- Думата “застраховател” чух за първи път в един разговор между баща ми и проф. Димитър Бъров (първия ректор на ВФСИ “Д.А.Ценов”), с когото бяха приятели. Баща ми се вайкаше, че при смяната на мястото няколко пчелни кошера са заболели и трябва да се унищожат. Тогава Бъров му каза: “Не се тревожи, застрахователят ще плати!” Това е било някъде към 1953-1954 година. По-късно, през 1960 година, пак баща ми ме насочи да изучавам английски език и етика при д-р Цветан (Цоньо) Буров - един от последните мениджъри и известен презастраховател при Първо застрахователно и презастрахователно дружество “България”, братовчед на индустриалеца банкер Атанас Буров. В разговорите ни в почивките той ми разказваше за неговата бивша работа и ми даде един сборник от периодиката “Осигурително дело” (1940-1941 год.). От там научих доста неща за застраховането и за личности като проф. Венелин Ганев, Севдалин Пенчев, Христо Петров, Пейо Пеев и други видни застрахователи.

Интересът ми към застраховането се оформи към 1969-1970 година при срещата ми с доц. Христо Драганов, който току-що се бе върнал от Германия. Бях завършил Института по международен туризъм във Варна и работех в “Балкантурист” в гр. Русе. Тогава той ми каза, че с усвоените два езика - английски и немски - най-добре е да запиша специалността “Застрахователно дело” в тогавашния ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов. Послушах го и през 1972 година кандидатствах, приеха ме в тази специалност и завърших института през юни 1976 година. Като студент срещнах легендата за всички времена проф. д-р Велеслав Гаврийски. Той и доц. Христо Драганов ме насърчиха да пиша дипломна работа на една нова за това време тема: “Застраховане на СМР”. Написах я, защитих я и после останах в института.

- Разкажете, моля ви, за своето всекидневие като преподавател.

- Всекидневието на преподавателя зависи от това как ще си подреди задълженията и нещата от живота. Някои смятат, че ние сме свободни хора, но това е привидно. Всекидневието на преподавателя е програмирано, има особен ритъм и динамика. И моето всекидневие е планирано, но аз се стремя да го правя разнообразно. Правя разчет на времето си още в началото на месеца или на седмицата съобразно ангажиментите ми. Стремя се на студентите да представя материала по-оригинално съобразно новостите, търся връзката им с практиката и с действителността у нас. Търся повече контакти с колеги и със студентите. Извън часовете имам нужда от срещи и разговори, от други занимания. Но времето ми е заключено в пространството на ангажиментите: лекции, упражнения, работа със студентите, работа в катедрата, подготовка за лекции, административни задължения.

- Кое е най-интересното за вас в срещите ви със студентите?

- Студентите са навсякъде - в аудиториите, по коридорите, в кафе-бара, по улиците на малкия град. Срещите ми с тях са по много поводи - задължителни и случайни. При първите се усеща повече отношението им към учебния процес, те са по-унифицирани. В тях улавям интересното у отделната личност в общ и интелектуален аспект, демонстрирането на професионално съзряване, виждам равнището им в обучението. При неформалните ми срещи с тях съдя дали ме уважават и ценят, дали им е приятно да общуват с мен. С една дума - чрез тези срещи разбирам приятно ли им е моето присъствие, вярват ли ми, имам ли авторитет в техните среди.

- Интересни ли са днешните кандидат-застрахователи, тоест вашите студенти?

- Кандидат-застрахователите като всички студенти, като всички млади хора са интересни според техните търсения и желания, според интелигентността им. Аз вече съм преподавател в друга катедра - “Икономика на индустрията”, но при срещите ми с тях им обяснявам, че застраховането е доходоносен, но деликатен бизнес, но в него посредствените не виреят.

- Кои ваши преподаватели са повлияли най-силно за изграждането ви като техен добър наследник?

- Определено мога да кажа, че всички мои преподаватели, независимо къде съм учил, са ми помагали. Още от Варна помня проф. Д. Ганев и проф. П. Телбизов. Но като професионалист аз “се изковах” именно в катедра “Застрахователно и социално дело” на ВФСИ “Д.А.Ценов” - Свищов. Най-голям дял в “изковаването” ми има проф. В.Гаврийски чрез преподавания материал и извънучебните ни разговори. Той беше безспорен майстор в науката, полиглот, с феноменална памет и с почит към учителя. Поучаваше твърде деликатно, тихо и бавно, а когато бе необходимо, с тънък сарказъм. Правеха впечатление неговата принципност и безкомпромисност. След него идва проф. Иван Кацаров, комуто бях студент, а за една година и асистент. Високо ерудиран, със солидна подготовка и богат житейски опит, той ми беше интересен винаги и навсякъде - в аудиторията и извън института. Той преподаваше с недостижимо майсторство. Неговите учебници от 50-те и 60-те години и днес се ценят високо у нас и в чужбина.

