Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

адрес: гр. Свищов ул. "Емануил Чакъров" No2
телефон: 0631/22091, 0631/25407
факс: 0631/23472

уеб сайт: http://www.uni-svishtov.bg

Стопанска академия „Д. А. Ценов“ е образователно-научна и културна институция в Република България. Включва четири факултета, 20 катедри, научноизследователски центрове, Колеж по икономика и управление, Институт за научни изследвания, Академична библиотека, офиси, обслужващи звена, студентски кампус.

Във Висшето училище работят над 320 професори, доценти, асистенти и сътрудници. Те обучават над 10 000 български и чуждестранни студенти в редовна, задочна и дистанционна форма.

Съвместно с европейски университети Стопанската академия участва в програми на Европейския съюз, в проекти на международни фондове за научни изследвания, в междууниверситетски мрежи за обучение и мултинационални проекти за висше образование.

D. A. Tsenov Academy of Economics in Svishtov,Bulgaria.jpg

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Висше търговско училище в Свищов има своите корени във възрожденската история на града. През Възраждането той се утвърждава като важен търговски център, в който избуяват кълновете на богати просветни и културни институции. Градът е огнище на дарителски традиции в полза на народния възход. Прогресивни търговци и интелигенти лелеят съкровена мечта Свищов да мери икономически, културен и духовен ръст с най-ценното в Европа.[1]

Това разгаря още по-силно парещата жар за обновяване. „Великият пламен“ на любородието, възрожденският ентусиазъм раждат благородната дарителска традиция за нуждите на образованието. В „Цариградски вестник“ от юли 1858 г. четем: „... как се слави Свищов град, както наричат столица на учението в България!“ Между имената на дарителите се откроява Димитър Апостолов Ценов с неоценим принос за града и за България.[1]

На 8 ноември 1936 г. в Наредба-закон, подписана от Цар Борис III, се записва: „Учредява се в гр. Свищов Висше търговско училище под името „Д. А. Ценов“ с цел да дава теоретически и приложни знания по отделните клонове на стопанските науки.“ (Държавен вестник, бр. 200, 5.09.1936 г.).[1]

Стопанска академия

Дарителят Димитър Апостолов Ценов (1852-1932)[редактиране | редактиране на кода]

Свищовецът Димитър Ценов е духовна рожба на Възраждането. Неговата личност се откроява между възрожденските дейци с човешки и граждански добродетели: скромност и честност, мечтателност и прагматизъм, многостранни интереси и богата култура, трудолюбие, мъдрост и несломима Воля, родолюбие, нравствен аристократизъм и хуманност.[2]

Паметник на Димитър Апостолов Ценов

Димитър Ценов създава мащабна и блестяща стопанска кариера като предприемач, търговец, акционер и има сериозен принос за изграждане стопанските основи на новоосвободена България. Той е авторитетна личност с европейска известност. Поддържа делови отношения с Австро-Унгария, Германия, Франция, САЩ и получава национални и чуждестранни (Австрия, Германия) правителствени отличия за граждански заслуги.[2]

Венец на трудовия и граждански подвиг на Димитър Апостолов Ценов е дарението за откриване и поддържане на Висше търговско училище в Свищов. На първи септември 1912 г. родолюбецът завещава на родния град цялата си собственост: пари, ценни книжа, недвижими имоти. В завещанието четем: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал".[2]

Бележити личности[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Димитър Бъров (1887–1961)

Димитър Бъров е първият ректор на Висшето търговско училище в Свищов. Той е един от изпълнителите на завещанието. Завършва право във Франция и 15 години работи като ректор, организатор, преподавател и научен труженик с амбицията да създаде училище от европейски тип със здрави научни и преподавателски традиции.[3]

Акад. Георги Данаилов (1872–1939)

Заедно с проф. Бъров, Георги Данаилов ревностно съдейства за осъществяване на Завещанието. Учил в Русия, Германия, Австрия, той работи всеотдайно като помощник на ректора, преподавател и изследовател. Георги Данаилов е учен с европейско признание.[3]

Проф. Господин Тошев (1893–1974)

Господин Тошев учи в Париж, Марсилия и Берлин. Той е секретар на Комисията за реализиране на дарението в Свищов. От 1936 г. е преподавател и незаменим помощник на първия ректор. Проф. Тошев е високообразована колоритна личност с богата култура, учен от европейска величина и работи за утвърждаване на Висшето търговско училище като образец на академичност.[3]

Акад. проф. Иван Стефанов (1899–1980)

Иван Стефанов завършва висшето си образование в Хумболтовия университет в Германия с докторат по статистика. От 1937 г. работи във Висшето търговско училище и има изключителни заслуги за формиране на европейски университетски стил на преподавателска и научноизследователска дейност.[3]

Акад. проф. Атанас Бешков (1896–1964)

Атанас Бешков получава висше търговско образование в Германия и завършва с отличие Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност география. От 1937 г. е назначен във Висшето търговско училище. Той е ревностен радетел за развитието и укрепването авторитета на училището, пример за свързване на теорията с практиката.[3]

Проф. Васил Ранков (1905–1979)

Васил Ранков завършва висше образование в Германия и работи във Висшето търговско училище от 1938 г. Той е учен с многостранни интереси и богат научен потенциал, съдейства за създаване на Свищовската школа в областта на икономическата наука.[3]

Член-кор. проф. Тодор Владигеров (1898–1977)

Тодор Владигеров учи и получава научна степен „доктор по стопанските и социални науки“ в Германия, обогатява научната си подготовка в Париж, работи десет години в Хумболтовия университет и още от 1938 г. пренася европейски стил на работа в новосъздаденото висше училище в Свищов. Инициатор е за създаването на първото в България икономическо списание „Народостопански архив“ и е негов редактор. Проф. Владигеров създава катедра „Политическа икономия“ като образцов научен център.[3]

Акад. Никола Михов (1877–1952)

Родоначалникът на българската библиография получава висше образование във Виена и Брюксел. Той е ерудирана личност с енциклопедични знания. Две десетилетия обогатява научната си и естетическа култура в библиотеките на Европа. Плодотворни са 14-те му години дейност във висшето училище в Свищов. Акад. Михов урежда библиотеката на Висшето търговско училище по европейски образец, проявява се като отзивчив и полезен наставник на младите кадри при техните научни изследвания.[3]



 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Икономика на застраховането"
Проф. д-р Велеслав Гаврийски ,
orange_li
orange_li
"Анализ на дейността на застрахователното дружество"
проф.д.ик.н Христо Драганов, проф.д.ик.н Марин Ней, 1999