Пламен Хинков: Аз съм човек, удовлетворен от своята работа

– С какво чувство изпратихте старата 2007 г. и как посрещнахте новата 2008 година?

- Безспорно 2007 г. беше една успешна година както в развитието на компаниите от групата на Дженерали България така и в личен план. Най-важното, което постигнахме през тази година, беше пълното интегриране на ежедневните бизнеспроцеси в „Дженерали България” с изискванията на групата Generali. Ние успяхме в един сравнително кратък период да синхронизираме основните дейности както във сферата на финансово-счетоводната отчетност, така и всички останали процеси с високите стандарти наложени от групата Generali. Новата 2008г. посрещаме с едно ново голямо предизвикателство  - успешното стартиране на дейността на новата Joint-venture структура създадена от Assicurazioni Generali и PPF Holding. Като част от Generali PPF Holding ние си поставяме нови по-високи цели както по отношение на увеличаване на пазарния дял, така и за повишаване на ефективността на нашата дейност, гарантираща по-висока добавена стойност за нашите акционери.

-   Ще  ви помоля най-напред  да се представите на нашите читатели, като проследите накратко житейския и професионалния си път.

- Завърших Техническия университет в гр.София през 1989 г. и веднага след това започнах работа като научен сътрудник в катедра „Електронна техника” на същия университет по специалността “Автоматизация на инженерния труд“. През 1991 г. бях избран за асистент по научната специалност “Теория на електронните схеми“, а през 1992 г. и за старши асистент по същата специалност. Работата в университета през този период беше изключително интересна за мен, но настъпилите промени в икономическата среда и намаляването на средствата, които държавата отделяше за развитието на висшето образование, се отразиха крайно негативно върху научноизследователската дейност в университета. Постепенно всички научни разработки и проекти през този период бяха замразени и единствената дейност на колегите в университета беше концентрирана само в преподавателска работа. Тази сериозна промяна накара голяма част от научно-преподавателския състав, особено по-младите колеги, да потърсим алтернативни посоки за развитие, в които да реализираме успешно натрупаните знания и опит от работата в Техническия университет. В началото на 1993 г. започнах работа в ЗК Орел като програмист именно с идеята да мога да реализирам на практика придобитите знания в сферата на информационните технологии. През 1995г. бях назначен за главен актюер в животозастрахователната компания на тогава съществуващия  „Орел-Г-Холдинг” АД. От тогава до днес професионалният ми път е свързан с компаниите от групата на „Дженерали България” и най-вече с „Дженерали Животозастраховане”, по-рано работеща под името ЖЗК „Феникс”. Последователно съм заемал длъжностите директор на Дирекция “Актюери и застрахователни продукти”, направелние “Продажби”, а от март 2004 г. и изпълнителен директор на „Дженерали Животозастраховане” АД. От 2002 г. съм член на СД на „Дженерали Животозастраховане” (тогава ЗК Орел Живот). От м. октомври 2006 г. съм избран за член на Управителния съвет на Дженерали България Холдинг.

- А как попаднахте в застраховането – случайно или то е било предопределено от съдбата ви?

- Както вече казах, моето навлизане в застраховането беше по-скоро случайност отколкото някаква предопределеност. Търсейки в края на 1992 г. среда в която да приложа наученото в университета, естествено беше да се насоча в сфери, в които имаше условия за внедряването на съвременни информационни технологии. В онези години единствените сфери на икономическа дейност, в които се обръщаше сериозно внимание на внедряването на нови информационни технологии и се правеха необходимите инвестиции в тази посока, бяха компаниите от финансовата сфера – банки и застрахователни дружества. Получих предложение от новоназначения ръководител на Дирекция Информационни технологии в ЗК „Орел” АД да се включа в новосформиращия се екип, който да проектира, разработи и внедри нови информационни системи за нуждите на застрахователните  компании в „Орел-Г-Холдинг”. Така че развитието ми в сферата на застраховането започна с работа в една от обслужващите дейности на този бизнес, а именно информационните технологии. Разработвайки първата информацинна система за нуждите на животозастрахователната компания, постепенно навлязох в детайлите на животозастраховането като теория и практика и постепенно акцентът в дейността ми се прехвърли от технологичното развитие, като обслужващо бизнеса, към  същината на самата застрахователна дейност.

