“Цъка ли в двустранните констативни протоколи часовников механизъм"

След близо два месеца от влизането в сила на Наредба №41, касаеща двустранните констативни протоколи, какво се случва във вашата компания; има ли констатирани нередности; застрахователни измами?Откъде могат да възникнат евентуалните проблеми между потърпевшите автомобилисти и застрахователите и как смятате да противодействате на подобни проблеми и измами?Според вас, достатъчно ясна ли е Наредба №41, има ли в нея “подводни камъни” и дали е навременна?

Петрозар Петков, генерален директор и председател на СД на ЗД “Бул Инс” АД

По принцип този въпрос трябва да се постави пред нашата общественост защото погледнато реално, ние сме едно голямо семейство в Европа и никой не си дава сметка, че след всяка изминала година рисковете, които стоят пред нас се увеличават. Тези факти са ни известни от наши партньори в Западна Европа. Те показват статистики, в които се вижда с колко са се увеличили щетите,  причинени от страна на водачи от Източноевропейските страни за 2008 година, например в Германия.

Днес имах възможност да се запозная с тези данни, предоставени от Мюних Ри. Статистиката показва, че все повече (не само от България , а от всички страни от Източна Европа), нанесените щети на застраховани наши клиенти в Западна Европа се увеличават. Това води до заделяне на по-големи разерви по отношение на тези класове работа.

Затова бе задължително и двустранните протоколи  да бъдат въведени и у нас. Друг е въпросът дали тяхното въвеждане не изпревари във времето въвеждането на системата “Бонус- Малос”. Смятам, че именно на Комисията за финансов надзор, на Гаранционния фонд и на МВР е задължението да определят изключително точно и прекомерно ясно правилата и да се знае кога органите на КАТ са задължени да посещават местопроизшествието; кога не посещават и при какви условия взимат решение.

Добра е, според мен и идеята за изграждане на мобилни центрове или групи, с общата издръжка от страна на всички застрахователи, продаващи автомобилни застраховки. Защото много важно е при произшествие да се установи чия е вината за злополуката на пътя, и кой от двама водачи на МПС е причинителя. В противен случай ако между двамата не се постигне разбирателство кой е виновен, тогава нещата са висящи и нерешени и ще трябва да се плащат обезщетения и  от двамата застрахователи.

За жалост, вероятността за увеличаване на застрахователните измами чрез двустранните протоколи е значително по-голяма. Повечето застрахователи изискват за всяко събитие на пътя съответния протокол. Лично нашата компания изплаща щетите и не изисква документ за возила “на паркинг”; за попаднали в дупки МПС, както и за по-леки щети на джанти и гуми, защото знаем, че хората не могат да получат такъв документ от КАТ, а ние ценим времето на нашите застраховани и искаме да ги предпазим от излишно “ходене по мъките”.

Според мен решаването на този проблем с протоколите тепърва предстои и трябва да се отрегулира нормативно. В противен случай ще сме изправени пред още по-голям хаос на улицата.

Стоян Проданов, изпълнителен директор и член на СД на ЗД “Бул Инс” АД

Нашата компания има изработени образци на двустранни онстативни протоколи още от първия ден на влизането на регулациите в сила. Раздадени са във всички наши клонове в страната, а също така ги има и в нашата Интернет-страница. Известно ми е, обаче че има компании, които закъсняват с този образец на документ, но не искам да влизам в ролята на техен съдник защото това е работа на Комисията за финансов контрол.

Що се отнася до некоректните водачи, за съжаление това което се очакваше по отношение на измамите го има при нас като слручай от практиката.

По принцип в цялата процедура има нерешени проблеми.

Например имаме такъв казус. Наш представител от град Смолян твърди, че при злополука вследствие попадане на автомобил в попътна яма или дере, пострадалият водач  не е могъл да убеди служителите на КАТ да отидат на местопроизшествието. Това е така защото в нормативния документ , третиращ подобно произшествие, при неучастие на второ моторно превозно средство службите на КАТ не са задължени да присъстват на местопроизшествието. Това е един проблем.

Друг казус е, че дори когато има произшествие между две моторни превозни средства е имало отказ от страна на служителите на КАТ да посетят мястото на пострадалите. А при последвалия диспут за вината на водачите при липса на съответния орган, това поставя реални проблеми пред застрахователните компании.

Затова някои застрахователни компании се ориентират към изграждане на административен капацитет за разрешаване специално на тези проблеми. Това направи и ЗД “Бул Инс” АД като създаде мобилни групи, които в случай на произшествие посещават на място пострадалите. От друга страна е резонен въпросът дали обществото има изгода от този изкуствено раздут щат в ккомпаниите, нещо което неминуемо ще рефлектира в цената на полицата. Все пак издръжката на подобен административен персонал е в тежест на застрахователите и изисква допълнителни разходи. Представете си 15 компании, които продават застраховката, ако си имат свои мобилни групи, тогава не страда ли цялото общество с поскъпването на полиците. За мен това е нерационален подход, в ущърб на застрахованите.

Затова лично нашата компания реши да предложи една рационална идея, която за съжаление е твърде далеч от реализацията си. А именно застрахователите да изградят специални центрове с правомощия да извършват посещенията на мястото на произшествието. Защото това само по себе си е някакъв вид застрахователна услуга, т.е. констатират се факти, които могат да бъдат установени само от независим арбитър. Тези центрове могат да бъдат финансирани съвместно от всички застрахователни компании, които продават автомобилни застраховки.

Другият  и най-добър вариант е КАТ да си върши работата съвестно за да се уточнят спорните моменти. Например, какво се прави ако един от водачите е употребил алкохол? С двустранните протоколи това не може да бъде установено ако КАТ не посещава събитието на място. Ако в случая органите са на място дори трябва да наложат глоба за съответното нарушение. В противен случай вината няма да бъде установена.

Всички тези казуси определено изискват намесата на законодателя. Освен това, както и преди съм твърдял, въвеждането на двустранните протоколи изпревари във времето синхронизирането с въвеждане  от всички застрахователи на т.нар. система “Бонус-малос” , отчитаща поведението на водачите на моторни превозни средства на пътя. В момента липсва този регулатор и сме подложени на измами от различно естество.

Илеана Гаврилова  в-к "Застраховател прес" бр.6-2009г.

всички новини