- Истината е, че аз съм политикономист, който е учил и завършил същинска политикономия. А се знае, че това е царицата на икономическите науки. Свидетели сме как много политикономисти работят активно в нашата реалност. Това е естествено, както е естествен и фактът, че без тях просто не може. По принцип началото на новия вид стопанство като дейност в България, или казано чрез чуждицата бизнес, аз лично започнах още през 1989 година. Веднага след 2 януари, когато излезе във вестник “Работническо дело” Указ 56. Тогава много лидери на опозиции и сегашни хора, които реконструират икономиката ни и други, които просто се бяха изпокрили, не бяха на пазара. Така че на 2 януари 1989 година като политикономист направих анализ на този Указ 56 и бях сигурен за цялостното по-нататъшно развитие на икономиката ни. До края на същата година аз наистина не се занимавах със застраховане. Това е факт. И в края на 1989 година, когато първото дружество “Експерт Гущеров” се занимаваше с административноправни услуги и икономически анализи, направих този анализ, за който стана дума - към коя сфера да се насоча. И мога да ви кажа, че от края на ноември и началото на месец декември до ден днешен аз съм в застраховането.

- Кое беше основното в този анализ, което ви осени и ви подтикна към решението да създадете застрахователно дружество?

- Вижте, в личния си живот сигурно съм емоционален, но когато става въпрос за икономика, за финанси, при мен вече няма емоции, аз просто не правя компромиси. Искам да ви кажа, че показателите от анализа ми бяха сполучливи в тази посока, в която ги разглеждах, и от края на 1989 година започнахме първите разработки за бъдещото застрахователно дружество. И мога да ви уверя, че много, много, много от сегашните ръководители на различни частни застрахователни дружества са минали през “Орел”. Не искам да споменавам имената на всички, но те са част от историята на дружеството ни. Колектива, който започна да работи в началото съставлявахме аз и няколко нови колеги. Някои от тях ще спомена. Проф. Христо Драганов изяви желание да напише устава, Янаки Андреев, Максим Максимов, особено резултатна бе работата ни с Йордан Генчев, с Георги Павлов, с г-н Керемидчиев, с Петрозар Петков и с колко ли още в тази стартова застрахователна машина! Много хора не вярваха на добри резултати. А, да не пропусна, че и Румен Янчев, сегашният председател на “Булстрад” и на Асоциацията на застрахователите, е работел за тази кауза. Пак ще повторя - малко хора тогава вярваха в успеха ни. Нещо повече - много хора по това време ме смятаха за луд от позицията на състрадание, че съм дръзнал да тръгна да воювам в тази сфера. Много от сегашните ръководители на дружества са завеждали дела срещу мен, някои от които са стигали и до Върховния съд, но всичко това аз съвсем естествено наричам Началото.

Да, истина е, че в това начало аз не бях застраховател от кариерата, но условията ме принудиха да се занимавам с такива важни неща от него, като тарифи по общо застраховане, с условия, анализи. Тъкмо тогава реших да поставя анализа в застраховането на основата на политикономическите закони, законите на икономиката. И се убедих, че много от специалистите, от застрахователните кадри не разбират икономическата логика на понятието застраховане. Че то е индустрия, че то трябва да се вписва в икономическите закони. И така - ден по ден, година по година, стигайки досега, продължавам в тази област - застраховането. Няма да скрия, че инициативата за създаването на Асоциацията на българските застрахователи е моя. Тогава бившият мой приятел и преподавател в Икономическия институт Стоян Александров щеше да участва в пускането на едно постановление, по силата на което всички държавни предприятия щяха да се застраховат само в ДЗИ и “Булстрад”.

- Като министър на финансите?

- Да. Говорихме с него не по-малко от час по телефона, убеждавайки го, че това не е пазарна икономика. Мога да кажа, той е един човек, който реагира единствено на икономическите факти. По този повод и случай се обадих на Димитър Желев и Атанас Табов, на Жанин Гечовска и на други частни застрахователни компании и решихме да се съберем и да обсъдим нещата. Поканата бе моя, срещнахме се в хотел “Рила” и стартирахме с идеята за създаването на Асоциацията на българските застрахователи. Участвал съм в нейните заседания до момента, в който се убедих, че тя ще се учреди. Тогава се оттеглих.

