- Тази длъжност ми определи президентът на холдинга “Орел” г-н Добромир Гущеров през 1992 година, когато постъпих на работа в компанията. Поръчението и изискването към мен бе да подработя в проект по видове застраховки нормативната уредба към момента и в перспектива съобразно състоянието на българския застрахователен пазар. Под нормативна уредба трябва да се разбира общи условия, указания за прилагането на общите условия, тарифи, формуляри, в това число полици, таблици, и др. - една твърде многообразна и специфична дейност, която г-н Гущеров вярваше, че ще върша въз основа на богатия опит, който бях придобил в ДЗИ. Там постъпих на работа на 16 февруари 1961 година като инспектор в клона на института - гр. Плевен. Като такъв бях разпределен след завършването на висшето си образование, специалност “Застрахователно дело” във Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” - гр.Свищов. В клона изкарах близо четири години, а съм роден в гр. Червен бряг, където завърших средното си образование.

- И колко години вече сте в застраховането?

- Не съм правил точна сметка, но годините са над 33. Почти без прекъсване, като се има предвид времето от 1965 г. до 1967 година, когато работих във външнотърговска организация “Техноимпорт” като старши стоковед.

- Как започнаха първите ви стъпки в професията?

- Като на всеки млад специалист и млад човек първите ми стъпки бяха плахи. Работата в застраховането тогава коренно се различаваше от тази в настоящия момент. Бяха бедни години и поради тази причина дейността на инспектора се състоеше най-вече в подпомагане на застрахователните деятели, както се казваха тогава, а сега агенти, в изпълнение на техните производствени задачи по отделните показатели, в това число животозастраховане, злополука, пожар. Тогава и ликвидационната дейност по обем на клоновете на ДЗИ в сравнение със сегашната беше незначителна, дори имаше куриози: в национален мащаб например моторните превозни средства бяха някъде към 5000-6000 в страната. Условията в имущественото застраховане бяха други, преобладаваше обсегът на задължителното застраховане. В тази сфера най-развити бяха застраховките, свързани с даване на застрахователна защита в различен аспект на трудово-кооперативните земеделски стопанства. Като се започне от земеделски култури, домашни животни и се мине през имуществата. Те бяха и задължителни, и доброволни застраховки.

- Кога усетихте, че застраховането ще стане ваша професия?

- Застраховането като особена дейност е специфична и за нея се изисква преди всичко добиване на опит и познания с течение на времето. Това имах предвид, като казах, че започнах с плахи стъпки пътуването си към нея. Да се върна малко назад - наред с изпълнението на отделните показатели по животозастраховането и по имущественото застраховане една от задачите на инспектора беше и кадровата политика в района, в който отговарях за застрахователните агенти. Мрежата беше слаба и трябваше да се прави подбор, докато се намерят в отделните селища подходящи хора за агенти. Много пъти съм го казвал, сега дебело го подчертавам: работата на застрахователния агент е трудна професия и не всеки човек има качества за нея. Или както казва народната поговорка: “От всяко дърво свирка не става”. Така и от всеки човек застрахователен агент не става. И въпросът не е до образование и култура, а до специфични качества, които човек трябва да притежава, за да е добър агент. За себе си мога да кажа, че по времето на така наречените “гурковски” инициативи, когато се ходеше от къща на къща, съм сключвал стотици застраховки, но качества за застрахователен агент си нямах. И в подбора на тези кадри винаги съм имал предвид това.

- А как продължи пътят ви в застраховането?

- След като дойдох в София през 1956 година, следствие на женитбата ми в столицата и подир двегодишната работа в “Техноимпорт”, по мое усмотрение, постъпих на работа в Централно управление на ДЗИ, през 1967 година в Дирекция “Имуществено застраховане”. Директор беше покойният Найден Чепилски. Тогава г-н Борис Василев като зам.-председател ми предложи от името на ръководството да работя или в имущественото застраховане, където предстоеше да се въведе задължителното застраховане на имуществата на стопанските организации, или в Дирекция “Планово-тарифна”. Предпочетох първото предложение, тъй като смятах, че това е нова работа, по-разнообразна, с възможности и за творчество, и отговаряща на моите интереси. Другата бе по-статична и не ми допадаше.

- Значи е имало условия за развитие на кадрите и в ДЗИ по това време? Защото някои казват, че всичко е било рамкирано, сковано от Закона за ДЗИ и ЗЗИ.

- Законът си е закон. Какво значи ограничаване на работата или развитието на личността? Законът като всички закони дава основните принципи и насоки за действие. След него обаче следват множеството поднормативни документи, които дават насоките за изпълнение на тези принципи. И тук именно се създават възможностите за творчество от страна на отделните служби и служители.

- Има ли хора, които са ви направили много силно впечатление в тия години и са повлияли на формирането ви като застраховател?

