Кирил Спасов, главен специалист на Дирекция “Лично застраховане” на ДЗИ

“Не е важно да казваш, че обичаш своята работа, а да доказваш това с труд и знания, с всекидневния си принос.” – бр. 11 (52) от 31.05.1996г., стр. 1, 6

- Вие сте пенсионер, а срещате ли се със свои колеги на работните им места?

- Срещам се, но много малко бивши мои колеги останаха в ДЗИ. Съставът му е почти обновен. Все пак поддържам контакти с някои от тях, с които сме работили заедно.

- Споменахте ДЗИ, изглежда, той ви е отгледал като застраховател?

- Естествено. Аз започнах работа през юни 1951 година именно в ДЗИ и се пенсионирах на 1 октомври 1988 година. Фактически там мина целият ми трудов живот.

- Да проследите пътя си, ако обичате.

- Започнах в отдел “Трети лица”. Този отдел се занимаваше със стопанисване на имотите, собственост на ДЗИ, преди да излезе постановлението за тяхното раздаване на новите собственици, които бяха и като наематели. Освен това в отдела се водеше и касата на железничарите. В него аз работех като книговодител. В ДЗИ не се постъпваше веднага на висока длъжност, започваше се с и.д. деловодител, след полагане на изпит се преминаваше във втора степен деловодител и т.н. Началник на нашия отдел беше г-н Иван Ненов, не зная жив и здрав ли е... един много ерудиран човек, с висока култура, с много познания в застрахователната дейност.

След това преминах в счетоводството на ДЗИ, чийто шеф беше г-н Македон Бонев, а после отидох в Планово-икономическа дирекция, която се оглавяваше от Стефан Грозданов, един от водещите професионалисти в застраховането, който за съжаление е отдавна покойник. В тази дирекция изкарах до 1978 година, след което преминах в Дирекция “Лично застраховане” с директор г-н Руси Калчев, сега на работа в “София-Живот”.

- Какви длъжности заемахте по този изминат от вас трудов път?

- Ами от и.д. книговодител до главен специалист в “Лично застраховане”, където се пенсионирах.

- Беше ли предопределен този ваш път, или случайно тръгнахте по него?

- Аз просто търсех работа по обяви. Научих за работно място в ДЗИ, подадох си молба и бях приет, както ви казах през юни 1951 година. Имах средно търговско образование. Много съм задължен на Стефан Грозданов, който държеше на кадрите си и на това те да са образовани и добри професионалисти. Благодарение на неговото настояване аз кандидатствах по специалността “Застрахователно дело” в свищовския институт “Д.А.Ценов”. Влязох и завърших задочно през 1962 година.

- Доколкото разбирам, работата ви в началото не е била чисто застрахователна, кога започнахте да овладявате застраховането като професия?

- Казах ви, че в началото завеждах железничарската каса, което бе една изпълнителска дейност, изразяваше се в разнасяне на вноските, постъпващи от отделните лица. По същество това бе счетоводна и книговодителска работа.

Истинската застрахователна дейност за мен бе в Планово-икономическата дирекция и впоследствие в “Лично застраховане”. Предметът на моята работа в първата дирекция беше да се планират както постъпленията за застрахователните премии, така и плащанията по отделните видове застраховки. Служителите бяхме в пряк контакт с нашата клонова мрежа. Там се извършваха проверки по дадена дейност на отделни деятели и инспектори, с посещения и на обекти за сключване на застрахователни договори. Същинската застрахователна работа бе в Дирекция “Лично застраховане” със сключване на застраховки, ликвидация на застрахователни договори с изтекъл срок при настъпване на смъртни случаи, злополука и т.н.

- Кой беше първият ви урок по застраховане и кой ви го даде?

- Първия урок получих в отдел “Трети лица”, а урок в истинския смисъл на думата застраховане, тоест урокът по застраховане, ми даде Стефан Грозданов. Не само на мен, а и на моите колеги той даде много от себе си, въведе ни в тази професия.

- Кога почувствахте, че получавате ключ за професията застраховател?

- Като завърших висшето си образование в Свищов. Тогава усетих нещата, свързани със застраховането. Имах вече възможност да свързвам нещата от практиката с придобитите знания по теорията. Което позволяваше да дадеш вече и нещо свое, нещо от себе си.

- А в свищовския финансово-стопански институт кои ви дадоха най-солидни знания от областта на теорията?

- И аз бях щастливец да съм студент на проф. Гаврийски, лека му пръст, знания получих и от г-н Телбизов и от много други, които тогава бяха доценти и асистенти.

