Национално бюро на Българските автомобилни застрахователи
Член на УС
Учебникът има сравнително традиционна структура, като сме се стремили при подходящи случаи да направим връзка със съседни области като общото застраховане, кредитните отношения, инвестициите и др. Първите две глави обхващат един сравнително добре познат материал по лихвените сметки и обикновените финансови ренти. За това бихме поставили ударението повече на някои възлови въпроси като темпоралният компонент на парите, на понятието за еквивалентните плащания и принципа за еквивалентност, който е ръководно начало за извличане на основните застрахователни величини. Разглеждането на лихвените сметки и обикновените ренти обаче не би било пълно, ако не се навлезе в материята на платежните потоци, на което отделяме глава 3. С това се преследват две цели. Първо, да се разгледа развитието на ин¬вестициите и основните им показатели, макар и в най-об¬ща форма с оглед на това, че пенсионните спестявания са типична инвестиция. И второ, да се привлече вниманието върху факта, че тази тематика се оказва удачно поле за приложение на електронните таблици, с чиято помощ в редица случаи може да се постигнат бързи резултати при пълна нагледност и ефикасен контрол на сметките.
Тъй като рискът е ключово понятие в тази материя, голяма част от актюерството се оказва своеобразен синтез на застрахователната математика с приложение на теорията на вероятностите и статистиката.
На тези въпроси отделяме глава 4, както и глава 5 във връзка с метода на таблиците за смъртност и различните му варианти с приложение в личното застраховане. Отделяме място за някои основни положения от теорията на вероятностите, как¬то и на исторически развилите се интерпретации на вероятностите, тъй като рискът е всъщност случайната величина на възможните щети, вреди, загуби и др.
В тази част привличаме внимание върху проблема за риска при кредитните отношения и разглеждаме как принципът за еквивалентност търпи разширение, за да се обхване и претегли риска и така да се отрази във финансовите величини. Особено място в тези разглеждания заема застрахователно-техническият риск за застрахователя и понятието за надбавката за сигурност. Тук не може да не се забележи, че намирането размера на надбавката за сигурност някак се изплъзва от принципа за еквивалентност в традиционното му разбиране като регулатор на средните величини и математическото очакване от възвръщаемостта на застраховките като инвестиции в бъдещето. Същото може да се констатира и при кредитните отношения, където дисперсията на възвръщаемостта е не по-малко важна от математическото очакване. Причината за това е в нелинейната полезност на паричните суми, един важен факт, който хвърля допълнителна светлина върху съдържанието на нетните величини и съответните единични цени. С това искаме да привлечем вниманието към една проблематика, която е генетично свързана с актюерството, с която се набелязват любопитни пътища за развитие в нетрадиционна посока и което би трябвало да намери място в застрахователната математика и съответното обучение на актюерите. Вярно е, че тези особености се отнасят повече за имущественото застраховане, където рискът може да варира в много широки граници, но смесените застрахователни форми подсказват, че и в животозастраховането има място за подобно разглеждане.
Съзнателно сме изнесли тези проблеми и казуси в глава 4 като приложение на теорията на вероятностите, тъй като те стоят по-далече от животозастраховането, но пък са характерни за застрахователната логика въобще, и важно да се покаже как с помощта на теорията на вероятностите може да се осветлят възловите въпроси и да се търсят съответни решения. Подобен подход сме възприели и в глава 5 по материала за таблиците за смъртност като същевременно стеснявахме и фокусирахме изложението в посока към жизнезастраховането.
Глава 6, 7 и 8 са по същинската част на застрахователната материя в актюерството, и по-точно, в животозастраховането. Материалът е напълно в рамките на традиционното разглеждане, като извеждаме на по-преден план верижното подновяване на годишните застрахователни договори, чийто механизъм помага по-лесно да се изясни динамиката в застрахователно-техническите величини. По сходни причини сме включили и темите по пенсионните планове и застрахователната защита на спестяването за пенсия, както и по различните възможности за конверсия на застрахователните полици. Застрахователните величини и съответните формули се извеждат изцяло от принципа за еквивалентността, приложен за математическото очакване, но специално обръщаме внимание на ефекта от дисперсията при смесените застрахователни форми.
Глава 9 е фактически заключителна и в нея, макар и съвсем схематично, се разглежда формирането на брутните премии и застрахователните тарифи. Такъв подход е също традиционен за текстовете по актюерство и с него се цели да се свържат теоретичните построения около нетните застрахователни величини с практическите решения на застрахователния бизнес.
Авторът
"Юбилейна научна сесия посветена на личността и творчеството "
Проф. д-р Велеслав Гаврийски
Академик Иван Стефан, "Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов
Румен Гълъбинов, 2003 |