Учебникът има сравнително традиционна структура, като сме се стремили при подходящи случаи да направим връзка със съседни области като общото застраховане, кредитните отношения, инвестициите и др. Първите две глави обхващат един сравнително добре познат материал по лихвените сметки и обикновените финансови ренти. За това бихме поставили ударението повече на някои възлови въпроси като темпоралният компонент на парите, на понятието за еквивалентните плащания и принципа за еквивалентност, който е ръководно начало за извличане на основните застрахователни величини. Разглеждането на лихвените сметки и обикновените ренти обаче не би било пълно, ако не се навлезе в материята на платежните потоци, на което отделяме глава 3. С това се преследват две цели. Първо, да се разгледа развитието на ин¬вестициите и основните им показатели, макар и в най-об¬ща форма с оглед на това, че пенсионните спестявания са типична инвестиция. И второ, да се привлече вниманието върху факта, че тази тематика се оказва удачно поле за приложение на електронните таблици, с чиято помощ в редица случаи може да се постигнат бързи резултати при пълна нагледност и ефикасен контрол на сметките.

Тъй като рискът е ключово понятие в тази материя, голяма част от актюерството се оказва своеобразен синтез на застрахователната математика с приложение на теорията на вероятностите и статистиката.
На тези въпроси отделяме глава 4, както и глава 5 във връзка с метода на таблиците за смъртност и различните му варианти с приложение в личното застраховане. Отделяме място за някои основни положения от теорията на вероятностите, как¬то и на исторически развилите се интерпретации на вероятностите, тъй като рискът е всъщност случайната величина на възможните щети, вреди, загуби и др.

В тази част привличаме внимание върху проблема за риска при кредитните отношения и разглеждаме как принципът за еквивалентност търпи разширение, за да се обхване и претегли риска и така да се отрази във финансовите величини. Особено място в тези разглеждания заема застрахователно-техническият риск за застрахователя и понятието за надбавката за сигурност. Тук не може да не се забележи, че намирането размера на надбавката за сигурност някак се изплъзва от принципа за еквивалентност в традиционното му разбиране като регулатор на средните величини и математическото очакване от възвръщаемостта на застраховките като инвестиции в бъдещето. Същото може да се констатира и при кредитните отношения, където дисперсията на възвръщаемостта е не по-малко важна от математическото очакване. Причината за това е в нелинейната полезност на паричните суми, един важен факт, който хвърля допълнителна светлина върху съдържанието на нетните величини и съответните единични цени. С това искаме да привлечем вниманието към една проблематика, която е генетично свързана с актюерството, с която се набелязват любопитни пътища за развитие в нетрадиционна посока и което би трябвало да намери място в застрахователната математика и съответното обучение на актюерите. Вярно е, че тези особености се отнасят повече за имущественото застраховане, където рискът може да варира в много широки граници, но смесените застрахователни форми подсказват, че и в животозастраховането има място за подобно разглеждане.
Съзнателно сме изнесли тези проблеми и казуси в глава 4 като приложение на теорията на вероятностите, тъй като те стоят по-далече от животозастраховането, но пък са характерни за застрахователната логика въобще, и важно да се покаже как с помощта на теорията на вероятностите може да се осветлят възловите въпроси и да се търсят съответни решения. Подобен подход сме възприели и в глава 5 по материала за таблиците за смъртност като същевременно стеснявахме и фокусирахме изложението в посока към жизнезастраховането.

Глава 6, 7 и 8 са по същинската част на застрахователната материя в актюерството, и по-точно, в животозастраховането. Материалът е напълно в рамките на традиционното разглеждане, като извеждаме на по-преден план верижното подновяване на годишните застрахователни договори, чийто механизъм помага по-лесно да се изясни динамиката в застрахователно-техническите величини. По сходни причини сме включили и темите по пенсионните планове и застрахователната защита на спестяването за пенсия, както и по различните възможности за конверсия на застрахователните полици. Застрахователните величини и съответните формули се извеждат изцяло от принципа за еквивалентността, приложен за математическото очакване, но специално обръщаме внимание на ефекта от дисперсията при смесените застрахователни форми.

Глава 9 е фактически заключителна и в нея, макар и съвсем схематично, се разглежда формирането на брутните премии и застрахователните тарифи. Такъв подход е също традиционен за текстовете по актюерство и с него се цели да се свържат теоретичните построения около нетните застрахователни величини с практическите решения на застрахователния бизнес.

Авторът

назад