- Преди всичко искам да ви уверя, че съм с най-добри чувства към вестник “Застраховател” и съм готов винаги да водим разговор на негови страници, щом той е на застрахователна тема. Да, имам самочувствие на застраховател-професионалист, без да съм с претенция то да е голямо, защото ми е ясно, че застраховането е една много сериозна наука и се учи цял живот. Лично аз не мога да кажа, че знам всичко за застраховането и затова съм благодарен, че работя точно в тази сфера на икономиката и финансите, която е толкова разнообразна и интересна. Наистина така разнообразна и интересна, че в моите вече 22 години трудов стаж само в застраховането, не ми омръзна.

- И все пак откъде идва самочувствието ви, щом казвате, че го имате, и то основателно?

- Ами идва от тези 22 години практическа работа в системата на застраховането, от това, че съм придобил точно такова специализирано образование - специалист застраховател, което получих в свищовския висш финансово-стопански институт “Д.А.Ценов”, катедра “Застрахователно дело”. И то при такива величия на застрахователната наука, каквито бяха покойните професори Велеслав Гаврийски, Иван Кацаров и други преподаватели на които завинаги съм благодарен, че ни дадоха теоретичните основи и ни запалиха за тази професия, провокираха нашият интерес към нея.

- Всъщност там ли, в този институт ли са корените на упражняваната в тия вече 22 години професия на застраховател от вас?

- Като се връщам назад във времето и преценявам нещата от трудовия ми живот, наистина разбирам със сигурност, че там са корените. Ще открия една скоба, за да кажа, че първоначално бях с друга специалност в института - счетоводна отчетност. След това преминах в специалността застрахователно дело. Въпреки че това ми костваше известни усилия - полагане на допълнителни, включително и приравнителни изпити. Привличаше ни с интересната си дейност, защото всеизвестно е, че счетоводството е по-скучна работа. И освен това терминологията на застраховането за нас, студентите беше интересна и примамлива. И ще повторя - големи личности преподаваха в тази катедра, те бяха със славата на големи учени. Със своя чар, обаяние и авторитет професорите Гаврийски, Кацаров и Беловеждов ни привлякоха към една солидна наука като още неориентирани млади хора. Благодарение на наученото от тях днес мога да кажа, че съм напълно удовлетворен от работата, която върша.

- Това се случва много рядко с хората и бих го нарекъл щастие. Щастлив ли сте?

- Да, щастлив съм. Истина е, че съществуват теории, които по социологически път изследват трудовия процес, трудовата ангажираност и казват, че на определено число години човек трябва да сменя работата. Но когато една професия е много интересна и трайна, като че ли се обезсмисля такава теория, па макар тя да е и японска или американска. А що се отнася до практическия път, който съм извървял, с мен така се случваше, че на определени години сменях длъжностите и функциите, които изпълнявах в застраховането но не му изневерих като на моя първа и голяма любов в трудовия живот.

- Коя беше първата врата, която се отвори за вас и влязохте в голямото пространство на застраховането?

- Завърших института през 1974 година и започнах работа по разпределение, но и по мое желание и убеждение, в Държавния застрахователен институт през януари 1975 година. И оттогава до ден днешен нямам нито един работен ден другаде. Тоест трудовата ми книжка е само с печата на ДЗИ.

- Бих ви помолил да очертаете пътя си в ДЗИ през изминалите години.

