лоялна /справедлива, честна/ конкуренция.

Бизнес етиката ограничава конкуренцията в рамките на лоялността, взаимния интерес, взаимно зачитане на права и човешкото достойнство, опазване на живота, спазване на договореното, ограничаване умишленото причиняване на щети. Правилата не възпират конкуренцията, а целят да балансират оптимално свободния избор и размяната между икономическите агенти, да уравновесят търсенето и предлагането и максимално да доближат цената до стойността на стоката. Те са в интерес и на бизнеса, и на обществото. Наличието на правила е от полза за икономическите агенти, защото осигурява ред и предсказуемост на поведението им, което улеснява общуването между тях. То е от полза и за обществото, защото изисква от бизнеса да зачита човешките ценности и да използва социално приемливи средства за постигане на печалба.

Моделът за лоялна конкуренция допринася бизнесът да се приема като делова игра със свои правила, цели и критерии, в която играчите са улеснени, защото знаят какво се очаква от тях и какво могат да очакват от другите. Както в играта, така и в бизнеса, печалбата и добрите резултати зависят най-много от умението да се играе майсторски при добро познаване и спазване на правилата, но без измама. Дори рискът и блъфирането в бизнеса, подобно на играта, са в рамките на предварително установени и взаимно възприети правила.

Когато правилата не се спазват, а спонтанността на конкуренцията се абсолютизира, е налице нелоялна конкуренция. Посоченото до тук маркира защо тя е заплаха за бизнеса и какво я прави неприемлива от етична гледна точка. Добрата бизнес практика категорично изключва нелоялната конкуренция, защото тя възпрепятства икономическата ефективност и заедно с това е обществено неприемлива. А когато една бизнес практика е обществено неприемлива, тя създава отрицателни потребителски нагласи, които допълнително влияят негативно върху ефективността на този бизнес.

Не е учудващо, че на българския застрахователен пазар са най-очевидни практиките на нелоялна конкуренция при автомобилното застраховане и специално при задължителната застраховка Гражданска отговорност. Именно защото е най-масова и защото е задължителна, тази застраховка става обект на ожесточена конкурентна борба между общозастрахователните компании. Обяснимо е, че всяка от тях иска да реализира печалба като си осигури по-голям дял от този гарантиран с клиенти пазар.

В същото време на пазара се наблюдава и намеса „отвън” – държавата използва предимствата на правния регулатор, за да подчини конкуренцията между застрахователите на определени правила. Причина за тази непазарна намеса е отговорността на държавата да защити интересите на обществото, след като изрично е задължила всички собственици на моторни превозни средства да сключат застраховката. Изпробват се различни варианти, за да се гарантират правата на потребителите. За миналата година бяха регламентирани лимитите на отговорност, както и минимални цени на застрахователните полици. През тази година цената на полиците е освободена и е оставена да се регулира пазарно, а лимитите на отговорност остават регламентирани. Усилията сега са в друга посока – приета е единна методика за минималните обезщетения, които всички застрахователи трябва да изплащат пo Гражданска отговорност. Ролята на методиката е също да защити потребителите – застрахованите и пострадалите трети лица. Очаква се цените на полиците по тази застраховка да се саморегулират конкурентно по обратен път – като следствие от въвеждането на задължителни минимални обезщетения.

Но и през миналата, и през тази година, мерките на държавата се оказват недостатъчни, за да осигурят лоялна конкуренция между застрахователните компании, да защитят интересите на застрахованите и да гарантират правата на пострадалите от застрахователни събития граждани. При регламентирани минимални нива на премиите за миналата година компаниите използваха различни бонуси като варианти на фактическото им занижаване – от талони за безплатен бензин и безплатен годишен преглед на автомобила до печени пилета и билети за кино. Тази година освободената цена на полиците тръгна конкурентно и застрашително надолу, без да е съобразена с гарантираните лимити на отговорност. Ефектът от въвеждането на гарантирани обезщетения ще се усети едва в края на годината, когато се сключват полиците за 2007 г. и най-вероятно ще е свързан с нарастване цената на Гражданска отговорност. Възможно е застрахователите пак да намерят „вратички”, за да заобиколят и този регламент. Най-вероятно е да използват за повод липсата на единна база данни за автосервизното обслужване. Така ще продължи досегашната практика компаниите сами да определят обезщетенията, а методиката да е само ориентир.