- Откровено казано, в ДЗИ имаше личности, които помня и до днес. Те са идвали в Плевенския клон, когато бях инспектор, а съм ги срещал и след това, когато вече бях на работа в Централно управление. Между тях бих споменал с най-голямо уважение Македон Бонев, Стефан Грозданов, Любомир Мартинов, Иван Марински, Найден Чепилски, Борис Василев и други хора, които си тежаха на мястото и както се казва - за тях всяка дума беше хвърлен камък.

- Кога усетихте, че стъпвате здраво върху собствена територия в полето на застраховането?

- Аз вече имах опит като инспектор близо четири години в Плевен. Той ми даде кураж и бе от голяма полза за бъдещото ми развитие като застраховател. Защо? Защото след промените в Закона за застраховане на имущества през 1968 година се наложи да излязат редица поднормативни документи и указания по прилагането на този закон, както и разработването на нови условия за доброволно застраховане в областта на имущественото застраховане. И тъй като в тази дирекция бяхме малко хора - 4-5 души, като най-млад служител почти всички поднормативни документи в суров вид минаха през моите ръце. Разбира се, всичко се обсъждаше, доуточняваше. Но при подработването на тези документи аз ползвах най-вече своя опит и опита на редица мои колеги от провинцията, изявени застрахователи. Строго спазвах принципа: “Практиката е критерий на истината!” А изявени застрахователи имаше и аз мога да спомена тримата Иван Ивановци: единият в Плевен, който и по мое време беше старши инспектор, другият Иван Иванов от Русе, много ерудирана личност, зам.-директор, и третият Иван Иванов - директор на клона във Варна (покойник и един от най-добрите директори на клон в историята на ДЗИ). Полезни бяха и практическите становища на Васил Аръков от Пловдив, който и сега е при нас - в Пловдивския клон на “Орел”, както и на Иван Шишков от клон Габрово и други.

- А кое е онова нещо, което сте усетили и сте нарекли за себе си застраховане. Онова нещо, което прави от застраховането професия, най-важното нещо за нея?

- Разнообразието в дейността на тази професия, говоря специално за различните видове имуществени застраховки. В смисъл - колкото и да се стремиш да нормираш някоя дейност, да я канализираш, то това не може да се постигне напълно, защото практиката и приключването на застраховката и най-вече в ликвидационната дейност ти поднася най-различни варианти, с които ти трябва да се съобразяваш, но да не се отклоняваш от принципните постановки.

- На пазара се наблюдава един стремеж всеки застраховател, всяко дружество да покаже едва ли не съвсем нови, интересни застраховки, в този смисъл - доколко са елементите от традициите и доколко са новите моменти в продуктите и кои са те, според вас?

- Въпросът е твърде интересен. И тук искам да изтъкна един момент, който заслужава внимание и който някак си в сегашния етап се пренебрегва. Какво имам предвид? През 1992 година по линия на ДЗИ бе организиран един семинар за обмяна на опит с германски застрахователи. Водеше го един много ерудиран професор, не мога да си спомня името му, който заедно със свои колеги в продължение на една седмица ни запознаха с интересни материали по отношение на имущественото застраховане в Германия: обхват, обекти, рискови покрития, начин за сключване, тарифна политика и т.н. От този семинар ми направиха впечатление някои моменти и постановки, които впоследствие вмъкнах в нормативната уредба на “Орел”. Искам да споделя, че в последния ден, при закриването на семинара този немски професор в заключителното си слово каза: “Господа, в продължение на една седмица ви запознахме с основните положения по отделните видове имуществени застраховки, които са залегнали в нормативната уредба на германските застрахователи. През 1945 година, когато ФРГ трябваше да образува своето застрахователно стопанство след войната, ние се възползвахме от условията, от нормативите на застраховането в САЩ, които в тоя момент бяха водещи в тази област. Но ние взехме само онова, което е присъщо и приложимо за нашите условия, за нашата нация и за нашата култура. Аз не ви съветвам това, което ви разказахме и прочетохме да приложите мотамо в България. При всички случаи ще сгрешите, вземете онова, което прецените, че ще ви бъде в полза за вашите реалности. И напълно се убедих в правотата на тези му думи. Защото след това чрез различни преводи на условия, тарифи и други нормативи на западни застрахователи видях, че при тях възможностите за прилагането им са едни, а при нас са други. И ние, щем не щем, трябва да се съобразяваме с тази именно действителност, която е на нашенския застрахователен пазар. През 1993 година, когато с господата Гущеров, Драгневски и Василев бяхме в Лондон при обсъждане на едни проекто-условия по селскостопанските култури, след като им прочетохме нашия проект, те изразиха задоволството си и казаха: “Да, вие сте включили всичко, което трябва да бъде застъпено в един договор, в една полица, в едни условия”. Тоест трябва да се използват всички постижения от традициите както на нашето застраховане, така и моменти от практиката и опита на чужди застрахователи. Не трябва от тях всичко да се взаимства сляпо и да се прилага. Трябва да се съобразяваме с живота и практиката в нашата действителност. Знае се, че преди създаването на частните застрахователни дружества монополът бе в ръцете на ДЗИ и “Булстрад”. Тогава нямаше наличие на конкуренция, а на всички е известно, че конкуренцията е движеща сила в отделните области на обществото, както и в застраховането.

