Проф. д.ик.н. Христо Драганов:А, защо не в процент от събраните застрахователни премии?

Преди да дам мнение по поставения проблем, необходимо е да се отговори на въпроса: Какво е предназначението на Гаранционния фонд и с коя застраховка е свързан? В Кодекса за застраховането е отбелязано, че “всички застрахователи, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилите и/или задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в Република България (не е ли това също застраховка “Гражданска отговорност”? – б.а.) ..., правят вноски във фонда (става въпрос за Гаранционния фонд – б.а) в размер, определен съгласно този кодекс”. Вноската, която правят застрахователите във фонда, се определя от Комисията за финансов надзор.

И така, Гаранционния фонд е пряко свързан със застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилите. Чрез него, а това е и при застраховката, се покриват имуществени и неимуществени вреди. Обхвата на плащането е конкретизиран в чл. 288 от КЗ. Следователно предназначението на ГФ е да покрива всички претенции, които не са в отговорност на застрахователя или плащания направени от застрахователя, но задължително се възстановява от ГФ (чл. 273, ал. 4).

От направените, макар и накратко, разсъждения се вижда, че ГФ е пряко свързан със застраховка “Гражданска отговорност”. А чрез застраховка “Гражданска отговорност” се обхващат всички непозволени увреждания и последиците, настъпили от тях. Отговорността за плащане на вреди се поражда, ако са налице три условия: вина, вреда и причинна връзка, която съществува между тях. Ако липсва макар и само един от тези моменти, застрахователя се освобождава от плащане, а от плащане се освобождава и ГФ. Разликата обаче е, че ГФ изплаща само, когато са налице изброените в чл. 288 от КЗ случаи.

Застраховка “Гражданска отговорност” е една социална застраховка. Тя изпълнява ролята на “гръмоотвод” за отговорността на застрахования поради непозволени действия. Чрез застраховката се защитават имуществените интереси на трети лица. Това налага отговори и на въпроса: В какъв размер трябва да бъде обезщетението за причинени имуществени и неимуществени вреди?

В повечето случаи застрахователите изплащат застрахователното обезщетение като правят намаление за овехтяване. Това, според мен, е неправилно. Застрахователят следва да изплати размера на платеното от притежателя на МПС за възстановяване на превозното средство във вид годен за ползване. Но това трябва да стане при положение, че ремонта е извършен в сервиз, посочен от застрахователя. Само един пример. Лека кола “Трабант” ударена от неидентифицирано МПС. Ремонтът възлиза на 1000 лв. Пазарната стойност на “Трабанта” е 800лв. Нормално и напълно основателно е да се плати 1000 лв. обезщетение. Защо? Затова защото собственика на леката кола няма вина за причинените вреди, но желае отново да си я ползва, така както е правил това преди ПТП.

Неимуществените вреди се изплащат по начин предвиден в КЗ.

Безспорно има и други въпроси, но ще спра до тук, за да отговоря на въпроса, който е предмет на обсъждане. За да се даде правилен отговор, е необходимо да се знае, че всичко е пряко свързано със застрахователно-техническите основи, на базата на които е изградена застраховката. Не е достатъчно само да се определи премия (независимо как е станало това) или максималният размер на застрахователната сума и пр. Необходимо е да се изясни актюерската база, на която са станали тези изчисления.

За всяка застраховка се съставя застрахователно-технически план. Това е един перспективен план. В него застрахователната премия се декомпозира по съответните направления, за които ще се използва. Това важи и за застраховка “Гражданска отговорност”. За мен сегашният начин за определяне на премията е неправилен, а да не кажа, че той е направо “порочен”. С най-голяма сила това важи за определяне на премиите за 2006 година. За тази година някои застрахователни дружества стигнаха до размери “под критичния минимум”.

Щом като по застраховка “Гражданска отговорност” трябва да се съставя застрахователно-технически план, защо в него да не се предвижда и една добавка “Отчисление за Гаранционен фонд”. Тази добавка следва да бъде в пряка зависимост от плащанията, които е направил фонда за 2-3 последователни години. Но достатъчна е и една година, тъй като развитието на риска при застраховка “Гражданска отговорност” е динамичен и е по посока на влошаване. Тъй като тарифната ставка се дава в процент или в промил, следователно и тази добавка също следва да бъде в процент или в промил. Считам, че не трябва да се “върви по отъпкан път”, а да се търси най-добрия начин, чрез който да се възмездяват виновно причинените вреди на притежателите на МПС, които по една или друга причина, независимо че имат застраховка, не могат да получат плащане от застрахователя.

При възприемане на предложения от мен начин, застрахованите ще бъдат третирани равнопоставено в зависимост от вида на превозното средство. Освен това ще се стъпи на едно научно обосновано калкулиране на добавката. Гаранционният фонд ще знае точно размера, който трябва да се преведе по неговата сметка от даден застраховател. Не по малко важно е и реализиране на принципа на “взаимопомощ”, който е особено подчертан при задължителните застраховки.