Както вече признах, проф. д-р Христо Драганов е първопричината, решаващият фактор да се насоча към застраховането. От него съм се старал винаги да приема много важни неща. Първото, на което съм се възхищавал от него е, че той умееше да управлява катедрата здраво и да й създава непрекъснато авторитет. Знаеше как да интегрира нещата, да ги консолидира, особено когато трябваше да се решават важни за катедрата въпроси. Той мислеше широкомащабно още тогава. Беше безкомпромисен към лошо или посредствено написания научен труд. Връщал ми е многократно мои разработки, докато не получат научна стойност. Особено силно ме е впечатлявало това, че даже и да сте конфронтирани с него, при затруднение винаги помагаше. Не е злопаметен, всичко му минаваше бързо. Като научен работник никога няма да забравя често казваните от него думи: “След като завършиш научната си работа, затвори я и кажи: какво написах? И тогава продължи!”

В катедрата заварих като преподавател от второто поколение доц. Йото Йотов, който също оказа влияние върху формирането ми. Той проявява аналитичност, принципност в позициите си.

- Най-важното за преподавателя по застрахователно дело?

- Преди всичко преподавателят по застраховане е необходимо сам да е убеден в това, на което учи другите. Убеждението идва, когато той е овладял перфектно материала, а това изисква много труд, много четене за придобиване на реална и актуална информация за застраховането, за застрахователите, за конюнктурата на пазара, за общата социално-икономическа ситуация. Преподавателят по застраховане трябва да оценява, прогнозира и изпреварва събитията. Владеенето на чужди езици е друг важен фактор, за да може той да следи пулса на застрахователния бизнес по света. Сега в застраховането се говори и се прави бизнес чрез застрахователните технологии. Това е съчетание между постигната застрахователна техника с научните постижения в застраховането. В тази сфера преподавателят по застраховане има да играе важна роля дълго време особено у нас.

- Кое ви прави горд, че сте в академията, където са се подготвили почти всички кадри в застраховането?

- Аз съм свищовлия и не мога да не се гордея с това висше учебно заведение, още повече че съм и член на тази академична общност. Свищов често е наричан “Малкият Кембридж” или “Българският Оксфорд”. За изминалите 60 години тук са се формирали като изтъкнати и всепризнати специалисти застрахователи хора от няколко поколения, чийто брой общо достига няколко хиляди. Горд съм и с това, че тук най-напред е започнало обучението по застраховане у нас и продължават да се учат много млади хора, да излизат нови кадри за дружествата в страната. Стопанската академия в Свищов е известна отдавна в света, в нея се спазват благородните традиции на миналото, доразвиват се и нейната популярност расте. Значи трябва наистина да сме горди, че сме преминали през нея и че допринасяме за обучението на нови застрахователни кадри.

- Бихте ли посочили професионалисти в застрахователните дружества, които ви дават самочувствие на преподавател през годините?

- Аз съм от третото поколение преподаватели и ще посоча само някои от моите студенти, които са се издигнали в административната йерархия, доказали професионалните си качества. Моля да ме извинят тези, чиито имена по обясними причини ще пропусна, тъй като те са много и това е неизбежно. Ще отбележа, не по някакъв стойностен ред, те всички са стойностни хора, следните мои студенти: Румен Янчев (”Булстрад”), Константин Миланов (”София-Живот”), Анжелика Ангелова (ДЗИ), Кою Коев (ДЗИ), Румяна Петкова (ДЗИ), Пенко Сомлев (ДЗИ), Георги Маринов (ДЗИ - Нова Загора), Валентин Коцев (Общо застраховане), Петър Симеонов (ДЗИ - Пещера), Кънчо Беров (”Зора-Инс”) и много, много други, все шефове и ръководители на дружества и дирекции. Все пак не мога да не спомена и някои от възпитаниците на Свищовската академия преди мен: Симеон Симеонов (”София-Инс”), Господин Стоянов (”България” - Шумен), Петко Петков (ДЗИ - Шумен), Георги Зашев (ДЗИ), Борис Лимперов (ДЗИ - Бургас), Мартин Аврамов (”7М”), мой състудент, Ани Михайлова (”Булстрад”), Г. Гецов (”България” - Враца) и други.