- Аз извървях много интересен път и съм благодарен на съдбата, че стана така, тъй като именно това изворът и на самочувствието ми на застраховател. Започнах работа като обикновен счетоводител и преминах после през всички етапи на йерархията, което ми даде възможност да опозная всички сектори и кътчета на ДЗИ и на работата в застраховането. Бил съм контрола на каса, замествал съм касиер, работил съм в отдел “Регресни искове”, по вземания от регресни искове, след това бях инспектор в специализирания автомобилен клон на ДЗИ, замествал съм началник на отдел, някога имаше длъжност инспектор, инструктор, сега са главни специалисти, главни експерти. През 1983 година преминах на работа в централното управление - Дирекция “Финансов контрол”, като главен финансов ревизор. Там имах щастието да обиколя цялата страна, всичките около 106 клона, опознавайки хората и начините на работата им и с професионалните им качества. Имах поглед върху цялостната дейност на ДЗИ. От лятото на 1989 година оглавих Дирекция “Финансов и застрахователен контрол”. Последната промяна вътре в системата на застраховането и в системата на ДЗИ беше през 1993 година и в началото на лятото поех ръководството на Софийски градски клон като негов главен директор, длъжност на която съм и сега.

- Сигурно и с вас се е случило така, както с всеки човек в началото на трудовия му път - някой му е подал ръка, помогнал му е. Имате ли докосвания, контакти с интересни хора по стъпалата, които сте изкачвали в своето развитие и кои са те?

- Имам и те са много. В самото начало на работата ми в ДЗИ началник на отдел “Кадри” беше г-н Евгени Стоицев, който ме хареса и се отнесе към мен бащински, зарадва се, че в мен видя един млад човек, който иска да работи в ДЗИ със желание и амбиция. Няма да скрия, че тогава положението в ДЗИ беше съвсем друго, той нямаше този авторитет в йерархията на чиновничеството, застраховането беше изтласкано на заден план в стопанството на страната. И не беше тайна, че повечето студенти търсеха начини да избягнат разпределението, трудно се намираха кадри за ДЗИ. Именно затова направих впечатление на г-н Стоицев, комуто и до днес съм благодарен, че ме забеляза и подкрепи усилията ми да направя успешни първи стъпки на територията на застраховането. Като имате предвид, че условията на работа бяха тежки. Преживял съм много трудности, преминал съм буквално през мизерия. Като инспектор съм давал дежурства няколко пъти седмично, в лоши атмосферни условия, всички огледи на коли бяха на открито. По време на ходене по адреси сме газели кал до колене, замръквали сме в късите дни къде ли не по селата на голяма София. Но всичко това не ми е пречело да си обичам професията и винаги ми е било интересно да работя. Бях си поставил амбициозната цел да се развивам като застраховател и като личност, да се квалифицирам като добър професионалист. През тези години имаше огромно разминаване между теорията и практиката. Принципите на застраховането в цял свят, които изучаваме в свищовския институт, бяха сериозно нарушени в практиката у нас, предвид на социално-икономическата реалност в страната ни. И винаги съм се мъчел да търся логично обяснение на всичко това. Сега се радвам, че в края на краищата нещата си дойдоха на своето място, основните принципи на застрахователната наука победиха и сега застраховането у нас се развива в условията на пазарна икономика.

- До неотдавна ДЗИ беше монополист в застраховането, действаше старият закон, не беше ли той примка на шията на кадрите в сложилите се до приемането на новия закон социално-икономически условия?

- Не, определено не! И ще ви отговоря защо. Радвам се, че когато станаха тези кардинални промени, ръководството на ДЗИ подходи много разумно, взе много разумни решения, които адмирирам. И най-важното беше това, че ДЗИ в годините до приемането на новия закон категорично се отказва от законово закрепения монопол. Ние доброволно се отказахме от този монопол, защото, ако продължавахме да се позоваваме на него, щеше много да пречи и на развитието на кадрите, и общо на доверието към институцията ДЗИ. Тоест ние искахме да не се позоваваме на неотменения дотогава закон за застраховане на имуществото, закона за ДЗИ, който е устройствен и на много други законови разпоредби, а да се съревноваваме в конкурентна обстановка наравно с другите компании, за да имаме равнопоставеност към стопанските обекти, на които предлагаме нашите застрахователни услуги. И най-вече - за да можем да се научим да работим по принципите на пазарната икономика. И ДЗИ да не се окаже неподготвен след влизането в сила на новия закон, който урежда застрахователната материя по принципно нов начин, в съзвучие със световната практика. За запазване авторитета на ДЗИ, който е граден през тоталитарните години, през които макар и да са били нарушени някои принципи, по отношение обслужването на населението винаги сме имали огромна отговорност. Става дума за милионите граждани и за ръководителите на предприятията и фирмите, при които отивахме не да им кажем, че са длъжни да се застраховат при нас, а да им предложим добри условия, добър продукти и те да изберат, да предпочетат ДЗИ.