– Вие сте известен сред застрахователните среди. Доста години продължавате да работите в животозастраховането на „Орел-Г-Холдинг” („Дженерали България Холдинг”).  Как се чувствате на  застрахователния пазар?

- Естествено, след 15 години присъствие на пазара мога да имам самочувствието на човек, който със своите действия е допринесъл за навлизането на съвременните стандарти в застрахователната дейност. Работата ми през тези години в различни нива и сфери на застрахователната дейност ми помогна да навляза в детайлите на всеки един от бизнеспроцесите, свързани със застраховането. Това ми помага при решаването на всеки един проблем в ежедневието да мога да взема предвид и ефектите, които това решение би имало върху всички посоки на бизнеса. 

- Вие имате сериозни наблюдения за застраховането в България. Затова ще ви помоля да споделите развива ли се според вас животозастраховането, така че пирамидата полека лека да започне да се обръща. Нали  на всички е известно, че по света животозастраховането доминира над общото застраховане.

- Развитието на животозастраховането е много по-силно свързано с повишаването на жизненото равнище на населението в сравнение с общото застраховане. Няма пример за страна с ниски доходи на населението, където да има развито животозастраховане. Безспорно тласък на развитието на животозастраховането може да даде само нарастването на доходите на населението и възможността на хората да заделят по-високи суми за дългосрочни спестявания. В същото време е наложително животозастрахователните компании да променят акцента в своите послания към клиентите, като обърнат внимание на застрахователния и инвестиционния елемент в застраховките “Живот”, а не толкова върху конюнктурните данъчни ползи. 

-  България навърши една година, откакто е член на Европейски съюз. С какво спечели застраховането у нас от това членство?

- Смятам, че самото присъединяване не оказа директно въздействие върху развитието на застрахователния пазар в България. Сами виждате, че огромен брой компании и брокери, получили лиценз на територията на ЕС, са заявили в КФН желание да започнат работа на територията на България в съответствие със свободата на предоставяне на услуги.  В същото време се вижда, че на практика няма нито една компания, която да е започнала работа било като директен застраховател или застрахователен посредник. Аз смятам,    че много по-голямо въздействие върху пазара оказа навлизането в последните две години на големи интернационални финансови групи, като Generali, Uniqa, KBC, VIG, които въведоха съвременните европейски практики по отношение на управление на застрахователния бизнес.

– Кое е вашето кредо в застраховането?

- За мен основното,  на което се гради застрахователния бизнес, е доверието. В тази посока целта на всички служители и посредници, свързани с „Дженерали България”, е да изграждат със своите ежедневни действия доверие на нашите клиенти на нашите партньори към марката Generali .

- Кой е най-големият успех в досегашния ви застрахователен живот?

- Аз смятам, че човек трябва да обръща внимание на своите дребни ежедневни успехи, а не да се концентрира върху големи успехи. Привърженик съм на принципа, че е по-добре да реализираме ежедневни малки победи, които да ни водят към постигане на големите цели, отколкото да се стремим да реализираме еднократни големи успехи. В този ред на мисли, може би моят голям успех предстои,  но аз си го представям по-скоро като резултат от едно постепенно натрупване,  отколкото на еднократно събитие.

- А кое е най-голямото ви разочарование?

- Не бих казал, че досега съм изпитвал големи разочарования, свързани с моята дейност в застраховането. По-скоро съм изпитвал неудовлетворение от бавната промяна в мисленето не само на голяма част от потенциалните клиенти на животозастраховането, но и на част от хората, които са свързани професионално със застраховането. В момента смятам, че една от големите слабости на застрахователния пазар е липсата на адекватно отношение към застраховането като един сериозен дългосрочен финансов бизнес, почиващ на общоприети принципи и практики, а не средство за реализиране на краткосрочни цели, базирано на принципа: „Да съберем парите пък после ще видим”.

