Финансовата криза ще отшуми до 4-5 месеца

Максим Сираков, изпълнителен вицепрезидент на „Алианц България Холдинг”:

         Финансовата криза ще отшуми до 4-5 месеца

      Ръстът на българския застрахователен пазар ще се забави

   Животозастраховането ни обаче ще продължи да расте с 15-20 на сто годишно

- Г-н Сираков, кои грешки в поведението на хората, които работят във финансовата сфера доведоха до световната финансова криза в момента? По данни на председателя на КФН Апостол Апостолов, през последните години преди кризата големите световни инвестиционни банки са пуснали на пазара вторични и третични деривати за 1200 трлн. долара. Не е ли това основната причина за разразилата се впоследствие глобална финансова криза?

- Това е една от причините, но не бих казал, че действията на хората във финансовата сфера са грешки, защото правилността им се определя от пазара. Когато гледаме назад във времето, винаги можем да определим дали сме направили грешка или не. Но когато човек не знае какво ще стане в бъдещето, действията и решенията му не могат да бъдат определени като грешка. По-скоро агресивността и алчността на инвестиционните банкери, а не на всички хора във финансовата сфера, доведоха до прекомерното раздуване на вторичните продукти и увлякоха останалите играчи в стремежа им към по-висока доходност.

В икономиката действат два вида фактори. Първите са фундаментални и се определят от реалните икономически категории – икономически растеж, ефективност, производителност, инфлация и др. Те определят цените и движат икономическите отношения дългосрочно. Когато пазарите и валутните курсове са построени стабилно на тези фундаментални фактори, можем да кажем, че развитието е нормално – няма нито скокове, нито сривове. Втората група фактори са чисто психологически, това са пазарните фактори - търсенето и предлагането, и действията на икономическите агенти. Те не са грешки, но са психологически причини и фактори, от които хората и фирмите се влияят и действията им много пъти са непревилни. Когато се повишават цените на дадена стока, хората са склонни да се презапасяват, а от това търсенето нараства и цените се вдигат още повече. В сегашната криза точно тези психологически фактори изиграха решаващата роля, за да се стигне до такива крайности – скокове и падове в цените на акциите, петрола и т.н.

Първоначалната причина за сегашната криза бяха недобре оценените ипотечни кредити, отпуснати на физически лица в САЩ. Едно малко понижение на цените на имотите в Щатите доведе до там, че банките установиха, че раздадените от тях ипотечни кредити не са достатъчно добре обезпечени. После някои от тези хора се оказаха недостатъчно платежоспособни, за да си изплащат кредитите. Оттам спиралата се завъртя – последва ново падане на цените на имотите, и хората под средната класа в САЩ станаха още по-неплатежоспособни, и т.н. В банките се завъртя вихърът на суперсложните вторични и третични деривати. На мен винаги ми се е струвало, че това са измислени продукти - че са само като краста за търговците да търгуват с нещо, без значение какво е то. Акциите са свършили и затова те започват да търгуват с опции и други измислени продукти само за да има някакъв оборот.

- Влагането на пари в такива „измислени” продукти не е ли изкуствено надуване на борсовия балон? Доколко може да се каже, че тези действия са подобни на печатането на пари без покритие?

- Все пак в дадени граници е нормално да се пускат на пазара вторични и третични деривати, тъй като с тях се повишава борсовият оборот, някои служат за т.нар. хеджиране и имат позитивна роля. Хеджирането е защита срещу флуктуациите на пазара. Например ако човек си купи акции на дадена компания, за да намали риска от поевтиняването им, си купува опция, която залага на падане на котировката на тези акции. Така се ограничава рискът от обезценяване на инвестициите. В това отношение финансовите пазари в развитите страни са наистина много развити, бих казал дори прекалено развити. Те може би са преминали някаква граница, над която развитието на тези деривати става толкова голямо като обем, че вместо да изпълнява позитивната си роля за хеджиране и стимулиране на пазара, започва да играе отрицателна роля.