- Фактът е неоспорим - при създаването, при учредяването и вече при действието на новите застрахователни дружества и компании се оказва, че голямата, основната роля изиграха и играят кадри от ДЗИ и от “Булстрад”. Парадоксално ли е това, че от една страна, според ваши колеги, монопиламът на ДЗИ е спирал развитието на кадрите, а от друга изведнъж сана ясно, че в него са се формирали чудесни кадри, които изградиха солидни дружества, спечелили за кратко време авторитет?

- Обяснението е едно и то е много логично. Отново искам да подчертая, че застраховането е сериозна наука и че застраховател не се става за един ден. То е специфичен дял, сектор от икономиката и финансите на всяка страна. И не може кой да е да стане и да бъде застраховател. Дори човек с висше икономическо образование ако не е специализирал застрахователно дело ,просто ще има непреодолими трудности в определен, в продължителен период да работи с тази материя. Застраховане не може да се прави от хора, които нямат основата за него. Затова бе логично при създаването на новите дружества да се ползва опитът на добри застрахователи, изградили се в ДЗИ. Нормално е наши колеги да се ориентират към такива нови дружества. Това е съвсем естествена практика по цял свят; да има свобода на трудовия пазар, на собствено виждане и на собствено мнение. А и ръководството на института не е задържало никого по неговия избран път. Истината е,че подготвени професионално наши кадри преминаха на работа в новите застрахователни дружества, което значи, че ДЗИ е бил един вид училище, школа, университет. Макар и изкривено пречупена теорията в практиката на института, той все пак беше единствената ковачница на кадри. Заедно с “Булстрад”, разбира се. Оттук идва също един лъч за самочувствието ми на един от хората, изградили се като добър професионалист-застраховател.

- Казвате, че ДЗИ посрещна спокойно промяната, толерантен е в отношенията си към новите дружества. А как Борис Попов посрещна тази промяна и промени ли се поне малко самият той в новите условия?

- Лично аз посрещнах промяната с много добро чувство. Първо като предизвикателство, защото това, което винаги ме е дразнело през годините - разминаването между теорията и практиката - исках да престане и да се облекат в практическа форма принципите на застраховането. Своите усилия влагах и влагам именно в тази насока. Радвам се, че през тези години успях да избегна възможността да допусна закостенялост и робуване на някакви догми и да се отърсят от бюрокрацията. Когато стана промяната аз бях ръководител на едно звено, което трябваше да следи точно за най-стриктното спазване на всички вътрешни нормативни и на всички изисквания. Говоря за вътрешния финансов и застрахователен контрол. И нескромно да е ще призная че се радвам за това, че с ръководството през това време сме рушили догми, заедно сме приемали и прилагаме нови полезни неща и сме дали тласък в развитието не само на застраховането у нас, но и на самия застрахователен институт. За да мине от релсите на монополист към по-свободни пространства, да се освободи от известна закостенялост, тромавост, схематичност и да мине към едни много по-гъвкави схеми, към европейски продукти и европейски начин на предлагането им. Към всичко, което е модел на застраховане в модерно развитите общества.

- Няколко думи за клона, който ръководите?

