- Да. Така е.

- Как се чувствате като застраховател?

- Отлично. И сега се чувствам отлично! Това е една професия с много широк диапазон, като започнете от човешката съдба и стигнете до икономиката. Чрез различните застраховки застрахователят има контакти с всички сфери на живота. Общуването с хората те окриля и те кара да работиш с любов. Специално за животозастраховането най-важно е да влагаш сърце.

- А как попаднахте в тази област – случайно или сте имали отношение към застрахователната дейност?

- Когато кандидатствах във Висшия финансово-стопански институт „д.А.Ценов” – Свищов, се чудех каква специалност да си избера. Мой близък ме насочи към застрахователното дело, една много интересна професия. Каза ми, че в цял свят застрахователите са поставени на почетно място. А и впечатленията от застрахователните компании по това време бяха респектиращи. Затова не се колебах и избрах именно тази специалност. Професията изпълни живота ми и ми донесе много радост.

- Бихте ли проследили пътя си с тази професия през годините?

- Аз съм щастлива с това, че в свищовския институт ми преподаваха едни от най-добрите професори по застрахователно дело не само у нас, а и в света – проф.Гаврийски и проф. Кацаров. Те първи вдъхната любов у мен към застраховането. Бяха не само забележителни специалисти, но и чудесни педагози, преподаватели.

Завърших института и с г-н Симеон Симеонов, който в момента е вицепрезидент на „София-инс”, като отличници ни разпределиха в столицата. Аз попаднах в Държавния застрахователен институт. Бях между първите специалисти с такова образование. Имахме добрия шанс да работим с авторитетни хора от старите застрахователни дружества от преди 9 септември 1944 година, част от които бяха учили и завършили на Запад, бяха работили в чужди компании. Те обогатяваха нашите знания и практиката ни. Помагаха ни да се изграждаме като добри професионалисти. А за мен професионализмът е най-важното нещо. Особено днес. И може би защото изкарах повече от две трети от стажа си в личното застраховане, го приех за своя съдба. То като малък оазис беше запазило актюерската си техника, условията на световните застрахователи. Навярно и затова личното застраховане най-лесно се приспособи в тази пазарна икономика, най-бързо започна да се развива с хубави тарифи.

- Само в ДЗИ ли премина застрахователният ви живот, който всъщност продължава?

- Да. Целият ми застрахователен живот премина в ДЗИ. През 1992 година ми предстоеше пенсиониране. От няколко застрахователни дружества обаче ми предложиха да започна работа в животозастраховането. Доста мислих и накрая приех в „България”. Първо – защото основателите бяха професионалисти и второ – привлече ме самото име, емблемата на дружеството. В тях се съдържа хуманността – един от елементите на животозастраховането. Значи дружеството беше регистрирано на 5 май 1992 година, и аз постъпих на 3 юни същата година. Отначало беше много трудно, защото бях сама. Но опитът ми помогна да напишем общите условия и да направим добри тарифи.

- Това е и молбата ми към вас, г-жа Илиева – да разкажете повечко за дружество „България-Живот”.

- Започнахме трудно. Липсваше професионализъм у средните кадри и у работещите в по-долните етажи на йерархията. Кадрите от Централно управление на ДЗИ се разпределиха в новосъздаващи се дружества. Но от тях надолу хората, които трябваше да развиват застраховането, да сключват застраховки и да изграждат агентска мрежа, бяха само нови, 99 на сто от тези кадри си останаха в ДЗИ. От друга страна – в ДЗИ има таван и който е с амбиция да се доусъвършенства, можеше да го направи в новите дружества. Аз лично никога не съм мислила, че ще стана някога вицепрезидент. Дойдох тук, защото обичам животозастраховането. Него именно ми предложиха да развиваме. През цялата 1993 година обикаляхме агенциите, за да обучаваме нашите кадри и да ги приобщаваме към животозастраховането. Удовлетворението ми дойде с успехите. По смесеното животозастраховане през миналата година събрахме 95 милиона лева. А само за петте месеца на 1994 година – 128 милиона. Този успех ни радва, защото дойде въпреки безпаричието на хората и безработицата.

- А какво е мястото на дружеството ви в холдинга?

- Президентът на холдинга г-н Димитър Желев и цялото ръководство са убедени, че животозастраховането е с голямо бъдеще като дял от застраховането. То е с възможности за големи инвестиции и сигурност. В какъв смисъл? Ако един застраховател вземе застраховката на даден обект, друг не може повторно да го застрахова. А при животозастраховането всеки човек може да си направи застраховка във всички дружества и компании. Имам много случаи, когато идват хора казват – искам да си направя и при вас застраховка, за да видя къде е по-добре и по-изгодно. Това произтича от самата специфика на личното застраховане. Докато всички обекти имат някаква оценка, човешкият живот не се поддава на определена оценка. И аз въз основа на моите финансови възможности мога да си направя застраховка за каквато си искам сума и да я разделя между различни компании, преценявайки къде са най-добри условията. Тъкмо това е много хубаво в конкурентната борба, защото нататък човек вече ще си избере своята застрахователна компания, на която най-много ще вярва и напълно ще й се довери.

- Бих ви помолил да споделите общите си впечатления от състоянието на застраховането днес.

