Снежана Христова, генерален директор на Застрахователен офис “Европа” в холдинг “България”

“Мечтата ми е след време да имаме застрахователен пазар, на който всички да се чувстваме уютно.” – бр. 4 (45) от 28.02.1996г., стр. 1, 6 и 11

- Кога започна своя живот оглавявания от вас офис “Европа”?

- Позволете ми преди да отговаря на този въпрос, да благодаря на вестника, че ме покани да гостувам в тази хубава рубрика. Аз много се радвам, че за сравнително кратко време той успя да доби популярност не само сред нас, застрахователите, а и сред наши клиенти. Дружество “България” бе от първите, което подкрепи неговото прохождане, помага и сега за нарастването му.

Що с отнася до Застрахователен офис “Европа”, той започна своята дейност през октомври 1993 година и през 1995-а отбелязахме двегодишнината му, а през октомври тази година ще празнуваме третия му рожден ден. Преди това бе в рамките на Застрахователно дружество “България”. Идеята се роди в него, там бяха и създадени двата офиса - “Америка” и “Европа”.

- Още с основаването му ли поехте ръководството на “Европа”?

- Да. И ръководството на дружеството ми даде възможност да си подбера състава, с който да започна работа.

- А преди това в дружество “България” ли бяхте?

- Започнах в него през август 1991 година като застраховател. Първоначално се занимавах със застраховки “Карго”. През 1993 година ми предложиха да оглавя Застрахователен офис “Европа” и да сформирам екип. Общо взето се придържах към принципа в него да влязат хора, които са се занимавали с тази дейност.

- Какво е сега състоянието на офиса?

- През 1994 година имахме около 100 милиона приходи, за миналата 1995 година ще приключим с 200 милиона. Тенденцията е през тази година, ако не можем да удвоим тази цифра, поне да стигнем към 250-300 милиона лева, като тук се включват имуществени застраховки и застраховки “Живот”. В имуществените, вече разбити по браншове, най-голям процент има автомобилното застрахован - около 50 на сто, след него карго-застраховките и имуществени застраховки. През 1995 година успяхме да позасилим работата със застрахователните агенти по застраховки “Живот”. А те зависят изключително от работата на агентите, които са необходимата ни връзка с клиентите. И в резултат на това през миналата година завишихме доста приходите, което говори, че нашите агенти са добре обучени и създават авторитета на офиса.

- А как влязохте в областта на застраховането, случайно ли се оказахте на територията му, или това стана закономерно?

- Мисля, че не е случайно, защото се ориентирах към тази професия отрано - завърших Висшия финансово-стопански институт “Д.А.Ценов” в Свищов през 1973 година, специалност “Застрахователно дело”. Но не се чувствах още в началото професионалист, защото самочувствието идва след известно време практика, чрез която се откриват и усвояват нюансите и тънкостите на професията. Теорията без практиката не могат, те трябва винаги да вървят ръка за ръка. Но имаш ли афинитет към дадена работа, присърце ли ти е тя, не може да не стигнеш и до степен професионализъм.

Аз влязох в практиката през 1973 година, веднага след завършването на института бях разпределен на работа в “Булстрад” и фактически оттам и оттогава започна стажа, пътя ми на застраховател. 15 години работих в Дирекция “Презастраховане” като преминах през всичките звена. През 1987 година станах директор на Дирекция “Карго”, първоначално се занимавах само с Карго застраховки, сключване, обезщетения, плащане. След това започнахме да се занимаваме и със застраховане на кораби, на самолети, а общото застраховане се обедини. Всичко това ми помогна да се изградя като професионалист.

- И вие сте вероятно от групата, която положи основите на Застрахователно дружество “България”?

- Не, не съм от самото начало в “България”. През 1990 година колегите напуснаха “Булстрад” и през март 1991 година бе регистрирано дружеството. Рискът им бе голям, но те положиха много усилия и дружеството тръгна успешно. “Булстрад” полека-лека напуснаха и други колеги, аз излязох през юли 1991-а и започнах работа през месец август в “България”.

- Казват, че сте се изградила като професионалист-застраховател в “Булстрад”. Да споменете имената на хората, покрай които сте се оформяли като добър застраховател?

