Румен Янчев: Трябва да има баланс между премия и отговорност

Последното ни интервю с вас съвпадна с 25-ата ви годишнина в ЗПАД „Булстрад”. Оттогава изминаха 6 месеца. С какво се характеризира това време, което се оказа много динамично за застрахователите в България?

-Тези шест месеца се изтърколиха толкова бързо, че някои неща дори не забелязахме в детайли. Всеки един от тези месеци имаше своята динамика в ежедневието ни. А има и неща, които в застраховането се повтарят, както е с кампанията по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Въпреки усилията ни да я избегнем през тази година, някои се постараха тя да продължи и след приемането на Кодекса за застраховане. Очевидно любителите на кампаниите са повече от другите, макар че всички би трябвало да знаем, че в застраховането няма кампанийност. Но за съжаление тя създаде много напрежение на различни нива и изнервяне на обстановката.

За мен най-интересното в нашата работа си остава стратегията за устойчиво развитие на дружеството. Работим по много проблеми, които засягат въпроси за човешки ресурси, проекти, свързани с образователни програми и с агентската ни мрежа. И за много още неща. И когато си имал толкова много работа, времето минава някак си неусетно. Резултатите, разбира се, ще дойдат по-късно, защото зад тях стоят много хора със своя професионален и всеотдаен труд.

- По отношение на големите промени в навечерието на 2006 година вие се гневяхте на някои неща, изявихте категорично своята позиция по въпроса за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Бяхте за либерализирането й, тоест за премахването на рисковата граница, но не от 1 януари 2006 година, а от следващата година. Продължавате ли да стоите на тази си позиция и бихте ли казали какво се случва след премахването на рисковата премия?

- Да, и сега съм на същата позиция по този въпрос. Ако си спомняте, тогава се упражняваше нещо като натиск да се приеме Кодексът за застраховане и той да стане лекарството, което да излекува всички болести на нашия пазар. Но това, че някой непрестанно ти налага да правиш някакви справки и отчети, много често безсмислени, и то всяка седмица, дори всеки ден, е проява на бюрокрацията. А се забравя това, че все пак застраховането има традиция, има установени правила. То не е материя, която може да се променя през пет минути, да не говорим за тези справки за щяло и не щяло.

Големият отчет не се състои в това да информираш днес или през седмицата колко застраховки си направил. Съществената част на застраховането е финансовата стабилност на застрахователните дружества. Ако вземете предвид и банките, ще видите, че проблемът им е в тяхната платежоспособност. И на второ място – най-важен е въпросът за достоверността на данните, защото всеки отчет може да се натъкми и с неверни данни. Така някои от тях изглеждат много красиви, други не съвсем.

- Да ви върна още малко към въпроса за либерализирането на пазара на „Гражданска отговорност”. Как се отрази тя през изтеклите близо шест месеца?

- В един много кратък срок от време конкуренцията наложи да се продадат много полици според мен на много ниска цена. И не казвам това в смисъла на потребителска услуга, а от гледна точка на финансовата стабилност на застрахователите. Казвал съм, че цената на застраховката може и да е висока на някое дружество с оглед на доходите на някои хора, но проблемът с доходите не е проблем на застрахователите. Там има други фактори, които трябва да го решават. Смущаващото в тази история е, че някак си на тъгъдък се претупа въпросът – при такива ниски, бих казал минимални, премии се задължават застрахователите да носят отговорност за лимити, които се фиксират от държавата.Значи тя определя лимитите на отговорност, а по отношение на премиите ни казва: „Изтрепвайте се помежду си!” Това според мен е див пазар! И в никакъв случай не е нормален застрахователен пазар по тази застраховка. Още повече че има достатъчно информация и в интернет, и в други източници, от която може да се види каква цена се плаща за нея в държавите от общността, към която така силно се стремим. Вестник „Застраховател прес” вече прави това, което съм ви препоръчвал и от доста броеве насам публикува такива материали за страните, членки на ЕС. Чрез тях застрахователите имат възможност да си сверяват часовника и за премиите, и за лимитите на тази застраховка. От тях се вижда и това, че има някакъв баланс между премия и отговорност. Иначе се постига дисбаланс, който в крайна сметка води до определени последствия. Когато бъдеш принуден, за да си все пак финансово устойчив, да не излагаш дружеството си на риск и да си платежоспособен, да почукаш на вратата на презастрахователите, без да знаеш какво точно правят, и те ти казват, че има съществен дисбаланс между отговорностите, които носиш, и паричките, които си събрал. Следователно цената, която трябва да платиш, е неописуемо висока спрямо премийните ти приходи от застраховката.

- Кой трябваше да мисли за това, г-н Янчев, и кой трябва да носи отговорност? Да, всеки работи за себе си, но има общ застрахователен пазар и всъщност уязвим е именно той.

