- През 1987 година, когато бях пенсиониран като главен юрисконсулт на ДЗИ. За наследник предложих и бе назначена г-жа Ася Аксентиева, прецених че тя има качества за тази длъжност.

- А колко време работихте в ДЗИ?

- Над 40 години и все в Държавния застрахователен институт. От самото му начало.

- Нещо интересно около основаването на ДЗИ?

- Бившите застрахователни дружества бяха собственици на едни от най-големите и най-хубавите сгради в София. Защото, може би не знаете, при тогавашното финансово състояние на страната ни, бившите застрахователни дружества нямаха правото да ползват парите от застрахователните премии за друго, освен за снабдяването с недвижими имоти. Най-големите дружества като Чиновническо-кооперативното застрахователно дружество, Учителска каса, “Балкан”, “Пожари” и “Живот” притежаваха едни от наистина най-красивите и стилни сгради в столицата. ДЗИ наследи много и богати дружества, което му даде възможност да изгради един много солиден застрахователен фонд, и заедно с това наследи една добра в застраховането организация. Тогава бях адвокат, имаше такава длъжност в ДЗИ, адвокат като първа степен на юрисконсулт. Адвокати бяха още Христо Шишев, вече покойник и Иван Грозданов - сериозни и можещи хора. Като млад адвокат участвах в ликвидацията на бившите застрахователни дружества, което ми даде възможност да вникна в тяхната същност, в организацията им на застраховането, да бъде в пряка връзка с редица много способни коректни съдии като Димитър Златинов, мой учител в прохождането ми по търговското право, което по онова време беше основата на застраховането. Изобщо в ДЗИ имаше почтени и знаещи, подчертавам - знаещи хора. Защото един добър застраховател трябва да има познания по много отрасли. Мнозина смятат, че най-богатите дружества и семейни фирми са тези на Рокфелер, Мелон, Дюпон, Морган и други. Не, най-богати са застрахователните дружества. Да си спомним само, че японска застрахователна компания плати близо 70 милиона долара за картина на Ван Гог. И обяснимо е защо първата национализация в България след 9 септември бе именно на застрахователните дружества.

- Смятате ли, че при изграждането на ДЗИ са използвани богатия опит на застрахователните дружества, които са се слели в него, техните структури и организационни принципи, или нещо е изгубено от традицията, от работата им. Бил ли е в полза този им опит в преходния период и в началната дейност на първата и дълго време единствена застрахователна институция?

- Убеден съм и днес, че ДЗИ възприе да голяма степен всички постижения на бившите застрахователни дружества. В основата на Държавния застрахователен институт легнаха принципите на организацията на бившето Чиновническо кооперативно взаимнозастрахователно дружество. Правеше ми впечатление, че бившите застрахователни дружества проявяваха много умело отношение към гражданите при сключването с тях на своите застраховки. Те не почиваха на някаква стройна правова система, а на находчивостта си за сключване на животозастраховки. Голяма част от добрите служители на бившите застрахователни дружества бяха включени в системата на държавното застраховане, което беше от голяма полза за ДЗИ.

- Значи ли, че преминаването на частното в държавното застраховане е станало безболезнено?

- Да, значи. Защото правата на застрахованите лица бяха абсолютно запазени. Това го говоря като юрист, тъй като съм давал редица мнения по плащания и не са се явявали проблеми.

- А използувани ли са всички организационни форми или от някои ДЗИ се е лишил?

- Като държавна организация ДЗИ беше длъжен да се ръководи и да действа в строго определени рамки. Там частните инициативи и възможности на отделното лице не намираха реализация, обяснимо защо. Ако бяхме запазили създадените от бившите застрахователни дружества отношения и връзки с чуждите застрахователни и презастрахователни дружества резултатите щяха да са много добри. Но като държавна форма на застраховане ДЗИ изигра своята роля за времето си. Аз обаче винаги съм считал, че частната инициатива е от огромно значение за развитието на застраховането, което е една много голяма дейност. Тя се върши от можещи и знаещи лица. Един човек за да бъде добър застраховател, трябва много да знае, това е основното условие. Просто не може човек без познания да е добър застраховател. Застраховането е самият живот, подчертавам това. Защото гражданинът сключва застраховка за своя живот и за живота на своите близки. Той трябва да има елементарни познания за това кой кога и как може да получи застрахователното обезщетение. Не е необходимо той да има голямо красноречие, според мен голото красноречие не тежи, то е кухо. Имам една максима: “Не казвай, а доказвай!” Всичко в този свят се доказва.

