Си­ме­он Си­ме­о­нов, зам.-пред­се­да­тел на Зас­т­ра­хо­ва­тел­но и пре­зас­т­ра­хо­ва­тел­но ак­ци­о­нер­но дру­жес­т­во “Со­фия-Инс”

"Зас­т­ра­хо­ва­не­то не е прос­та ра­бо­та, а пре­зас­т­ра­хо­ва­не­то още по-мал­ко" бр. 5/22/ от 15.03.1995 г.

- Вие сте един от най-популярните сред своите колеги. Имате ли самочувствие на човек, който се е изградил в тази професия?

- Когато се говори за самочувствие, трябва да се има предвид как човек се чувства в работата си, дали е уверен и сигурен в това, което върши. Дали хората, с които работи, считат, че е полезен за работата. В този смисъл считам, че имам самочувствие, без да го афиширам, тъй като имам доста години зад гърба си. Целият ми трудов живот минава изцяло в застраховането, с едно много малко отклонение в производството като плановик в Завода за електронни и преобразователни елементи. Имам малко сложна история. Започнах в ДЗИ...

- Всъщност говорите за началото на дейността си като застраховател. Моля ви да проследите пътя си.

- Бих искал да се върна малко назад и да приветствам тази инициатива на вестника да има такава портретна страница за представяне на хора, които са работили по-дълго в застраховането и са с принос в развитието му. Те споделят своя опит с младите кадри, които навлизат в тази област особено след създаването на частните дружества. Някои от тях смятат, че тази работа е съвсем лека, но и те ще се научат, като разберат същността й. В този момент се получава един кадрови вакуум, който запълва пък опита на по-старите кадри като мен.

- Сега за пътя, за началото и за продължението му в областта на застраховането, ако обичате?

- Роден съм в с. Оряховица, Плевенско. Веднага след Плевенския икономически техникум бях приет в Свищовския институт “Д. А. Ценов”, специалност “Застрахователно дело”. Завърших през 1961 година и с още двама колеги бяхме разпределени в София. Започнах като участъков инспектор на Първа инспекция в Софийски градски клон на ДЗИ. Винаги ще помня моя пръв патрон Нако Минчев, старши инспектор на същата инспекция. Един знаещ човек, една изключително колоритна личност. Работех в колектив от над 40 деятели, с които ежедневно бях в движение - по заводи, предприятия. Един много полезен етап от моето развитие. След 11 месеца бях изтеглен в Централно управление на ДЗИ в “Лично застраховане” при тогавашния ми шеф Димитър Петков. Там работих пет-шест години като старши инспектор и пак пътувах много, успях да обиколя цяла България. От срещите си с хората разбрах, че с тях трябва да се работи внимателно, че е необходим подход в общуването.

Дойде време да се женя и понеже пътуванията бяха много, реших, че за да задържа приятелка и да се оженя, трябва да напусна. Напуснах ДЗИ и отидох в този завод, за който вече споменах. Там престоях около една година, ожених се и спокойно работих. Докато един ден ме намери покойния Пенчо Пишманов, едно голямо име в застраховането. И ме “принуди” да напусна завода, да премина в “Тракия” - току-що сформираната компания на икономическата групировка. В нея постъпих през юни 1969 година. Те бяха само седем души, с изпълняващ директор Симеон Дървингов. Но само след два месеца обявиха, че групировката се закрива, значи престава да съществува и “Тракия”. Аз останах последният мохикан, за да приключим, и се проявих като счетоводител. Направих баланса и на 31 декември започнах да си търся работа. Бяха ми обещали да започна в “Булстрад”, което се оказа илюзия. Искаха ме обратно в ДЗИ по разпределение отгоре. Казах им, че такова назначение не мога да приема, и останах за известно време безработен. На 10 януари 1970 година станах първият служител, когото назначи новият директор на “Булстрад” г-н Георги Абаджиев, човек с невероятен ръководен талант, с когото ме свързват скъпи спомени в съвместната работа. От този ден съм изцяло в презастраховането. А презастраховането е такава дълбока материя, че наученото теоретически в Свищов беше съвсем бедно. То е такова дълбоко море, че с четене и слушане на лекции не се научава. И аз съм доволен, че ето вече 24-25 години се занимавам само с презастраховане, като за няколко месеца бях специалист, след това главен специалист през периода 1970-1974 година. През 1974 година, след като Йордан Генчев замина за Лондон като директор на смесеното българо-английско дружество, станах началник на отдел, по-късно директор на презастраховането. А след шест години заминах за Лондон, за да сменя г-н Генчев като директор на Юриопън Рйншурънс Броукърс.

