Атанас Табов, президент на ЗПАД “България”

“За мен най-важен принцип в застраховането е: доверие между клиента и застрахователя и лоялна конкуренция на пазара.”

_ И вие не сте изключение - кадрите, които участваха при основаването на първите частни застрахователни дружества и компании, дойдоха от ДЗИ и “Булстрад”. Така ли е?

_ Да. Известно е, че дружество “България” бе създадено от кадри на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество “Булстрад”, като идеята беше моя. Тя възникна през ноември 1990 година, когато екип от пет души напуснахме “Булстрад”: г-н Димитър Желев, г-н Стоян Христов, г-жа Таня Чонкова и г-н Михаил Антонов. В новите икономически условия решихме да създадем една наистина модерна застрахователна компания, да внедрим някои неща от международното ноу-хау в застраховането, да разчупим българския застрахователен пазар, тъй като дотогава съществуваха само двете институции - ДЗИ и “Булстрад”.

_ Моля ви, преди да разкажете повечко за “България”, да се спрете на някои подробности от своята житейска и професионална биография.

_ Роден съм през 1952 година в гр. Перущица, завърших Образцов техникум по електротехника в гр. Пловдив. През 1972 година влязох в казармата, а през 1974 година бях приет за студент във Висшия икономически институт “Карл Маркс”, специалност “Икономика и организация на транспорта”. Първото ми работно място беше във Външнотърговското предприятие “Лесоимпекс” след завършването на института през 1979 година. Там работих близо две години, а после заминах за Либия като икономист и отговарях по транспортно-застрахователни и митнически въпроси на компанията “Булгаргеомин”. Седалището ми беше гр. Триполи, а работата ми продължи четири години.

_ Това ли беше началото на застрахователната ви дейност?

_ Не бих казал. Занимавах се със застраховане, но от обратната страна - като клиент, изпращач и получател на стоките, които бяха застраховани по време на транспорта. Това бе по-скоро началото на трудовата ми дейност, преди да започна в областта на застрахователното дело.

_ Как и кога стана това, г-н Табов?

_ След като се върнах от чужбина, благодарение на опита, който бях придобил, ръководството на “Булстрад” в лицето на г-н Георги Абаджиев и покойния г-н Илия Танчев, директор на дирекция “Моторни и превозни средства”, и ми предложиха да постъпя при тях на работа. Поверени ми бяха строително-монтажните застраховки. Това бе през 1986 година, 13 януари. На тази застраховка бяха положени условията и имаше известно развитие от г-н Добрин Георгиев. Аз имах задачата да я разработим и разширим обхвата й под ръководството на г-н Костадин Миланов, един чудесен специалист. Той ме прие под своето крило, за което и до днес съм му благодарен, помогна ми да проходя в тази трудна застрахователна дейност. Тоест цели шест години работих в отдел “Имуществено застраховане”. И както казах, в началото се занимавах с развитието на строително-монтажните застраховки на български организации, които строяха в чужбина, и чужди фирми, които изпълняваха обекти “на ключ” на територията на нашата страна. Впоследствие бях издигнат като главен специалист на същия отдел, когато г-н Миланов премина в дирекция “Презастраховане”. В “Булстрад” работих до 11 ноември 1990 година. Искам да отбележа и факта, че именно през “Булстрад” бях изпратен на специализация през 1988 година в Мюнхен, в най-голямата презастрахователна компания “Мюнхен Ре”.

Там бях всъщност на курс по технически рискове тъй наречения инженеринг курс, в това число и условието на пожарозастраховането. Специализацията беше по усъвършенстване, покритие и ценообразуване. През този период в рамките на един месец придобих съвсем друго отношение към застраховането, видях какво представлява застрахователната дейност в развитите западни страни. Върнах се някак си с понижено самочувствие като български застраховател и това ме амбицира в работата ми. През следващите две години у мен се роди желанието да се създаде нещо ново в дейността на дружество “Булстрад”. Започнахме да усъвършенстваме продуктите, да разширяваме застрахователните покрития, да внедряваме непознати неща: по-модерни, нестандартни в застраховането.

_ В това ли време успяхте да разшифровате думата “застраховане”. Впрочем успяхте ли?

_ Теоретичното определение на застраховането е търговия с рискове, тоест определена компания срещу поемане на определени рискове и платена съответна застрахователна премия носи определени отговорности и в съответствие с покритите рискове в сбъдване на застрахователните събития се изплащат застрахователни обезщетения.

