Световният застрахователен пазар – движещи сили и тенденции

При анализа на състоянието и перспективите на световния застрахователен пазар все по–често се използват утвърдилите се в англоезичната литература термини “твърд” и “мек пазар” /hard and soft market/. Под твърд пазар в застраховането се разбира пазар, характеризиращ се с дългосрочна тенденция на ръст на застрахователните тарифи и като резултат от това – подобряване на техническия резултат на компаниите. Когато застрахователните и презастрахователните компании се конкурират в предоставянето на клиентите на по-изгодни условия за застраховане, включително и на по ниски цени, е прието да се говори за фаза на мек пазар.

Рискова среда

Последното десетилетие на ХХ век и началото на днешното столетие бяха ознаменувани с настъпването на събития, които се оказаха безпрецедентни за застрахователната индустрия. Първото от тези събития беше ураганът “Андрю”, преминал над Флорида /САЩ/ през август 1992 г. Той причини щети на застрахователните компании за над 20 млрд.дол., като стана най-скъпоструващата природна катастрофа в историята до сега. Две години по- късно се случи още едно събитие, икономическите последствия от което за застрахователната индустрия се оказаха съпоставими с урагана “Андрю”. Земетресението в Нортридж /Калифорния/ зае второ място в списъка на природните катастрофи, причинили най-големи икономически щети. То нагледно показа неподготвеността на застрахователите за подобен род катастрофи: в продължение на 25 години, предшестващи даденото събитие, съвкупният премиен приход от застраховане на имущество срещу земетресение съставляваше 3,4 млрд. дол., същевременно застрахователните загуби бяха оценени на 12,5 млрд. дол.

Тези две събития накараха застрахователите по нов начин да погледнат както на действителността ,така и на своите финансови възможности, критически да преразгледат подписваческата си политика, още повече че вече имаше две основания за това. До 1993 г. на нито един от водещите застрахователни пазари не е регистрирана щетимост по-малка от 100%. Логично би било да се очаква, че мащабът и безпрецедентният характер на причинените от посочените две природни бедствия щети ще доведат до рязък ръст на застрахователните тарифи и до увеличаване обема на събираните застрахователни премии и по такъв начин ще позволят на застрахователите да постигнат печалба от застрахователните операции. Катастрофалните загуби действително доведоха до втвърдяване на ценовата политика и до настъпване на фаза на твърд пазар в средата на 90-те години.

Ситуацията коренно се промени след терористичния акт от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Той беляза началото на нов етап в развитието на застраховането, поставяйки под въпрос утвърдилата се практика за оценка на риска и демонстрирайки уязвимостта на застрахователната индустрия пред лицето на катастрофите от нов тип. 40 милиарда долара е сумата, на която се оценяват застрахователните щети в резултат на случилото се, безпрецедентно не само от гледна точка на икономическите последствия, но и като психологическо сътресение, преобръщайки традиционните представи за устойчивост на световната застрахователна и презастрахователна система. По силата на това събитията от 11 септември 2001г. станаха значителен фактор, обуславящ прехода към фаза на твърд пазар. Терористичният акт доведе до мълниеносен ръст на застрахователните тарифи за застраховане на имущества, офисни помещения, прекъсвания в дейността и други видове застраховане, които пряко могат да бъдат засегнати от акциите на терористите. Впрочем тенденцията към повишаване цените на световните пазари се установи още от началото на 2000 г.

Така че втвърдяването на ценовата политика не бива да се счита продиктувано само и единствено от случилото се в Ню Йорк. Така например повече от 200%-ното увеличение на тарифите по застраховане отговорността на ръководителите на висшите звена, известно като Directors & Officers Liabiliti, в периода от 2001 до началото на 2004г. се обяснява с поредицата корпоративни скандали и с нарасналия стремеж на акционерите да разрешават конфликтите си с топмениджърите посредством съда. Високото ниво на информираност на населението по въпросите на съдебното преследване в съчетание с политиката на адвокатските кантори всячески да поощряват възбуждането на съдебни искове доведоха до стремителен ръст на тарифите по застраховане на професионалната отговорност за качеството на продукцията. Най-ясно тази тенденция се наблюдава в САЩ.