На пръв поглед посоченото до тук е нормална пазарна конкуренция, от която печелят както застрахователните компании, привлекли повече клиенти, така и самите потребители, заплатили по-ниска цена за задължителната застраховка. Но всъщност е опасна конкурентна игра, която в надпреварата за надмощие преминава границата на това, което още в средновековието са определили като „справедлива цена”. Цената на застрахователната полица не е произволна. Когато тя падне под реалната стойност /независимо дали чрез директно занижаване или чрез използване на бонуси, отстъпки, награди/, става невъзможно изплащането на щети /особено при гарантирани лимити на отговорност/. Това ощетява както застрахованите собственици на моторни превозни средства, така и всички трети лица, които могат да пострадат при пътно произшествие. Фактически тази застраховка не може да действа като проява на истинска „гражданска отговорност” между хората, каквато претендира да бъде. Заедно с това застрахователят безразсъдно се изправя пред риск от фалит.

Именно затова посочените конкурентни практики в кампанията по задължителна Гражданска отговорност през последните години могат да се определят като нелоялна конкуренция. Силно занижените цени на полиците на практика означават, че застрахователите не могат и не смятат да поемат своята отговорност при изплащане на обезщетенията според договореното. Тази проява на икономически авантюризъм и морален нихилизъм показва, че застрахователите искат да реализират печалба „на всяка цена” и въпреки икономическите и правните закони, което е етически неприемливо. Поведението е чисто спекулативно и е далеч от истинския бизнес, който, освен спекулативност, задължително съдържа идеи за развитие и за оставане на пазара.

Подобно поведение в бизнеса е проява на нелоялност към застрахованите, но и към цялото общество, защото всеки би могъл да е невинно потърпевш от пътно транспортно произшествие. Заедно с това то е нелоялност и към другите икономически агенти от бранша, защото с ниската цена се завоюва конкурентно предимство пред тях, без то фактически да съществува /премията е изкуствено занижена, което не позволява да се изплати обезщетение/. Това поведение е проява на нелоялност и към застраховането като специфичен бизнес, защото нарушава неговите изисквания и модели. И не на последно място – то е нелоялност към икономическата логика изобщо.

Очевидно е, че нелоялната конкуренция е заплаха както за застрахованите потребители /те са подведени/ и за цялото общество /то е незащитено/, така и за застрахователя /възможен е фалит/ и за целия застрахователен бизнес /губи доверие/. Затова добрата бизнес практика не допуска подобни нелоялни действия на пазара.

Предотвратяването на многопосочното пагубно въздействие на нелоялната конкуренция в застраховането не е възможно само с пазарни механизми. Необходимо е да се намерят и други адекватни начини за регулиране и контрол. В тази посока са важни изискванията, които правният закон поставя пред застрахователите, а също и контролът, който може да се упражнява най-добре от институциите на държавата и на правото. Не са за подценяване и възможностите на неправителствените организации, които имат свои механизми за защита на потребителите и демонстрират влиянието си в развитите пазари. Не по-маловажно е обаче самият застрахователен бранш да осъзнае важността на лоялната конкуренция и добрата бизнес практика и сам да изработва, налага и съблюдава система от етични норми, осигуряващи едновременно ефективност и обществена приемливост на застраховането.

Застрахователните компании обикновено възразяват на тези тривиални учебникарски препоръки за допълнително и целенасочено регулиране на пазара. Възраженията са най-вече срещу регламентираните цени на полиците и на изплащаните обезщетения. Аргументът е, че тези мерки фактически унищожават конкуренцията, което действа негативно на целия застрахователен бизнес, на всички икономически агенти в него и на потребителите. Тази позиция обаче се основава на едностранчиво разбиране на конкуренцията. Тя се визира само във варианта й на състезание, предлагащо по-ниски цени, и се пропуска това, че конкуренцията е също и състезание за печелене на клиенти чрез подобряване качеството на предлаганите стоки и услуги.