- В такъв случай прави ли са някои ваши колеги, които казват, че проектозаконът за застраховането, който чакаме да приеме най-сетне Народното събрание, е съобразен със законите на най-напредналите страни. С една дума, че той е перфектен с принципите и положенията в чужди закони по света?

- По този закон много се шуми и спекулира. И за сетен път се убеждавам, че има сили, които нарочно задържат неговото приемане. Познавам и последния му вариант и не виждам защо се бави в парламента. Той регламентира една специфична дейност, с която народните представители не са запознати, поне голяма част от тях. Предварително е подработен от специалисти, уточнен е, нещата са изчистени чрез няколко варианта. Има два проблемни въпроса, които трябва да се решат: по отношение размера на уставния капитал и по отношение срока за приемане на чуждия капитал на нашия пазар. Аз лично мисля и отстоявам позицията, че уставният капитал трябва да е минимум 100 милиона лева и за двата вида застраховки, а по втория въпрос смятам, че 5-годишният срок е най-приемлив. Други пречки няма за влизането в сила на този закон. А след неговото приемане и действие ще последват правилници, наредби по приложението му със съответните насоки. Особено важно място ще заеме Дирекцията за надзора. За мен тя ще е едно интересно звено, както е било и в миналото, както е и в другите страни. От съществено значение е обаче какви специалисти ще работят в надзора. Нашият президент г-н Добромир Гущеров има една житейска максима: “Професионализъм във всичко!” В “Орел” се убедих, че професионализъм, особено в имущественото застраховане, означава 50 на сто опит.

- През кои длъжности минахте в ДЗИ, г-н Цачев?

- През всичкото това време бях главен специалист по имуществено застраховане и останах най-старият по стаж главен специалист в системата на института. Издигането по служебната стълба ставаше по известен начин, а аз бях безпартиен. Но не съжалявам, защото съм чувствал уважението на колегите ми към моята работа и личност. А то беше взаимно.

- Как стана така, че се оказахте на прага на изхода на ДЗИ и на прага на входа на “Орел”?

- Как се оказах на входа на “Орел”? Всичко беше ненадейно и импровизирано. Получих предложение за среща с г-жа Жанет Караджова, но се оказа, че на нея присъства и г-н Гущеров. Той именно ме заинтригува да дойда в “Орел”. Попитах го какво ще работя, споделяйки, че обичам работата си и хората в ДЗИ и съм доволен от отношението им към мен. Свързан съм с тях, целият ми жизнен път е минал там. Той ме убеди с довода си, че в една държавна структура като навърша пенсионна възраст, ще бъда пенсиониран, а в “Орел” ще ми се даде възможност за творчество и развитие. Това ме накара да си помисля, да размисля и след известно колебание се съгласих на предложението му.

- Понеже на няколко пъти споменахте думата пазар. Вие правите всичко възможно ЗПК “Орел” да стои добре на този пазар. Моля ви кажете ни какъв е той според вас?

- В момента в сферата на имущественото застраховане съществува пълен хаос и удари под кръста. И докато не се приеме законът, той няма да се оправи. Само законът може да го регулира. Причините за задържането на закона виждам в държавните структури.

- Да ви кажа какво чух за вас - това, че сте човек на цифрите, на принципите. Служите си с тях, държите на цифровото изражение на нещата. Вярно ли е?

- Разбира се. Аз държа на цифрите и фактите. Всяка мисъл и всяко твърдение трябва да се докаже с цифри, с анализи, а не с общи приказки.

- Отивайки към края на нашия разговор, да ви попитам как се чувствате в “Орел” сега?

- Добре. Имам свободата за работа, за развитието ми и в тази възраст. Чувствам, че колегите ме уважават, от клоновете на компанията се отнасят също с уважение към мен. А аз се отнасям с още по-голямо уважение към ръководството и всички, които ми внушават, че изграждам своя авторитет в процеса на общата ни работа. Искам специално да изразя уважението си към нашия президент на холдинга г-н Добромир Гущеров, който е човек с остър ум и усет към доброто, новото, съвременното. Не се страхувам, че ще бъда упрекнат в преклонение пред него, това е моето дълбоко убеждение и не го крия. Затова и с желание работя за просперитета на “Орел”.