_ Кое е идеалното състояние на застраховането?

_ За идеалното състояние на едно дружество най-важно е, първо, да бъде обезпечено с кадри, притежаващи професионални качества, второ, да има необходимите финансови средства, по-точно казано - необходима финансова стабилност, и на трето място, да извършва добро застрахователно обслужване. Да се знае, както се изразяваше един мой бивш ръководител, че клиентът е Бог и той е всичко за нас. Всеизвестно е, че един от показателите за успеха на дадена компания е броят на клиентите, а от друга страна важно е и финансовото състояние на самите клиенти. Те трябва да са платежоспособни, когато решат да си закупят съответната застраховка. А от друга страна, застрахователят трябва да е достатъчно стабилен финансово, при сбъдването на застрахователни събития да може да изплати полагащото му се обезщетение. В края на краищата клиентът търси от застрахователната компания закрила.

_ Да поговорим за “България”, майката-дружество. Върнали сте се с понижено настроение от Мюнхен, поработили сте с повишена амбиция, кога усетихте, че придобивате самочувствие?

_ Въпросът ви е твърде интересен, защото, когато петимата напуснахме “Булстрад”, бяхме с едничката гола идея. Останахме на улицата без сграда и без пари. Имахме само един голям младежки ентусиазъм. Обърнахме се към Първа частна банка с предложение да създадем съвместно едно застрахователно акционерно дружество от модерен тип. Искахме да създадем застрахователни продукти, които не съществуваха до тогавашния момент на българския пазар, и да задоволим потребителското търсене. Времето от ноември 1990 до 22 март 1991 година беше период за набиране на капитал и в порядъка на тези четири месеца събрахме 6 милиона лева. И така, в първия ден на пролетта - 22 март - получихме регистрация от Софийски градски съд за започване на застрахователна дейност. В началото получихме лиценз за външно застраховане, а след излизането на Търговския закон, през лятото на 1991 година, увеличихме капитала и се пререгистрирахме в съответствие с този закон, с която получихме и лиценз за вътрешно застраховане. Веднага след 22 март 1991 година, когато се регистрирахме, седнахме и си направихме план-сметка какво бихме получили до края на годината, като застрахователни приходи. Планувахме една цифра, която за нас беше доста висока, като имахме предвид несигурността, в която се намирахме през тази трудна 1991 година. За девет месеца планирахме 400 000 лева приходи, и то с много голям резерв. Но когато в края на същата година направихме първия баланс за деветмесечието, видяхме, че имаме приходи от 12 милиона лева. Това още повече повдигна младежкия ни ентусиазъм, даде ни сила, от която се роди и самочувствието ни, от една страна, а от друга - радостта от доверието, оказано ни от клиентите. А всичко това промени отношението ни към застраховането през цялата 1992 година. Почувствахме се финансово по-стабилни, разширихме работната територия, взехме повече помещения, назначихме още наши колеги на работа. Общо преобладаваха кадри от “Булстрад” в оформящия се състав на дружеството. А екипът през 1992 година беше от около 15 души. Впоследствие ни повярваха и хора от ДЗИ, независимо че бяха по-възрастни, приеха нашия младежки ентусиазъм и заработихме всички заедно.

_ А днешното ви самочувствие на какво главно се базира?

_ Измина и четвъртата година от създаването на дружеството. През това време то наложи категорично името си “България”, укрепна финансово и успя да създаде необходимите технически фондове. Особено през последната година работехме в изключително тежка обстановка на политическа нестабилност, която все още продължава, както и на честите смени на правителствените кабинети. Това допринесе за неблагоприятното развитие на икономиката като цяло. Особено значение играеха и инфлационните процеси, несигурността на валутния пазар, нарасналата престъпност. Освен това все още липсва закон за застрахователната дейност. Много важно е, че няма надзорен съвет, който да контролира работата на застрахователните компании. Всичко това води до обща несигурност, нелоялна конкуренция, изключително занижаване на застрахователните премии под допустимия минимум.

