С екипа в „Евроинс” се чувствам не само удовлетворена, но и щастлива

Златолина Мукова, изпълнителен директор на „Евроинс Иншурънс Груп” ЕАД и председател на УС на „ЗД Евроинс” АД

-  Вие не само че се научихте да плувате в дълбоките води на съвременното застраховане, но и преплувахте успешно със своите колеги голяма част от това приятно, но и заредено с изненади огромно море. Лесно ли бе за вас да се научите майсторски да плувате и какво ви донесоха положените от вас усилия?

- Ако застраховането може да се оприличи на море, то едва ли някой може да преплува тази необятна материя – динамична и постоянно изменяща се като самия живот. Появяват се нови потребности и ние трябва да им отговаряме с нови застрахователни продукти; нови изисквания от надзора – да се съобразяваме с тях; нови методи в теорията – да ги прилагаме, доколкото е възможно. А дали съм се научила майсторски да плувам, могат да кажат само хората около мен. За себе си знам, че рано или късно всяко усилие дава резултат, особено когато е направено с желание. И въпреки медузите и акулите, с помощта на колегите си и благодарение на постоянството и упорството ми, успях да преодолея подводните течения в началото на застрахователната си кариера и сега се чувствам много по-уверена.

 -  Това море е на всички застрахователи в България, но вие избрахте преди три години акваторията на ЗД „Евроинс” АД. Как се чувствате в неговите води, какво му дължите и удовлетворена ли сте от свършеното от вас заедно с екипа? Впрочем как оценявате атмосферата в дружеството?

  Ако трябва отново да избирам, пак бих отишла в ЗД „Евроинс” АД. Хората са открити, разбират си от работата, с готовност споделяме идеите си, така че да се вземат най-добрите решения и постоянно да се усъвършенстваме. Тук се чувствам не само удовлетворена, но и щастлива с такъв екип.

 – Разбрахте ли какво е всъщност застраховането и кой е най-важният урок за вас?

- Бих си позволила да отговоря алегорично, че за мен застраховането е “за страха без страх”, т.е. то е снемането, поемането на страха от плещите на хората върху тези на застрахователя например за това, че може да им изгори домът, да преживеят тежка злополука, да им откраднат колата или дори, без да искат, да нанесат вреди на трети лица. Със сключването на съответната застраховка рисковете не изчезват, но клиентите ни придобиват сигурност и спокойствие, че има кой да им помогне в труден момент. И може би един от най-важните уроци не само за мен, но и по принцип е, че не само цената на застрахователната защита е определяща за разрастването на бизнеса, но и качеството на обслужване на застрахованите лица както при аквизицията, така и при ликвидацията на щетите.

 – Кои са най-добрите ви учители в застраховането, чиито имена никога няма да забравите? Ако е само един, кой е той за вас?

- Всичките ми колеги, които с търпение ме въведоха в тази интересна материя и с които продължавам да работя и в момента с голямо удоволствие.

 - А урока, който бихте преподали на вашите по-млади колеги? Промени ли се според вас ролята на застрахователя в новите условия след европеизирането на нашия застрахователен пазар? С какво и как?

- Урокът за по-младите: да бъдат отворени и готови за постоянно обучение и самоусъвършенстване. Ученето е постоянен процес. Това, че в един момент знаеш относително много, не означава, че знаеш всичко, че няма още какво да научиш. Подготовката в университета е важна, но практиката и опитът те обогатяват с нови знания и умения.

Съвсем в експозе мога да кажа, че “европеизирането на нашия застрахователен пазар” се отразява благотворно върху сектора – навлизат и започват да се възприемат добрите практики в застраховането като използването на франшиз, определянето на цените по “Гражданска отговорност” на автомобилистите съобразно поетия риск и др. Наблюдава се и повишаване информираността на клиентите, което пък се отразява на изискванията им за покрити и изключени рискове, тарифни ставки, качество на обслужването и пр. Това говори, че се подобрява и  застрахователната култура на населението, макар че показателите за застрахователна плътност и застрахователно проникване са далеч от стойностите им в някои европейски страни.

 - Ако днес пак ви предложат работа в застраховането, ще приемете ли отново?

-  С още по-голяма увереност, че решението ми е правилно.

*със съкращения

Въпросите зададе Петър Андасаров в-к "Застраховател прес" бр.15-16-2009г.

Цялото интервю може да прочетете в рубриката " Интервюта, Коментари"

всички новини