Борис Василев, зам.-председател на „Орел-Г-Холдинг” АД

"За регламентиран, законодателно уреден пазар не може да се говори, докато не се приеме Проектозаконът за застраховането", бр.8/17 август 1994 г.

- Г-н Василев, аз ви познавам от ДЗИ. Там ли беше последното ви работно място, преди да дойдете в „Орел”?

- Целият ми трудов стаж е свързан практически със застрахователна дейност. 38 години работих в Държавния застрахователен институт – от най-ниското стъпало до заместник и първи заместник-председател на ДЗИ.

- А бихте ли очертали житейската и застрахователната си биография?

- Роден съм в гр. Троян, където завърших гимназиалното си образование, после записах право в Софийския държавен университет. След завършването му бях стажант и допълнителен член-съдия в Плевенския окръжен съд. Последва военна служба и оттогава до напускането ми бях в ДЗИ.

- А как попаднахте там?

- В живота понякога има трудно обясними неща. Една може би случайност тогава ме отведе в застраховането. На годишния изпит ми се падна застрахователна тема, на държавния изпит отново имах такава тема – за имущественото застраховане. Най- добрият ми приятел постъпи в ДЗИ и чрез него непринудено проявих интерес към застрахователното дело. Той се оказа непреходен и се превърна в движещо начало в цялостния ми житейски път.

- Искате да кажете, че нещо много сериозно ви е увлякло в тази професия?

- Тривиално е, но и аз бих казал – ако трябва да изживея живота си отново, бих повторил по същия начин въпреки изключително многото възможности да заема най-различни длъжности. Трудно бих смели застрахователната си професия, тъй като в нея има нещо, което не може да се намери в която и да е друга работа. Преди всичко тя е една специфична по своята същност стопанска дейност, която не пасва към отраслите на никоя в народното стопанство, с изключително благородни функции както в областта на подпомагане на личността, така и в защита на общественото имущество и собственост. И е дейност, свързана с проявата на една много голя динамичност, на организационни възможности и качества, които трябва да намерят практическо изражение в работата.

- Как бихте охарактеризирали с няколко изречения дейността на ДЗИ като единствен застраховател в ония години?

- Тогава всичко беше в категорията на „единствено”-то и ДЗИ беше монопол, който обедини дейността на всички бивши застрахователни дружества в себе си.

- Имаше ли интересни личности, които лично на вас са ви повлияли през тези години? Особено в началото.

- Имаше изключително интересни личности не само с богата творческа биография, но те бяха с висока теоретическа и практическа квалификация, която предопредели в голяма степен развитието на ДЗИ. За тогавашния момент дейността колкото отрицателна, беше и положителна, която даде своето отражение за развитието на института и изобщо на застраховането у нас като цяло. Макар че определени форми, богати по съдържание, практически отпаднаха и много по-късно се наложи в определена степен да ги преоткриваме, да ги търсим отново и да се връщаме като тях като към доброто позабравено старо. И да виждаме в него наистина едно богато съдържание.

- Значи добра работа е свършил Държавният застрахователен институт през тези години, така ли?

- Трудно е и едва ли е целесъобразно аз да давам оценка на ДЗИ, но мисля, че кадрите през този период дадоха всичко от себе си в духа на поставените по онова време задачи, работеха усърдно и творчески. И от гледна точка на тогавашните принципи на организация и развитие постигнаха едно действително добро развитие.

- Кое е основното, което приехте вие лично от тези големи личности в застраховането, за които стана дума?

- От всички тях наследих най-важното – любовта към застраховането. Защото, както казах, това е дейност, към която трябва да се изпитва любов. Освен това те бяха хора с висока практическа квалификация и обогатиха щедро нашите знания.

- Бихте ли назовали няколко имена?

- Имената без съмнение са много, но аз бих споменал няколко от тях: Здравко Митовски, тогавашния председател на ДЗИ, една еру`дирана личност с голям творчески заряд. Любомир Мартинов, скромен работник, който имаше много познания в областта на организацията и методологията на работата и отлично познаваше личното застраховане. Бих назовал и името на Йовко Йовков, изцяло запознат с проблемите на застрахователната дейност.

- А какво беше отношението към чуждите застрахователи тогава към единствения наш застраховател – ДЗИ?

- Като зам.-председател на института имах впечатление само от срещите в регулярно провежданите така наречени конференции на застрахователите от бившите социалистически страни. Те бяха планирани, регулирани и нещата се свеждаха до размяната на стандартна информация. Отношенията също бяха в този порядък. С така наречените капиталистически страни практически връзките бяха скъсани, контакти почти нямаше, а доколкото ги имаше, те бяха съвсем инцидентни. Това беше линия на тогавашната цялостна политика на държавата. Една грешка, защото застраховането в тези страни се развиваше изключително бурно, което личи и от днешното му състояние. Информацията тогава беше табу за условията в които работехме.

- И докога бяхте в ДЗИ, г-н Василев?

