- Ръководя го от 1992 година, а първото Застрахователно и презастрахователно дружество „България” е от март 1991 година.

- И как се чувствате като президент?

- Добре се чувствам. Достатъчно натоварен съм, достатъчно ни е работата.

- Откъде дойдохте тук?

- След като завърших Икономическия институт в София започнах работа в „Булстрад” и след това с мои колеги основахме дружество „България”. Всички, които напуснахме оттам, бяхме от средно управленско равнище: главни специалисти, шефове на отдели. И аз бях един от тях, от петте човека, с които основахме „България”. Бях шеф на отдел „Презастраховане”.

- Вероятно сте имали добри уроци, какво похванахте от специалистите на „Булстрад”?

- Всички похванахме ценния неща от „Булстрад” и „Булстрад” е единственото предприятие, където се извършваше нормална застрахователна дейност. Всички знаят при какви условия работеш Държавния застрахователен институт, създаден от тогавашната система на застраховането. С изключение на „Орел” всички ръководни кадри в началото, особено при създаването на частните застрахователни дружества, бяха от „Булстрад”. Мога да кажа, че истински съм се учил там от няколко души, на които съм много благодарен. Това са господата Георги Абаджиев, Йордан Генчев, Симеон Симеонов, които сега са в други дружества. Това са хората, от които съм се учил на занаят.

- Кое е най-голямото богатство, което получихте в „Булстрад”, с което започнахте пътя си в дружество и после в холдинг „България”?

- Знанията, знанията, които имахме и придобихме. Всички, които дойдохме тук, разчитахме на знанията, знаехме определено какво да направим и как да го направим. Докато тогава, а и сега, някои дружества не знаеха и не знаят какво да направят, какви стъпки да предприемат. На нас всичко ни беше ясно от А до Я. Като Я-то е най-висшата форма – презастраховане. Мога да кажа, че и в момента има дружесва, а и доста сериозни компании, на които или А-то или Я-то не съм им ясни. Да неговорим за други, на които цялата азбука на застраховането не им е ясна.

- Имате предвид определени дружества или…?

- Има дружества, които в директното застраховане са много силни, но са слаби в презастрахователната си политика. Не искам да споменавам имена. Не искам да споменавам имена. Има пък дружества, които са много силни в презастрахователната си дейност, с много добри специалисти в презастраховането, но са много слаби в директното застраховане. А презастраховане без директна застраховка не може да се прави. Ние сме съчетали и двете възможности.

- Доколкото разбирам – вие сте човек, който се опира на познатото, наученото в практиката на застраховането и на по-оригинални неща?

- Няма оригинални неща, всичко е измислено преди нас, остава да се знае то и да се приложи. Аз казвам категорично, че специалистите по застраховането в България са десетина човека, не повече от десет. Те знаят всичко от А до Я. Аз не се слагам между тях, има корифеи над мен. В такъв случай аз говоря за учители в застраховането. Лошото е обаче, че има хора, които не знаят колко много неща не знаят. Не знаят още колко много има да учат. И в същото време много от тях са с много високо самочувствие.

- Куражът и знанията ли ви дадоха сила и ви накараха да се събере тези петима души, за да учредите първо дружество „България” а сетне да преминете и към холдинга?

- Куражът ни даде пречупването на икономическата обстановка в България. Основно. И ясната перспектива, че страната ни рано или късно, бавно или бързо ще тръгне към приватизацията. Тоест старите държавни структури не може да са вечни, ще има промени и в застрахователното дело. И другото, което ни даде кураж, беше възрастта, младостта ни имаше и има доста години напред и можем да изградим нещо, което да остане зад нас. Някои по-възрастни колеги също добиха кураж след нас, напуснаха държавното поле и преминаха в частния сектор на застраховането. Младите хора са по-готови да рискуват, а по-възрастните искат всичко да им е предварително уредено и направено. И мога да кажа, че първият голям играч на риска в този смисъл беше Добромир Гущеров, човек, който е две години по-млад от мен.

- И така – в края на този месец холдинг „България” ще стане на две години. С какъв ръст го виждате, на какво място в застрахователното пространство?

- Ние сме втори по големина по брутопремийни приходи. Втора сила сме в застраховането след ДЗИ и много по-напред от следващите. В края на годината ще публикуваме резултатите, които сами ще говорят за нашата дейност и ще потвърдят тези мои думи.

