- Роден съм в гр. Долни Дъбник. Плевенско, завършил съм английска гимназия в София. След казармата учих във ВИИ „Карл Маркс” – специалност външна търговия. На 53 години съм, от които за мое щастие всичките трудови отдадох и още отдавам на застраховането и презастраховането. След като завърших висшето си образование, бях единственият от колегите, който не започна работа във външнотърговско предприятие или в банка, за където бяхме подготвяни. Имах щастливия шанс да попадна на стаж в „Тексим”. Бях длъжен да мина през всичките му отдели.

Естествено – първо минах през търговския отдел, където се запознах с търговската дейност и по-специално с реекспорт – това, което бях учил в института. Към „Тексим” тогава имаше морска банка, в която също стажувах. Накрая попаднах и в дирекцията „Корабоплаване”. В сектора „Застраховки и аварии” у мен предизвика интерес една особена материя, по-различна от всичко, което бях учил. Тя ме привлече, видя ми се твърде интересна. А и човекът, който беше там и след това би бе началник, умело подходи към мен и ме спечели за професията. Казва се Иван Тодоров, жив и здрав е, пенсионер е и се виждаме редовно. Признателен съм му и нему съм казвал, че той ме направи човек, на него дължа пътя, по който вървя вече толкова години. Тоест той ме насочи по този път и беше причина да стана професионалист – такъв, какъвто съм сега. Той именно, след като ме заинтригува със застраховането, ми направи предложение да започна работа в този сектор „Застраховки и аварии” и аз приех. Впоследствие „Тексим” прерасна в ДСО „Корабостроене и корабоплаване”, а после в икономическата групировка „Български търговски флот”. След закриването й през 1969 година преминах на работа в „Булстрад”, където бях до 1988 година, а от 1988 г. до 1992 година в ДЗИ. И оттогава – във „Витоша”.

- Да смятаме ли, че случайно сте попаднали в застраховането?

- Да, като начало работата ми в тази област беше случайно. Но по-нататък колебания в друга посока. Едва преди година разбрах, че г-н Иван Тодоров още в „Тексим” е планирал да се развия с тази професия. На него точно тогава му е трябвал такъв човек, с такова образование и с чужд език. Но млад човек. Той ме е наблюдавал, проучвал и насочвал.

- Доколкото съм ви усетил, вие не сте човек, който може да приеме изобщо работа. Кое е нещичкото, което ви е привлякло в тази специфична работа, за да й се отдадете изцяло?

- Изключително привлекателно в застраховането е, че в тази професия можеш да твориш още от първия ден, стига да имаш хъс и възможности за това.

- Вие сте работили в „Булстрад” в ДЗИ. Говори се, че в ония времена там не е имало творчество, а се е работело по шаблон. Така ли е?

- По отношение на работата в „Булстрад” това определение не е вярно. Там се твореше така, както сега се твори в областта на застраховането в България. Тъй като в „Булстрад” за разлика от ДЗИ (това го подчертавам) не се работеше въз основа на закон, наредба, постановление, инструкция и т.н. Работеше се, бих казал по капиталистически, тъй като работата ни беше свързана със западния пазар. Трябваше да се танцува по тяхната музика.

- Значи това е била възможност да се обогатите?

- Да, особено в презастраховането, тъй като „Булстрад” беше единственото презастрахователно предприятие допреди практически четири години.

- Това ли е била отликата в работата на „Булстрад” от ДЗИ?

- В ДЗИ хората бяха сковани, поне моето мнение е такова, и работеха в едни тесни рамки на закона, който беше трудно изменяем; и последващите от него наредби, указания и прочие. Но беше учудващо това, че въпреки тези рамки хората успяваха да творят. Това е мое впечатление от наблюденията ми в сравнително краткото време от четири години, в което бях там.

- Всеизвестно е, че при създаването на първите частни застрахователни дружества ДЗИ беше, образно казано, пчелният кошер, от който се рояха и още се роят кадрите. Би ли отрекъл Йордан Генчев такъв факт? Ето, ръководното тяло на „Витоша” е почти ръководството на ДЗИ преди време.

- Определено не. Такъв факт не може да се отрече. Напротив – бих го потвърдил категорично. Но от друга страна, бих казал, че не е имало и алтернативи.