Такъв типичен пример са много от тези вторични и третични деривати, които банките са купували, защото дават добра печалба. Сега техните преоценки водят до загуби.

- А на какво се дължи първоначалното леко падане на цените на имотите в САЩ, което доведе до завъртане по спиралата?

- Първоначалното леко падане на цените на имотите в САЩ може би се дължи на нормалните икономически цикли. Всички икономики, продукти и пазари имат периоди на по-голям растеж, последвани от лек спад. Така че е нормално някои цени да паднат малко. Много хора напоследък свързват ситуацията в САЩ с цялостното управление на Джорд Буш младши, с войната в Ирак и с това, че американската икономика може би малко се пренапрегна. Голямото повишение на цената на петрола от средата на миналата година до средата на т.г., което се етимулираше от понижаващия се курс на долара, съответно свалянето на лихвите от Федералния резерв, също даде своето влияние.  Така че най-вероятно всичко е било едно нормално циклично движение на американската икономика. Но то може би стана причина за кризата с ипотечните облигации, от там краха на финансовите институции, Фани Мей, Фреди Мак, фалита на др. банки и глобалните играчи, нагълтали се с тези финансови продукти.

- Значи може да се каже, че тази криза е криза най-вече на доверието.

- Абсолютно. Ако трябва ситуацията да се определи с един израз, той е криза на доверието. Когато такива имена като „Лемън Брадър”с, „Ей Ай Джи”, „Мерил Линч” се окаже че са били управлявани недобре, то хората на запад губят доверие във всички финансови институции и почват да теглят спестяванията си в акции. Същото става и на бизнес ниво – банките, застрахователите, въобще бизнесът си нямат доверие едни на други, защото не знаят кой с колко “токсични” книжа се е нагълтал, започват да теглят вложенията помежду си, акциите им падат. Така се завърта спиралата, когато на една борса цените паднат значително, хората се паникьосват и започват да теглят масово.

- България все още е доста далече от подобни деривати – у нас такива инструменти не се търгуват, но този път страната ни явно няма да бъде подмината съвсем от световната финансова криза. До каква степен ще ни засегне кризата според вас?

- Глобалната криза ще засегне България, но директното й влияние според мен няма да е толкова силно. Българските банки не са инвестирали в деривати и са стабилни. Получава се така, че банките-майки на някои от нашите банки са в много по-лошо състояние от нашите банки. Това също ще ни повлияе. Такава ситуация създава няколко риска. Първият е директен – банките-майки ще намалят финансирането на дъщерните си банки и може да поискат по-високи дивиденти или кешови трансфери, за да им бъде помогнато. Вторият риск е репутационен – излезе ли името на една банка в медиите, това вече е лошо, тъй като тръгват съмнения.

България е малка икономика, силно зависима от международните пазари, ще намалеят възможностите за износ, ще намалеят чуждестранните инвестиции, от които зависим силно поради големия дефицит по текущата сметка. Като цяло българската икономика е слаба, недостатъчно развита и това за нас е по-големият риск, отколкото глобалната финансова криза. САЩ в крайна сметка ще се оправят, след като Конгресът и Сенатът отпуснаха за тази цел 750 млрд. долара. Те имат необходимите ресурси, тъй като Щатите са огромна държава с развита индустрия. Същото се отнася за Западна Европа в още по-голяма степен. Там всички държавни глави и правителства обявиха, че няма никоя банка да фалира, че ще ги защитят, като за целта налеят милиарди евро. Те по-лесно ще се оправят от нас. Така че нашите проблеми са свързани предимно с нашата вътрешноикономическа нестабилност, с това, че произвеждаме и изнасяме малко, а внасяме повече и имаме търговски дефицит.