- Ако до известно време работите са си вървели добре, добри и много добре в ДЗИ, забелязали ли сте, че от един момент насам ДЗИ като институция е стягало хората в една схема и не е давал възможност за творческо развитие на личността, на професионалиста?

- ДЗИ действаше в строго определени граници. Той не можеше да ги пренебрегне, да ги премахне, защото съществуваше финансов контрол, който следеше дали е нарушен даден закон. Редица дела се водеха само и само да мине даден въпрос през съда, защото голяма част от лицата, които можеха да решат даден въпрос, просто изпитваха страх от вероятността да бъдат подведени под отговорност за неправилно плащане, свързано с нарушение на дадени закони.

- И въпреки всичко имаше ли условия за реализирането на знаещите и можещите кадри, на творчески устроените хора? И от какво е зависело - от управлението на кадърни ръководители, от наличието на умни хора?

- Умни хора винаги е имало, но е имало и хитреци. За съжаление и в застраховането имаше хитреци, които използваха обикновено партийното си положение, за да заемат директорски места, да се облекат във власт. Трудно беше за безпартийния.

- Смятате ли, че законът за ДЗИ се е оказал консервативен особено в по-ново време?

- Разбира се. Този закон изигра своята роля, той трябва да бъде обезателно подменен с новия, който всеки момент ще бъде одобрен от Народното събрание. Бих си позволил да препоръчам в него да има текстове по изграждане на застрахователния надзор върху частните застрахователни дружества и той да бъде институция не към министерството на финансите, а към Народното събрание.

- Казвате, че и в застраховането имало умни хора и хитреци. Хайде за хитреците да не говорим, неудобно е навярно, а бихте ли споменали имената на няколко личности, които са ви направили силно впечатление през тази над 40 години, колкото и деликатно да е това?

- Ако нямаше умни и способни хора, нямаше да съществува и Държавния застрахователен институт. Или по-точно - нямаше да е така мощен и с авторитет в обществото и за държавата. Имаше в него много способни хора, спомням си например за главния актюер Георги Коларов, който създаде основните правила за застраховките “Живот”, един много умен и благороден човек, за съжаление вече покойник. Спомням си също с много добри чувства за Слави Раев, ликвидатор по имуществено застраховане, един можещ специалист и сърдечен човек. Той беше пример за младите служители в института. Много са, трудно е да ги изброя всички, но бих споменал с уважение и името на Рачо Рачев, който беше рядко добър и с познания човек, също покойник. Също Ангел Димитров, старши счетоводител, който създаде необходимата отчетност за работа в Централно управление. Съзнателно соча имената на обикновени служители, защото именно с техния труд, умение и познания бяха пример за всички останали служители в института.

- А можете ли да посочите няколко имена на така наричаните тогава “кормчии” на ДЗИ, хора, които са водели този кораб към добри дни и явни успехи? Защото - знае се - повечето от тях бяха назначавани “отгоре”, по партиен път, някои направо “спускани с парашут”.

- Добър кормчия беше бившият председател на ДЗИ, а преди това директор на бившето дружество “Учителска каса” Кирил Киров, покойник, много способен и човек с благ характер, който пострада по времето на процеса на Трайчо Костов и Иван Стефанов. Интересен председател беше и Здравко Митовски.

- Той беше представител на номенклатурата?

- Точно така. Но беше наистина интересен и способен човек. И своенравен, въвеждаше особени начини на въздействие. Много често бях при него за доклад на искови молби и все ми правеше впечатление, че колегите не влизаха свободно и спокойно в кабината му, а излизаха гърбом оттам. Не мога да не посоча и името на д-р Иван Бурмев, първият главен юрисконсулт на ДЗИ, доколкото зная още жив, но може би е вече много възрастен.

- Кое ви е карало да ви е драго, че сте били застраховател през годините?

- Хубав въпрос, благодаря ви за него. Отидох да работя в института с радост и след това работата ми беше наистина приятна. Първо - защото обичах правото и второ - защото застраховането ме свързваше с тежненията и болките на много хора и можех да им помагам. Това ме караше да се радвам, че работя в ДЗИ.

- И сигурно тази радост са ви допълвали контактите, общуването с интересните ви колеги?