Като цяло на световните пазари ръстът на тарифите в общото застраховане възлизаше на 15% през 2002 г. и на 10% за 2003 г. През 2004 се наблюдаваше известно снижение на темповете на ръста, а в някои видове застраховане се забелязваше дори понижение на тарифите. И независимо че икономическите последствия от неотдавнашните катастрофи все още напомняха за себе си, в някои сегменти вече се наблюдаваха признаци на мекия пазар. Специалистите обаче предупреждават, че в днешните условия смекчаването на тарифите може да се окаже губещо. В тази връзка американската компания Risk Management Salutions /RMS/, една от водещите в света в областта на разработването на технологии за управление на риска, публикува изследване, в което се отбелязва, че не трябва да се изключва настъпването на събития от природен или техногенен характер, съпоставими и дори превъзхождащи по икономически последствия трагедията от 11 септември. Въз основа на анализа на икономическите, природните и геополитическите реалии RMS разглежда редица сценарии, сред които земетресение със сила 7 бала по скалата на Рихтер в Лос Анжелис, мащабно химическо заразяване на местността, терористични атаки с използване на биологично оръжие, национална грипна епидемия и т. н.

Според оценки на RMS най-големи застрахователни щети /от порядъка на 55 млрд. дол./ би предизвикал терористичен акт с използване на биологически субстанции. При това величината на щетите в резултат на настъпването на едно или друго събитие ще зависи от степента на концентрация на икономически потенциал в дадения регион.

Казаното в пълна степен важи за азбестовата проблематика, която от дълго време занимава застрахователите в САЩ, а в недалечно бъдеще може да стане актуална и за Европа. От началото на 90-те години съдебните искове против компаниите, въвлечени в производството или използването на азбест, започнаха да се превръщат в САЩ в икономически проблем от общодържавен мащаб. В тази връзка застрахователните компании бяха принудени да осъществяват многомилионни плащания, а също и предвиждайки новия поток от съдебни искове, да увеличават застрахователните резерви.

Според оценки на консултантската фирма Tillinghast Towers Perrin сумарната величина на исковете към компаниите, чиято дейност е свързана с използването на азбест, може да достигне 200 млрд. дол. При това 60% от тази сума ще трябва да поемат застрахователните и презастрахователните компании. Това трикратно превишава стойността на щетите в резултат на терористичния акт от 11 септември. Ситуацията за застрахователите се усложнява в значителна степен и от това, че зад съдебните искове против азбестовите компании стоят финансовите интереси на голям брой адвокати, които, получавайки възнаграждение под формата на определен дял от изплащаните компенсации, са заинтересовани от подаването на колкото се може по-голям брой искове.

Азбестовата тематика е подронила устойчивостта на много водещи застрахователни и презастрахователни компании. Така например невярно оценените азбестови задължения станаха една от причините за финансовата несъстоятелност на Gerling Global, компания, която от началото на 2001г. заемаше водещи позиции на световния презастрахователен пазар. Най-голям обем застрахователна отговорност, свързана с въздействието на азбеста върху здравето на хората, носи компанията Lloyds of London. За управлението на азбестовите, а също и на други задължения, за които е характерно развитието на щетата във времето, на Лондонския пазар беше създадена специализирана компания - Eguitas, която трябваше значително да увеличи застрахователните резерви вследствие новата вълна от азбестови искове. Нарастване на азбестовите резерви беше предприето и от други водещи компании на световния застрахователен пазар, като Travelers, Chubb, Hartford и др. Доколкото азбестовите искове преимуществено са проблем на САЩ, то засегнати се оказват основно американски компании. Според прогнози на експерти обаче съвсем скоро този проблем ще стане актуален и за Европа.

Крайно нееднозначен бизнес в последно време става застраховането на отговорността на медицинските работници. Трябва да се отбележи, че това се отнася основно за американския застрахователен пазар и е свързано на съдебното законодателство на САЩ. През 2002 г. съвкупната сума компенсации, изплатени на лицата, пострадали в резултат на действията на медицински работници, е от порядъка на 25 млрд. дол. Пресметнато на глава от населението, тази сума е нараснала 17 пъти спрямо нивото от 1985 г. Увеличаването на съдебните искове принуждава застрахователите непрекъснато да увеличават застрахователните тарифи. Независимо от това този вид застраховане като цяло не позволява на американските компании да постигнат положителен технически резултат: комплексният показател на щетимост през последните години не е бил по-нисък от 130%. Не виждайки положителни изменения, някои застрахователи започнаха да се отказват от този вид застраховане. Така напр.компанията St. Paul, една от лидерите в САЩ по застраховане на отговорности, обяви през 2003 г.отказ от застраховките “Професионална отговорност на медицинските работници.” Усложняването на условията за застраховане предизвиква ответна реакция и принуди множество лекари да напуснат щатите, в които те се чувстват най-уязвими по отношение на потенциалните ищци. Като следствие от това в редица региони на САЩ недостигът на лекари от определен вид специалности доведе до криза в здравното осигуряване.