- До 1989 година. Аз трябваше да изляза от ДЗИ по силата на обстоятелството, че бях навършил определената възраст за пенсиониране. Но мислех, че мога да бъда полезен в определена степен на консултативни начала. Напускането ми стана по един неетичен начин, въпреки уверенията че съм необходим на дадения етап. Естествено, този подход ме огорчи, защото бях отдал на института цялата си творческа дейност. Излизането на плеяда специалисти от ДЗИ едновременно може да е израз на определена линия, но нямаше нищо общо с един разумен подход по отношение на кадрите и на техния принос.

- Как се чувства един човек като вас в младо дружество като „Орел”?

- Лично аз се чувствам отлично. След разговор с г-н Гущеров бе ми предложена работа. Първоначално бях директор в Личното застраховане в дружество „Феникс”, след това станах изпълнителен директор на компанията и после директор на Застрахователната и презастрахователна компания „Орел”. Сегашната ми длъжност е зам.-председател на холдинговата групировка.

- С какви амбиции дойдохте тук, след като приехте отправената ви покана?

- С амбицията да приложа богатия си практически и смея да твърдя, теоретически опит. Исках да съм полезен при новите условия на застрахователната работа. Намерих обстановка за свободно творческо проявление. Тук никой не ограничава никого, напротив – създадени са условия, при които можеш да намериш себе си, да влагаш нещо ново от себе си.

- В този смисъл удовлетворен ли сте на сегашния етап?

- Напълно съм удовлетворен. И трябва да съжалявам, че годините са отминали при условия, в които човек не е могъл да даде всичко, на което е способен.

- Най-големият резултат, който ви кара да сте горд?

- Нека това не прозвучи нескромно, но мисля че имам принос в дейността на ЖЗК „Феникс”, на ЗПК „орел” и сега отдавам своите усилия в общата координация и политика за развитието на застрахователната дейност на „Орел-Г-Холдинг”, който включва в себе си четири застрахователни компании с различен предмет на дейност.

- Вашето впечатление от новия, така наречен застрахователен пазар?

- Трудно е да се говори за нов застрахователен пазар в истинския смисъл на думата. Сега има богати възможности за проява на различните дружества, които са много на брой, даже ми е трудно да кажа колко са. Малко от тях обаче засега развиват активна дейност. Не може да се говори за един регламентиран, законодателно уреден пазар дотогава, докогато не се приеме от Народното събрание Проектозаконът за застраховането. За съжаление този въпрос се бави извънредно дълго, вече ни изпревариха в това отношение много страни, които отдавна приеха своите закони и пазарът им навлиза в едни управляеми рамки. Управляеми, в смисъл че дейността на компаниите се регулира и няма нелоялна конкуренция между тях, че са налице условията за работа на отделните застрахователи от гледна точка преди всичко на концесионните изисквания за една регламентирана, стабилизирана по отношение на финансите им дейност, която гарантира защита на интересите на гражданите, обществените организации, предприятия и фирми.

- На сегашния етап не би ли играла ролята на регулатор, на защитник интересите на застрахователите новоучредената Асоциация на застрахователите?

- Асоциацията няма да замести по същество липсващия надзор на застрахователната дейност. А законът ще установи много здрави принципи, определящи системата на един материален в по-широк аспект надзор на цялостната застрахователна дейност. Асоциацията на застрахователите обаче е един необходим, полезен орган, който при правилно развитие на своята дейност, може да даде значителен принос в регулацията на застрахователните взаимоотношения не само вътре в страната, но и вън от нея.

- Как виждате конкуренцията?

- Конкуренцията на днешния пазар се развива, бих казал, твърде стихийно. На ниво ръководители на организациите и централни ръководства тя е почти във всички случаи лоялна.

Ако има нелоялни проявления, те са съвсем инцидентни. Некоректността идва главно от низовите работници и това е съвсем естествено. Тук винаги подчертаваме, че нашите служители трябва да проявяват изключителна коректност и лоялност, да предлагат продуктите на компанията, да говорят за техните позитивни елементи, но в никакъв случай да не се противопоставят на другите дружества и да изтъкват оценъчни критерии за по-хубава и по-лоша дейност и качества на продукти.

- Хайде пак да се принесем на този наш застрахователен пазар. Как виждате вие проникването и настаняването на чуждия застраховател у нас?

- Проникването и евентуалното настаняване на чуждия застраховател ще бъде елемент от политиката на органа на надзора, който ще определи условията, при които това може да стане. Според мен те трябва да бъдат свързани първо с изискванията към местните застрахователни организации, а заедно с това и не някои допълнителни специфични изисквания, които надзорът ще прояви към тях. Но във всички случаи интерпретираните в много писания становища, че не бива да се допуснат застрахователни организации от чужбина по-рано от един петгодишен период, и според мен е едно целесъобразно изискване на настоящия етап. Защото те ще дойдат с цялата си организация, с всичките си капитали и мощ, които ще поставят в едно не съвсем благоприятно положение местните застрахователи дотогава, докогато те не наберат опит и не се стабилизират на застрахователния пазар.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Наръчник на застрователния посредник"
Христо Драганов Румен Гълъбинов, 2003
orange_li