Съвестта и коректността не ми позволяват да пропусна ст.н.с. д-р Янаки Андреев, мой много близък приятел и почти научен ръководител, който ми е помагал в много важни моменти. Той бе пръв, с немалко рискове, който дръзна да основе брокерска фирма у нас. Друг мой приятел, уважаван застраховател у нас и в чужбина е г-н Йордан Генчев.

Не мога да не се възползвам от случая да благодаря на г-н Георги Абаджиев (”Витоша”), който ми беше временно колега преподавател, а като председател на “Булстрад” винаги съдействаше на застрахователната наука, особено на мен при подготовката на доктората ми.

- Бяхте първият председател на Асоциацията на българските застрахователи, какво свършихте и какво не успяхте?

- Да. За самия мен бе изненада, че на учредителното събрание, без да съм присъствал, бях избран за неин председател. Първото нещо, което трябва да отбележа, е, че АБЗ дълго време не беше регистрирана, причините бяха бюрократични. Независимо от това ние работехме по организацията и консолидирането на членовете й. Най-важното постижение бе постепенното, но видимо интегриране на хората, идеите и действията, което по-късно се изрази в по-лесното постигане на консенсус при вземането на общи решения. По-голямата част от времето, през което бях председател, може да се определи и оцени като организационен период, защото АБЗ бе регистрирана през април 1994 година. През това време ние фактически нямахме необходимата легитимност. Поради тази причина изпуснахме реализирането на много мероприятия, в това число и получаване на солидно финансиране от ФАР. Бяхме разработили детайлна програма, но ... Търсехме свои пътища за получаване на парични средства, което ставаше трудно, тъй като всеки искаше да види нещо наяве, щом даваше някакви пари. През първите две години Управителният съвет работеше напрегнато, но никой от нас не получаваше възнаграждение.

След закупуването на собствен офис нещата тръгнаха, вече имахме свой дом, който стана важно място за срещи и обмяна на идеи, концепции и опит с наши и чуждестранни специалисти. Започнахме сериозна работа по усъвършенстването на устава, по изработването на правилника за прилагането му, на изработване на становища по застрахователни въпроси, искани от законодателя и ведомства. През моето време излезе и първата публикация на АБЗ - скромният справочник за работата на дружествата членове. През тази година останах “извън борда” на АБЗ, но нямам намерение да спра да помагам с каквото мога. Все пак имам известен опит, а и дълбоко се свързах със застрахователната общност.

- Как виждате по-нататъшната съдба на асоциацията и в кои посоки трябва да насочи дейността си?

- Доколкото съм информиран, засега асоциацията работи “на високи обороти”, много проблеми реално се решават, напрежението е голямо. Забелязвам активизиране на създадените експертни групи.

Има обаче още много да се желае в дейността й. Трябва да се издигне още повече авторитетът на асоциацията и на отделните дружества, нейни членове. Всички държавни, законодателни, изпълнителни и ведомствени институции е време най-после да разберат, че всички въпроси-големи или малки, свързани със застраховането, трябва да се решават съвместно или посредством консултации с АБЗ. Крайно необходимо е изграждането на образователен и квалификационен център, който няма да замества индивидуалните форми и начини на квалификация в отделните дружества, а ще информира и разпространява знания от по-общ характер, ще организира и провежда семинари с участието на наши и чуждестранни лектори специалисти.

Нека ми бъде позволено да споделя и свои съображения за ефективността на работата. Тя зависи главно от оперативния персонал, от работата на УС и от председателя му, който е мениджър на асоциацията. Още като председател, без да влагам свои интереси, казвах, че по приетия начин ротационният принцип не е най-верният път за управление. Имах предвид, че един ръководител на дружество едва ли би пренебрегнал работата в него пред ангажимента си в същото време в асоциацията. Още по-неудачно е решението мандатът на председателя да е едногодишен, защото така имиджът на асоциацията се разсейва. Става така, че чуждестранният контрагент в началото на тази година контактува или има договореност с господин Х, а през следващата година трябва да преговаря с господин У. Иначе АБЗ има бъдеще и аз ще се радвам на всички нейни успехи.

- Смятате ли, че е достатъчно здрава връзката между СА “Д.А.Ценов” - Свищов, и застрахователните дружества в страната?

- Не! Връзката е сравнително изтъняла. Работи се на парче, индивидуално, а понякога и на тъмно. За по-големи проекти въобще не може да става и дума. Може би се смята, че всяка компания има собствени цели, свой почерк, съобразно което да квалифицира специалистите си. Не отричам и подобен подход, но като имам предвид опита и практиката в други, напреднали в застраховането страни, смятам, че има поле за сериозни съвместни действия, които могат да се осъществяват именно чрез АБЗ.

- Как изглежда застрахователният пазар през вашия поглед?

