- Роден съм на 15 септември 1956 година, значи съм на 37 години. Завършил съм френска гимназия, след това Висшия финансово-стопански институт „Димитър Апостолов Ценов” в Свищов, специалност „Застрахователно дело”. През 1980 г. е първият ми работен ден в „Булстрад” Ад в отдел „Морско застраховане”, по специално „Застраховане на товари”, така до 1987 година. След това бях икономически директор на дружеството за близо четири години, после една година – управляващ директор на Юропиънс Рииншурънс Броукърс в Лондон – смесено дружество, в което „Булстрад” има 51 процента, и от април месец 1992 година съм изпълнителен директор на „Булстрад” АД. Тези 14 години в „Булстрад” наричам развитие на място.

- Как се чувствате в „Булстрад”?

- Чудесно. Иначе не бих бил тук. Работата просто ми доставя удоволствие.

- Вашето впечатление за състоянието на застраховането в момента на застрахователния пазар?

- За един период от около 4-5 години сме свидетели на появата на нови застрахователни дружества. В това няма нищо лошо, напротив – създава се възможност за конкуренция. И вече над 20 застрахователни дружества извършват сериозна дейност. Значи за това време има наместване на пластовете, но трябва да се отбележи, че хората в новите дружества излизат или от Държавния застрахователен институт, или от „Булстрад”. Ръководствата им са също от тези два института и това е съвсем разбираемо. В този смисъл се и работи по-лесно, макар понякога да е имало случаи на открита и прикрита война, което е нормално. Всичко ще си дойде на място с времето. Никой не може да надскочи сянката си. Дори и да се настани чужд застраховател у нас, си мисля, че ще приключи със загуба. Нашето застраховане просто си има своя специфика.

- В тази обстановка какво е мястото на „Булстрад”?

- Мисля, че през тези 4-5 години всички застрахователни дружества са имали немалко проблеми. Те не са чужди и на „Булстрад”. Като се има предвид, че от нашето дружество доста хора преминаха в други дружества на работа, което изисква доста усилия те да бъдат заменени с други. За кратък период от две години ние успяхме да дадем възможност на около 25 души да се подготвят за работа при нас. Те се учиха и квалифицираха в Англия, Германия и Франция, а и в други държави. Там получиха средносрочна или краткосрочна специализация в даден застрахователен бранш, или общо по управлението на дадено застрахователно дружество. Средната възраст в момента в нашето дружество е 33-34 години. Сега за разлика от едно време пред всеки млад човек съществува открита възможност да получи по-висока степен образование в застраховането. Новата обстановка създаде и у нас самите нов допълнителен стимул да се чувстваме малко като на война. Това е напрежение, с което се живее и работи по-интересно. Така просто знаеш за какво се бориш, макар за всеки да има място под слънцето. Ние успяхме да изградим нашата си мрежа. Изобщо в момента застрахователните дружества си приличат и ако се различават по нещо, то е в някои от видовете услуги. В практически аспект смея да твърдя, че „Булстрад” е застраховател номер едно на авиационните рискове в България. Същото се отнася и до морското застраховане в частта плавателни съдове. Тази информация, може да не се хареса на някои, но това е истината. Говоря за голям обем у нас, като например авиокомпания „Балкан” или параходство БМФ, а не за даден кораб или самолет. Там са големите отговорности и големите пари. Засега явно сме успели да предложим тази застрахователна услуга и на необходимото ниво и качество, и при адекватни условия, които удовлетворяват съответните ни клиенти. Затова и независимо от проявявани апетити към тях вссе още други не са ни ги отнели. Новото за нас на практика се явяват имуществените застраховки. Като изключа кораби и самолети, две трети от премийния приход, общо взето, се реализира от офисите и агенциите в страната, което допреди една година просто беше немислимо. Така че скокът е чувствителен в това отношение.