– Кое е най-сладкото и кое най-горчивото във вашата работа?

- Естествено, удовлетворение на всеки един човек носят резултатите от неговата дейност. Най-голямо удовлетворение изпитвам при реализирането на всеки един проект, в резултат на който се достигат реални позитивни промени в качеството и количеството на работата на компанията.

Ако има нещо, което ми тежи в ежедневната работа, това е невъзможността да се приключат всички текущи дейности в рамките на нормалния работен ден. Това налага много често да отделям голяма част от свободното време за довършване на тези дейности, което, естествено, става за сметка на времето, което отделям за моето семейство. 

–  Какво е вашето отношение към стартиралия вече Обезпечителен фонд?

- Според мен идеята за Обезпечителен фонд е добра, но в момента начинът, по-който е структурирано финансирането на фонда, прехвърля преди всичко тежестта на големите компании, притежаващи сериозни гаранции за своите клиенти и които по ред причини са много по-малко изложени на риск от неплатежоспособност. В същото време малките компании, които използват и далече по-рискови методи на действия и са изложени в много по-голяма степен на риск, внасят далеч по-малка вноска в този фонд. Казано по-друг начин най-вероятно големите компании, използващи добри практики за управление на риска, следва да покрият необмисленото поведение на малки компании, които не обръщат достатъчно внимание на този процес и са с ниска степен на капиталова адекватност. Надявам се, че с изработването на новата директива SOLVENCY II и прилагането й във всички страни на ЕС (най-вероятно това ще стане от 2012 година) необходимостта от този фонд, гаранция за клиентите на застрахователните компании, ще отпадне, тъй като регулаторната рамка ще наложи някаква форма на консолидация и създаване на достатъчно механизми за ранно предупреждение и въздействие върху компаниите с влошени финансови  показатели.

- Как определяте ролята на Асоциацията на българските застрахователи за развитието на застрахователния пазар у нас?

- Асоциацията на българските застрахователи е един много важен орган, който обединява интересите на застрахователните компании и представлява бизнеса пред съответните държавни органи. Смятам, че има какво да се желае още по отношение на по-добрата ефективност в нейната работа, но нека не забравяме, че това зависи и от волята на всички членове на асоциацията да заемат активна позиция при дискутиране на съществуващите проблеми и най-важното - действия на  всички компании в посока на повишване имиджа на застрахователния бизнеса защото асоциацията не може да помогне на бизнеса така, както бизнесът може да си помогне сам.

- На какво ви научи професията на застрахователя, какво значи за вас добър, перфектен застраховател и как си представяте идеалния брокер?

- Ако трябва да отговоря с една дума, застраховането ме научи на предвидливост, да оценявам всяко едно действие днес от гледна точка на неговите резултати в бъдеще. За мен добрият застраховател е преди всичко компетентният застраховател, този, който може да обясни не само характеристиките на един продукт, а и защо те трябва да изглеждат така. Както се казва в една сентенция, винаги ще има работа за тези които знаят как се прави едно нещо, и те ще бъдат ръководени от хората, които знаят защо се прави това.

По отношение на застрахователните брокери моята мечта е да излязат от манталитета на добре платени застрахователни агенти и да се превърнат в едни наистина компетентни съветници на своите клиенти, като най-напред успеят да им обяснят факта, че цената не винаги е определящата в застраховането и най-вече, че по-евтината застраховка след време се оказва много по-скъпа.  

-  Кой е за вас най-важният урок в застраховането?