- Разбира се. Между нас, особено в главното юрисконсулство, имаше много подготвени и можещи хора, добросърдечни, като Любомир Михайлов, който стана върховен съдия, като Георги Саев, Методи Георгиев, Станислав Димитров, Борис Балабанов, които създадоха едно чудесно име на главното юрисконсулство.

- А имало ли е нещо, което - ако не ви е подтискало ,ви е дразнело, когато сте отивали на работа? И по време на работата ви?

- Имаше, разбира се. Това беше намесата на някои ръководители в дейността на юристите на института. Когато ни налагаха да изменяме не нашите принципи и да даваме мнения, които не са в крак с правото и не са свързани със законите. Това бяха редки изключения и моите колеги, а и аз самият, винаги бяхме много твърди в отстояването и спазването на закона. Искал съм винаги да живея с достойнство.

- След пенсионирането ви възникнаха новите частни застрахователни дружества, но човек с такъв богат опит е изключено да няма поглед върху дейността им. Как се развиват според вас те? Приличат ли на ония частни застрахователни дружества преди 9 септември 1944 година, чиито имена даже някои наследиха, или не?

- Не. Защото много хора, така наречени застрахователи, като че ли създадоха не дружества, а вид тото в застраховането. Трябва да се разбере, че застраховането не е тото. То е една огромна финансова дейност, която трябва да се провежда с много знания и с много любов. И със спазване на законовите разпоредби. Застраховането не е само голямата печалба. То трябва да почива на закона, на общите застрахователни условия, на застрахователната култура, подчертавам това - на застрахователната култура. За мен тя, както у застрахователя, така и у бъдещите застраховани е от голямо значение.

- Смятате ли, че я има днес между застрахователи и застраховани?

- Не, няма я. Много трябва да се работи за създаването на тази застрахователна култура.

- А кое е способствало за реда и стройността в дейността на тогавашните частни застрахователни дружества?

- Добрите отношения на застрахователите към гражданите, защото по начало застраховането е социална дейност. Застраховането винаги, в не малка степен, е свързано с тежки нещастни случаи, които дават отражение на застрахования и на неговото семейство. Когато човек е застрахован или застрахова своя живот и с него се случи нещастие, той който е бил стълб на семейството си, изведнъж престава да съществува и семейството му се изправя пред огромни трудности. Тогава застрахователят е длъжен да превъзмогне тази травма и да помогне на пострадалите. Това става със своевременното и точно определяне на обезщетението и с малко документи, които да не затормозяват хората, те да си получат застрахователната сума.

- Имате представа от едновремешния застрахователен пазар и от днешния. Каква е основната разлика, която наблюдавате във функционирането им?

- Разликата е в това, че предишните застрахователни дружества спазваха принципите на застраховането и не допуснаха съдебните решения да заместват техните собствени. Правило ми е впечатление, когато работех по ликвидацията на бившите застрахователни дружества, че те бяха много добре обзаведени: с картини, килими, бюрата им бяха просто бижу, дори моливите и писалките бяха специални, а хартията с водни знаци. Всичко това се правеше с цел кандидатите за работа и а застраховане да бъдат убедени, че има сигурност, че парите, които клиентите си дават са на сигурно място. Няма ли сигурност от застрахователя, няма да има и застраховане. Това са уж външни неща, но те са от значение, те говорят също за наличието на застрахователна култура. На моите студенти по застрахователно право във Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” - Свищов винаги съм подчертавал, че не може ти да даваш правен съвет, без да имаш знания. Но, за да имаш знания трябва много да четеш, да работиш. А от застрахователя се изисква още повече, той трябва да знае не само основните принципи на правото - гражданско и наказателно - но да познава и много отделни отрасли на видовете права у нас: стопанско, строително, наследствено. За да бъде запознат с тях обикновеният човек, застрахователят трябва по някакъв начин да обяснява на тези хора каква е ползата от застраховането. Защото, както вече отбелязах, застраховането не е само печалба за застрахователя, то е и социално дело. Ако се съединят социалната страна и стремежа към печалба за застрахователното дружество, което е естествено при днешната пазарна икономика, трябва да стане така, че да има печалба. А, за да я има, застрахователното дружество е необходимо да има широк кръг застраховани и чрез тях да получи по-големи застрахователни суми и да образува стабилни застрахователни фондове. Това е азбуката на застраховането. Не може да се прави застраховане с малко хора, трябва да бъдат обхванати много хора и по такъв начин ще се намалят и застрахователните премии. Колкото по-голям е броят на застрахованите лица, толкова повече са застрахователните вноски, толкова по-големи са възможностите за намаление на застрахователните премии. Те трябва да бъдат поносими. При днешния скъп живот, за да отделиш сума за застраховане, е геройство. Затова човек трябва да има култура, за да прецени кога и за какво да сключи застраховка, за какъв период и за каква сума. Не може да се сключи застраховка и да се отделят суми за застрахователни премии, които ще накърняват скромния семеен бюджет.