- Надявам се, читателят да ги види и на страниците на вестник „Застраховател”?

- Разбира се.

- Г-н Желев, и сега имаме, от една страна. Закон за задължителното застраховане и от друга, Закон за конкуренцията. Как ще се запълни това пространство?

- Това положение е следствие на неуредената законодателна база, която в момента се мъчим да преодолеем. Това пространство ще се запълни със Закона за застраховането. Защото сегашната ситуация е крайно неудобна за всички ни, все едно вървим на куц крак. Куцаме си и това е, нищо не можем да направим. А колко по-напред бихме отишли, ако вървяхме нормално – с два крака!

- Дали бихте ми позволили и на вас да задам този въпрос – може ли да се допуска, че някой има сметка от нарочното бавене на приемането на Закона за застраховането?

- Мисля, че големите играчи от бранша, в най-добрия смисъл, нямат сметка. Имат сметка малките играчи. Разни дъщерни фирми, пирамидални структури и прочие. Те са обаче икономически слаби, за да упражнят влияние върху парламента да не приеме закона. Аз съм по-склонен да мисля, че това беше по-скоро неразбиране от страна на депутатите значенето на Закона за застраховането, ролята на застраховането, ролята на застраховането като част от финансово-кредитната система на тая страна като един могъщ инвестиционен ресурс. Това са основните причини според мен.

- Бих ви помолил да представите холдинг „България”, вие сте от самото начало, дори да кажете няколко думи за това как започнахте с дружество „България”.

- Учредяването на дружеството стана на 22 март 1991 година. През първата година получихме 11 милиона бруто премии, основно от имуществени застраховки, тогава получихме лиценз за външно застраховане, което доста ни ограничи в нашата дейност. В края на 1992 година, когато създавахме холдинга, бруто-премийните приходи на дружество „България” се увеличиха с около десет пъти и нараснаха на 114 милиона лева. През 1993 година бе създадено дружество „България-Живот” и то влезе в структурите на холдинг „България”. Създадоха се и някои съвместни дружества с БДЖ и Националната електрическа компания например… И консолидираният баланс беше 770 милиона лева, което ни нареди на трето място в страната. Тази година се надявам, че брутопремийните приходи ще бъдат доста по-големи.

- Чия беше идеята за името на дружеството, а и на холдинга после за това свято име „България”?

- Идеята се е родила още през 1988/89 година, когато се говореше вече за общата структура на застрахователния пазар и всеки искаше да го има, да го вземе.

- А как го взехте вие?

- Просто бяхме първи. Това е фактът. Ако не бяхме изпреварили ние, сега някое друг дружество щеше да е с името „България”. На мен като русенец най-скъпо ми е името България.

- А как се чувствате в средата на новите частни застрахователни дружества и компании, които май са доста вече на брой?

- Много комфортно се чувствам. А сериозните дружества не са много, може би 6-7. С тях работим заедно при съвсем коректни взаимоотношения.

- Имате ли все пак някои неприятни допирни точки с отделни дружества?

- Нашата работа е като при състезанията. Едно състезание печелим ние, друго печели друг. Състезанията не свършват. Стремим се да печелим повече, но е естествено да не спечелим всички състезания. Това е невъзможно, колкото и да сме силни. Свикнали сме и да печелим, и да губим. През тези четири години разбрах едно нещо – важно е да губиш с достойнство и с усмивка. Печалбата е печалба, но тя е кратна временна.

- Но, тъй или иначе, ваши колеги си служат с думите „нелоялност”, „некоректност”, с израза „удари под кръста”. Вие пак се отнасяте към тях?

- Не съм усетил още удар под кръста. Говоря за равнище ръководства, централни управления.

- Всички така казват – на равнище ръководства всичко е едва ли не идеално в отношенията ви, но на по-ниски равнища стават не съвсем приятни неща.

- Нормално е. Ако до вашата сергия застане човек който продава сиренето по 30 лева, а вие сте задължен да го продавате по 90 лева килограм, естествено е, че няма да се чувствате добре, защото всички ще ви отминават, а ще се редят на другата сергия. Но моите наблюдения са, че нещата се развиват по агенции и клонове към все по-цивилизовани отношения. И се надявам, че един ден те ще имат завършен вид.

- Кой е идеалният образ на застрахователя според г-н Желев?

- Той трябва да разбира от няколко неща: първо, да знае застрахователната материя от А до Я, второ – трябва да му е ясно инвестирането на застрахователното дружество.