През последните няколко години имахме бурен икономически растеж, движен главно от потреблението, и то предимно на кредит, строителството, големия ръст в цените на недвижимите имоти. Сега ще последва отрезвяване, а може би точно в това е нашият шанс, ако успеем да се приземим плавно и навреме. Допреди 4-5 години българските банки изобщо не даваха кредити под влияние още на кризата от 1996-1997г., след което обаче последва бум на кредитирането, което също е двигател за икономически растеж. Този бум сега ще бъде последван от някаква корекция – кредитирането ще бъде ограничено заради кризата в банките-майки. Дори да не паднат, цените на имотите у нас няма да продължат да растат с досегашните темпове. А цените на някои имоти може и наистина да паднат.

Кризата може да бъде коментирана от различни погледи. Макроикономически - през погледа на правителството, т.е. бюджетен излишък, публични инвестиции, дефицит по текущата сметка и т.н., аз няма да коментирам от тази гл.т., имаше достатъчно коментари от наши добри икономисти. От гледна точка на фирмите трябва да се внимава с разходите, с големите инвестиционни проекти, ако бизнес плановете не са сигурни, както и да се търсят по-сигурни пазари за пласмент на продукцията и да се увеличава ефективността на производството. През погледа на обикновения човек най-важно е как да запазим спестяванията си и да ги увеличим. Кризата ще засегне повече по-богатите българи, които имат някакво благосъстояние. Бедните хора могат да бъдат засегнати, ако се увеличи безработицата, тъй като по-трудно ще си намират работа. Освен това заплатите в бъдеще със сигурност няма да нарастват толкова бързо, както през миналата година. Отделният човек, който има някакви спестявания, може да ги разпредели поне в две банки или застрахователно дружество, за да диверсифицира риска. В периоди на криза, особено банкова, е добре човек да поддържа малко повече кеш ресурси, както се казва “кеш-кашън” (кешова възглавница). Това се отнася както за хората, така и за фирмите. Добре е при инвестирането на средства и спестявания да се залага предимно на сигурността, а не на доходността.

- А как според вас ще се отрази кризата върху застраховането в България и за какъв период ще бъде това отражение?

- За щастие застрахователите в общи линии останаха в периферията на световната финансова криза. Изключвам фалита на AIG – за мен това е феномен, защото едва ли някой е предполагал, че подобно нещо може да се случи. Има и още няколко застрахователни компании в листите на застрашените финансови институции, които са в банкови групи. Но като цяло може да се каже, че застрахователите не бяха засегнати в такава степен от тази криза. Много от големите застрахователи също са загубили пари - от инвестиции в деривати или в банки. Но явно умеят да диверсифицират риска, така че капиталът и основният им финансов ресурс да бъдат защитени.

В самия застрахователен бизнес кризата ще даде отражение, което е свързано с икономиката. Като има забавяне на икономическия растеж и застраховането ще расте с по-бавни темпове. Когато приходите на фирмите са по-малки, те ще отделят по-малко пари за застраховане. Напоследък много се шуми около автомобилната индустрия – там се очаква голям спад. В основата на това стоят големите скокове в цената на петрола от миналата година. Това дава отражение сега, в икономиката нещата винаги се усещат с известно забавяне – от 8 до 10-12 месеца. В България вече се отчита забавяне ръста на вноса на автомобили. Това естествено ще даде отражение на застрахователния пазар у нас, в който 68,7% е автомобилното застраховане. Той няма да нараства с 20% както досега, а с под 10 на сто.

Аз обаче смятам, че животозастраховането в България въпреки всичко ще продължи да нараства с високи темпове. По-нисък ще е ръстът при застраховките, свързани с инвестиционен фонд и другите инвестиционни продукти, а по-висок –при класическите животозастрахователни продукти. Е, ръстът на пазара няма да е 30-35 процента, както миналата година. Но може да се очаква, че животозастраховането ще нараства с 15-20%, защото то все още е доста изостанало в сравнение с развитите страни, т.е. има потенциал за развитие на този пазар.

Интервю на Йоанна Стефанова

*Цялото интервю може да прочетете във в-к "Застроховател прес" бр.21

всички новини