- Имахте ли повод, мотив за това?

- Да. Много пъти името ми е дразнело някои колеги поради факта, че не бях човек само от сферата на застраховането, бях и политическа личност, участник в големия бизнес. Затова ги оставих малко встрани от себе си. Реших, че е вярна приказката - човек не е необходимо да е навсякъде, стига му да си е подчинил времето и силите на цели и задачи, които си е поставил да постигне на всяка цена.

- Моля ви да ни кажете малко повечко за времето, когато след учредяването на първото дружество преминахте към изграждането на “Орел-Г-Холдинг”.

- Искам да ви кажа, че първата ми дейност беше като посредник на “Булстрад”, всъщност ние работехме като брокери на това дружество, след което станахме самостоятелно дружество, може би година, година и половина сме работили така и после преминахме към по-нататъшната ни дейност. Най-интересно бе създаването на Животозастрахователната компания “Феникс”, която смятам, че е един от гигантите в българското застраховане и пионер в тази област. Тогава нямаше, общо взето, животозастрахователни компании, имаше “за” и “против” нея, но пак ни помогна анализът, помогнаха ни контактите с Мюнхен, с Цюрих. Изследвахме дълго опита на Латинска Америка, направихме възможни моделите с една техническа лихва при галопираща инфлация и при огромно движение на лихвения процент. Преди три години и половина се насочихме и към здравноосигурителната дейност - “Закрила” беше първата здравноосигурителна компания, която за съжаление се сля с “Феникс”. Създадохме и едно специализирано дружество “Балкан”, което се сля пък с “Орел” поради факта, че е потребна по-голяма концентрация на този етап в България.

“Орел-Г-Холдинг” не е само застраховане, има дейности предимно във финансовата сфера, участие в банкови и еврофинанси, агрохолдинга, търговски дружества, Шоумен с НЛО-то. Но главната дейност си остава застрахователната, тъй като в основата на холдинга са “Орел” и “Феникс”.

- Вие непрекъснато казвате направихме, създадохме, решихме. Все пак ние говорим за вас, за вашата личност, за личната ви работа и инициатива...

- Искам да ви кажа, че от началото, от старта ни до днес, съм с мои съдружници и съдружнички, с които сме тръгнали заедно и са ме следвали в добри и лоши дни: Пепа Баранова и Жанет Караджова. Разбира се, това са и всички останали хора, изпълнителните директори на “Орел” и “Феникс” Иван Драгневски и Надка Вънтова, това са още Недю Петков, Виолета Даракова, някогашният мой приятел и колега, който сега работи на друго място - Димитър Оведенски, покойният Христо Добринов, Адреан Димов, човек, който върнах от чужбина и вече 4-5 години работи заедно с нас. Това са всички наши управители, които са започнали от нулата, от едната идея, както и Веска Будинова, първият главен счетоводител. Сигурно пропускам много хора, но важното е, че всички сме били заедно в този етап и всички сме повярвали на себе си, а те всички са повярвали на Гущеров.

- Вие казвате, че следвате логиката на анализа. А кое в него е бил живецът, който ви е подсказвал, че ще развиете успешно дейност в застраховането?

- Не би трябвало непременно да се търси някакъв живец. Скоро в един от големите вестници излезе статия за академик Евгений Куюмджиев, който преди беше работник в завод “Средец”. В нея се разказваше как той е станал професор. Ние се познавахме с него и когато още се чудех накъде да хвана, през 1989 година разговаряхме и той искаше да се правят някакви гъвкави работи, някакви машини. С мои близки учредих първата печатарска фирма, регистрирах я, тя се казваше “Контраст”, с двама съдружници Емил и Жоро. Тогава обаче осъзнах, че не мога да работя нещо, което не разбирам. И тъй като съм политикономист с най-близка посока финанси, имах доста тесен диапазон на работа - финанси, определени икономически подсфери. Именно анализите ми показаха двете сфери на бъдещата моя работа - банково дело и застраховане.

- А защо не се насочихте към банковото дело?