В Лондон се сблъсках с един нов свят, сам сред 40 англичани, пред които трябваше да защитавам професията си като брокер. Мисля, че съм първият българин, лицензиран брокер, а след мен лиценз получи и г-н Лука Доков.

В България се върнах обратно в края на ноември 1985 година и трябваше да кандидатствам отново за мястото си, тъй като се бяха попроменили законите и докато бях в Лондон, мястото ми не се пазеше. Спомням си, че г-н Абаджиев с усмивка ми каза: "Симо, трябва да кандидатстваш по общия ред". Обявен бе конкурс за директор по презастраховането, на който се явих и аз. Написах 15-20 страници концепция за развитието му на изпита и спечелих конкурса. И пак бях назначен през декември 1985 година, а след две години бях преназначен за заместник-председател на "Булстрад". Това съвпадна с преминаването на г-н Абаджиев като председател на ДЗИ. А на негово място дойде г-н Симеон Дървингов, с когото бяхме работили в "Тракия". И така до 1991 година. Имаше и хубави моменти, но и конфликтни ситуации, които ме принудиха да напусна. Не бях съгласен с методите на управление на компанията. Не споделих едно важно управленческо решение на борда, напротив - имах абсолютно отрицателно отношение. Ставаше въпрос как да се развива "Булстрад" - със собствена или с чужда мрежа. Аз поддържах тезата за собствена мрежа.

През април 1991 година имах свежо предложение от мои колеги като г-жа Жанин Гечовска, която беше преминала от "Булстрад" в "MIC". Ние го създадохме тогава, реализирайки идеята за едно специализирано моторно предприятие застрахователно, което да поеме функциите, изпълнявани и от "Булстрад", и от ДЗИ. Така г-жа Гечовска като зам.-шеф на "MIC" напусна през 1991 година и заедно с г-н Константин Миланов ми предложиха да участвам в създаването на нова частна застрахователна компания, която нямаше още и име. В тази ситуация си давах сметка, че в новата обстановка частния бизнес има просперитет и реших да бъда с първите лястовички, а не с тези на опашката. Дотогава беше регистрирано само дружество "България", от което имах оферта. Дадох си съгласието на г-жа Гечовска и след около месец си подадох оставката от "Булстрад". Беше около 25 май, напуснах, около месец и половина почивах, време, през което получих още оферти. Но аз бях решил вече за "София-инс", което име предложи в последния момент при регистрирането г-жа Гечовска на 19 юни 1991 година.

Тъй като имахме доста опит, решихме да тръгнем от старата истина, че застраховането не е проста работа, а презастраховането още по-малко. И решихме - ние няма да издадем нито една полица застрахователна, преди да сме си изпипали работата, преди да сме убедени, че продуктът, който предлагаме, е добър, че е финансово стабилен и най-важното, че е презастрахователно обезпечен. На работа дойдоха Атанас Попов и Юлия Спасова, които бяха много изтъкнати специалисти на "Булстрад" по каргото, станахме пет души, един хубав екип.

- Кой е големият, основният извод от дългогодишната практика на застрахователя Симеон Симеонов?

- Всеки, който работи в областта на застраховането, трябва да е убеден, че работи с широка публика, която му вярва. Към клиентите трябва да се подхожда с много голямо внимание, тяхното доверие трябва да е подплатено с професионализъм и с отлични гаранции. Клиентите трябва да виждат зад табелата на дадена компания хора, които няма да ги излъжат, на които могат да вярват.

