Съдът не допусна съдебно-икономическа експертиза и наложи необосновано високи глоби

Адвокат Антоанета Димоларова - управляващ съдружник в адвокатско дружество „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници

•   Необходими са промени в частта за застрахователния договор   
•   Централизирането на надзорните органи е недетайлно обмислена идея

-Г-жо Димоларова, какво е вашето мнение относно съдебното решение на Върховния административен съд, което потвърди наложените санкции от Комисията за защита на конкуренцията на 14 български застрахователни компании и на Асоциацията на българските застрахователи за извършено нарушение в областта на конкуренцията?

-Санкциите са наложени на застрахователните дружества във връзка с подписване от група застрахователи на Меморандум за изработване на общи позиции, предприемане на съвместни действия, създаване на благоприятни условия за развитие на дейността по сключване на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и за извършването й при условията на лоялна конкуренция, гарантиращи защита на интересите на българското общество и на застрахователната общност.

По мое мнение Върховният административен съд подходи формално към съдебната процедура. Не бе допусната многократно исканата от застрахователите съдебно-икономическа експертиза относно размера на средната постигната премия, брой застраховани обекти, обща сума на записани и получени премии по застраховка "Гражданска отговорност” и „Зелена карта” във всяка една от застрахователните компании, както и за цялата застрахователна индустрия през 2006, 2007 и 2008 г. и до датата на експертизата; структурата на застрахователните тарифи на всяка компания и основанията за одобряването или неодобряването им от КФН през посочените периоди; наблюдава ли се предлагане на еднакви цени от дружествата в посочените периоди.

По такъв начин не бяха събрани доказателства, които да дадат икономическата картина, на база на която да се направят съответните правни изводи. Една такава експертиза би потвърдила с точни цифри тезата на застрахователната индустрия, че този меморандум не е довел до съгласувани цени. В областта на конкуренцията прилагането на закона изисква изключително задълбочено вникване в особеностите на съответния пазар.

Дори съдът да приема, че застрахователните дружества формално са нарушили закона, би следвало, отчитайки факта, че т.нар. меморандум реално не е произвел никакъв ефект за пазара, да им се наложат символични глоби. Резултатът беше точно обратен – бяха оставени в сила необосновано високи по размер глоби.   

-Бих искал да ви попитам какво е вашето мнение за лансираната от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков идея за обединение на КФН с банков надзор.

-Считам, че пускането в обращение на недетайлно обмислени идеи не подпомага администрацията на КФН в нейната пряка работа. Напротив, дестабилизира за дълго тази структура – демотивира служителите, отслабва техния авторитет пред поднадзорните лица, забавя ритъма на работа. Не считам, че КФН е структурата, която е най-належащо и бързо да бъде реформирана, особено в състояние на финансова и икономическа криза. Работим в сферата на финансовия сектор като консултанти от доста години и добре помним, че при приемането на Закона за КФН банковият надзор остана с рамките на Централната банка именно по настояване на бизнеса и на самата Централна банка. Идеите за централизиране на надзорните органи в страните членки са още доста дискусионни и в много ранна фаза и не следва да се избързва с вземането на кардинални решения.

-Отчитайки вашата специализация в сферата на застраховането, какви законодателни промени считате, че следва да бъдат извършени през тази и следващата година?

-Както многократно съм заявявала, Кодексът за застраховането е един от модерните български закони, отговарящ изцяло на европейските директиви в областта на застраховането. Ако са необходими промени в законодателството в областта на застраховането, то същите ще са продиктувани от динамично променящите се обществени взаимоотношения и нужди.

Промените, които са наложителни в КЗ, са в частта за застрахователния договор. Материята относно застрахователния договор не е обхваната от европейски директиви. Държавите членки са свободни в своята преценка. Може да се помисли и за създаване на условия (както нормативни, така и технологични) за дистанционни продажби на застрахователни услуги, чрез които да се отговори на все по-високите изисквания на потребителите на тези услуги. В тази връзка е необходимо е да се модернизира материята за формата на застрахователния договор.

През последните години се наблюдава рязко намаляване на обхвата на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Ето защо считам, че е наложително да се обсъди цялостното състояние на пазара на тази застраховка. Следва да се отчете неблагоприятното развитие на процесите, които се наблюдават на застрахователния пазар, и да се предприемат действия за предпазване на платежоспособността на застрахователната система, за конкурентоспособността на българските застрахователни дружества на общия пазар на Европейския съюз, както и за защита на интересите на потребителите.

По мое мнение е необходимо да се създаде работна група от представители на застрахователите и КФН, която да подготви проект на цялостна програма за повишаване на обхвата на „Гражданска отговорност”. Програмата следва да включва план за детайлно проучване на чуждестранното законодателство (в рамките на Европейския съюз, но най-вече в държави със сходни проблеми) както и изготвянето на проект за изменения в действащото българско законодателство. Трябва да се предвиди и започне активна работа по реализиране на информационната система на Гаранционния фонд и застрахователите във връзка със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – технически задания, срокове за етапна реализация, бюджет. Програмата следва да включва и разработване на постоянен модел за „пропагандиране” на необходимостта от сключване на застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите - медийно присъствие, постоянни разяснителни кампании, разполагане по основните пътища на републиканската пътна мрежа на пана на Гаранционния фонд, използване на интернет сайтове (на ГФ, застрахователните компании и всякакви други подходящи сайтове). Следва да се разработят критерии за прилагане на системата за бонус-малус при сключването на  застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и на „Каско” застраховки.

Извън горепосочените проблеми бих искала да напомня за нуждата от синхронизирането на Закона за движението по пътищата, Кодекса за застраховането и Наредбата за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия относно вписването/уведомяването на МВР за двустранния констативен протокол при пътнотранспортно произшествие.

Законодателни промени би могло да има и във връзка с уреждането на застрахователни претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Необходима е актуализация на Единната методика за обезщетяване на вреди по МПС, която не е актуализирана от създаването си през 2006 г., поради което в някои свои части сериозно изостава от пазарните цени, особено при определяне на обезщетенията за тотална щета и по отношение на цените на труда за ремонтни дейности.

Да не говорим, че при обезщетяване на болки и страдания, произтичащи от телесно увреждане или смърт, изобщо липсват каквито и да било законоустановени критерии при определяне на понятието „справедливо обезщетение”.

Понятието „справедливост” така и не успя да намери обществено приемлив и балансиран израз в практиката, като така се внася голямо объркване и непредвидимост и в застрахователната дейност.

Въпросите зададе  Славимир Генчев в-к "Застраховател прес" бр.18

всички новини