- Били сте очи в очи с професията на работно място, сега наблюдавате отстрани тази, същата професия, изведнъж ли я напуснахте, или бяхте с нея и след пенсионирането си?

- Разделих се с нея на 1 октомври 1988 година и до 1 октомври 1991 година не работих нищо, бях си вкъщи, карах си пенсионерско време. На 1 октомври споменатата година бях поканен в “България” и аз приех поканата. Там бях, както се казва, момче за всичко, работих общо три години. Дружеството бе ново, хората бяха малко и трябваше да се изгражда цялостната му структура и мрежата му в страната. Службата бе нещо като дирекция “Координация”, каквато впрочем се създаде впоследствие. Моята задача беше да се изгради клоновата мрежа в страната. Не мога да кажа, че аз съм я създал, но допринесох много за нея. В момента “България” има много добра външна мрежа, с над 100 агенции и представителства.

- Могли сте още да поработите, ваши по-възрастни колеги са и днес действащи застрахователи, някои от тях на предни постове...

- Реших, че достатъчно съм работил и е време да почивам, аз съм вече на 68 години...

- Ваши бивши колеги с доста повечко отгоре още работят, вие сте твърде млад. Впрочем кога напуснахте “България”, последното си работно място?

- На 1 октомври 1994 година. Така се случва, че все на първо число започвам или напускам работа.

- Това, което ви прави впечатление във всекидневието на застрахователя от онова ваше време и на днешните хора в застраховането?

- Оня ден бях в ДЗИ, срещнах се с мои колеги, по-възрастни от мене, и пак си захванахме дума за професията, за института и останалите дружества. Макар че отдавна съм се откъснал от ДЗИ, винаги се интересувам от неговата съдба, от живота на колегите, защото все пак там ми е хвърлен пъпът, ДЗИ си остава доайенът на застрахователното дело. Информация получавам от вестниците, най-вече от “Застраховател”, но истинската черпя от извора, така да се каже - от самите дружества. Помага ми и това, че моят син Владислав Димитров е директор на една от агенциите в “България” и с него мога да си сверявам всекидневно часовника.

Кое ми прави впечатление във всекидневието на днешните застрахователи? Ами това, че те сега могат самостоятелно и бързо да решават всичко за разлика от нас и от нашите ръководители в ДЗИ едно време. Те не са зависими от други

инстанции над тях. ДЗИ беше монополист в застраховането и нещата не можеха да се решават самостоятелно, а с допитвания, съгласуване и намеса от зам.-министри, от министри, от министерство и от самия Министерски съвет понякога. Не знам днес как стоят нещата в ДЗИ в това отношение.

- Не ви ли потискаше това състояние на зависимост тогава?

- Потискаше ни, разбира се. За да вземем едно решение, в което аз съм бил убеден, трябваше да се допитваме до зам.-председатели, председател, до зам.-министър, министър... А често решенията се изготвяха от техни сътрудници, които не винаги бяха компетентни в тази област. И в много случаи предложенията ни за вземане на единствено правилни решения са били отхвърляни. Това ни огорчаваше, обиждаше ни.

- И все пак имаше ли условия за развитието на личността, на кадрите, тъй като - криво да седим, право да съдим, ДЗИ си остава и до днес ковачницата на кадри, оттам и от “Булстрад” излязоха най-добрите специалисти, които оглавиха или се вляха в частните застрахователни дружества?

- Да, имаше условия за развитието на кадрите. Но то достигаше до една точка, която не можеше да се прескача. Всичко зависеше от партийния ценз. Крайната точка беше главен специалист. Прескачаха я вече само тези, които бяха партийни членове, активисти и ръководители.

- Какво чувствате, когато чуете да се произнася името на ДЗИ и като се срещнете с ваши бивши колеги?

- В ДЗИ ние бяхме с много колегиални отношения в един много добър колектив независимо от положението на всеки един от нас. Аз имам незабравими спомени от живота ни по онова време. Бях секретар на профкомитета в продължение на 13-14 години и мога да кажа с ръка на сърце, че колективът ни беше отличен. Имаше грижа за човека тогава, социалният климат беше много добър.

- Кое е водещото начало в застраховането: добрата нормативна уредба, теорията чрез науката, практиката, или присъствието на силната, на компетентната личност?

- Главното е нормативната база да бъде добра. Всичко друго ще бъде на мястото си. Изключва се своеволното решаване на каквото и да е, всеки служител спазва стриктно тази нормативна база и така се установява един безупречен ред.

