Двустранните констативни протоколи - Системата започна да се опорочава още на старта

Румен Янчев - председател на УС и изпълнителен директор на ЗАД „Булстрад”

Двустранните протоколи не са нещо ново за нас. Вероятно сме доживели времето да добавим още един добър елемент в застрахователната дейност. За да стигнем до двустранния протокол ние минахме през доста административни мерки. В момента се създава ситуация, която позволява на хората в случаите, за които говорим – леки ПТП и движение на собствен ход на катастрофиралите МПС – да решават нещата без много формалности. Знаете за един счупен стоп до какви грозни сцени и разправии се стига по пътищата. В много от случаите - не без основание, разбира се - гражданите намесват и застрахователите в своите спорове, защото поне единият от участниците в ПТП твърди, че неговият застраховател не признава подобни протоколи.

Очевидно е дошъл моментът тази дейност да се регламентира и всичко това, за което става дума, да стане възможно, да се спазва и изпълнява. Друг е въпросът дали сме, както се казва, доживели за тази възможност. Според моето лично мение, което неведнъж съм изразявал публично и пред вас също, е, че въвеждането на двустранни протоколи е малко изпреварващо за нашия пазар и манталитет. Така впрягаме каруцата пред коня с едно основно опасение: няма въведена система «бонус-малус» под някаква форма ( идеална форма не съществува) и, казано с други думи, застрахователят не може предварително да оценява клиентите си по отношение на тяхното поведение на пътя.

Без такава система двустранните протоколи донякъде се обезсмислят. Много лесно в момента биха се съставили протоколи, които не отговарят на истината. Защо? Защото от това няма да последва никаква санкция за лицето, което се е съгласило, въпреки другите обстоятелства, да бъде отговорно за събитието. Няма значение по каква причина ще го направи. На практика това ще доведе до ситуация, в която някой е приел вина, без да е виновен, а неговият застраховател ще трябва да изплати обезщетение на третото лице.

Ето тук се поражда елемент на застрахователна измама, защото действието не е по невнимание и непредубеденост, а става умишлено или по принуда.

Така че е необходимо наличието на механизъм, при който всяко едно от застрахованите лица с отбелязани минуси в досието си на водач, когато реши да смени застрахователя си, да «върви» със своята история. Смяната в момента на застрахователи не води до санкция.

За да има нормално приложение и смисъл от протоколите, трябва механизъм, който да е действащ.

В България изключително много се бърза и нещата стават без сериозна дискусия с водещи застрахователи, която да доведе до вземането на съответни решения.

Ето, вече се чува, че са създадени от някои застрахователи някакви си «мобилни групи». Как си го представяте? Отива мобилната група на един застраховател на оглед на ПТП. И знаете ли кой ще бъде виновен? Този от водачите на МПС, чийто застраховател не е пратил мобилна група...  

Така че е очевидно, че системата започна да се опорочава още на старта.

Освен това никъде в наредбата няма изискване да се уведомява полицията за съставянето на двустранен протокол. Какво се регистрира тогава с него?

От гледна точка на това дали ще има злоупотреби с двустранни протоколи за ПТП, настъпили в чужбина, аз съм оптимист. Демокрацията има това качество да развива позитивно мислене у хората. Очевидно у нас това още не е станало. В момента у нас всяка мисъл се превръща в пари, а в това няма нищо позитивно.

в-к "Застраховател прес" бр.4/2009г.

ВП

всички новини