Но това пак не угаси нашите амбиции, напротив - тези условия ни мобилизираха и дружеството успя да увеличи значително приходите си, като резултатите за 1994 година, изразяващи се в бруто премиен приход, позволиха на дружеството ни да се нареди непосредствено до ДЗИ и на първо място сред частните застрахователни компании. Приходите ни през миналата година в цифри възлизат на 1 милиард 568 милиона лева, от които като чисто застрахователни приходи изразяващи се в премии, е 1 милиард, 1 милион и 624 хиляди лева. Най-голям дял в този брутен приход се пада на застраховката на моторни превозни средства - 322 милиона лева, следват имуществени застраховки - 185 милиона, застраховки злополуки - 173 милиона и застраховки земеделски култури - 125 милиона лева. И няколко думи за изплатените обезщетения. За 1994 година те са нараснали в съответствие с увеличението на клиентската мрежа и с премийния приход на дружеството. В сравнение с 1993 година, когато изплатихме 104 милиона лева представляващо 25 процента от премийния приход, през 1994 година изплатихме 353 милиона лева, което е 35 на сто от брутопремийния приход. И да отбележа, че през 1994 година ние изплатихме най-голямата щета в историята на българското застраховане - на “Ален мак” - Пловдив, в размер на 67 милиона 590 хиляди лева.

_ Бих искал да кажа няколко думи за ликвидността и рентабилността на дружество “България”. За 1994 година коефициентът на общата ликвидност е 1.16, което означава, че задълженията по застраховането към клиенти, агенти, презастрахователи, щети, към бюджета и персонала са покрити от краткотрайните активи: вземания и налични средства.

Това означава, че срещу задължение единица ликвидност ние притежаваме 1.16. Тоест срещу сто единици стоят 116 единици ликвидност. За 1994 година приключваме с нето печалба 32 милиона 558 000 лева, която ще бъде предложена на общото събрание на акционерите за разпределение на дивиденти и увеличаване на капитала на дружеството. Ефективността на акционерния капитал е 130 процента, печалбата на една акция към 31 декември 1994 година е 651 лева. И бих искал да спомена, че най-високата цена на нашата акция на борсата през миналата година беше 2 хиляди 950 лева. Или към 31 декември ликвидационната стойност на една акция на дружеството възлиза на 8265 лева.

_ Как се чувствате на сегашния застрахователен пазар и какъв е той според вас?

_ Дружество “България” заема вече над 20 процента като дял от българския застрахователен пазар. Това е резултат на изключителните усилия на всички работили и работещи през тези четири години. Понастоящем в системата на дружество “България” ЦУ и неговите 120 агенции и представителства работят над 3100 души. През първите две-три години пазарът беше почти нормален, с присъствие на 7-8 застрахователни компании, които печелят авторитет и на които българският клиент може да разчита в партньорство. Това са компании, които биха могли да се справят с поетите ангажименти към клиентите.

_ Значи ли, че след това е настъпила промяна? И каква по-точно?

_ След това се промениха доста нещата на застрахователния пазар. В момента има официално регистрирани с чист предмет на дейност над 50-60 компании, а по наши данни с предмет на дейност и застраховане те са над 150! Това говори за едно несериозно отношение към застраховането от страна на тези, които смятат, че могат да се спечелят пари и да се извлекат определени дивиденти. Пак ще повторя - за това помогна и липсата на закон за застраховането. Засега единствен закон е търговският, по който се извършва регистрацията, чийто изисквания са твърде елементарни по отношение на застрахователното дело. Де факто всеки, който имаше преди две години един милион лева капитал, можеше да направи акционерно дружество и да започне застрахователна дейност. После малко се вдигна летвата за началния капитал на 10 милиона лева, но отново отскоро бе върната цифрата 1 милион лева. А те днес не са нищо. Това създава несигурно положение на застрахователния пазар, клиентът се раздвоява, не знае какъв застраховател стои срещу него, какви финансови възможности има, с какви гаранции може да поеме рисковете, които са записани в застрахователните полици.

_ Законът ще въведе ли ред на застрахователния пазар, г-н Табов?

_ Аз съм убеден, че той наистина ще сложи ред в пазара. И мнението на сериозните застрахователи е колкото може по-скоро той да бъде приет, да влезе в действие, за да създаде тъй необходимите “правила на играта”, да създаде и така желания от нас надзор. Истината е, че ние сами желаем да имаме контрол. Но, изглежда, няма необходимото разбиране за сериозно отношение към този закон от всички досегашни парламенти както и от всички правителства, които си отидоха. За мен лично законът е крайно нужен, той ще създаде условия и предпоставки за нормална работа на пазара.

