Максим Сираков, председател на ДЗИ

"На застраховането у нас му предстои етап на бързо развитие", бр. 4 / 15 Юни 1994 г.

Бих ви помолил най-напред да се представите на нашите читатели, г-н Сираков.

- На 42 години съм, женен, с две деца, момчета. Завършил съм Икономическия институт, специалност машинна обработка, и съм работил като програмист кратко време по разпределение. След това три години бях в Министерството на финансите – дирекция „Методология на счетоводната отчетност”, където завърших следдипломна школа по счетоводство, и от 1983 година постъпих в ДЗИ като главен специалист, скоро след това и като главен счетоводител, на която длъжност работих близо десет години.

От края на 1992 г. за кратко бях зам.председател, а от миналата година съм председател.

- Очаквали ли сте, че един ден ще оглавите ДЗИ?

- Да си призная честно, откровено – мислил съм си през годините, че може и това да се случи. Поради факта, че като главен счетоводител съм навлязъл много дълбоко във финансовите основи на застраховането. Чувствах, че познавам много добре базата, финансите на това предприятие.

- Чувства ли се ДЗИ ограбен от факта, че появилите се нови дружества и компании взеха негови кадри?

- В това отношение изобщо не се чувстваме ограбени. Напротив – категорично мога да кажа, че все пак основните добри кадри останаха на работа в ДЗИ. Разбира се, много хора излязоха, това не може да се отрече, но си запазихме основната кадрова структура и най-добрите специалисти. Ще бъдем наивници, ако смятаме, че можеше в България да се образуват нови застрахователни компании и частни дружества, да има пазар без кадрите на ДЗИ и „Булстрад”, които бяха две монополни предприятия. Нормално е всички да се стремят да привлекат специалисти именно от тях.

- Да смятаме ли, че сега вие се чувствате стабилно?

- В кадрово отношение – да! Сегашната и бъдещата ни политика е специалистите ни, които са много добри, получават и ще получават много добри възнаграждения.

- Как усещате атмосферата на застрахователното поле, какви са взаимоотношенията ви с другите застрахователни формации?

- Сложен въпрос. Бих казал – на централно равнище взаимоотношенията ни са добри. Но, разбира се, ние сме и конкуренти. И водим борба за спечелване на пазари и на клиенти. И в практиката много често възникват силни противоречия. Това не може да се отрече. И все пак мисля, че трябва да бъдем оптимисти. Смятам, че в бъдеще тези взаимоотношения все повече ще се изглаждат, ще се основават на принципите на добросъвестната и лоялна конкуренция. Основното условие за добри професионални взаимоотношения в този бизнес е организацията и регламентацията на застрахователния пазар. В момента, след като няма законни правила, всеки е склонен да ги нарушава и да обвинява другия.

- Тоест стигаме до час по-скорошното приемане на закона за застраховането?

- Е, да, това е една от основните причини.

- Вие сте изразявали твърдото си становище, че конкуренцията е необходима, още две думи да кажете нея.

- Смея да твърдя, че, съм от първите, който са предлагали да отпадне държавния монопол в застраховането. Още през 1986 година имаше една група, която трябваше да изработи проектозакон за изменение на Закона за ДЗИ, в която бях участник, предложих да бъде премахнат чл.1. Тоест – да отпадне държавният монопол. Но в ония времена това беше отхвърлено. Много хора недоумяваха как така ще се появи частно застраховане. А след това практиката показа, че даже и без нормативно да е уреден въпросът, възникнаха частните застрахователни дружества.

- Пречи ли на ДЗИ тази конкуренция и как ви се отрази тя?

- Конкуренцията не ни пречи в професионален смисъл. Но конкуренцията си е конкуренция и не ти дава спокойствие. Тя във всички случаи води до по-добро и по-бързо развитие на застраховането, до по-добри и по-качествени услуги. За това няма никакъв спор. Монополът е една отживяла и неефективна форма за организация на каквато и да е дейност. Тя обикновено води до застой. В момента ДЗИ работи изцяло на принципите на конкуренцията, но някои от другите застрахователни дружества се опитват да постигнат монопол в определени дейности.

- Имате ли точна представа за състоянието на застраховането у нас сега?

- Този въпрос е твърде глобален. И може да се отговори общо. Като цяло считам, че застраховането в сравнение с развитите страни не е нависоко равнище. Тепърва ще се развива то. Има цели застрахователни браншове, които просто не са развивани в България и в момента не са развити. А също така има какво да се желае за самата застрахователна услуга. Но всичко е силно свързано с икономическата среда, в която се развива застраховането. Според мен на застраховането у нас му предстои етап на бързо развитие.

- В такъв смисъл как виждате бъдещето на застрахователното дело?

- В близко време най-важната задача е придвижването на тази нормативна уредба на застраховането, която ще изчисти застрахователния пазар от маса неадекватни действия и проблеми. И това за момента е най-важното. Законът, подзаконовите нормативни актове, изграждането на държавен надзор трябва да станат реалност. За да започне застрахователният пазар да заработи по нормалния начин. След като тези неща се извършват, по-нататък очаквам да започнат да се развиват с по-бързи темпове всички застрахователни браншове. В областта на имущественото застраховане например това до голяма степен е свързано и със състоянието на българската икономика. Имам предвид индустриалните застраховки, промишлените. Като се има предвид, че страната е на дъното и ще започне да излиза от него, очаквайки началото на икономическо съживяване и икономически растеж. По подобен начин стоят и нещата за застраховките на така наречения малък бизнес и на гражданите, на физическите лица, където всичко е свързано със стандарта на живота. При по-висок стандарт хората ще имат възможност да потърсят по-адекватна застрахователна защита. Застраховките най-вече в областта на дългосрочното животозастраховане са прекрасна комбинация от покриване на рисковете, на които е изложен човек, с възможност за една изгодна инвестиция и управление на средствата, с които разполага той.

