- Съвсем случайно попаднах в застраховането. През 1980 година се пенсионира председателят на Държавния застрахователен институт Димитър Велчев и на негово място дойде председателят на Окръжния народен съвет в Търговище Тома Томов. Мен ме изпратиха като негов първи заместник, тъй като през тези години на работа в Министерския съвет и в ЦК наблюдавах дейността на Министерството на финансите, в това число и на ДЗИ. Така че връзката ми със застраховането е много отдавна. В ДЗИ постъпих на 22 октомври 1980 година и вече 16 години се занимавам пряко със застрахователна дейност.

- Кое беше най-интересното в началото на работата ви в ДЗИ?

- Това, че близо шест месеца само наблюдавах системата на института. Заварих една закостеняла бюджетна организация на заплащане на труда, което задържаше развитието на хората и на застрахователното дело. Тогава с помощта на колеги, преди всичко на г-н Матей Матеев, се помъчихме да намерим и приложим нова система, която да тласне напред застраховането, да възбуди интереса на застрахователните работници. Разработихме системата така, че възнаграждението на агентите и на щатния персонал се определяше и се формираше от прираста на застрахователните премии по съпоставими цени. И за пет години премиите ни се увеличиха три пъти, а застрахователните работници разбраха какво значат за тях материалните стимули. И най-вече за работата им, което пък се отрази много положително на дейността на ДЗИ. Това, разбира се, бе предхождано от много анализи, изучаване на чужд опит и предимно от японски, германски и съветски списания, от тяхната специализирана литература.

- Кои ваши колеги ви правеха впечатление като професионалисти и ви внушаваха авторитета си чрез своята работа?

- А, имаше доста добри специалисти, които работеха съзнателно и всеотдайно. Това бяха Руси Калчев, Борис Керемидчиев, Борис Василев, Иван Марински, Димитър Димитров, който и сега работи като директор на Дирекция по земеделските култури. Живко Дръцков също бе един много голям специалист. Не мога да не спомена и Атанас Цонков.

- Що за професия е работата на застрахователя?

- Тя е преди всичко хуманна професия, генезисът на застраховането е взаимопомощта. Не мога да си спомня името на един френски професор, който е казал, че застраховането се нарежда на четвърто място сред човешките потребности: хляб, подслон, облекло и застраховане.

- А да си добър застраховател какво значи според вас?

- Това значи да мислиш за интереса на застрахованите, да не жалиш сили, за да им бъдеш полезен. Добиеш ли тяхното доверие, при всички случаи работата ти ще бъде успешна.

- Имаше и все още си действа Законът за ДЗИ, ще го отмени току-що приетият нов закон, който ще влезе в сила от 1 януари следващата година. Какво даде на застраховането той и какво му отне?

- Лично моето мнение е, че в онези условия на тотална държавна собственост беше трудно да се прави истинско застраховане. Собственикът застраховаше себе си по един сложен механизъм и в същото време по доста опростен начин. Държавата тогава всъщност се самозастраховаше и съм си мислил, че тя би могла по много по-евтин и по-ефикасен начин да си осигури резервните фондове, за да гарантира, както тогава се казваше, възпроизводствения процес, що се отнася до застраховане на имуществата. Тогава, а и сега в животозастраховането преобладава спестовният елемент. Имаше една силно развита финансова структура като ДСК, а в ДЗИ спестяването ставаше по-скъпо отколкото в спестовна каса. Въобще условията бяха такива, че не можеше да има застраховане, каквото е днешното.

- А какво даде на застраховането този закон?

- Той все пак запази през времето един отрасъл - застраховането, една наука - застрахователната. Създаде условия за изграждане на застрахователни кадри.

- Вие сте бил и с партийна окраска специалист, работейки в апарата на ЦК на БКП. Ще се съгласите ли с нюанса, който отбелязваха ваши колеги по отношение на този закон, че той е поставял таван за развитието на кадрите?

- Таван за развитие на кадрите няма според мен. Става дума за израстване в квалификационно отношение, защото винаги може нещо повече да се направи и нещо ново да се научи. Колегите, които са споделяли подобен нюанс, са имали предвид може би това, че не са имали възможност да избират друг застраховател освен ДЗИ, където да прилагат своите способности и знания. Но по отношение на професионалното израстване мисля, че не са прави. Може би.

- Нещо отличително в тогавашната ви работа? Нещо,което не можете да забравите и до днес?