- Ще спомена най-напред тези, които ми бяха преки ръководители в Дирекция “Презастраховане”, защото професионалния ми път започна като презастраховател. Искам чрез в. “Застраховател” да изкажа своето голямо благодаря на г-н Симеон Симеонов, който ми беше пряк началник в Дирекция “Презастраховане”, сега зам.-председател на ЗПД “София-Инс”, на г-н Йордан Генчев, той беше директор там, днес е първи зам.-председател на ЗПАД “Витоша”. Това са ми, бих казала, първите учители, на които дължа много. Признателна съм и на г-н Георги Стефанов, лека му пръст. Той беше ерудиран застраховател.

- Там ли още разбрахте какво значи човек да е добър застраховател, да е професионалист?

- Да, това разбрах в “Булстрад”. И то в Дирекция “Карго”, ще ви кажа и защо. В презастраховането не работиш с клиенти, там се сключват договори с чужбина, извършва се кореспонденция с различни страни. Докато - за да си застраховател - трябва да си много контактен, да си административен. И аз винаги споделям становището, че за да си добър ръководител в застраховането не е необходимо само да си професионалист, а и да си административен и контактен.

- Разшифровайте моля ви, тази дума “административни”.

- Да умееш да администрираш, да организираш работата, за да ръководиш, това е съдържанието й.

- А преди това не са ли знанията и познанията?

- Естествено. Професионализмът заема над 50 процента в цялостната дейност.

- Каква е картината сега на застрахователното поле и как се чувствате вие в неговата пренаселеност?

- Според мен на това поле, тоест на пазара, цари малък хаос. Но до известна степен за него допринася и държавата чрез своите правителства - било служебно или не. Ще посоча за пример само това постановление, което гласи, че за големите промишлени обекти трябва да има само от двама-трима застрахователи оферта. Към Министерството на промишлеността има комисия, която разглежда всички оферти и определя застрахователите. Имам случай, когато ръководител на голям индустриален обект желае да продължи застраховката при нас, но по силата на това постановление е принуден да смени застрахователя. Но да не забравяме и това, че един голям обект не може да се поеме само от един застраховател. И самите български застрахователи търсят така наречените съзастраховки. Вече има такива случаи. Надявам се обаче, че този хаос, това ненормално положение ще се оправи след приемането на закона. Какво имам предвид? Когато примерно обявят даден обект да се застрахова, всички застрахователи хукват към него и някои дават необмислено ниски ставки, което не говори добре за съответното дружество, за застрахователя въобще. Спомням си един немски колега изнасяше лекции на семинар, организиран от нас съвместно с Промишлената палата във Варна, точно за застраховането на големи промишлени обекти. Той каза, че в никакъв случай за големите рискови обекти не трябва да се предлагат необосновано ниски ставки. Защото ако стане нещо с тях, няма гаранция, че застрахователят може да изплати обезщетението. Преди години нашето дружество изплати 67 млн. лв. на “Ален Мак” - Пловдив. Това говори за стабилност на застрахователя. Ако застраховаш един обект за милиарди лева, а дадеш необосновано ниска премийна ставка, ако стане после нещо, коя е гаранцията, че ти ще продължиш да съществуваш като застраховател. И в тая връзка искам да кажа, че само застрахователен надзор може да следи нещата и да има една долна граница на премийни ставки за индустриалните обекти, а не само за тях.

- Да се върнем пак към вашата личност - кои преподаватели в свищовския институт ви дадоха най-добрите уроци в застраховането?

- Щастлива съм, че бях студентка на проф. Владислав Гаврийски, едно име, което е легенда в застраховането. Стана ми много приятно като разбрах от г-н Максим Максимов, главния изпълнителен директор на “7М”, че има идея за учредяване на фондация на негово име. Много неща съм научила от моя преподавател, тогава доц. Христо Драганов, който сега е проф. д-р, генерален директор на “MIC” Автомобилно застраховане”.

- Кое ви дразни и кое ви пречи да развивате нормална дейност на днешния застрахователен пазар?