- А в ДЗИ как попаднахте?

- С две думи – бях поканен от г-н Георги Абаджиев, който от председател на „Булстрад” стана председател на ДЗИ.

- Как се чувствахте там?

- Отначало ми трябваше доста време да свикна с мисълта, че за разлика от „Булстрад” творчеството в ДЗИ беше в определени рамки, от тях не можеше да се излезе. За щастие преминаването ми в ДЗИ съвпадна с времето, когато вече се заговори за необходимостта от промени в нормативната база на застраховането. Въз основа на опита ми бях привлечен за работа над основните насоки в развитието на застраховането у нас и за усъвършенстването му.

- Ако не бе дошло времето на частните застрахователни дружества и продължавахте да работите в ДЗИ и досега, смятате ли че тези ваши усилия щяха да имат резултат днес?

- Да, защото и преди десети ноември беше ясно, че трябва да имаме пазар на застрахователите и работата по закон за застраховането беше вече започнала.

- Може ли един малко по-неудобен въпрос?

- Всякакъв въпрос можете да ми зададете.

- Има недоволства, даже упреци от страна на ваши колеги от ДЗИ затова, че не ги уведомихте: вие, г-н Георги Абаджиев и г-н Тодор Генчев, че ще напуснете колектива и ще учредите ново дружество. Имат ли основание тези ваши колеги да ви упрекват?

- Да. От тогавашна морална гледна точка имат основание. Защото нашето излизане от ДЗИ тогава се разглеждаше едва ли не като предателство спрямо колектива и, строго погледнато, това си беше живо изоставане, изневеряване на колектива.

- Кое в новите условия пречи на работата на ДЗИ? Питам ви сега като човек, който го гледа отстрани.

- Мисля, че на ДЗИ основно му пречи, може да е парадоксално това, но всъщност и хората му го знаят, пречи му старият закон за ДЗИ. И липсата на новото законодателство в застраховането.

- А ако попитат хора от ДЗИ на „Витоша” какво му пречи в момента как бихте отговорили?

- Същото ни пречи – липсата на законодателство.

- И така – двамата Генчевци, както ви наричат, и г-н Абаджиев се оказахте в свои води, тъй като имахте свободата да си направите дружество „Витоша”. Как се чувствате в него?

- Ами… добре, за наша радост.

- Имахте ли затруднения при учредяването му?

- Не.

- Почувствахте ли се бързо богати?

- О, не. Започнахме с малко и това, което трябваше да правим, трябваше да го постигнем бързо. Преди всичко трябваше да обслужваме създателите на дружеството и съществуващите клиенти, а след това и да разширяваме кръга на обслужваните наши клиенти.

- А самочувствието ви вече в условията на конкуренция?

- За мен тези условия са чудесни, тоест наличието на конкуренция е чудесно. Имал съм щастието да работя шест години в Лондон, където конкуренцията беше ежедневие, основа на пазара. Това, което ме притеснява в момента – пак бих повторил, е липсата на законодателство, донякъде и прояви на нелоялна надпревара, бих потвърдил и аз – главно в по-долните етажи. Но бих обърнал внимание на друго – не винаги ръководствата полагат усилия, образно казано – да озаптят долните ешелони в набезите им към нелоялна конкуренция.

- Някои изказват мнение, че има заинтересовани среди и личности, които не желаят приемането на закона за застраховането и даже умишлено го забавят, пречат за това. На вас лично необходим ли ви е час по-скоро този закон?

- Разбира се, че ни е нужен. И понеже имам честта и удоволствието да бъда един от съавторите му, гледам на него като на свое дете. А нали знаете – всеки обича детето си. За мен този закон трябваше отдавна да влезе в сила. Не смятам обаче, че някоя от съществуващите застрахователни компании има интерес от неприемането му от Народното събрание, или да забавя влизането му в сила. Ако все пак има някой с подобен интерес, мисля, че той е извън застраховането.

- Каква е картината на новия застрахователен пазар, която вашите очи виждат?