Застраховане и инвестиционни пазари

Катастрофалните загуби от 90-те години, международният тероризъм, както и проблемите, свързани с характера и обема на съществуващите задължения по отделните видове застраховане (основно “Отговорности”), бяха важна, но далеч не единствена причина за прехода към твърд пазар. Твърдата ценова политика в значителна степен беше продиктувана от променящата се ситуация на световните инвестиционни пазари.

Застрахователят като носител на риска, от една страна, и институционален инвеститор, от друга, е призван да съчетава застрахователната и инвестиционната дейност, за да поддържа финансовата устойчивост на операциите и в съответствие с изискванията на акционерите да обезпечава очакваните норми на печалба от вложения капитал. В същото време застрахователите трябва да се стремят към конкурентоспособна ценова политика. В идеалния случай това се постига за сметка на оптимизиране на подписваческата политика и на снижаване на разходите. Като правило тези мерки са ефективни, но в рамките на продължителен период от време. Затова много компании избират по-лекия път и използват благоприятната ситуация на инвестиционните пазари за смекчаване на ценовата политика и за получаване на допълнителни преимущества в конкурентната борба.Именно такава ситуация характеризираше водещите застрахователни пазари от началото на 80-те години на миналия век до началото на днешното столетие, известна като фаза на “мек пазар” в застраховането.

Положителната динамика на индексите на акциите подтикваше застрахователите към увеличаване на дела им в инвестиционните портфейли. Компаниите се ръководеха от задачата да обезпечат висока доходност в краткосрочна перспектива, игнорирайки до голяма степен риска от падане стойността на фондовите инструменти. Спадът на световната икономика, разрастването на корпоративните скандали, най-известният от които е свързан с името на компанията “Enron”, както и нарастващата опасност от терористични атаки подрониха доверието у инвеститорите, което коренно промени динамиката на световните фондови пазари и направи вложенията в акции неизгодни. Падането на курса на фондовите ценности беше двоен удар за застрахователните и презастрахователните компании. От една страна, това ограничи възможностите за изравняване на отрицателния технически резултат за сметка на инвестиционния доход. От друга страна, сериозно пострадаха собствените средства на компаниите. Към края на 2000 г. застрахователите разполагаха със собствени средства на стойност 700 млрд. дол. За 2001 и 2002 г. тази стойност падна на 200 млрд. дол. 60 млрд. дол. се падат само на трагичните събития от 11 септември.

Най-големият дял от загубите обаче беше предизвикан от падането курса на акциите. И независимо че в последно време водещите застрахователни и презастрахователни компании активно привличат допълнителни ресурси, нивото на капитализация в застрахователния сектор едва се доближава до това от 2000 г.

Традиционният за застрахователите вид инвестиция – облигациите, също не са ефективно решение на проблема предвид ниските процентни ставки на световните капиталови пазари. Очаква се в близко бъдеще доходността от държавните облигации в икономически развитите страни да бъде в диапазона от 3% до 5 %, което е несъпоставимо с нивото от 13%, характерно за началото на 80-те години.

Конюнктурата на световните инвестиционни пазари оказа особено негативно влияние върху дейността на животозастрахователните компании. Ако за застрахователите, специализирани в имуществените видове застраховане, инвестиционната дейност може да се разглежда като вторична по отношение на застрахователната, то в животозастраховането инвестиционната съставляваща стои на първи план. Това е свързано с факта, че изпълнението на задълженията от страна на застрахователите към клиентите в животозастраховането е свързано с достигането на фиксирана в договора норма на доходност. При това животозастрахователният договор като правило се сключва за продължителен период от време, което обуславя напълно логичното изискване към величината на нормите на доходност.