Другата съществена разлика от останалите дружества е, че „Булстрад” не работи със застрахователни агенти. За момента това крие една потенциална опасност и няма застраховка, която да не е сключена от служител на дружеството. В края на краищата възнаграждението на всеки служител зависи от резултата на дейността им, имам предвид след изплащането на застрахователните обезщетения. Съвсем друго е, когато една застраховка се сключва от застрахователен агент, който преследва личната си комисиона и хич не го интересува резултатът на дружеството. Значи ние работим с най-малък, бих казал, постоянен и допълнително ангажиран персонал, с около 130 човека, които са наши служители. За сметка на това по отношение на финансови приходи то означава по 10 милиона лева на човек. Ние сме си направили съответните изводи и смятаме така да работим и в бъдеще. При застрахователния агент всичко минава през личната сметка, а нашите служители не получават комисиона, но пък имат доста добри заплати.

- Градският съд вече регистрира Асоциацията на българските застрахователи. Какво е вашето отношение към нея?

- По принцип смятам, че наличието на асоциацията е нещо положително. Така е по цял свят, даже, предполагам след време ще има не само асоциация на българските застрахователи, но и асоциация на застрахователите по моторни превозни средства или на авиационни, на морски и т.н. застрахователи. Независимо дали точно така ще се наричат, но ще ги има. Ако тази асоциация беше регистрирана преди две години, аз поне съм сигурен, че нямаше да свърши кой знае каква работа, защото тогава бяха още изострени отношенията между застрахователните дружества. Когато се подготвяше уставът на асоциацията ние се опитахме да наблежим само шест или седем неща, които по-скоро ни обединяват като застрахователи, а не да поставят пречки за съвместна работа. Но и през това време тя не извърши някаква съществена работа. Даже се допусна да се поставят на разглеждане проблеми, които не са съгласувани с всички членове на асоциацията. Сега, след като са минали повече години от съществуването на застрахователните дружества, се надявам нещата да придобият по-нормален вид. Тя има прекалено много неща, които би могла да свърши за ползата на застрахователите главно, а и на обществото като цяло. Асоциацията би могла да бъде много добър информационен център, за да има наблюдения в национален мащаб. Това никой не го прави по отделни браншове. Ако ви прави впечатление, всички застрахователни дружества в момента говорят за премиен приход, а никой не говори за изплатени обезщетения, което е много шокиращо. В крайна сметка резултатът на едно дружество се формира и от този показател. Трябва да се знае какво имущество е погинало или откраднато, колко автомобили са откраднати или какво имущество на предприятия или на граждани е опожарено. Трябва да има обобщителни цифри, което е основното задължение на асоциацията. Освен това тя трябва в бъдеще да търси контакти с други асоциации, да осъществява взаимодействие с различни фондации, да реализира програми с образователен и квалификационен характер, да организира школи, а защо не и да открива училища за подготовка на кадри за застраховането.

- А как гледате на появата на вестник „Застраховател”?

- В момента, в който се обърнахте към нашето дружество да ви сътрудничим, веднага казахме, че вестникът е добре дошъл. Въпреки че на всяко застрахователно дружество сигурно му е минавало през мисълта да си издава собствен вестник, да си има свое издание. „Застраховател” с първите си два броя предлага информация за застрахователните дружества. Ние намираме такава информация за другите, а те пък за нас. А и обикновеният читател черпи тази информация, която му е необходима. Макар че засега всички повече се хвалим, представяйки своите дружества, без да конкретизираме нещата, ще дойде ред и това да стане. На нас вестник „Застраховател” ни допада, нужен ни е и ние ще му помагаме с каквото можем.

- Как смятате, г-н Янчев на българското застрахователно поле ще бъде ли изгубена територия, ако стъпи чуждият застраховател?

