Колко трябва да струва една застраховка

Георги Матов - квалифициран актюер, член на Българското актюерско дружество (БАД), специализирал актюерни науки в Heriott-Watt University, Edinburgh. Понастоящем г-н Матов е мениджър по ценовата политика в международния отдел на Rоyal Bank of Scotland Insurance

Колко трябва да струва една застраховка

и колко е важна цената на една застрахователна полица от гледна точка на всички участници в бизнеса – акционерите на компанията, които искат максимална печалба в кратък срок, управителите, които би трябвало да защитават интересите на акционерите, застрахователният надзор, който иска максимална сигурност за застрахованите, застрахованите, които искат по-ниски цени, конкуренцията, която се стреми да заеме по-голям дял, одиторите, актюерските консултанти – изобщо кръгът от заинтересовани лица е доста широк и това поражда сериозни конфликти. И то не междуличностни конфликти, а конфликти на интереси, защото всеки в крайна сметка иска да защити своята позиция и „дърпа чергата към себе си”.

И така, акционерите настояват за бърза и максимална печалба, надзорът – за максимална сигурност за застрахованите. Неговата роля е да направи така, че застрахователните компании да могат да посрещат своите плащания по всяко време.

                                    Как се определя тази цена?

Класическата концепция е: разпръскване на риска в общата група, като се използва законът за големите числа. Това е хубаво, но в този момент се получава кръстосано субсидиране на лошите рискове от страна на добрите рискове. С други думи, хората, които биха причинили повече щети, плащат същата цена като хората, които причиняват по-малко щети. Правилно ли е това. Очевидно не и това е причината да се мисли за някакво решение на въпроса.

Така възниква идеята да се търси персонификация на цената, т. е. по-лошите рискове да плащат повече. Подобна идея битува отскоро и на българския застрахователен пазар: преди 4-5 години и у нас се заговори за различни цени за различните рискове - според териториален признак на движението на МПС, според възрастта на водача и т.н. В крайна сметка това стои в основата на всичко, което се случва при ценообразуването –

                                      сегментиране на портфейла

по възможно най-детайлен начин. Получава се следната ситуация: теоретична цена срещу пазарна цена и срещу крайна цена. Тук могат да се откроят три компонента. Когато говорим за тарифи и тарифиране, обикновено се обръщаме към теоретичната страна. От друга страна обаче има и пазарна цена, с която ние се състезаваме, за да можем да завоюваме дял и да правим бизнес. И по този път стигаме до крайната цена.

Славимир Генчев  в-к "Застраховател Прес" бр.23

Целия текст на статията може да прочетете в рубриката "Актуално"

всички новини