- Ами и аз говоря за пазар, защото тази застраховка съществува, за да осигурява един вид гаранция в момента за близо 7 милиона и половина-осем милиона българи. И когато бъде отворен пазарът и за европейски граждани, след като станем член на ЕС, това ще важи и за цялата общност. Следователно – щом касае всички хора – не можем да работим без никаква регулация. И, за да направим удоволствие някому, нас ни превърнаха в гладиатори – да се изтрепем помежду си и да направим клиента щастлив. Нашето твърдение беше и е, че за да не бъде застрашен пазарът, средната премия трябваше да бъде в рамките на 150-160 лева. Пак казвам – друг е въпросът висока ли е, или е ниска цената. Ние си позволихме да продаваме застраховката на цена четворно, тройно или двойно по-ниска и ще видим какво ще се случи след пет години, когато изтече давностният срок. Тогава резултатите ще се видят, защото никой в момента не представя информация като триъгълна статистика – как му е приключила подписваческата 2001 година с всичките неща, с платените щети, заделените резерви и т.н. Нещата, които най-силно говорят за състоянието на застраховането, най-много липсват!

- Преди повече от половин година заявихте пред мен, че най-после дойде времето на застраховането. Тогава придобива ли вече то европейски черти според вас? И кои са те?

- На мен ми се иска това да е така. Като всекидневен участник на застрахователния пазар едва ли ще мога да направя най-добрата оценка, но очевидно ние участваме в процеси, с които наваксваме акумулирано изоставане от минало време. Друг е въпросът че по чисто външни белези и признаци и, ако приемем, както обикновено правим това, че на Запад, а в някои случаи и на Изток - в страни като Япония, Сингапур, Хонконг, Австралия, Нова Зеландия, а вероятно така ще е и в Китай, Индия, и в страни от Арабския свят,където са големите пари, става ясно, че важните неща са вече с други пропорции. Да вземем едно просто съотношение – между живото-и общо застраховане. При нас то е 3:97! По света е 60:40 в полза на животозастраховането. Да погледнем и разпределението по видове застраховки вътре в двата вида застраховане. В общото с 60 до 70 процента доминира автомобилното застраховане. В другите държави това съотношение е 65% всичко друго и около 30%-35% автомобилно застраховане. Това пък идва да покаже, че има други значителни сфери, които у нас все още не придобиват необходимото значение. Да вземем например застраховката „Професионални отговорности”, по-конкретно професионална отговорност на адвокатите. Лимитната й отговорност е един милион лева, а се спори за премия от 35 или 40 лева. Това са смешни неща, които се случват не само при сключване на застраховки „Отговорности”, но и при имуществените застраховки. Ако не се изчистят тези безумни неща, горко му на този наш застрахователен пазар!

- Години наред вече публикуваме данните за резултатите на застрахователните дружества и все ми прави силно впечатление, че всички те от година на година бележат висок, понякога скокообразен ръст. И всеки от ръководителите държи да изтъкне големите му цифри – 60, 80, 100, 200, че и повече процента. За какво говори това?

- Първо, аз имам известно съмнение за достоверността на данните. Ако всеки си мисли, че най-важното нещо е премийният приход, естествено че ще показва ръст на застрахователния пазар. Уж има еднакви критерии за всички ни, а всеки си прави отчетите по различен начин. Това зависи от формата на собственост. Колкото си по-прозрачен, толкова по-сериозни са отчетите ти, и обратно. Очевидно имаме застрахователен пазар, на който динамиката се измерва с ръста на дружествата. Трябва обаче да признаем, че ръст от премийния приход има. През последните години се поддържа един тренд на нарастване средно между 20-25 процента на целия обем приходи. В него 80% е премийният приход от автомобилното застраховане, което дава ясна представа за този наш пазар.

Тук искам да отбележа и нещо във връзка с качеството на продуктите. Несправедливата им цена влияе върху смисъла им изобщо, защото имаме и застраховки като „Професионални отговорности”, които са изработвани в някои министерства. Там се пишат условията им, там се определят и техните премии. В никакъв случай не мога да приема това нещо, защото този продукт не излиза на пазара от застраховател, а го определя някаква комисия в някое министерство.

- Преди време определихте „Булстрад” като храм на застраховането. Какво бихте добавили днес към това си определение?

- Много важно е, че продължаваме да работим и да обогатяваме знанията си в този храм. Повече са вече хората, които осъзнават това и съм убеден, че техният брой ще продължава да расте. Те наследяват и ще черпят от опита на многото техни предшественици, които са оставили в дружеството и в застраховането въобще дълбоки следи. Наскоро направихме изследване между служителите ни във връзка с целите, които сме си поставили и които изпълняваме. Те показаха нещо изключително хубаво за нас - за добрия вид на нашия храм на застраховането, за съдържателния им живот в него и за успехите им - най-важни са двата фактора – привързаността им към „Булстрад” и възможността да научат повече професионални неща за застраховането.

- Казвали сте пред мен, че застраховането е хубава, но и черна работа. Продължавате ли да мислите така и днес?

- Да, продължавам. Смятам, че от 1 януари 2007 година ще имаме добрата възможност да премерим сили и на други места.