- Поне това, което предвижда проектозаконът, не дава големи възможности на чуждите застрахователи. Но, така или иначе, и да стъпят, и да не стъпят, а според мен те ще дойдат в България, застраховките ще бъдат правени от българи, а не от чужденци. На този етап едва ли ще се намерят чужденци, които да пребивават постоянно тук, да местят семействата си, това са сериозни проблеми. Съществува потенциална възможност в бъдеще в повече български дружества да бъдат инвестирани чужди средства, което не би било лошо в крайна сметка, тъй като такива дружества с по-големи капиталови възможности са в състояние по-активно да се намесват първо на регионален принцип в застрахователни и презастрахователни отношения. В началото с наши съседи, а после по-смело и на повече чужди пазари. Това показва и международният опит. Много малко са държавите, които са успели да създадат застрахователни дружества-гиганти със собствени средства и впоследствие са излезли на чужди пазари и са завоювали силни позиции. Много компании са направили такава стъпка, след като в тях са инжектирани значителни средства, и то от чужди инвеститори. Защото в България, не е тайна, възможностите за застраховане се изчерпват. Или вече са разпределени. Оттук нататък ще се появят нови продукти, но то е въпрос на време. Даден продукт може да се продава, когато се появи нужда у потребителя, тогава само може да се употреби. Като се има предвид, че все още страната ни върви по кривата надолу – в смисъл, че сме в рецесия – има спад в производството, спад във външнотърговския стокообмен и т.н. Даже и в момента, в който започне изправянето и тръгнем нагоре, ръстът на брутния вътрешен продукт няма да е с 10, ами с 1-2 процента годишно, възможностите на застрахователите се изчерпват. Разбира се, освен отговорности ще се търсят и някои финансови рискове, гарантиране на разни кредити, експортни такива или на депозити. Но това не прави големите пари, а преразпределение на националния приход от единия джоб в другия. Това не дава стимул на икономиката, а парите само се преместват от един в друг джоб. То няма да стопли никого. Следователно ще дойде време да се появи някой лидер, тоест по-голяма застрахователна компания с доста по-сериозен капитал, с по-богат опит, тогава да излезе от границите на България.

- Значи смятате, че няма да се повтори случаят с Унгария?

- Аз лично не съм ЗА да се повтаря случаят с Унгария, тъй като там се получи едно обезличаване и някои застрахователи, освен отделни кооперации, не действат.

Доколкото зная, процентът на чуждите застраховки, имам предвид от чужди и смесени компании, е над 90! Ако не и повече. А застраховането в България има нелоши традиции, независимо към коя дата ще погледнем – имало е и смесени дружества, и чисто чужди, но още след Освобождението българските застрахователи са си имали добри традиции. Най-важното сега е да ги запазим, независимо кой от действащите застрахователи ще съумее да оживее. Но, така или иначе, трябва да има един голям български застраховател, други, които да са също достатъчно стабилни и в един момент да могат да се сдружават и съвместно да излязат на чужди пазари. Както е в търговията, защото възможности има и в бившите съветски републики, и в Македония, в Румъния, а защо не и в Гърция! При положение че сме тръгнали, както е прието да се казва, към Европа – трябва да се готвим да овладяваме правилата, които действат там. Трябва да отговаряме на редица изисквания. На нас например може да ни се яви като бариера капиталовата достатъчност. Знае се, че дружества са се регистрирали с 10, 20, 30, 50, даже и 100 милиона лева. А сто милиона един ден може да се окаже, че са 50 000 долара, никой не може отсега да предвиди. За да не тръгнем по тази спирала, която е безкрайна, трябва да се мисли за всичко това, което съпътства закона за застраховане, различните наредби, дали могат да съществуват достатъчно на брой гаранции.

Но аз съм оптимист и мисля, че България ще си има собствен застрахователен пазар. А, рано или късно, ще дойдат и чужди застрахователи, но ние просто трябва да сме по-готови да възприемем това като факт. Защото аз съм казвал и на наши партньори – даже и да си го помислят, да решат и да стъпят на българския застрахователен пазар, шансовете им за успех са минимални според мен. Отрицателен пример и опит е източната част на Германия, където са съдили по мерките, прилагани в западната част. Те се оказват съвсем неприложими за източната. А ние не правим изключение. Тоест – който и да дойде, трябва да ползва богатия опит на българите за собствения им пазар. Само се опасявам да не би някой да намери вратичка, защото в България винаги съществува такава възможност, да създаде дружества със смесени капитали, за да поведе лавината. И това ще е най-лошото, което може да се случи. Вкара ли се вълкът в кошарата, няма излизане!

Разговора проведе

Петър Андасаров