- Като стана дума за взаимоотношенията ви с другите дружества, подтекстът ми бе за конкуренцията. Каква трябва да е тя?

- Трябва да е лоялна, цивилизована. Като се изготвя една котация или се обясняват на клиента определени условия на една застраховка, да е ясно на самия човек, който върши това, какви ще са последствията за дружеството. И да не се служи с подвеждащи факти, за не кажа – с изопачени факти. Рано или късно клиентът разбира това, той сам си избира дружеството, в което партньорите му са честни. Аз не обичам да коментирам случаи с други компании. И доколкото познавам в това отношение мои колеги на ръководни равнища – те също не допускат такива коментари, камо ли да споменават имена. Всеки трябва да си знае, сам да съди своите си неща, оттам нататък клиентите сами ще си преценяват кой какъв е.

- Вашето становище за държавното начало в застраховането и за частните застрахователни дружества?

- Бих казал следното: в момента икономическата обстановка е сложна и ДЗИ в този си вид и с тази си структура може би е необходим на самата държава. За да се застрахова големият обем, да се поемат трудни рискове, рискове, от които частни застрахователи биха се отдръпнали в някои случаи. Също и като един могъщ ресурс на държавния бюджет било за директно финансиране или в държавни ценни книжа. А съм за тотална приватизация в тази страна, разбира се, не веднага, тя трябва да е много точно премерена по темп и период от време, включително и на БДЖ, на българските пощи, Българската телекомуникационна компания. Какво страшно има в това? Такива институции, които по принцип са монополисти, в Съединените щати са приватизирани. Доказано е, че с национализирането на тези структури никога не се е постигало нещо добро. Това е тенденцията.

В момента обаче трябва да има държавни застрахователни институции. Защото просто съществуването им го налагат обстоятелствата. След като държавната собственост е над 90 процента, нормално е да има и държавни застрахователни институции. Но в процеса на приватизацията нещата трябва да изкристализират и в застрахователния сектор.

- Вие имате представител в ръководството на Асоциацията на българските застрахователи, вам нужна ли е тя и как гледате на нея.

- Асоциацията ни е изключително нужна. Тя трябва да защитава интересите на застрахователите пред държавата, пред законодателната власт в парламента, значи пред изпълнителната и законодателната власт, а ако се наложи,, и пред съдебната също. Тя има задачата да обедини всички застрахователи да съхранят индустрията, да я направят по-цивилизована. Да изчезне нелоялната конкуренция, тоест да потърси разумния финансов подход към застраховането, защото това би имало пагубен ефект по отношение на клиентите.

- А за надзора какво бихте казали?

- Трябва да го има още утре!

- Навсякъде по света е така – настаняват се и се установяват чужди застрахователи. Така ще е и у нас вероятно. Вие какви усещания имате в сегашния момент и как ще приемете трайното настаняване и установяване на чуждия застраховател?

- Въпросът е в това, че трябва да създадем такава нормативна база, която да защитава местния застрахователен пазар, който още не е укрепнал. Това го предвижда и проектозаконът, той сочи един инкубационен период от пет години за неоткриване на клонове на чужди застрахователи. И в същото време законодателството трябва да е приемливо – либерално, за да не ги отблъснем. Защото те ще дойдат със своите ноу-хау и най-вече с многото си капитали. И е необходимо да намерим точната мярка. А тя в момента се изразява в едно нещо – дали трябва да допуснем да притежават 51 процента участие в българските компании, или 49 процента. Всички източноевропейски страни допуснаха да имат чуждите застрахователи мажоритарно мнозинство освен Русия с 49 на сто. Мисля, че и от това трябва да се поучим. И да построим нашата застрахователна политика.

- Правилна ли е посоката за развитие на частното застраховане у нас?

- Общо посоката за развитие на частните застрахователни дружества е правилна. Лошото е, че работим с неустановена нормативна база. Пазарът е саморегулиращ се! А мога да кажа, че нашият пазар е много по-цивилизован от пазарите на други източноевропейски страни.

- Да сме живи и здрави да дочакаме 10-годишнината на Застрахователен холдинг „България”. Как се виждате на такъв празник?

- Да се надяваме, че след още няколко години тоест на 10-годишнината си, ще сме на върха на своето развитие, ще сме по-зрели, по-мощни.

Разговора проведе Петър Андасаров