- Вие сте човекът не само с интуиция за застраховането, но и с богат опит. Какво очаквате да се случи на пазара, предвиждате ли да има промени в отношенията между дружествата и с отделните компании?

- В момента е много трудно да се предвиди какво точно ще стане между нас и със самите дружества, но аз очаквам, че българският застрахователен пазар ще предизвика по-осезаемо интереса на големите животозастрахователни компании. Някои от тях вече са тука, други тепърва ще дойдат. Убеден съм, че на пазара за небанкови услуги ще има възможност да се предлагат значително по-интересни продукти, които са изпитани и са дали съответни резултати. Те именно ще привлекат българските граждани и ще ги накарат по-сериозно да се обърнат към предоставяните им услуги от животозастраховането. Не само като форма на спестявания, а и на инвестиции. Това може много бързо да доведе до обръщане на тенденциите и насочване на част от спестяванията на гражданите точно в този сектор.

По отношение на застраховките в групата на общо застраховане ми е трудно да си помисля, че при сегашната конфигурация, при наличието на „Алианц”, „Винер Щетише” (независимо от кое име се представя); на „Уника” и „Интерамерикан”, който и да дойде оттук нататък, ще бъде в състояние да наложи трайно предимство пред другите. Имайки предвид размера на нашия пазар, предполагам, че ще дойдат още един, два, три чужди застрахователи, но те ще имат проблеми.

На пазари като нашия е възможно и някакво окрупняване между дружествата. То може да стане по най-различни начини, даже и при наличието на противоречия на интереси. Това са неща, които по света се случват и между най-големи конкуренти. Тук много важно е да се анализира кой на кого е акционер и какъв план би имал - средносрочен или дългосрочен.

- И сега въпросът ми, с който трябваше да започнем това наше интервю – каква беше 2005 година за ЗПАД „Булстрад”?

- Годината беше добра от гледна точка на постиженията ни. Приключихме с печалба, която можеше да бъде значително по-голяма, но върху нея повлия това, че вече доста време покриваме една голяма загуба, която произтича от ликвидацията на авиокомпания „Балкан”. Тя е в размер на 25 милиона лева и всяка година стопяваме тази цифра. Това си остава причината и тази, и миналата, а и по-миналата години да не показваме резултати, които бихме били в състояние да постигнем. И все пак печалбата ни през 2005 година е близо 2.4 млн.лв., като почти цялата сума се разпределя за дивиденти на акционерите.

Имаме добри постижения по отделни видове застраховки, като ръст и като пазарно присъствие, с добър баланс между тях. Наблегнахме и наблягаме на тези, които виждаме, че ще имат трайно присъствие на пазара в дългосрочен план. Това са имуществените застраховки, професионалните отговорности и така наречените традиционно силни застраховки на ЗПАД „Булстрад”, каквито са каргозастраховките, отговорността на превозвача и другите транспортни застраховки. Разработихме и вече влязоха в продуктовия ни портфейл различни видове нови застраховки. Работим така, че да реорганизираме себе си – не само да бъдем конкурентоспособни, но и да можем по-добре да се адаптираме в новата среда, в която ще развиваме своята дейност. Даже и само тук да работим, щом България е член на ЕС, значи ще работим и в страна, членка на Европейската общност. Което значи да отговаряме на тези критерии, които приемам, че ще бъдат и наши критерии. Искаш ли да си част от нещо по-голямо, трябва да се съобразяваш с него. Знам, че ще ни бъде по-трудно, защото трябва да възприемем безусловно този начин на работа за единствено правилен.

- Очакваме ли нещо ново да се случи в ЗПАД „Булстрад”?

- И вие, и другите медии пишете за предизвикателството след като „Винер Щетише” придоби 40% „Кардан-Файненшъл Сървисиз”. Скоро ще стане ясно коя форма на управление ще се предприеме за дружествата на двете групи. Предстои ни много работа и ще преживеем нови моменти оттук нататък. Вярвам, че те ще ни донесат и нови радости от чакани добри резултати.

- Най-хубавото нещо, което ви зарадва най-много през 2005 година?

- Най се радвам на това, че запазих своя тонус за работа. Винаги съм ви казвал, че застраховането за мен е сериозна и много отговорна работа, което изисква пълно себеотдаване и всекидневно постоянство. Затова искам да имам добро здраве и сили за труд, верни приятели и колеги, с които да продължаваме да гледаме в една посока. В този смисъл ще повторя нещо, което и друг път съм заявявал – аз съм привърженик на диалога, а не на административния стил на работа. Нужно ни е повече човешко и професионално общуване. За съжаление през последните няколко години не се води особен диалог в АБЗ, а и контактите ни с КФН са недостатъчни, рамката за тях е стеснена.

Ще ми се диалогът да се засилва между нас и всички тези институции, защото застраховането е една красива професия и не трябва да понася обидите и тежненията на администрирането, на санкциите и бюрократичното властване. Нека да запомним това – застраховането е от малкото красиви професии, което за всеки от нас е едно огромно богатство!

С Румен Янчев ви срещна Петър Анадасаров