- Мога да кажа, че в общи линии той като че ли е разпределен и особено големите дружества стоят стабилно. Иначе борбата е жестока за оцеляване, особено на малките. Застрахователното поле ще се свива още през следващите години следствие на трудната и сложна икономическа обстановка в страната. Населението вече трудно поддържа застраховките си, новият приток намалява, а застрахователите се увеличават. Повече от ясно е, че това са противоречиви процеси.

Има обаче един фактор, който смятам, че ще раздвижи пластовете на застрахователния пазар. Това е масовата приватизация. Предвиждам, че неминуемо ще се появят нови застрахователни компании или браншови каптиви, които - както се видя за краткия период у нас - са твърде агресивни. Всичко това ще внесе допълнително напрежение в близките месеци. Като имам предвид така очертаващите се тенденции, мога да кажа, че застрахователният пазар е пред сериозни изпитания. Ще успее този, който работи разумно и провежда здрава застрахователна политика.

- Какво бъдеще очаква застрахователното дело според вас? Бихте ли направили кратка прогноза?

- Застраховането ще продължи да се развива: бавно или бързо, нормално или не, това зависи от икономическата ситуация и от “актьорите”, които са в играта. Дано само и застраховането не изпита българския синдром подобно на банковото дело, на селското стопанство, на индустрията и услугите. Това ще зависи главно от контрола върху работата на застрахователите, тоест от надзора. Ако и там се подходи непрофесионално и пристрастно, грешките са неминуеми. Убеден съм, че към дирекцията за държавен надзор е необходим консултативен съвет, чиито членове да имат само съвещателен глас. Така е в почти всички напреднали страни. В Германия този съвет е от 60 членове, у нас съставът му би бил достатъчен и с 10 души представители на финансови среди, на клиентите, на изпълнителната власт, на науката, обществото. Но всички задължително да са специалисти. Дано дирекцията за надзор бъде комплектована от професионалисти, от хора - устойчиви и твърди в провеждането на контрола. В противен случай тази институция ще се превърне в играчка в ръцете на определени застрахователи.

Моята кратка прогноза за застраховането? Рано или късно, ако не ни забравят, и у нас ще се появят чуждестранни застрахователи със своя богат опит, умения в конкуренцията и маркетинга, с брилянтните си продукти и етичност в обслужването. Дали ще могат нашите застрахователи да се равняват с тях? Промените, които виждам в бъдеще засега са: първо - структурни изменения при големите застрахователи, особено при държавните. Това е неминуемо след влизането в сила на закона за застраховането. Второ - консолидация на дребни и сродни застрахователи, трето - поява на нови и развитие на създадените пенсионни фондове, четвърто - изчезване на фантомите, поява на специализирани фирми от сферата на застрахователното обслужване: консултантски, маркетингови, независими “лос аджъстъри”, актюерски и т.н.

Моите скромни препоръки към застрахователите са: да предлагат подходящи продукти според кесията на всички слоеве от населението, да останат сериозните, а да отпаднат псевдопродуктите. Не е необходимо застрахователните комбинации да са прекалено оригинални, така наречените убийци. За традиционните и по-опростени схеми има голямо поле за работа. Да се активизират методите за повишаване на капацитета на застрахователния пазар, да се активизира активното презастраховане, да се прилагат съвременните застрахователни технологии. Така застраховането ще издържи изпитанията и ще бъде в полза на обществото.

- И накрая - нещо повечко за себе си?

- Роден съм на 11 октомври 1945 година в Свищов, в земеделско семейство. До 1963 година учих в родния си град, след което служих в армията, поработих тежък физически труд и, както споменах, през 1967 година бях приет в Полувисшия институт по туризъм във Варна, който завърших през 1969 година, след което... но за това вече стана дума. Бих добавил, че като преподавател в катедра “ЗСД” съм работил 11 години, а от 1988 година съм преподавател в катедра “Икономика на индустрията”. Бях асистент, сега съм доцент. Имам публикации у нас и зад граница (в САЩ, Япония, Германия, Полша), чрез които смятам, че съм дал своя скромен принос за известността на националната ни застрахователна теория извън границите ни. Специализирал съм в Англия по застраховане на СМР и презастраховане, в Германия по въпросите на държавния надзор върху застраховането, в Белгия по екомениджмънт, оценка на екологическия риск и риск мениджмънт, и другаде. И нескромно да прозвучи, аз съм със самочувствието, че навсякъде съм се стремял с познанията си да докажа, че и ние, българите, има какво да кажем за застраховането, че съм защитавал ревностно авторитета на нашите застрахователи и на учебното заведение, в което съм учил и работя.

Разговора проведе

Петър Андасаров