- А културата на обслужването?

- Ние предлагаме една от най-интересните услуги - застрахователната, при която хората си дават парите и разчитат на нещо в бъдещето. По-добре да не им се случва нищо лошо, но те дават парите и очакват една услуга, която е заложена именно в бъдещето. Ако на това доверие не се отговори адекватно, с висока култура при обслужването и с професионализъм, това не е застраховане. При положение че у нас вече има над 60 застрахователни дружества.

- Нормално ли е това според вас?

- Не. То е нормално като всяко едно формиращо се общество, като една химическа реакция - сложиш компонентите и започва бълбукането, създава се кипеж, после нещата се уталожват. Сега има един законов вакуум в нашата държава. Първоначалните изисквания на законите за първоначален капитал от 10 милиона беше хубаво нещо, но впоследствие настъпи промяна в тълкованието и някои застрахователни формации се регистрираха с един милион лева. При наличието на инфлация, която изяде десет пъти стойността на тези гаранции. Можете ли да си представите с един милион лева, тоест с 15 000 долара, да регистрираш застрахователна компания и с тях да гарантираш милиони. Това е единият момент, вторият е - на доверието на хората да се отговаря с доверие.

- Смятате ли, че с приемането на проектозакона някои от дружествата няма да устискат?

- Положително. Може би финансово някои ще устоят, най-малкото ще се консолидират и ще съберат необходимия капитал. Но в този закон има три основни изисквания, аз участвах в неговото разработване. Ако имаме един действителен надзор, този закон ще постави пазара на мястото му. Те са: първо, изисквания за един минимален капитал, който, предполагам ще бъде около сто милиона лева, тоест милион и половина долара. Това е вече една добра гаранция. Макар че и тя не е достатъчна. На второ място - са професионалните изисквания, става дума за квалификационни изисквания към управлението. Ръководните хора трябва да отговарят на определени професионални изисквания. И третото е - презастрахователна програма. Отбелязвайки го на последно място, не значи, че е по-маловажно, а бих казал, че е - 1 за една новосформираща се застрахователна компания. Този, който се застрахова в компания, която няма презастрахователна програма, си носи риска сам. Още първата полица може да се окаже със загуба.

- А ролята на надзора?

- Надзорът ще има няколко функции. Още не е изготвен правилникът. На първо място в общи линии надзорът ще има лицензионни и надзорни функции, той ще лицензира компаниите. При създаването на всяко дружество надзорът трябва да преглежда професионалните изисквания и презастрахователната програма, за да се убеди, че тези хора са квалифицирани и че имат презастрахователни гаранции. Тоест - поемайки огромни рискове, те не са единствените, които ще ги посрещнат, а зад тях има презастрахователи, които, ако застрахователят има да изплаща голяма щета, няма да плаща сам, а ще разчита и на партньори в чужбина. Без надзора няма да може и той е онова хубаво нещо, което най-после трябва да дойде. Той ще постави ред на пазара.

- А този пазар днес какъв е?

- Хаотичен, с една дума - хаотичен.

- А как бихте характеризирали конкуренцията?

- Не бих приел впечатлението и мнението, които се споделят - че конкуренцията е лоялна. Дори не искам да си позволя да употребя по-остри думи. Жалкото е, че на пазара сме все колеги, които сме работили заедно. А в разговори с клиенти, които не вярвам да ме лъжат, те ни споделят случаи на неприличен подход от страна на застрахователи. Има опити за злепоставяне в неблагоприятна светлина.

- Ще стане ли друга конкуренцията със закона и надзора?

- Ще стане, разбира се. Тъй като има ли нелоялни действия при наличието на закон, вярвам, че надзорът ще има право да налага санкции. Когато се установи, че една компания злепоставя друга, той ще се намеси и ще наказва. В проектозакона това не е залегнало, но в развитието на законодателната система по-нататък, се надявам, че една застрахователна компания ще бъде съдена, ако си служи с нелоялни действия.