_ Смятате ли, че с влизането в сила на този закон ще преустановят своята дейност някои от застрахователните компании и дружества?

_ Основният, така наречен начален капитал, ще бъде минимум 100 милиона лева за имуществено застраховане и минимум 50 милиона лева за животозастраховане. Тази висока летва ще накара някои, които имат намерение да регистрират компании, да се въздържат, а другите, които нямат средства, да се пререгистрират в съответствие със закона за застраховането, ще търсят някакъв път на окрупняване, на сливане с по-големи компании. Но при всички случаи ще има някакво отсяване и на пазара ще останат тези, които притежават достатъчно финансов капацитет, професионални кадри и опит.

_ А през това време до приемането на закона дали ще свърши добра работа младата Асоциация на българските застрахователи, в чието ръководство имате представител - г-жа Чонкова?

_ Ако бъда искрен, бих казал, че тази асоциация се създаде пак по идеята на застрахователно дружество “България”, ние бяхме инициаторите. За да имаме възможност все пак да дискутираме по някои актуални въпроси, свързани с изграждането и развитието на нашите компании. За мен тази асоциация сега е още по-необходима поради бавене приемането на закона. Тя ни помага да се срещаме, да водим разговори за професионалната ни дейност, за свеждане до минимум на нелоялната конкуренция, за падането на тарифите и премахване на хаоса на застрахователния пазар. Чрез нея ще изпращаме на обучение специалисти, и най-вече млади, в големите застрахователни и презастрахователни компании на Запад...

_ Неминуем е и последният ми въпрос, който задавам на всички ваши колеги в разговорите ни с тях за тази рубрика: Вашето лично отношение към чуждия застраховател в България? Сега и утре?

_ Чуждият застраховател ще дойде в България, но кога това още никой не може да каже. Всеки от тях се озърта, за да разбере как стоят нещата законодателно. У нас и сега идват чужди застрахователи, но не по официален път, а чрез брокери, работят с особени методи, продават застраховки, изнасят средства извън границата ни. Тоест не работят по начините, които би регламентирал законът за застраховането. Пак повтарям - те ще дойдат, още повече че Законът за чуждите инвестиции е отворен, и то широко, в това число и в застраховането. Там малко има ограничение за превес на мажоритарното участие на чуждия застраховател, тъй като е финансова институция. И чуждият застраховател следи с обено внимание придвижването и приемането на закона. Ние сме за това - първите пет години чуждият застраховател да няма право за пряко опериране на застрахователния пазар. Така както е предвидено и в проектозакона. Той може да дойде, но чрез “Джоинт венчърс” с някой от законно регистрираните застрахователни компании.

_ С какво може да навреди и какъв ще е приносът на чуждия застраховател по отношение на българското застрахователно дело?

_ Не бих казал, че с нещо ще навреди. Напротив - той ще допринесе застрахователната дейност у нас да придобие друг вид, ще бъде внедрено и ноу-хау в застраховането, което донякъде ни липсва, ще помогне нашите застрахователи да станат по-мощни от финансова гледна точка. Те всички имат 200-годишна история в застраховането и ще разнообразят застрахователните продукти, което, от друга страна, е свързано с платежоспособността на българина - доколко той може да си купи една по-добра, по-разширена, по-близка до реалността застраховка.

_ И все пак има ли някаква опасност за българския застраховател поне в началото?

_ Поне в началния период, ако се приеме фиксираните в проектозакона пет години чуждият застраховател да бъде ограничен, тоест работата му да е на съвместна основа с наличните български застрахователи, няма да има някаква опасност. Защото през тези пет години, ако нашите застрахователи работят професионално, могат да натрупат средства, да оформят необходимите технически и запасни фондове. В това съответствие те ще се стабилизират и могат да станат конкурентноспособни на чуждия застраховател.

_ Вие сте от по-младите застрахователи, но с богат опит. Кой е главният урок за вас в областта на застраховането? Как бихте го дефинирали? Кой е най-важният принцип?

_ Доверие между клиента и застрахователя и лоялна конкуренция на пазара.

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Капиталовите системи: Ролята им за решаването на пенсионния "
Българската асоциация на дружествата за допълнител,
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li
"Презастраховане"
ЯНАКИ АНДРЕЕВ,