Първият вариант действително е по-лесно осъществим и затова - по-често срещан. Практиката за намаляване на цените в конкурентната борба е широко възприета в бизнеса, защото не изисква особени допълнителни усилия – достатъчно е да има точна преценка за действителната цена, за да не се слиза под нея. Понякога са нужни повече смелост за поемане на риска, решителност, блъфиране и късмет. По-ниската цена се предпочита и от потребителите и за сега се оказва решаващ фактор при избора на застраховател. В тази посока обаче конкурентната игра е доста опасна, защото неусетно преминава границата на справедливата цена. Конкурентните практики не рядко унищожават собствения бизнес, вместо този на конкурентите. Увлечени в подбиване на конкурентните цени и мотивирани единствено от елиминирането на конкурентите в бранша, бизнес агентите обикновено стигат до загуби и дори фалит. За да води до ефективност, конкуренцията трябва да спазва някои правила. Тя не бива да е необмислена авантюра, а разумна и интелигентна. Тя не трябва да разчита само на противопоставяне и конфронтация, а да търси коопериране на усилията и синхрон. Противоречивият характер на конкуренцията често води до неочаквани последици.

Във втория си вариант, като състезание за подобряване качеството на предлаганите стоки и услуги, конкуренцията е по-трудно достижима, защото изисква повече усилия, изобретателност, нестандартно мислене и действие, разбиране на обществените потребности, нови технологии и т. н. Но именно в този вариант тя стимулира пазара и бизнеса в много по-голяма степен - постига не само по-големи печалби в бизнеса, но и чувствително оживление на пазара. Същевременно тя е от несъмнена полза за потребителите, за цялото общество, за човешкото развитие изобщо.

Този вариант на конкуренцията може да е добро решение за изход от проблемите в застраховането, породени от различни форми на нелоялна конкуренция. Конкуренцията ще е по-ефективна и обществено приемлива, ако е насочена към подобряване качеството на застрахователни услуги. Изискват се обаче доста усилия, добра организация и повече предприемчивост. Но именно това е пътят за конкурентно спечелване на клиентите по етически приемлив начин – без изкуствено и рисково занижаване цените на полиците, без измама, без фалшиво конкурентно предимство, без подвеждащи бонуси. Всяка застрахователна компания може да се възползва от тази конкуренция, въпреки „анти-конкурентната” регламентация, която държавата налага върху застрахователните премии и изплащаните обезщетения. Привличането на повече клиенти може да стане с по-качествено, по-справедливо, по-бързо, по-модерно и по-удобно обслужване в целия процес на застраховане - от сключване на полица до изплащане на обезщетения и ликвидация на щети. Това е решение, което в най-голяма степен е потребно и за клиентите, и за цялото общество. Застрахователният пазар също се нуждае от оживление, не само от печалби.

Никому не е нужна евтина застраховка, ако тя на практика не покрива обещаните рискове или отлага изплащането на обезщетения прекалено дълго във времето. Евтината полица е безполезна загуба на пари за застрахования, защото той не получава нищо срещу тях. Тя оставя впечатление за несправедливо облагодетелстване на застрахователя за чужда сметка, т. е. измама. Това поражда недоволство и недоверие от страна на обществото към застраховка Гражданска отговорност, а и изобщо към застраховането. От застрахователните компании се очаква да предлагат не конкурентно ниски, а разумни цени на полиците, позволяващи заделяне на необходимите резервни фондове, които да покриват лимита на отговорност, за да е възможно изплащането на всички възникнали щети в максимална степен и в най-кратко време.

Най-голямото икономическо предимство на тази конкуренция е, че постига по-голяма ефективност за застрахователния бизнес и оживление на пазара. Най-голямото й етическо предимство е, че стимулира инициативността в застраховането в приемлива за цялото общество посока.