- Това е най-големият клон в България, което също подхранва моето самочувствие на застраховател. И същевременно с най-много проблеми, с най-много служители, с най-обемна работа. А знаете, че колкото е по-голям обхватът на работа, толкова по-големи са отговорностите. Машината на градския клон, образно казано, е добра и действа успешно. Имаме много проблеми, стремим се да ги решаваме навреме, непрекъснато усъвършестваме персонала, създаваме нови форми на взаимодействие. В момента смятам, че градския клон най-после зае полагащото му се място в системата на ДЗИ. През годините на други системи на отчитане и на съревнование просто беше пренебрегван. Тогава клонът имаше и по-неудачни форми на работа, но след промяната той твърдо излезе начело по абсолютно всички вътрешни показатели в системата на компанията.

- Виждате ли добро място на клона и в новата структура на ДЗИ, която вече се подготвя?

- Това е право на отговор на ръководството на ДЗИ. Но, ако продължа аз да ръководя градския клон, още отсега имам големи амбиции за неговата бъдеща дейност. Не само за утвърждаване на челното му място, но и в неговото преобразуване той да обедини и други регионални наши структури. Дори в далечно бъдеще, да сме живи и здрави, в перспектива виждам една регионална компания, да я наречем условно Югозападна, която да покрие застрахователните интереси на ДЗИ на територията не само на голяма софийска община, но и на София-окръг и включвайки от югозападна посока бившите окръзи: пернишки, кюстендилски и благоевградски.

- Ясно е, че вие се чувствате уютно в ДЗИ и сте готов да живеете в този уют, работейки всеотдайно и с новите си амбиции. Били сте в главния контролен орган на ДЗИ, разбрахте ли за себе си кое е най-важното за застрахователя, кой е добрият застраховател и защо е добър?

- Добрият застраховател е този, който има любов към професията си. Има ли тази любов и стремеж да се усъвършенства, не може човек да не успее. Ние винаги правим така, че у кадрите да е жива любовта към професията, към компанията и непрекъснато да се развиват, да овладяват новостите в застраховането, и в сферата на културата на обслужването.

- Оптимист ли сте за застраховането в България?

- Оптимист съм. Но имайки предвид, че застраховането е функция на икономиката, ние всички трябва да работим добре, професионално и да търсим просперитета на държавата, на икономиката й, за да успява и застраховането.

- Застрахователите могат да са горди - във време когато се срутва всичко, те не позволиха дружествата и компаниите да се превърнат в пирамиди, да се сринат. Коя е причината?

- Причината е главно, че ние не позволихме това и, че в края на краищата по икономически признаци и показатели застрахователните предприятия, компании и най-вече ДЗИ са финансови, но не и кредитни институции. И всеки застраховател, който си позволи да се занимава с неприсъща нему дейност, извън пряката му застрахователна, поема огромни рискове, особено ако се изкушава да развива кредитна дейност или някакви други форми на стопанска дейност. И не случайно новоприетият закон за застраховането има изрични текстове, които поставят нещата на място, както е в цял свят. Законодателно закрепено е застрахователите да се занимават само с пряката си чисто застрахователна дейност. Това се прави заради защитаване интересите на застрахованите субекти: физически и юридически лица.

- Да стигнем до прага на ДЗИ, от който сте тръгнали през времето с професията си застраховател - къде сте роден какво сте учили...?

- Роден съм в София през 1950 година, завършил съм гимназия и след това, както вече споменах, специалността застрахователно дело в свищовския институт “Д.А.Ценов”.

- Под знака на коя зодия сте и помага ли ви тя в работата и в живота?

- Не вярвам сляпо на зодиите, макар понякога се поддавам на тяхното влияние върху съдбата ни. Зодия Дева съм, роден съм на 16 септември и навярно тя ми помага към всяко решение да постъпвам разумно. Моят принцип е “Три пъти мери, един път режи!” Имал съм и продължавам да имам много безсънни нощи, не съм човек на емоциите, не бързам да взимам решения, но преживявам всичко това. Всяко мое решение е дълбоко изстрадано.

- С този ваш принцип “Три пъти мери, един път режи!” аз ви пожелавам много здраве и дълъг път в застраховането.

- Благодаря, благодаря ви!

Разговора проведе

Петър Андасаров