- Не може да се развива пазарна икономика без банково и застрахователно дело. И тъй като в тези две дейности не се влагат материали и машини, не се реализира продукция, а се работи само с продукт специфичен, много хора се насочиха към застраховането. Сега има регистрирани над 30 застрахователни дружества и компании или такива и с дейност застраховане. Но само няколко са водещи и се наложиха на пазара: ДЗИ като монополист, „MIC”, „България”, „България-Живот”, „Орел”, „Феникс”, „Витоша”, „Булстрад”, „София-инс” без да ги подреждам. Разбира се ще ги последват и други.

- Кое положителното в развитието на застрахователното дело у нас днес?

- Положението е конкурентната борба. За да се наложим на пазара, трябва да имаме няколко неща, с които най-вече ще привлечем клиенти. Първото е, както казах – професионализмът, второто – добри условия на застрахователните тарифи, обслужването на гражданите и четвъртото, не на последно място – инвестициите или доходността от застраховката „Живот”, която ние връщаме във вид на лихва по премийния резерв на застраховките. Това никога не забравяме. И именно тези неща се стремят да развиват да развиват най-силно всички животозастрахователни компании. Така в конкурентната борба се изграждат добрите тарифи и се подобрява обслужването.

- А негативни неща наблюдавате ли?

- Това, че още нямаме Закон за застраховането. И това, което сме наложили – включвайки в застраховките „Живот” незастрахователни рискове. Например ние изплащаме обезщетение за общо заболяване. Това е чист риск на здравноосигурителното застраховне. Тук липсва елементът на застрахователния риск внезапност. Не се знае силата на щетата, която ще настъпи. А едно заболяване, в коаето се включва болестта, може винаги да доведе до отпуск по болест. За мое голямо съжаление не само ДЗИ, а и други застрахователни компании включват този риск. А той първо оскъпява застраховането и много често се изкористява плащането по този вид застраховка. Мисля, че докато влезе в сила законът, Асоциацията на застрахователите трябва да вземе съответни мерки. Бях на кратка специализация в САЩ заедно с 28 души от нашето дружество и от провинцията, които непрекъснато настояваха – включете този риск, за да бъдем конкурентоспособни. И когато зададох въпроса на колеги от домакините: - вие плащате ли за временна загуба от злополука или общо заболяване, те ми казаха – госпожо, та застрахователят ще се разори, ако поема тези рискове! Аз и досега настоявам този риск да не се включва, но конкуренцията го налага.

- Има ли морал днес в конкуренцията?

- На най-високо равнище и що се отнася до ръководствата надолу конкуренцията е лоялна. Но в работата и взаимоотношенията на агентите се проявява нелоялност. Настройват се едни срещу други застрахователни дружества. Аз винаги съм внушавала на нашите хора, че човек трябва да хвали собствената си стока, без да напада чуждата. Както на пазара има домати на цена от 30 до 40 лева примерно, тоест за всеки купувач, така и за всеки застрахователен продукт има клиенти. Важно е кой ще ги убеди в ползата и в предимствата на застраховката.

- Имате ли прогноза за развитието на застраховането у нас през близките няколко години?

- Всички застрахователи трябва да се обединим в повишаването на застрахователната култура на българина. Все още в животозастраховането той търси спестовния елемент и печалбата от застраховката. И едва на последно място поставя риска на собствения си живот. И сигурността.

- В тази връзка какво място отделяте на Асоциацията на застрахователите и каква ще е нейната роля?

- Смятам, че асоциацията може да свърши добра работа и много неща да направи. Чрез нея именно можем да обединим усилията си за повишаване на застрахователната култура, в разработването на продуктите, за да можем да включваме само застрахователни рискове, както и за обмяна на опит. И най-важното – докато няма закон, тя трябва да го замества. И да изпълнява ролята на надзора.

- А чувствате ли присъствието на вестник „Застраховател”? Имате ли нужда от него?

- Интересът към вестника е много голям. Не само от страна на застрахователите, но и от външни хора, наши клиенти. Публикациите за известни държавници, политици и хора на изкуството и културата например, които са минали през застраховането, повдигат самочувствието ни. Защото в монопола тази професия беше принизена и на застрахователния агент едва ли не се гледаше като на данъкосъбирач. Вестникът не само ще повишава застрахователната култура, но ще ни въоръжава със знания, с опита от света, ще ни дава възможност да проучваме условията на конкурентите, ще си обменяме информация. Така по-лесно ще намираме собственото си място на застрахователната територия. Хубав е, все по-интересен става вестникът. И най- важното – полезен ни е.

- Последният ми въпрос, г-жа Илиева, е за чуждите застрахователи в България. Болезнена ли е тази тема за вас? Ще спечели ли от сътрудничеството българското застраховане, или ще му навредят чуждите застрахователи?

- Опасността е по отношение на сигурността на инвестициите на чуждите застрахователи. Българинът е свикнал в животозастраховането да включва и незастрахователни рискове. Като дойде застраховател отвън и няма да ги включи или ще бъде принуден да ги включи, той няма да има успех.

Ние, щем не щем, трябва да се приобщаваме към техния стандарт – това ще е ползата ни. Но докато нашите дружества и компании не се стабилизират, чуждите застрахователи не бива да идват. Защото ние все още работим в условия на конкуренция без закон и без надзор! Нека да дойдат един стабилен надзор и един хубав закон, около който да се обединим всички застрахователи, да укрепнем, да се стабилизираме, пък тогава да заповядат и чужди застрахователи.

Разговора проведе

Петър Андасаров