- Сега да ви помоля да си спомните момент, когато сте били на върха на радостта си и сте си казали “Аз съм щастлив че попаднах в областта на застраховането”.

- Изпитах много голяма радост, когато съумях, заедно с председателя на ДЗИ по това време Тома Томов, когото много ценя, да издействам от Държавната планова комисия 40 щатски места за юрисконсулти в клоновете на института. Изпитах човешка и професионална радост, че успяхме да изградим тази система на юрисконсултите във всички окръжни и по-големи районни клонове на ДЗИ. Защото без юрист застраховането трудно може да намери добро място и да се развива по добър път. Юристът участва както в създаването на закони, така и на общите застрахователни условия, в даване на мнения и преценка по спорни случаи, в защитата интересите на института пред съдилищата в страната.

- При наличието на толкова много застрахователни дружества чувствате ли някакво отношение от тяхна страна към хора като вас, с богат опит и със знания?

- За съжаление, не! Вие сте първият, който е дошъл при мен да разговаряме за опита ми в застраховането. Никой до този момент от дадено застрахователно дружество не е идвал, нито пък ми се е обаждал за нещо конкретно. Най-малкото да сподели нещо или да поиска съвета за даден момент от застраховането. А аз с удоволствие бих им го дал, защото винаги съм бил юрисконсулт, а то значи правен съвет. Стремял съм се да давам добри и разумни съвети не само на мои колеги, но и на служителите на ДЗИ в София и в цялата страна. Познават ме много хора, които са ценели моите познания.

- Четиридесет години в застраховането е внушителен период от време. А спомняте ли си първия ден?

- Първият ден помня като днес - 26 януари 1946 г. с мой приятел инвалид от Втората световна война Димитър Драгийски, Военното министерство ни изпрати да работим в Чиновническото взаимнозастрахователно кооперативно дружество и тъй като аз бях осакатял с ръката, а той беше без крак, него го оставиха в днешния касов салон на ДЗИ, а мен изпратиха на втория етаж, защото бях млад и можех да се движа. Там попаднах на хора като Любен Николов, Георги Фратев, рачо Рачев, Митко Вълков, които ме въведоха в застраховането.

- А пътят ви през тези 40 години? Какви длъжности сте заемали до пенсионирането си?

- Започнах като съдебен чиновник при д-р Бурмев, след това станах референт-докладчик, после референт-ръководител, юрисконсулт, старши юрисконсулт и накрая главен юрисконсулт. Така че аз минах през всички етапи на юриста-застраховател.

- А до започването ви на работа като застраховател? Къде сте били, откъде сте, какво сте учили?

- Роден съм в София през 1925 година, завърших Първа софийска мъжка гимназия, след това служих в Първи софийски пехотен полк, с който участвах в първата фаза на Втората световна война. Бях ранен много тежко на 7 октомври 1944 година пред Куманово и останах сакат с лявата ръка, а получих и други рани по крака и гърдите. После завърших правния отдел на Юридическия факултет в Софийския университет. Бях преподавател във ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов, и издадох книгата си “Застрахователно право в НРБ” с лекции за студентите.

- Накрая да ни кажете - навестяват ли ви често спомените от времето на застрахователната ви дейност?

- Да, защото целият ми съзнателен трудов живот протече в ДЗИ, където работихме заедно с моята съпруга Виктория Карагьозова. Там се намерихме, там се оженихме и работихме до пенсионирането си. Животът и на двамата ни е свързан със застраховането. Тези спомени няма да престанат да ме навестяват.

- Да сте жив и здрав, г-н Карагьозов.

- Благодаря ви за посещението и за това необходимо ми пожелание.

Разговора проведе:

Петър Андасаров-