- До голяма степен той е все още стихиен. Известно саморегулиране на пазара ще се усети отсега нататък, след като бе регистрирана Асоциацията на българските застрахователи. При отсъствието на регулиране, което е предвидено в закона, временно тя ще се помъчи да изпълнява сама такива функции, които иначе са присъщи на надзора. Но тя нито може, нито трябва да измести надзора. Аз просто очаквам това време, когато законът ще бъде приет, и понеже той е реципиран от западноевропейското законодателство с елементи на чисто българско творчество, смятам, че предвид изискванията му към застрахователите, ще стане ясно кои ще останат на пазара. Аз не зная точния брой на застрахователите, а и едва ли някой го знае, но не е изключено някои застрахователи, регистрирани по други съображения, да не са в състояние да отговорят именно на новите изисквания на закона и да получат лиценз за по-нататъшната си работа.

- Какво би направил Йордан Генчев, ако сега биха му дали правата на надзорник?

- Най-простото – бих приложил закона така, както е написан. Само че трябва да се има предвид, че към закона трябва да излязат и правилници, които не са написани. Докато бях в ДЗИ, надявайки се, че законът ще излезе едва ли не утре, бях уредил квалифицирана помощ по линия на програмата „Фар” със съдействието на Министерството на икономиката тогава, след това на Министерството на финансите, за организиране дейността на надзора, включително и за изработване на тези правилници и наредби, без които този закон не може да функционира.

- Господата говориха, говориха, че другарите пращали по-рано необразовани, некомпетентни хора за дипломати и обещаха, че те ще пращат само професионалисти, но… Вижда се, че именно господата чрез президента изпратиха досега за наши посланици хора, които съвсем не са от кариерата. Има ли подобно нещо в застраховането след създаването на нови дружества? Става дума за кадрите.

- За дружествата, които познавам, мнението ми е твърдо, че те имат квалифицирани кадри и знаят какво правят. Те са отишли там от ДЗИ или „Булстрад”. Но не зная така ли е с всички застрахователи в новите дружества.

- Какво трябва да притежават кадрите сега, в новите пазарни условия?

- Съгласно изискванията на проектозакона трябва да имат професионален опит и добра квалификация в областта на застраховането; да са с търговски нюх, към пазара. Трябва да имат още свобода за творчество в работата си, задължително познания по и връзки с презастраховането, тъй като без презастраховане, особено за новосъздадена компания, е просто авантюристично да се работи. И трябва да са работохолици.

- Задава се, настанява се и ще се установи у нас чуждият ви колега от света, не само от Европа. Какви чувства изпитвате при представата си за тяхното присъствие?

- В проектозакона е предвидено, че чужди застрахователи не могат да работят в България другояче освен чрез клон, а клон ще могат да открият в България най-рано пет години (поне така е предвидено в проекта) след влизането в сила на закона за застраховането. Това е направено с оглед на защита на български пазар, за да не се стигне до смешното и трагично положение, което се получи в Унгария. Там при денационализацията, ако можем така да се изразим, не остана нито едно местно застрахователно дружество. Всички бяха изкупени от чужденци. Едва сега едно-единствено дружество е унгарско, и то не изцяло. Но в България според мен това е изключено.

- Би ли открехнал тъй или иначе някой врати за промъкването им на нашия пазар?

- Такава възможност просто няма. Бих искал да кажа, че по принцип присъствието на чужди застрахователи на нашия пазар не трябва да разглеждаме като трагедия или опасност за нас. Те могат да бъдат от полза, защото при тях винаги е било пазар, и те ще донесат всичкия си опито тук. За съжаление в сравнение с българските застрахователи, те са икономически силни и ако дойдат утре, те са застрашени. Затова именно е предвиден този петгодишен период в проектозакона, който вярвам, че ще остане и в закона. Освен това те ще внасят капитали и България ще има ползата, че чуждите застрахователи няма само да извличат, а и ще внесат нещо. Това нещо е минималният задължителен капитал при случай на основаване на дружеството. Докато за клон такъв капитал не се изисква.

- Кое в цялостната нова практика на застраховането би ядосало застрахователя Йордан Генчев?

- Ядосвало ме е, ядосва ме и ще ме ядосва това, че се забавя приемането на закона.

- Кои са призивните ви думи към всички ваши колеги в България за доброто на застрахователното дело?

- Нека всички да работим за изграждането на един цивилизован, нормален застрахователен пазар и с това да допринесем за въздигането на България!

Разговора проведе

Петър Андасаров