- Имаше ли по ваше време галеници, случайно попаднали хора в застраховането, хора не за тая работа?

- Имаше и такива. Хора, които не бяха компетентни и трябваше да ги носим на гърба си. Имаше ги в цялата държава, не само в ДЗИ.

- Възможно ли е присъствието на подобни хора в днешно застрахователно дружество?

- Абсурд! Това не може вече да се повтори.

- А в ДЗИ?

- Нямам представа.

- Казахте, че имате добри спомени от работата и живота си в ДЗИ. Най-хубавият ви с какво е свързан?

- С това, че в ДЗИ се ожених, съпругата ми работеше в градския клон.

- Можем да кажем, че ДЗИ е бил домът на любовта ви, преди да създадете семейния си дом, така ли?

- Точно така. Но имам и други хубави спомени. Както ви споделих, колективът беше чудесен, правехме много излети, тъй като профорганизацията ни беше много богата и имахме възможност да поемаме разноските на хората за екскурзии и почивки във всички сезони. С една дума: добри взаимоотношения, добри условия, добър живот.

- Главният урок за вас? Какво бихте казали на млади хора, които сега стъпват по пътя на застраховането?

- Обичайте работата си, обичайте професията застраховател! Най-важна е любовта. Разбира се, тя е чувство преди всичко, но включва и трудолюбието, себеотдаването, привързаността. Не е нужно да казваш, че обичаш своето дружество, а да доказваш това с труда си, със своя принос всекидневно.

- А главният урок за вас самия? Какъв извод си направихте - през този живот, защото втори няма да има, втора професия също?

- Като се отдадеш на една работа, на едно работно място, да не допускаш бягство. Не трябва да се помамваш по големи пари и по предложения с преходни съблазни. На мен са ми предлагали многократно да ида другаде на работа: в “Рудметал”, в профсъюзите, в Плановия комитет, но аз си останах докрая в ДЗИ. Покойният Велчев не допускаше изтичане на кадри, умееше да ги котка, да задоволява макар и частично техните искания, но да ги задържа, да не се стига до текучество.

- Имате ли впечатления от застрахователните дружества сега, от броя им, от взаимоотношенията между тях?

- Доколкото знам, на пазара сега има около 160 застрахователни дружества. За мен не всички те са професионални, някои от тях са псевдозастрахователни. Нормално е в България да има 25 до 28 застрахователни дружества. Не повече! Както е било до 9 септември 1944 година. Имало е 28 дружества. Следя балансите във вестниците, а и във вашия, който е и мой вестник, и ми прави впечатление, че маса от тези псевдозастрахователни организации отчитат загуби. Как може един застраховател да докара нещата дотам, че да позволи да стъпи на червено?

- Ще се сдържите ли да не ходите в ДЗИ или в други застрахователни компании, а просто да си гледате живота?

- Не. Докато има мои колеги - познати и приятели, които работят там, ще ги посещавам, човешко е. Но това ще се случва все по-рядко, защото те си отиват, а идват нови, млади хора.

- Виждаме какво стана и става с банките. В същото време все пак застрахователните дружества се бранят. Да чукнем на дърво - не допускат такъв хаос в своята дейност и няма случай на фалит. Как си обяснявате този факт?

- С това, че всяко застрахователно дружество вероятно си има свое разузнаване, свои разузнавачи. Допускам, че са предвидили такъв удар по банковото дело. Всеки един от тях е взел някакви превантивни мерки.

- За съжаление доживяхме и време с бедност и бедни хора, бедни българи. Според вас ще може ли без застраховане народът ни?

- Няма да може! Все пак застраховката дава една сигурност на самия гражданин, на застрахования. Той не живее сам, а със семейството си и трябва да подсигури своите деца в случай на събитие с него.

- Лично вие бихте ли допуснали да нямате застраховка?

- Не. Имам си застраховка “Живот”

и всяка година застраховам апартамента и къщата си в Княжево. И то не по задължителен ред чрез общината.

- В такъв случай какво бихте казали на ваши близки, на гражданите за застраховането?

- Всеки, който е разумен, независимо от дълбоката криза, в която живеем, да отдели от парите си за застраховка. Без застраховка не трябва да остава нито едно българско семейство!

Разговора проведе

Петър Андасаров




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки
orange_li
"Застраховане"
Проф,Христо Драганов, Боян Илиев, д-р.Ирена Мишева,
orange_li
"Застрахователният пазар"
Диана Иванова, Ивайло Иванов,
orange_li
"Застраховане"
Христо Драганов Йордан Близнаков, 2000