България: оценка на инвестиционния климат

България: оценка на инвестиционния климат

Устойчивото подобряване на жизнения стандарт зависи от растежа на цялата икономика, поставен на широки основи. А такъв растеж може да бъде постигнат само когато фирмите инвестират в машини и съоръжения, в развитието на уменията на работниците и в разработването и усвояването на нови технологии. Те обаче ще правят това само ако инвестиционният климат е благоприятен.

Оценката на инвестиционния климат (ОИК) има за цел да направи анализ на инвестиционния климат в България и да насърчи разработването и прилагането на политики за ускоряване на икономическия растеж, подобряване на производителността и повишаване на заетостта. ОИК до голяма степен се основава на резултати от проучването на СБ „Наблюдение на предприятията” с анкетиране на 1,000 фирми, проведено в края на 2007 г. За допълване на данните са използвани и други източници на информация, включително данни на фирмено ниво от Националния статистически институт и доклади на българското правителство, СБ, МВФ, ЕС, научни работници и други източници.

Инвестиционният климат в България е благоприятен от много гледни точки  - нещо което не би трябвало да бъде изненада, като се вземе предвид успехът, постигнат от страната в привличането на чуждестранни и вътрешни инвестиции. Макроикономическата обстановка е благоприятна, корпоративните данъци са на ниско ниво, бремето на трудовото законодателство е приемливо, а достъпът до финансиране се подобри значително.

Въпреки силното представяне в някои области на инвестиционния климат, производителността в България остава на ниско ниво. Фирмите са по-малко производителни, отколкото тези в другите нови страни членки на ЕС. Подобряването на тези области от инвестиционния климат ще доведе до повишаване на производителността на фирмите.

Основна област за загриженост според проучването на СБ е високото и често непредсказуемо регулаторно бреме. Почти седем от всеки десет мениджъри посочват, че разпоредбите се прилагат непредсказуемо и хаотично. Средният старши мениджър на фирма в България съобщава, че изразходва 17 процента от своето време за  справяне с изисквания, наложени от правителственото регулиране - далеч над нивото в повечето други страни със средни доходи. Тежката и непредсказуема регулаторна среда намалява производителността на фирмите и може да насърчи неформалността и корупцията в процеса на борбата на фирмите за оцеляване. В съответствие с това над 45 процента от мениджърите на фирми посочват корупцията и близо 40 процента посочват конкуренцията с неформалните фирми като сериозни проблеми за своята фирма.

Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност  (НИРД) са на ниско ниво и спадат, като се финансират и изпълняват най-вече в публичния сектор. Това е обезпокояващо, вземайки предвид силната връзка между производителността на фирмите, технологиите и тяхното усвояване. Освен че водят пряко до ниски нива на иновациите, малките инвестиции в НИРД могат също така да затруднят още повече фирмите при усвояването и прилагането на технологии от чужбина.

В допълнение към ниските нива на НИРД България има проблеми и в други области, свързани с усвояването на технологиите. Макар че голяма част от вноса идва от технологически напреднали страни, технологичното й съдържание в повечето случаи е на ниско ниво. По подобен начин, макар че е насочен към технологически напредналите страни, износът от България се осъществява най-вече в нискотехнологичните сектори. Макар че притокът от преки чуждестранни инвестиции се беше увеличил рязко, към производствения сектор е насочена малка и намаляваща част от целия приток.

При подходящи условия подобряването на качествените стандарти може да ускори технологичния напредък, да повиши производителността и да разшири търговията. Въпреки това фирмите могат да оползотворят напълно преимуществата на стандартите само когато съществува съответната благоприятна национална инфраструктура по качеството. Националната система за качеството беше преструктурирана съществено, а институциите, участващи в стандартизацията, акредитацията, надзора на пазара, сертифицирането и научната и законовата метрология бяха отделени като независими органи. Политиките и програмите в областта на качеството биха могли да се усъвършенстват.

Много мениджъри - особено мениджърите на иновативните фирми и на фирмите в сектора на информационните технологии - са загрижени за квалификацията и уменията на служителите си. При силната връзка, която както иновациите, така и уменията на заетите имат с повишаването на производителността, това е очевиден повод за безпокойство.

Въпреки високото ниво на загриженост за уменията на заетите малко фирми обучават служителите си. Едва около 37 процента от фирмите в България казват, че имат официална програма за обучения на служителите си през 2007 г. От жизнено значение е да се установят причините защо фирмите инвестират толкова малко в обучение.

ОИК разглежда начините, по които България може да подобри своя инвестиционен климат, така че да продължи да привлича инвестиции и по такъв начин да постигне икономически растеж. Докладът предлага препоръки за политиките, които правителството би могло да разгледа със следните цели: намаляване на регулаторното бреме; усъвършенстване на системите за качество и стандарти за ускоряване на технологичния напредък, повишаване на производителността на труда и разширяване на търговията; насърчаване на иновативните дейности и подобряване на уменията на заетите.

в-к „Застраховател прес”бр.1-2009

ВП

всички новини