- Как виждате мястото и ролята на Асоциацията на българските застрахователи, която вече има широко поле за действие след официалната й регистрация?

- Мястото на Асоциацията е много важно, главно за организацията на застрахователния пазар и за изграждане на структурите и институциите му. Нейното предназначение е да съдейства за развитие на професионализма в застраховането и за защита на своите членове от недобросъвестните клиенти, както и от недобросъвестните и некомпетентни намеси в застрахователния бизнес. И също така да работи и да способства за уреждане именно в добър стил, в стила на нормалната пазарна конкуренция, развитието на взаимоотношенията на отделните застрахователни дружества. Това е предназначението на Асоциацията. Мисля, че й предстои тепърва да изиграе съществена роля в това направление, тъй като нормативната уредба – закон, подзаконови нормативни документи, държавен надзор и т.н. имат функцията фактически да регламентират дейността на застрахователите в защита интересите на клиента. Значи те трябва да защитават клиента от недобросъвестни застрахователни дружества. Асоциацията пък трябва да защитава застрахователните дружества от недобросъвестни клиенти и др. институции. Ролята на Асоциацията в бъдеще е голяма, но всичко ще зависи от начина, по който тя ще работи, и от хората, които работят в нея, от борда – управителен съвет. И особено от изграждането на структурите, персонала и подбирането на хора, ангажирани в тази дейност. Те трябва да се нагърбят с уреждането на всекидневните дела, решаване на различни застрахователни въпроси, обучение на кадри, публични изяви и пропагандна информация за застраховането, връзки с чужди застрахователни пазари и така нататък.

- Смятате ли, че Асоциацията на застрахователите включва на добра скорост своята дейност?

- За съжаление в момента не мога да потвърдя такова нещо, тъй като от учредяването й до сега нещата някак си се забавиха. Те можеха да се организират и решават по-скоростно, а наистина се забавиха. Затова не бих казал, че е включила на добри обороти. Очаквам това да стене сега, след като вече й е даден път с регистрацията й. Няма вече никакви формални пречки дейността й да се развива с по-бързи темпове.

- На Общото събрание неотдавна вие си подадохте оставка. Кой е основният ви мотив за това?

- Аз бях избран за член на Управителния съвет като заместник-председател на ДЗИ. А след като станах председател, нямам физическа възможност да работя пълноценно за Асоциацията. А и както отбелязах на заседанието – Управителният съвет може би не трябва да се състои от ръководителите на дружества и компании. Тяхната функция е да представляват членовете в ОС.

- А нормално ли е ДЗИ да няма свой представител в УС?

- В момента в Асоциацията членуват 11 и с новите две кандидатури ще станат 13. Освен това в устава й е казано, че тя е отворена, което значи, че би трябвало всички застрахователни дружества да станат нейни членове. Управителният съвет ще бъде едно ограничено тяло. Миля, че той трябва да изгради дейността си и статута си евентуално на ротационен принцип, с представители от различни дружества, както и от независими членове.

- Какво ще кажете за това, че все още веднъж ви обявяват по радиото, телевизията и в печата като Държавен застрахователен институт, друг път като Застрахователна и презастрахователна компания ДЗИ?

- Това е един формален въпрос и няма много голямо значение. Тази дума в титула на ДЗИ „компания” се използва в общ смисъл, със значението – на „предприятие”. Само в много тесен смисъл тя може да се третира като „дружество”. Но в българския език тя е придобила значение се използва предимно в широкия смисъл, т.е. като предприятие. Едно нещо при всички случаи е сигурно – ДЗИ не е институт и никога не е бил. През цялото си съществуване той е бил предприятие, едно застрахователно предприятие, монополно в миналото, но работило на принципа на застрахователна компания.

- Появи се и новият вестник „Застраховател”. Надявам се, че имате впечатление от излезлите вече три броя. Бихте ли ги споделили?

- Убеден съм, че вестникът е необходим. Още повече – има остра нужда от застрахователна култура даже и сред професионалните среди, да не говорим за населението. От такива издания има голяма нужда. Това дали ще изпълни задачата си: да обединява всички застрахователи за усъвършенстването на застраховането, ще зависи главно от начина, по който той се издава. Знам, че това не е лесна работа.

- Последният ми въпрос е свързан с евентуалното настаняване на нашия застрахователен пазар на чужди застрахователи. Има ли опасност от обсебването му, както се случи в Унгария, да нанесат удар върху застраховането в национален мащаб?

- Моето мнение е, че този процес трябва да бъде регулиран в интерес на българското застраховане. Съвсем реално и сигурно е, че у нас ще навлязат чужди застрахователни дружества. Но ако това стане веднага и нерегулирано, реална е опасността чужди компании да вземат връх в нашето застраховане, тъй като това са финансово много по-мощни компании, несравними с българските дружества. И борбата ще бъде неравностойна. Затова е нормално да има един такъв, както го наричат някои, инкубационен период за прякото навлизане (чрез клон) с оглед стабилизиране на пазара. И евентуално впоследствие да се отворят широко вратите за чуждите застрахователи. Въпросът е сложен, тъй като законът има клауза, която не изключва възможността на инвестиции отвън. В никакъв случай не трябва да се отива към другата крайност – да се затварят напълно вратите за чуждестранните застрахователни компании. Защото не е тайна, че ние трупаме опит и се учим от тях. Няма съмнение, че те са много по-напред и ние можем да усвоим техни методи, начини и средства, както и продукти, което ще допринесе за по-бързото развитие на нашия застрахователен пазар.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000