Ценова война или европейски подход на пазара на „Гражданска отговорност”

28.10.2009
Ценова война или европейски подход на пазара на „Гражданска отговорност”

Гергана Иванова, управител на застрахователен брокер „Финсейлс” ЕООД

  • В определена степен вече се прилага системата „бонус-малус”
  • Бързо нараства средният размер на щетата за неимуществени вреди
  • Скъпата „Гражданска отговорност” ще отслаби войната на пътя 

По традиция всяка година през декември застрахователният пазар е обхванат от истерия и това е така, тъй като в този период все още изтичат повечето от полиците по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тази ситуация поставя в нелепо положение и застрахователи, и застраховани. Кандидатите за застраховане търсят възможно най-изгодната оферта, а застрахователите се опитват да им я предоставят, в някои случаи дори на всяка цена. Малцина обаче се замислят за последствията от тази неразумна надпревара. А това са по-малко събрани средства за изплащане на обезщетения.

От 1 януари 2010 г. минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт стават 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 5 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. За вреди на имущество лимитът е 1 000 000 лв. за всяко събитие. Към момента застрахователите покриват съответно лимити за неимуществени вреди от 700 000 лв. при едно пострадало лице и 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. Застрахователната сума за вреди на имущество е 200 000 лв. Увеличените лимити на отговорност и високата щетимост по тази застраховка предполагат постепенното увеличаване на тарифите по застраховката. В рамките на тази година компаниите повишиха тарифите си, като за някои от тях увеличаването на цените беше направено неколкократно - на всеки два или три месеца. Очакванията са в края на годината да има ново увеличение. Така на практика цената на „Гражданската отговорност” ще скочи драстично още през тази година.

Всяко дружество би следвало да изчисли резултатите от проявлението на рисковете, които е поело по сключените от него застраховки, и да формира крайната цена, на която да предлага полицата. Тази цена трябва да бъде достатъчна, за да покрие вноските в Гаранционния и в Обезпечителния фонд, комисионата на посредника /брокер или агент/, разхода за стикера /в случай на разсрочено плащане на вноската се дават толкова броя стикери, колкото са разсрочките по полицата/, присъщите административни разходи, както и заделяне за изплащане на обезщетение.

Публична тайна е, че по време на кампанията по „Гражданска отговорност” драстично скачат и комисионите на посредниците. В някои случаи те достигаха до безразсъдните 40 процента. През тази година обаче имаше прецедент - намаление на вече договорени комисиони, специално и единствено по застраховката „Гражданска отговорност”. Как ще реагират компаниите през декември тази година предстои да видим.   

Стъпка в положителната посока, демонстрираща зрелостта на българския застрахователен пазар, е и ограничаването на бонусите, които някои от участниците на пазара предлагат. Ако в началото на миналогодишната кампания някои от застрахователите предлагаха допълнителни „екстри”, то малко след това те бяха спрени. Всички бяхме свидетели как през минали години застраховката беше съпроводена с безплатно гориво, годишни технически прегледи, печени пилета, бутилки вино и какво ли още не, само и само да се спечели клиентът.

Стигна се дотам, че се даде възможност с днешна дата да бъде сключена полица по действащата в момента тарифа, която да влиза в сила през декември. Така клиентът може да се „застрахова” срещу очакваното поскъпване на полицата. Доколко ще просъществува тази възможност не е ясно, тъй като част от останалите компании се опълчиха срещу тази практика и подадоха жалби в надзора.

В тарифите си през тази година голяма част от компаниите се опитаха да приложат в определена степен системата „бонус-малус”. Причината тази система да не се прилага активно е, че се бави създаването на общ информационен масив между КАТ и Гаранционния фонд. Основното, което направиха застрахователите, е тарифирането по полицата да се извършва на база региони. Най-висока е цената на застраховката за автомобили с регистрация в София, следва тази за автомобилите от градовете Варна, Бургас и Пловдив и накрая - за всички останали. Някои обявиха две тарифи - една за водачите с шофьорски стаж под пет години и друга за тези със стаж над пет години. Други пък ще ви дадат отстъпка, ако сте над 35 години, или автомобилът ви е с първа регистрация преди 1994 г. Въвеждането на системата „бонус-малус” ще даде възможност цената на застраховката за водачи без нарушения да се понижи и обратното - тези, които са нарушители на пътя и с много катастрофи, да плащат многократно повече.

Компаниите ще могат много по-точно да определят риска и тарифите и така да намалят загубите от задължителната застраховка, които търпят в момента. Редовните шофьори ще имат стимул да купуват полицата и това може да повиши обхвата й. В момента голяма част от водачите в малките населени места, които не излизат извън пределите им, карат без застраховка. Това важи и за т. нар. „летни” шофьори, които управляват автомобила си само няколко месеца в годината. Те сключват полицата си на вноски и „забравят” да платят поредната вноска в момента, в който приберат автомобила в гаража. И не на последно място - ще има финансови стимули да се подобри дисциплината на пътя.