- Това е една голяма тайна, която не знам дали трябва да разкрия. И ако я разкрия, ще е за първи път в България, и то пред вестник “Застраховател”. Беше в ход регистрацията на Първа частна банка. Няма да забравя срещата ми с Валентин Моллов в тогавашния японски хотел “Витоша”. Уточнихме се, че аз няма да се насочвам в банковата сфера, ще подкрепям инициативата на частните банки, а пък те няма да се насочват в застрахователната област. Всичко това трая точно една седмица, след което те подеха инициативата за създаването на дружество “България”.

- Смятате ли това за изневяра за себе си?

- Не. Това са доста тежки, до голяма степен диви времена.

- Вие изглеждате великодушен човек, а сам казахте, че сте и емоционален, но мнението за вас е, че сте много строг, определен и категоричен. Къде се намира между тези две амплитуди личността на Добромир Гущеров?

- Това, което ми прави силно впечатление при нас, застрахователите, е смесването на нещата. Когато става въпрос за емоция, за човещина, за вътрешна човешка психология, за форма на комуникативност, на отношение с човека, си изливаме простотията, тогава ставаме груби, неучтиви и даже деспотични. И обратно - когато става въпрос за работа, допускаме доста компромиси, които винаги са коствали загуби за България. По зодия съм Близнаци. У мен наистина може би има две различни страни в характера ми, в проявата му.

- Коя черта от характера ви смятате ви е помогнала, за да станете застраховател и да водите цял един холдинг?

- Мисля, че водещото по отношение на характера ми е стремежът ми към професионализъм и страхът ми да не се изложа като неспособник, като некадърник. Що се отнася до работата ми, аз съм много доволен от образованието си и за това, че моите учители са втълпили в съзнанието ми няколко основни начала: законът за причинно-следствената връзка, законът за обективните и субективни начала. Не можеш да успяваш, без да познаваш схемите на възпроизводство, на разширено възпроизводство, без опита си по икономическия анализ и икономическата история. Ще успееш, ако всичко това се съблюдава и се спазва и ако професионално се използват бял лист и молив. В моя случай аз използвам тази бяла дъска.

- Искам да кажа на читателите на в.”Застраховател”, че за първи път виждам в кабинет като вашия такава дъска. Какво записвате на нея?

- Всичко, всичко, което трябва да се решава, да се реши. То не е плод на хрумвания, не на неща на настроенията. Тук се анализират, решават, изчисляват нещата, свързани с цяла стратегия на дейността ни. Тук откриваме логиката на индустрията застраховане.

- И в края на краищата, какво разбрахте през тези години за застраховането, кое е най-важното за него, кой е добрият застраховател?

- За жалост понятията са малко изкривени. За мен застраховането е венецът на икономическата дейност. Казвал съм много пъти, че ако върхът на икономическата пирамида е банковото дело, то ореолът на тази пирамида е застраховането. Защото застраховането е нещо уникално, то включва в себе си счетоводство, един огромен анализ, изследване на риска, анализ на доверието, теория на вероятностите. Не виждам сфера от общия живот, който познаваме, която да няма отражение върху този колос на човешкия гений, наречен застраховане.

Редица изследвания на наши учени показват, че застраховане, едва ли не, е имало още в древността. Аз не приемам тази версия, тази формула. В древността е имало лихварство, имало е зачатъци на финансова дейност, застраховането е плод на една друга култура на човечеството. Затова мога да кажа, че застрахователната индустрия е много, много разсъдък, много разум, тъй като тя се занимава с най-финото, което човек притежава - доверието.

- Какво е усещането ви за сегашното състояние на застраховането?

- Сигурно много хора ще се смутят, като кажа, че застраховането в този етап показва, че е най-добре стоящо като тенденция, а защо да не кажем и като форма на работа. Тук е мястото да изкажа една човешка благодарност към всички застрахователи. За какво? За това, че всички те, в по-голяма или в по-малка степен, се опитваха и до известна степен спазваха един неприет от държавата закон. Те работеха по неговите изисквания, преди той да е приет. Лошото е, че много хора си позволяват да се месят в застраховането и да говорят за застраховането, а нямат елементарни познания за него.