- Може би присъствието на нелоялната конкуренция, за която всички говорим. Липсва правилна оценка на риска, който се предлага от застрахователите. Ако имаше един нормален пазар, ако имаше информация за лоши клиенти, става дума за лоши резултати, от тях може би щеше да е на по-добро равнище този пазар. Защо в този смисъл да не говорим и за застрахователни измами? След известно време това ще бъде актуален проблем.

- Условия ли ще се създадат за това?

- Може би. Достатъчно четем книги, гледаме телевизия и виждаме в чужбина какво правят понякога самите клиенти.

- Няма ли вече моменти на измами?

- Не бих казала, че ги има в голяма степен. Тук-таме се съзират наченки, но предполагам, че всеки застраховател си има съответно добри застрахователни ликвидатори, които могат да разберат кога е застрахователна измама и кога не.

- А за тази информация не би ли могла да помага Асоциацията на българските застрахователи?

- Тя си има достатъчно много проблеми, но вероятно би могла да помага. Може към нея да има специално звено, би могъл да помага за това надзорът. За сега трябва да изчакаме приемането на Закона за застраховането и да видим как ще тръгнат нещата. Аз много вярвам, че със закона и надзора нещата ще се оправят, за да няма удари под кръста.

- Смятате ли, че след влизането в сила на закона и лицензирането на дружествата, някои от тях ще се простят със застрахователната дейност?

- Зависи от надзора- Може би ще се получи окрупняване на малките застрахователни формации, те ще се обединят с някои по-големи дружества и компании. Предполагам, че така ще стане.

- Има ли прояви на някои застрахаватели, които хвърлят къса или дълга сянка върху застраховането у нас?

- Чува се за такива, но всичко трябва да се докаже. Пак ще повторя - тези неща са в полезрението на надзора и този, който ще го оглави, няма да му е лесно, той трябва да е много железен! Да е неподкупен! Законът и надзорът ще сложат край на приказките кой е легитимен и кой не е. Що се отнася до нас, до дружеството, до холдинга, ние имаме самочувствието, че сме сериозни, че сме големи, че получаваме признание у нас и от чужди партньори, което никак не е малко.

- Г-жа Христова, на пръсти се броят ръководители-жени в застраховането. Добре ли сте в креслото на ръководител?

- Благодаря, добре се чувствам. Не би се чувствала добре жена-ръководителка, ако няма афинитет към хората, а това не се отдава на всеки. Аз съм посвикнала, защото когато станах директор на дирекция в “Булстрад” имаше съвсем малко жени на ръководни места. Приятно е да си на такова място, макар че то ти отнема много от личния живот. Малко или много това лишава семейството от твоето присъствие.

- Но вие сте застрахователно семейство, г-н Стоян Христов, вашият съпруг оглавява “България-Живот”, той беше вече гост на галерия Застраховател”. Как живеете в семейство-застрахователи?

- Не само семейството ми, към 80 на сто от приятелите ни са все от тази област. Имам нужда отвреме-навреме да съм и с приятели, които нямат нищо общо със застраховането.

- Как се чувствате с г-н Христов като застрахователна двойка?

- Не мога да кажа, че не се чувстваме добре. Често обменяме идеи, информация. На него застраховките “Живот” са му по-ясни като президент на “България-Живот” и това ми е от голяма полза. И виждам, че в резултат на нашето общуване, синът ни вече е усвоил добре застрахователния език.

- И накрая кажете още няколко думи за себе си.

- Ами, родена съм в през 1950 г. в гр. Свищов. Там съм завършила реална гимназия и след това, както вече ви казах - ВФСИ “Д.А.Ценов”. Оттогава до ден днешен съм на попрището на застраховането. И да се надявам - още дълги години да остана на това поприще. Само да съм жива и здрава.

- Тоест, както е казал поетът - вашият път се вие в далнината, а вие ще уточните - в далнината на застраховането?

- Да. Като пожелавам на всички колеги от цялата застрахователна система да са здрави и мечтата ми е след няколко години да имаме застрахователен пазар, на който да се чувстваме всички уютно.

Разговора води

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Имуществено и лично Застраховане"
Христо Драганов Марин Нейков, 2000
orange_li