Възможността за получаване на значителен инвестиционен доход на акционерните пазари принуди голяма част от застрахователните компании да увеличат дела на акциите в своите портфейли. Високият дял на акциите в инвестициите на застрахователите се наблюдаваше главно в европейските страни. Американските компании провеждаха твърде предпазлива инвестиционна политика. В резултат на това европейските застрахователи се оказаха в извънредно сложна ситуация. От една страна, те търпяха многомилиардни загуби заради падането на курса на акциите, влизащи в техните инвестиционни портфейли. От друга, те бяха принудени да търсят допълнителни средства за изпълнение на своите задължения по животозастрахователните договори, свързани с постигането на заявените норми на доходност. Естествена реакция на застрахователните компании при влошените условия за инвестиране беше понижаването на нормите на доходност по новосключените договори. Например в Германия максималната доходност беше понижена от 3,5% на 2,75%.

От гледна точка на въздействието на акционерните пазари върху финансовата устойчивост на компаниите в най-изгодно положение се оказаха застрахователите, в портфейлите на които значителен дял заемаха инвестиционно-ориентираните застраховки живот. Тяхната особеност се състои в това, че застрахователят разпределя застрахователната премия в съответствие с предпочитанията на застрахования, при което инвестиционния риск в повечето случаи се поема от застрахования. Тоест възможното падане на курса на акциите не влияе върху финансовия резултат на застрахователните компании. Така страните, в които инвестиционно-ориентираните застраховки живот се ползваха с по-голяма популярност, като напр. Великобритания и Италия, пострадаха в по-малка степен от понижаването стойността на активите. За разлика от тях германските застрахователи, традиционно ориентирани в провеждането на класически тип животозастраховане, понесоха съществени загуби. Като илюстрация на мащаба на кризата в животозастраховането в Германия може да се приведе банкрутът на компанията Mannheimer Lebensversicherung – събитие, станало уникално в следвоенната история на германския застрахователен пазар.

Ще бъде ли достигната в близко бъдеще поредната фаза на “мек пазар” в застраховането и в каква степен тя ще се прояви? Ако разглеждаме рисковата среда и състоянието на инвестиционните пазари, то да се говори за мек пазар би било неуместно. При това статистиката за последните десетилетия свидетелства за експоненциален ръст на щетите, причинени от катастрофи с природен и техногенен характер.

Швейцарският презастрахователен концерн Swiss Re, един от най-големите в света, публикува през 2004 г. отчет за последствията от възможни глобални катастрофи върху застрахователната индустрия. Става дума за затоплянето на климата. Според оценки на Swiss Re ежегодните икономически щети в резултат на това явление след 10 години могат да достигнат 150 млрд. долара, като от тях 30 – 40 млрд. дол.се падат на застрахователните компании. Това би било еквивалентно на ежегодното повторение на терористичния акт в Ню Йорк от 11 септември 2001 г. Най-свежи доводи за това, че “мекият пазар” е преждевременен, са мащабните разрушения в резултат на ураганите „Чарли”, „Франсис” и „Айван” през септември 2004 г. Икономическите щети, причинени от тях на територията на САЩ, се оценяват на над 18 млрд. дол.

Повишено внимание изисква също съществуването на застрахователни портфейли, задълженията по които могат да нараснат или вече са нараснали в резултат на научно-техническия прогрес, откритията в медицината, общественото мнение и т. н. Ярък пример за това е азбестовата проблематика, за която вече стана дума по-горе. Все по-голяма острота придобиват проблемите, свързани с покритието на застрахователни щети в резултат на въздействието на специфичен вид гъбички върху недвижимости. В недалечно бъдеще американските застрахователи очакват рязко увеличение броя на исковете от лица, болни от силикоза, срещу бивши работодателски компании, работещи с кварц.

Най-важен фактор, способен ако не да предотврати, то при всички случаи да смекчи възможното настъпване на “мек пазар”, е влиянието на акционерите, които в последно време са принудени да инвестират значителни средства за укрепване финансовия потенциал на застрахователите, подронен от некоректни оценки на риска както и от недообмислената инвестиционна политика. За застрахователите “успехите”, свързани с фазата на “мекия пазар”, които се изразяват в рязко нарастване обема на събираните премии, увеличаване на пазарния дял, поглъщане на други компании, получаване на значителен инвестиционен доход и др., биха били ефимерни и както показва практиката, биха довели до загуба на контрола над застрахователните и инвестиционните портфейли.

Използвана литература

International Insurance Factbook , 2004

Assecuranz Global , Sigma №=3 /2004, Swiss Re

Versicherungswirtschaft

Catastrophe , Injury and Insurance, RMS Study 2004

Преведе Мариета Фиркова