- Ще ви задам един за мен интересен, а на вас може да ви прозвучи неудобен въпрос - не ви виждам на срещи със застрахователи на техни празници, обсъждания и други събития. Защо? А ваши колеги биха искали да се срещнат с вас.

- Уверявам ви, че в бъдеще ще присъствам в отговор на всички покани. Да, не съм присъствал - някой път съм бил възпрепятстван, друг път се е изисквало малко по-сериозна покана.

- Поддържате ли по-тесни контакти с ваши колеги, имате ли приятели между тях?

- Ние се познаваме всички помежду си. Днешният ден е по-напрегнат, по-суров и все пак имаме нужда и от такива отношения. Да, имам добри отношения с Валери Алексиев от ДЗИ. Той е мой състудент. Поддържам добри контакти с всички колеги.

- Какви събития очаквате след влизането в сила на приетия най-после Закон за застраховането?

- Да ви кажа честно - никакви! Вече ви казах, че водещите компании отдавна работят като по закон по тази схема. “Орел” и “Феникс” например от две години през шест месеца актуализират състоянието си на базата на това, което вече е прието от закона.

- И все пак нещичко все ще се случи, поне по отношение на по-младите, на по-малките дружества...

- Някои дружества, които не биха могли да издържат на изискванията на закона могат да ги споходят изненади. За жалост изискванията се свеждат само до думата финанси, има и други, които са свързани с отчетността, с реалността на показателите. Ние увеличихме капиталите на “Орел” и “Феникс” според изискването на закона и от капиталова гледна точка те нямат никакъв проблем. Има един проблем на холдинга: законодателят е решил, че много по-лесно е да участват в нашето застраховане държавата или чужди структури, но не и български акционери. И от друга страна - тази петпроцентова граница, която не се приема от никого. Аз се завърнах от Лондон, където чух това, и мога да ви кажа, че в целия свят то не се приема. Коментарът по този въпрос е: това е лудост, това могат да го направят само българи! Сега всички се преструктурират. Аз съм предприел една международна преоценка на “Орел-Г-Холдинг”, за нас и за мен лично е важно да знам колко струва този наш холдинг. Нали ви е известна рекламата ни: “Ние не знаем дали сме най-големите, ние не знаем дали сме първите, ние знаем, че сме “Орел”, и това е всичко”.

- А отношението ви към готвения паричен съвет, към въвеждането на така наречения борд у нас?

- Що се отнася до бъдещата финансова ситуация в страната, мога да успокоя затрахователите, че с влизането в сила на борда и трансформацията на паричната система ще се подобрят съдържанието, обликът на техните портфейли и на техния премиен приход. Не като абсолютни суми, а като отношение към валутния коефициент.

- Казахте по време на разговора ни, че ви е помогнало в процеса на реализирането ви вашето образование. Моля ви да кажете повече неща за себе си.

- Родът ми е от с. Енина, Старозагорско, където съм роден и аз на 12 юни 1962 година. Баща ми е бил военен, така че сме пътували доста често. Завършил съм езикова гимназия в Стара Загора, след което и Икономическия институт “Карл Маркс”, сега Университет за национално и световно стопанство. Обичах икономическата наука, спомням си, че заедно със Стоян Александров съм изнасял лекции по новите механизми. Обичам още литература и театрално изкуство повече като хоби, това е една чиста бяла любов.

Работих навремето в бригадирския щаб, няколко месеца бях в профсъюзите, секретар по икономическите въпроси на Красно село до излизането на Указ 56.

- Оттук нататък?

- Продължавам с нашата формула и схема в холдинга на чисто научна професионална основа. Всички знаят и чувстват, че “Орел-Г-Холдинг” не е клатещо се понятие, то е доста консервативно, традиционно и сигурно предприятие. Отдал съм се изцяло на работата в застраховането. По отношение на дружествата бих ви казал, че за мен това са едни деца, едни рожби. За жалост това, което се случва в живота, се случва и в бизнеса, но ние се стремим да ги направим силни, състоятелни, независими. Да могат сами и без теб да се справят в живота. И в един момент разбираш, че ти така добре си ги отгледал, че те все по-рядко се обръщат към теб, но ти никога не можеш да се разделиш с тях.

Разговора проведе

Петър Андасаров