Има поне 15 групи, които се занимават само със застрахователни измами

Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност

При сегашната финансова криза в крайна сметка потърпевш от всички финансови рискове е застрахователят. Обикновено всяка вещ, която се лизингова, първо се застрахова като имущество, а след това се застрахова и финансовият риск от неплащане на вноските. Това може да стане при един и същ застраховател, но лизинговите компании обикновено предпочитат да имат двама застрахователи за по-голяма сигурност.

Има различни схеми за застрахователни измами. Например ако дадена фирма купи багер на лизинг (стойността на багерите варира от 100 до 200 хиляди евро в зависимост от вида им), той се застрахова в една застрахователна компания като вещ, включително и срещу кражба. В друго застрахователно дружество лизингодателят се застрахова срещу неплащане на лизинговите вноски. Лизингополучателят обаче се договаря за измама. Тогава багерът „изчезва” от строителния обект. Лизингополучателят му взема от договорката някаква сума на ръка, но продължава да си плаща лизинговите вноски още 2-3 месеца, докато тече срокът, в който застрахователят трябва да плати обезщетение за откраднатата вещ. Ако застрахователят откаже да плати например заради нарушение на договора, лизингополучателят може да откаже да плаща лизингови вноски, защото вещта е на лизингодателя, застраховката – също. Тогава лизингодателят задейства застраховката на финансовия риск, която обикновено е сключена с друг застраховател, в повечето случаи със „силов” имидж. Ако клиентът е достатъчно твърд и не може да му се въздейства по никакъв начин, вторият застраховател е длъжен да плати обезщетение на лизингодателя по полицата срещу финансови рискове. Така лизингодателят никога не губи.

Измамата се крие в това, че лизингополучателят обикновено си „дава” вещта (която струва 100 хиляди евро) срещу 25 000 евро. А при стотиците хиляди строителни обекти в България никой не може да намери „изчезналия” багер. Още повече че по пътищата багерите се придвижват на камиони и никой катаджия не ги спира.

Съгласно договора с лизингодателя обаче парите, които лизингополучателят е внесъл за вещта (в случая за багера), не се губят с изключение на сумата, с която вещта се е обезценила. Така лизингополучателят може да изтегли натрупаната сума или да вземе срещу нея нова вещ на лизинг.

Подобна схема има и при лизинга на автомобили. Разликата е, че там „дейността” е много по-развита. Схемата е започнала в Германия по следния начин: българин отива там, регистрира фирма, започва дейност и си внася данъците в продължение примерно на половин година. След това с данъчната си декларация отива в някоя лизингова къща и си взема кола за над 100 хиляди евро. Вкарва тази кола в България. Тук я регистрира и получава нови номера. След това обявява в Германия, че колата е открадната. Така си запазва правото върху направените за колата лизингови вноски с изключение на сумата, с която колата се е обезценила. Тези пари могат да бъдат изтеглени или срещу тях да се получи нова кола.

 В България схемата е следната: дружеството или човекът, който я реализира, намират фирма, която има скъпа кола. Уговаря се с тази фирма, че иска да купи колата, като 50%-60% от нея ще останат за фирмата, а останалите 20%-30% до 40% ще са за него. Тогава фирмата отива в някоя лизингова къща и казва, че иска да продаде колата си на този човек (или дружество), но на лизинг, тъй като той в момента няма толкова налични пари. Лизинговата компания обикновено се съгласява тази сделка да мине през нея, тъй като печели от лихвите. Тя отпуска кредит на купувача и плаща колата на фирмата. Така фирмата си получава парите. Човекът получава колата и обикновено я препродава в чужбина. (Ако една кола струва 100 000 евро, тя може да се продаде до 30 000 евро на външния пазар, без да се обработва.) След това същата кола се обявява у нас за изчезнала. Тогава се задейства „Каско” застраховката. Ако застрахователят по „Каско” не плати поради някаква причина, ще плати застрахователят, който е застраховал финансовия риск. Ако след третия месец парите от „Каско” застраховката не са получени, на четвъртия месец лизингополучателят отказва да плаща повече лизингови вноски. Мотивът му е, че лизинговата къща е избрала „Каско” застрахователя и не е негов проблем защо не е получено обезщетение за изчезналата кола. Освен това лизинговата къща дължи на този клиент внесените от него вноски, намалени със сумата за обезценката на колата, тъй като той е внесъл тези пари, но не получава продукта, за който е плащал. Лизинговата компания обаче е винаги печеливша, тъй като, ако не вземе парите от „Каско” застраховката, ще получи обезщетение от застраховката на финансовия риск.

В момента има най-малко 15 престъпни групи, които се занимават само с такива застрахователни измами. Но ако описаната схема се реализира само от отделни лица, непознати на криминалния свят, нито една силова групировка или застрахователна компания със силов имидж не може да се справи с този проблем.

В света е прието, че застрахователните измами са от порядъка на 5% от всички събрани приходи или 10% от изплатените обезщетения. У нас на практика те са много повече, но никой никъде не води статистика за това колко са измамите.

От случаите, които са ни дадени (на Асоциацията за застрахователна сигурност) за разследване, ние сме установили 24%, в които сме отказали плащане поради данни за измама или поне за неспазване на условията. В тези 24% обаче има и животозастраховки, злополуки и др.

Йоанна Стефанова  в-к "Застрховател прес" бр.24

всички новини