- Тук е мястото да ви запитам и за ролята на Асоциацията на българските застрахователи. Как я виждате?

- Виждам я като един клуб на доброжелатели. Това да бъде място, където, като се съберем, да станем по-добри в отношенията си. Тя няма да има административни функции, а може да действа от общо наше име, организиране на срещи и разговори по общи проблеми, полагане на грижи за интересите на застрахователите, да събира информация за общо ползване, да провежда срещи за квалификации, симпозиуми и т.н. Неща, които са полезни.

- Вашето отношение към чуждите застрахователи у нас? Какво трябва да стане и какво ще се случи, когато се настанят трайно на нашия пазар?

- Това не можем да избегнем, колкото и да ни е неприятно, защото никой не обича в къщата му да дойде още един, който да бъде хранен на трапезата му. Но ние живеем в една интегрираща се Европа и тези неща не могат да се избегнат. Въпросът е да ги забавим малко, за да може България да преодолее собствените си проблеми в застраховането, да се консолидира вътрешният пазар и да се излезе от хаоса. Така да се оформят няколко поне по-силни застрахователни компании и тогава господата вече да заповядат. Затова и в проектозакона вкарахме това задържане, този мораториум, за пет години, през които да се развиват и да укрепват нашите дружества и компании. Излезе ли законът, той ще внесе ред. До една година ще се изпълняват всички изисквания от страна на тези, които вече са в бизнеса, а новите няма да могат да излязат на пазара, ако не отговарят на тях. След още две-три години, през което време дружествата ще са израснали и укрепнали, ще са се консолидирали на пазара, чужденците да заповядат. Защото България трябва да търси и постига интегриране със западния свят. А това не можем да постигнем с протекционизъм.

- Ще имаме ли полза от настаняването им на пазара ни, или ще ни поограбят?

- Някои страни проявяват мерак да се продават, както се случи с Унгария. И знаете какво стана - заробиха ги в застрахователното дело. Ние, българите, имаме по-силни националистични чувства, по-склонни сме да си запазим своето. Аз бих дал едно добро бъдеще на взаимноосигурителните форми. Те са имали много силно развитие преди 9 септември 1944 година. Трябва да възродим тази традиция, на нея да се помогне и по законов път. Става дума за нашата си, българската дейност. Що се отнася до чуждите застрахователи, и аз смятах, че като дойдат тук, ще ни унищожат. Като споделих това, макар и по-деликатно, с представител на една много голяма компания “Америкън Интернешънъл груп”, той се засмя и ми каза: “Вижте какво, г-н Симеонов, не си мислете, че ние чужденците сме се наредили на границата ви като състезатели и чакаме да вдигнете бариерата и ще се нахвърлим на вашия пазар. Това ще стане след много проучвания, след задълбочени анализи, тоест това няма да е един процес, по време на който ще нахълтаме и ще унищожим българското застраховане.

- Все пак вашите очаквания?

- Първо ще дойдат австрийците, те впрочем вече присъстват чрез подставени лица, и ще са първите, защото имат и исторически корени у нас.

- Ще спечелим ли от това?

- Може би.

- А какво ще изгубим?

- Ще спечелим, ако не се изпорти нещо в закона и се позволи те да изнасят премийния приход. Трябва да им се разреши да изнася само печалбите си. Ще има режим на инвестиране на средствата, а той, както е предвидено в проектозакона, няма да позволява много парите да отиват навън. Те трябва да се въртят тук, за да има държавата ни полза. В края на годината печалбата по общия ред и по Търговския закон ще се разпределя и ползва. Защото - ако позволим чужденците да дойдат и да пълнят торбите си, с които да изнасят капитали, това ще е катастрофа за България. Всичко зависи от нас - дали ще бъдем достатъчно умни, за да си гледаме интереса. Ако искат чуждите застрахователи да работят, нека заповядат, но при равнопоставени условия с българските си колеги!

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
orange_li
"Застрахователно право "
Велеслав Гаврийски,
orange_li
"Книга за парите"
Методи Христов Станимир Христов, 2002