- Като дойдох в ДЗИ, в животозастраховането около 94-95 процента от застрахователните суми, които се изплащаха, бяха поради изтекъл срок на застраховката, без да настъпи застрахователно събитие. Това бе спестовен елемент и не беше доходоносно за застрахованите. Тогава застрахователят нямаше възможност да инвестира тези резерви, да печели и по тоя начин да възмездява застрахованите. По това време с Руси Калчев се помъчихме в тези застраховки да внесем и малко рисков елемент. Бяха създадени два-три продукта, един от тях - смесена застраховка “Живот”, комбинирана с пенсия. Когато човек се пенсионира предсрочно поради злополука или общо заболяване, той допълнително да бъде осигурен извън държавната пенсия, която получава.

- Какво беше по ваше време отношението към младите кадри?

- Млади и стари кадри няма. Има можещи и неможещи кадри. Не съм забелязвал да има някакво отношение към млади и стари колеги само заради възрастта им.

- А как тълкува понятието, думата “монопол” г-н Азгоров?

- Какво значи за вас изразът “Монополист в застраховането”? Някои продължават да смятат, че ДЗИ още е монополист.

- В момента ДЗИ не е монополист. Преди шест-седем години именно той предложи да се премахне монополът в застраховането. Известно е на обществеността, че бе прекалено забавен Законът за застраховането и едва преди няколко дни бе приет от Народното събрание. Тази е причината някои по инерция да си смятат ДЗИ за монополист. Думата “монопол” е с двояко измерение: до известна степен той позволява да се поевтини издръжката на застраховането, а от друга страна, според мен ограничава разширяването пълнотата на застрахователното покритие. Хубаво е, когато има конкуренция. Монополът бе преграда за нея.

- Подавате ми дума за моя следващ въпрос: как посрещнахте създаването на първите частни застрахователни дружества - с малко ревност или с отворено сърце?

- В никакъв случай не с ревност! Но ме притесняваше това, че не бяха създадени условия за конкурентната борба, нямаше ги и все още ни липсват правилата за конкуренция. Кадрите там са изключително от ДЗИ и от “Булстрад”, разбира се, и мисля, че те създадоха застрахователния пазар и спазват някои неписани изисквания за взаимоотношенията си. За съжаление поради липсата на правила пазарът все още не е строен. Това, надявам се, да стане не само с влизането в сила на новия закон, но и след изработването на редица поднормативни документи и изграждането на Дирекцията за надзор. С тях ще се отвори път за прилагането на самия закон. Едва тогава ще има правила, всеки ще е задължен да играе по тях и който ги наруши, ще получи червен картон.

- Как се чувствате лично вие, след като с ДЗИ не сте сами на застрахователния пазар, а има и доста нови застрахователни дружества?

- Нищо не ми липсва. Може би само лоялността на пазара, която е задължителна за всички.

- Какво спечелихте от застраховането?

- Трудно ми е да кажа, но сигурно нещо съм спечелил. А вероятно и нещо съм загубил. Те вървят заедно. Спомням си безсънните нощи, когато работехме над нови моменти в дейността на ДЗИ в рамките на монопола. И ми е приятно, колкото и тогава да ми е било горчиво. То и сега не е лесно. Но това, че работим за хората, за тяхното добро, оправдава всички жертви.

- Вървите към края на трудовия си път в застраховането тук, в ДЗИ. Какво бихте казали на своите колеги, ако днес или утре напуснете застрахователното поприще? Най-важното?

- Лоялност към клиента, грижа за клиента, обич за него. А не да се гледа на него като на доходен субект за кесията на застрахователя. Клиентите усетят ли грижата към тях от наша страна, няма да ни напуснат, сами ще ни търсят. Това е урокът за днешните и за утрешните застрахователи. Той е от вечните уроци за нас.

- Накрая ще ви помоля да очертаете биографичните параметри на живота си...

- Роден съм на 7 януари 1934 година в с. Петко Каравелово, Великотърновско. Завършил съм Търговската гимназия в същия град през 1952 година, а през 1956 година се дипломирах в Ленинградския финансово-икономически институт. Баща ми беше железничар - спирач, а майка ми селскостопански работник. През 1956 година постъпих в Министерството на финансите, след четири години станах началник на отдел “Финансиране на тежката промишленост”, от 1962 година започнах в Министерския съвет, от 1970 година отново отидох (е, бях преместен) в Министерството на финансите, където изкарах две години, оттам в Плановоикономическия отдел на ЦК на БКП. И на 22 октомври 1980 година започна пътят ми в ДЗИ. Женен съм, имаме син, който е студент в Университета за национално и световно стопанство.

- Благодаря ви и ви желая здраве и години живот.

Разговора проведе

Петър Андасаров