От пролетта на тази година данните за всички съставени фишове от служителите на „Пътна полиция” се вкарват в единна компютърна система, която е достъпна по интернет. До края на годината в системата ще се отчитат и шофьорските актове и наказателни постановления. Застрахователите ще могат да използват тази информация и да въведат системата „бонус-малус” не само при сключване на полица за автомобил, а и за конкретния водач, който го ползва. И в момента в масивите на застрахователните компании има данни за провинилите се водачи, тъй като от КАТ им изпращали протоколите от всяко регистрирано пътнотранспортно произшествие.

Практиката на страни, които отдавна прилагат системата „бонус-малус”, показва, че и видът на автомобила, и поведението на водача трябва да оказват влияние при определяне на тарифата. Водачът с поведението си представлява риск, който е по-трудно прогнозируем от този на автомобила. На базата на техническите характеристики може да се дефинира кой автомобил какви рискове крие при управление и при движението си. Докато поведението на хората не може да се вкара в рамки. Единственото, което може да се направи, е да се води статистика, която да дава информация кои водачи биха били склонни към определен тип действия.

В Германия например застраховката може да варира от 160 до 1000 евро в зависимост от това колко мощна е колата, кога е произведена, какво показва статистиката относно катастрофите с този модел, колко души ползват колата, на колко години са, возят ли се в нея малки деца, какъв стаж има шофьорът, от какъв пол е, колко и какви нарушения има през годините, в какъв район живее - с повече или по-малко произшествия, кара ли въобще колата, дали застраховката е комбинирана с каско и т.н.

Съществен момент в полза на поскъпването на полицата са и обезщетенията по пропуснати ползи. Застрахователят по „Гражданска отговорност” е длъжен да покрие пропуснатите ползи на увреденото лице, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. При трайна или временна нетрудоспособност на пострадалия се прави справка в данъчната служба какви данъци е платило лицето, в резултат на което застрахователят започва да плаща на база неговите приходи. Ако у нас това все още не е от толкова голямо значение предвид наличието на сив сектор в икономиката, то е изключително важно за гражданите на Европа. Не е за пренебрегване и фактът, че с бързи темпове нараства средният размер на щетата за имуществени вреди и с още по-голяма скорост - за неимуществени вреди. Практиката на съдилищата се изменя със същите темпове. Претенциите на клиентите, които все по-добре се ориентират в обстановката благодарение на адвокатите, които се намесват незабавно след настъпване на застрахователно събитие, и то срещу доста висок хонорар, нарастват скокообразно. Претенциите в повечето случаи се основават на това, че лимитът на отговорност е твърде висок, а не отразяват каква би била загубата на доход вследствие на претърпяното събитие, какви ще бъдат разходите му за полагане на съответните грижи в периода след събитието и колко време ще трае това, обясняват застрахователи. Обикновено се преследва по-висок размер на обезщетение с цената на всичко. В някои случаи се експлоатира мъката на хората с цел да се извлекат облаги, допълват от гилдията. Трябва да се има предвид също така, че в страни като Франция, Италия и Люксембург, отговорностите са безлимитни, т.е. няма таван за обезщетението. Там цената на човешкия живот е без цена.

Време е и българското общество да осъзнае социалната роля, която има задължителната застраховка „Гражданска отговорност” - да бъдат обезщетени пострадалите трети лица за причинените им имуществени и неимуществени вреди, от една страна, и, от друга, да се осъзнае, че човешкият живот няма цена. Може би тогава най-сетне ще станем свидетели на европейско поведение и на българския застрахователен пазар. Вероятно „Гражданската отговорност” у нас все още не е толкова скъпа, че да накара българинът да се замисли кое да предпочете - пълно автокаско с „Гражданска отговорност” или само „Гражданска отговорност”, коментират от бранша. Или пък с покачването на цената на задължителната застраховка това неминуемо ще стане, което следва да  отбележим, че вече е факт. А защо не скъпата „Гражданска отговорност” да намали убийствата по пътищата? Когато за застраховки си заделил фонд от порядъка на 1000 лв. например и се окаже, че голямата част от него ще отиде за „Гражданска отговорност”, а за пълно автокаско не остават пари, няма да сключиш автокаско. Елементарният извод оттук е: ще карам внимателно и когато ме ударят не по моя вина, ще отида да си получа обезщетението от застрахователя на виновно причинилия ми щетата. В развитите страни това отдавна е осъзнато. На практика автокаско сключват само заможните хора, застраховат се и новите автомобили на кредит и лизинг. За колите, излезли от лизинг, схемата е: внимавам, защото е много скъпо. По този начин арогантните и недисциплинирани водачи ще станат дисциплинирани, защото ще се въведат общи регистри и когато трима застрахователи ти откажат сключването на застраховка, ще се замислиш. Все ще се намери кой да те застрахова, но ще е на страшно висока цена. Така ти, причиняващият много щети, ще бъдеш наказан от обществото и ще плащаш скъпо, след като си безотговорен, е мнението на работещи в бранша.

 в-к "Застраховател прес" бр.19 2009г.

                       

    




 
Застрахователна библиотека
Полезни връзки