- Никога не се поддавай на инерцията на пазара. Много колеги от бранша, виждайки, че могат да изпуснат даден клиент, са склонни на неразумни действия само и само да задържат този клиент. Както казва Уорън Бъфет изисква се много силен характер за да откажеш бизнес за милиони, когато виждаш че цената на която можеш да го придобиеш, е далеч по-ниска достатъчната застрахователна премия. Или първото, което трябва да научи един мениджър в застрахователна компания, е да може да казва „не”. Именно способността да устоиш на моментната слава за сметка на дългосрочната финансова стабилност е за мен най-важният урок, който трябва да научи всеки един застраховател .

–  Застрахователи, на които дължите уроци или урок в застраховането?

- Много са хората, които през тези 15 години са ми помогнали да навляза в детайлите на застрахователната дейност. Първите ми стъпки в застраховането бяха подкрепени от водещи специалисти в онези години, работещи в ЗК „Орел” АД, като Виолета Петкова и Божидар Димитров. Основните уроци в областта на актюерството получих от доц. Йото Йотов и г-жа Надежда Вънтова. Много за животозастрахователната практика съм научил от г-н Иван Манолов, който за съжаление вече не е между нас.

- А имате ли приятели между застрахователите и брокерите?

- Разбира се. Няма как професионалните контакти с колеги от застрахователния бизнес да не прераснат и в приятелства. Независимо от съществуващата среда на конкуренция между отделните  компании нормалните човешки взаимооотношения винаги са излизали на преден план. В края на краищата контактите в неформална среда обогатяват всеки един от нас, а обмяната на идеи и опит има своята значимост.

– Ако направите равносметка на извървения път дотук, какво бихте казали за себе си: „Удовлетворен съм”, „Не съм удовлетворен”, „Аз съм щастлив човек” или „На прага съм на щастието”? Коя фраза най-ви приляга?

- Аз смятам, че щастието е процес, а не статукво. Според мен човек би следвало да се чувства щастлив, ако е постигнал всички свои цели и няма нови предизвикателства пред себе си. Реализирайки една своя цел. Би трябвало да се чувстваме удовлетворени от това, но в същото време изправени пред нови предизвикателства. От тази гледна точка аз се оценявам по-скоро като човек, удовлетворен от своята работа

- Какво е очакването ви за вече европеизирания български застрахователен пазар и за мястото на „Дженерали Животозастраховане”?

- Надявам се, че застраховането в България все повече ще се доближава до стандартите в развитите страни и застрахователният бизнес ще заеме достойно място в разитието на икономиката. В тази връзка искрено вярвам, че „Дженерали Животозастраховане” АД ще бъде една от компаниите, които със своите действия ще подпомогне за по-бързото извършване на качествени промени на българския застрахователен пазар. Традициите, които има компанията като първата частна животозастрахователна компания, и 176-годишния опит на групата Generali са онези достатъчни предпоставки да бъдем сред водещите компании на българския пазар не само като финансови показатели, а преди всичко като качество на предоставяната услуга и професионално отношение към бизнеса.

– Имате ли достатъчно време за себе си, за своя личен живот и за семейството ви?

- Както вече споменах, в последните години ежедневната работа оставя много малко време за моето семейство. Едни от най-хубавите моменти са когато успея да отделя няколко дни, за да посетим някой интересен кът от нашата красива страна. Иска ми се да вярвам, че в следващите една-две години много от днешните проекти ще бъдат завършени успешно, което ще доведе до по-ефективното функциониране на компаниите от групата на „Дженерали  България” и намаляване на необходимостта мениджърският екип да бъде ангажиран в по-малко значимите бизнеспроцеси.      

– И накрая, какво ще пожелаете на себе си, на екипа, който ръководите, и на колегите си от застраховането?

- На всички колеги желая преди всичко здраве и успехи в професионалното им развитие. Нека не забравят, че марката „Generali” освен източник на самочувствие е преди всичко отговорност и предизвикателство за това да бъдат сред най-добрите професионалисти в този труден, но изключително интересен бизнес, какъвто е застраховането. Наистина в последните две години динамиката в нашата дейност нарасна значително, но това е единственият начин да достигнем високите цели, които сме си поставили.

Разговора проведе

Петър Андасаров